По образование Мария Чернева е биохимик и микробиолог, но по

По обучение Мария Чернева е биохимик и микробиолог, само че по специалност и предопределение е публицист. Близо три десетилетия работи в Българската национална телевизия, като следи проблемите на опазването на здравето и обществената сфера. От 2013 до 2018 година е член на публичния съвет на Фонда за лекуване на деца, където интензивно пази ползите на изпадналите в неволя. Авторка е на безчет репортажи и документални филми, които два пъти й носят премията " Валя Крушкина ".

" Душа на показ съм "

- Преди повече от година напуснахте Българска национална телевизия със скандал, а в този момент отново сте част от екипа на медията. Какво ви даде кураж и самочувствие да се върнете, Мария? Отново ли ще поемете здравния сектор или ще се занимавате с нещо друго?

- Напуснах, защото разбрах, че управлението на медията - Константин Каменаров и Уляна Пръмова, избраха да имат вяра на клюки, в сравнение с да поддържат собствен публицист. Избраха правилото - отговорен до доказване на противното. Така не се отглежда публицистика. Двамата си потеглиха, по тази причина се върнах. Не чакам никой да ми има вяра сляпо, на 100 %. Но чакам да се ползват професионални правила и критерии в работата. Ако това се промени, знам пътя на открито. Надявам се да работя по тематиките, по които съм събрала много пълномощия и опит - опазване на здравето, някои аспекти на обществената политика, науката. Като начало иска ми се наложи да отворя пространство за настояща журналистика. То беше извънредно свито, само че за в този момент имам гаранциите, че това ще се промени.

- Колко време ви бе нужно, с цел да преглътнете обидата?

- Обида? След страстта от несправедливите обвинявания, доста бързо изтрезнях и си дадох сметка, че не се е случило нищо ненадейно. Приляга му на остарялото управление такава долнопробна кавга. Но най-дълго ме боля от измяната на някои мои сътрудници. Обидата е страст, а това беше ступор. Отдавна отмина. Сега откровено ги скърбя - по какъв начин ли се оправят със съвестта си?

- Бивш публицист няма, нали? Но каква въпреки всичко бе миналата година за вас? Направихте ли равносметка в персонален и в професионален проект или си дадохте отмора?

- Когато нямаш естрада, когато нямаш опция да проучваш, да пътуваш, да изследваш - няма публицистика. Писането в обществените мрежи не е публицистика. Усещах по какъв начин стартирам да се изгубвам и направих старания, макар директните си задължения, да пиша по някои въпроси, които познавам и съм изследвала. Но това бяха инцидентни старания. Иначе съм признателна, че съумях да се занимавам с планове, които ми разрешиха да пътувам, да се срещам с доста хора, да фотографирам и да върша къси филмчета.

- Едно от нещата, с които може да се похвалите за последната година, е и филмът " Полярни откриватели ", в който разказвате за най-актуалната експедиция на нашите учени на Антарктида. Как се решихте да предприемете пътешестване до ледения континент? Кое бе най-голямото предизвикателство персонално за вас в това странствуване? Успяхте ли съгласно вас самата да визиите изследователските планове на българските учени по този начин, че това, което вършат те, да бъде разбрано и от елементарните хора?

- Нямаше нищо за решение. Не съм премислила и една секунда. Нямах никаква алтернатива. Това е континент, разгласен за земя на учените, и несъмнено, че ще отида. Бях извънредно любопитна за научните планове там - по този начин, както съм любопитна към научните планове и тук. Но работата на Антарктида си беше предизвикателство. Снимам сама от дълго време, само че въпреки всичко... там ме достраша. Това, което никой не разбра, е, че в главата ми непрестанно бучеше една паника - дали ще съумея да се оправя задоволително професионално като операторка. Пък и като фотографка. Трябваше да върша фотоси за календар. Преди да потегли, изтормозих приятелите си оператори с всевъзможни въпроси и къси курсове. Мисля, че се оправих. И с монтажа по-късно - другото ми огромно предизвикателство към кино лентата. При толкоз мои си безредици, изобщо не ми остана място да се безпокоя за друго. Сега си мисля, че можеше най-малко от кумова срама да се притесня от надуваемите лодки посред ледените води. Но логистиците въз основата са страхотни и е елементарно да им повериш живота си. Всъщност - знаете ли, че за нас в базата се грижи цялостен клуб автомобилни състезатели? Проверете кои са Jordan Rаcing Team. Абсолютно невероятни са. Влюбена съм в тези хора!

А другояче разказът за научните планове е нещо, което върша с огромна убеденост. Реакциите на публиката по време на прожекциите ме карат да мисля, че съм се справила със задачата. Никой не си потегли преди края, което е знак, че са съумели да схванат и да влязат в научните истории без проблем.

- Били сте член на Обществения съвет на Фонда за лекуване на деца. Продължавате ли да следите работата му?

- Няма по какъв начин да се наблюдава работата на фонда, откогато е част от НЗОК. Няма никаква бистрота. Тук там се чува по някое ехтене, само че беше ясно, че, отивайки към НЗОК, фондът влиза в сива зона.

- Носителка сте на доста награди. Знаете ли точния им брой? Какво значат оценките за вас? Кое самопризнание смятате за най-ценно или най-неочаквано?

- Наистина ми се губят. Но за тази една година, в която ме нямаше в Българска национална телевизия, доста хора - познати и непознати, споделяха, че им липсват моите репортажи. Други декларират, че им липсва скъп сътрудник. Това са дребни самопризнания, които ме радват безпределно.

- Напоследък все по-често се приказва за подправените вести. Мислите ли, че те са разследване на развиването на модерните технологии или по-скоро разпространяването на лъжи е подбудено от неналичието на експертност?

- Със сигурност модерните технологии и обществените мрежи играят тази неприятна роля. Но неналичието на експертност е още по-потресителна. Много обикалям учебни заведения по самодейността " Журналисти в учебно заведение " на Фондация за цивилен начинания, подпомагам и с доста учени по какъв начин да работят с медии - все старания против подправените вести. От една страна, да се възпита хигиена на четене измежду младите, от друга - да се ускори наличието на експертното мнение в медиите. Все се надявам да спасим някоя и друга душа!

- Кой репортаж или филм смятате за ваша визитна картичка или в никакъв случай няма да го забравите?

- Моя визитка... Предполагам, че до момента не съм го направила този филм. Все още се стремя към него. И към момента помня всичките си филми до тук. Слава Богу!

- Какво смятате за най-голямото ви достижение - в персонален и/или в професионален проект?

- Ако съумея да завърша бързо замисления ремонт... Иначе считам за достижение това, че съумях да отвръщам като свободен човек на опитите на остарялото управление на Българска национална телевизия да ме натисне в кьошето. Постижение е, че резервирах независимостта и на открито. Смятам, че съм свободна значително - и това е достижение, вярвайте!

- Успявате, с помощта на... или макар, че...?

- По-често съумявам пък и се продънвам " макар ". Но имам и някои положителни опити с " с помощта на ".

- Кое е най-важното, което научихте от журналистическата специалност?

- Ох, това звучи като въпрос на финала - на публицистиката или на ученето ми. Журналистиката към момента не е на финала, само че би трябвало да успее да се приспособява в новите условия, към момента е зашеметена. На въпроса... Журналистиката е просто общ брой от правила, които работят по-добре, стоплени от вътрешна плам, от предопределение. В тази композиция най-трудното ми се коства да избегнеш рутината и да решиш, че си научил най-важните неща. Пък и значимите, по-важните и най-важните елементарно сменят местата си по отношение на другите житейски обстановки, с които работи публицистиката.

- Имало ли е обстановки, когато ви се е желало да се откажете да се занимавате с публицистика?

- Не. Точно противоположното. В живота си, отвън работно време в персоналното си пространство и това на околните ми - все това върша. Изследвам. Писането е дребна част от работата, единствено финалният акомпанимент.

- Как в действителност от биохимик и микробиолог (каквато сте по образование) стигнахте до Българска национална телевизия?

- Случайно. Но не инцидентно останах там. Моите родители са публицисти, огромни имена за своето време. Отговорността да нося името им още ми тежи. Но първоначално майка ми ме помоли да оказа помощ на неин сътрудник. Трябваше да аплайвам за работа в чужбина като балерина в една компания. Прилъгваха девойки за работа в заведения с " консумация ". Той направи материала си, аз описах в настрана каренце страстта си. От предаването " Култура за всички " от Българска национална телевизия прочели и желаеха да доразвият тази тематика. А след това преходът и рецесията не ми дадоха никакъв късмет да продължа с науката. Остана ми единствено малкия екран.

- Имали ли сте опция да се установите за непрекъснато в чужбина? Бихте ли се възползвали от сходно предложение в този момент?

- Работя с българския език, върша го доста отговорно. Това не е конвертируемо умеене. Добрият публицист е журналистът с задоволително опит и знания за движещите сили в сферата, която покрива. На друго място, в друга страна би трябвало да изхвърля на боклука всичко, трупано до тук, и да стартира от нулата. Не знам какво би трябвало да ме принуди да го направя.

- Какво не знаят хората за вас, а бихте могли да разкриете най-малко частично?

- Много хора евентуално не знаят нищо за мен. Все по-често слушам да акцентират като плюс, че не гледат телевизия, нямат даже тв приемник. Но и да ме знаят, нямам никакъв скришен живот. Всеки може да ме прочете от кора до кора през тематиките, които върша. Душа на показ съм.