Очите на Самуил угаснаха навреме
По някакво необичайно съвпадане в дните, когато за следващ път македонският министър председател Зоран Заев извърши провокация против българската страна и разгласи, че договорът от Преспа разпознава пред света съществуването на македонски език, очите на паметника на цар Самуил в София изгаснаха. Ако оставим настрани противоречивия въпрос дали би трябвало да светят очите на царя, моментът се получи доста алегоричен. Изглежда и Самуил склопи за повторно очи, завършен от неспособността на ръководещите да защитят страната от вербалната експанзия на македонския министър председател. Заев, който доста се прегръщаше и мазнеше на Бойко Борисов преди подписването на контракта за добросъседство, за повторно предизвика тежко България. Първият беше през август, към честванията на Илинденско-Преображенското въстание, когато Заев разгласи въстанието за македонско, а след това рече: " Братя българи, сгреших. " Сега няма опрощение, и няма, и да има. Винаги по този начин става, когато отстъпиш един път или дваж и твоят сътрудник види, че номерът минава. Още повече, че Заев усеща зад тила си мощната евроатлантическа поддръжка, без която нито щеше да е на власт, нито щеше да ръководи, тъй като както сподели референдумът за името на страната, неговото държавно управление се употребява с поддръжката единствено на албанските партии, мизерна част от македонските славяни и най-важното непознатите посолства. Никога не би трябвало да забравяме ролята на Съединени американски щати и Европейски Съюз в установяването на властта на Заев, в подписването на контракта от Преспа за името на Македония и американското акушерство на Договора за дружба и съдействие с България.
Тежко усещане оставя мълчанието на министър-председателя Бойко Борисов по тематиката, който наподобява даде на вицепремиера и водач на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов да бъде представител по тематиката. Но какво да каже Борисов? Заев е подхванал тактичност да му забива ножове в гърба, а след това да се извинява. Борисов пък веднъж зае национално виновна позиция и съобщи, че не утвърждаваме името Северна Македония, а след това подви опашка. Той наподобява привършен по тематиката.
Каракачанов непосредствено хвана бика за рогата и сподели на македонците, че няма да получат българска поддръжка за НАТО и Европейски Съюз, в случай че не престават с това държание. Бъдете сигурни, че те ще продължат, просто нямат друго държание, тъй като цялата рекламация за македонска нация се крепи на отричането на българския им генезис. Думите на водача на Вътрешна македонска революционна организация въпреки и правилни и с рационално зърно обаче увиснаха във въздуха. Те щяха да имат тежест и тази политика можеше да работи преди да подпишем контракта за добросъседство. Сега остана усещането, че българското държавно управление избра да каже верните неща, само че със забавяне и то изречени от второстепенна фигура, която по силата на партийната си принадлежност би трябвало да каже тези думи. Т.е., че това е по-скоро партийна, а не държавна позиция. Още повече, че в българските политически и околополитически среди се счита за добър звук да се повтаря до зашеметяване, че България доста желала Македония да стане член на Европейски Съюз и НАТО, с подтекста, че в името на тази висша цел е нужно да преглътнем някои неща. Защо? Каква е изгодата за България от участието на Македония в НАТО да вземем за пример? Как това ще увеличи сигурността на нашата страна? Членството в НАТО не може априори да предотврати възникването на спорове сред страните-участнички. Турската инвазия в Кипър през 1974 година е блестящо удостоверение за това и не спадащото напрежение сред гърци и турци свидетелства, че НАТО не е панацея срещу националните вражди. Още повече, че заканите пред Македония са от вътрешно естество, а не от външно. Ако границите на страната претърпят смяна, това няма да е поради непознато настъпление, а тъй като албанското малцинство ще изиска да живее в една страна с другите албанци и никакви военни съюзи няма да оказват помощ в този случай.
Причината Македония да бъде пробутвана в НАТО, даже с цената на разединение в македонското общество, е желанието на Съединени американски щати, водени от своите национални ползи - да се основава все по-голям военно-политически алианс на фона на спора с Изтока, а по особено в Източна и Югоизточна Европа да се построи и " хигиеничен кордон " сред Западна Европа и Русия.
Тук съответна изгода за България няма. Ние сме артисти в непозната пиеса. Нашите външнополитически дейности по отношение на Македония са подчинени на непозната логичност, която не е наложително да съответствува с националния ни интерес.
Членството на Скопие в Европейски Съюз е по-различна история. Македония има призрачни шансове да бъде призната в околните 10 години, а може и повече. Съюзът не е в добра кондиция, а приемането на разкъсвана от вътрешни несъгласия страна надали доста ще го усили.
България обаче не може да си разреши Македония да влезе в Европейски Съюз, без да имаме построени защитни бариери против македонизма, който е рисков за нашата страна. Не можем да си позволим македонстващите в Скопие да употребяват европейските механизми, с цел да наложат в Европа измислиците, които показват за своя история от преди 1944 година Това в действителност ще значи легализиране на европейско равнище на експанзията против българската история и надлежно против националното ни самочувствие. Да не приказваме за налагането на един български акцент като формален език на Европейски Съюз, под името македонски или пък северомакедонски. Това ще има най-печални последствия, тъй като ще отвори необятна врата за провокации против българщината, а може би и за териториални искания.
Не мислете, че това е пресилено изказване. Точно с този претекст България беше срещу името Северна Македония, досега в който държавното управление на Бойко Борисов внезапно млъкна по тематиката, нищо чудно заради външен напън. Нищо хубаво не може да се случи, когато едни национализми бъдат удовлетворявани за сметка на други национализми. Македонизмът, в чиято основа е отрицанието на българското, е от тези идеологии, които колкото повече ги храниш, толкоз повече им пораства апетитът.
Всички български външни министри, от Ивайло Калфин до Екатерина Захариева, постоянно са казвали, че поддръжката на страната ни за участието на Македония в Европейски Съюз не е безусловна, само че действително какъв брой от тях или по-точно кои държавни управления формулираха оная линия, която е неприемливо да бъде прекрачвана от наша позиция. В последна сметка откакто Гърция съумя да издейства цяла една страна да си смени името и по този начин отбрани националния си интерес, за какво ние да не можем да го създадем? Защо да не заставим Скопие, както предложи и вицепремиерът Каракачанов, да подпише документ, който на всичкото от горната страна ще бъде и с правилно наличие, че историята на тази страна стартира след 1944 година, а преди този момент историята й е обща с тази на българския народ. Защо да не го създадем откакто истината е на наша страна? Нима американският дипломат в София е по-страшен от американския дипломат в Атина?
Тежко усещане оставя мълчанието на министър-председателя Бойко Борисов по тематиката, който наподобява даде на вицепремиера и водач на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов да бъде представител по тематиката. Но какво да каже Борисов? Заев е подхванал тактичност да му забива ножове в гърба, а след това да се извинява. Борисов пък веднъж зае национално виновна позиция и съобщи, че не утвърждаваме името Северна Македония, а след това подви опашка. Той наподобява привършен по тематиката.
Каракачанов непосредствено хвана бика за рогата и сподели на македонците, че няма да получат българска поддръжка за НАТО и Европейски Съюз, в случай че не престават с това държание. Бъдете сигурни, че те ще продължат, просто нямат друго държание, тъй като цялата рекламация за македонска нация се крепи на отричането на българския им генезис. Думите на водача на Вътрешна македонска революционна организация въпреки и правилни и с рационално зърно обаче увиснаха във въздуха. Те щяха да имат тежест и тази политика можеше да работи преди да подпишем контракта за добросъседство. Сега остана усещането, че българското държавно управление избра да каже верните неща, само че със забавяне и то изречени от второстепенна фигура, която по силата на партийната си принадлежност би трябвало да каже тези думи. Т.е., че това е по-скоро партийна, а не държавна позиция. Още повече, че в българските политически и околополитически среди се счита за добър звук да се повтаря до зашеметяване, че България доста желала Македония да стане член на Европейски Съюз и НАТО, с подтекста, че в името на тази висша цел е нужно да преглътнем някои неща. Защо? Каква е изгодата за България от участието на Македония в НАТО да вземем за пример? Как това ще увеличи сигурността на нашата страна? Членството в НАТО не може априори да предотврати възникването на спорове сред страните-участнички. Турската инвазия в Кипър през 1974 година е блестящо удостоверение за това и не спадащото напрежение сред гърци и турци свидетелства, че НАТО не е панацея срещу националните вражди. Още повече, че заканите пред Македония са от вътрешно естество, а не от външно. Ако границите на страната претърпят смяна, това няма да е поради непознато настъпление, а тъй като албанското малцинство ще изиска да живее в една страна с другите албанци и никакви военни съюзи няма да оказват помощ в този случай.
Причината Македония да бъде пробутвана в НАТО, даже с цената на разединение в македонското общество, е желанието на Съединени американски щати, водени от своите национални ползи - да се основава все по-голям военно-политически алианс на фона на спора с Изтока, а по особено в Източна и Югоизточна Европа да се построи и " хигиеничен кордон " сред Западна Европа и Русия.
Тук съответна изгода за България няма. Ние сме артисти в непозната пиеса. Нашите външнополитически дейности по отношение на Македония са подчинени на непозната логичност, която не е наложително да съответствува с националния ни интерес.
Членството на Скопие в Европейски Съюз е по-различна история. Македония има призрачни шансове да бъде призната в околните 10 години, а може и повече. Съюзът не е в добра кондиция, а приемането на разкъсвана от вътрешни несъгласия страна надали доста ще го усили.
България обаче не може да си разреши Македония да влезе в Европейски Съюз, без да имаме построени защитни бариери против македонизма, който е рисков за нашата страна. Не можем да си позволим македонстващите в Скопие да употребяват европейските механизми, с цел да наложат в Европа измислиците, които показват за своя история от преди 1944 година Това в действителност ще значи легализиране на европейско равнище на експанзията против българската история и надлежно против националното ни самочувствие. Да не приказваме за налагането на един български акцент като формален език на Европейски Съюз, под името македонски или пък северомакедонски. Това ще има най-печални последствия, тъй като ще отвори необятна врата за провокации против българщината, а може би и за териториални искания.
Не мислете, че това е пресилено изказване. Точно с този претекст България беше срещу името Северна Македония, досега в който държавното управление на Бойко Борисов внезапно млъкна по тематиката, нищо чудно заради външен напън. Нищо хубаво не може да се случи, когато едни национализми бъдат удовлетворявани за сметка на други национализми. Македонизмът, в чиято основа е отрицанието на българското, е от тези идеологии, които колкото повече ги храниш, толкоз повече им пораства апетитът.
Всички български външни министри, от Ивайло Калфин до Екатерина Захариева, постоянно са казвали, че поддръжката на страната ни за участието на Македония в Европейски Съюз не е безусловна, само че действително какъв брой от тях или по-точно кои държавни управления формулираха оная линия, която е неприемливо да бъде прекрачвана от наша позиция. В последна сметка откакто Гърция съумя да издейства цяла една страна да си смени името и по този начин отбрани националния си интерес, за какво ние да не можем да го създадем? Защо да не заставим Скопие, както предложи и вицепремиерът Каракачанов, да подпише документ, който на всичкото от горната страна ще бъде и с правилно наличие, че историята на тази страна стартира след 1944 година, а преди този момент историята й е обща с тази на българския народ. Защо да не го създадем откакто истината е на наша страна? Нима американският дипломат в София е по-страшен от американския дипломат в Атина?
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ