По нововъзникнала традиция в столицата, през изминалия уикенд една от

Имат ли място старите къщи в София?

По нововъзникнала традиция в столицата, през миналия уикенд една от последните къщи в квартала бе срината. Няма потребност от гадаене. Поредният стъклен билдинг ще възвиси снага на място, което бабите ни назоваха "улицата на остарялата буржоазия ".
Багерите за часове натрупаха отломките от "дома на професорката ", отишла си наскоро. Явно наследниците й не си падат по вестибюли с кръгли маси и виенски столове, а ще разчитат на жилища с аспект към прилежащия блок.
Съседите дни наред цъкаха с отвращение поради съборените остарели липи и оня бор, който изглеждаше като сребърен вечер на луна. Цъкаха, само че отминаваха, тъй като знаят, че "това е частно ". Вече са получавали отговори от вида "имат съответните разрешителни и са поели заричане да възстановят с ново засаждане същия брой дървета ".
Само дето няма към този момент място за каквото и да било дърво.
Новото в тази ситуация е, че багерът изрови от мазето на рухналата къща един бюст. Живеещите в квартала нови столичани, чиито коли с провинциални номера задръстват тротоара, бързат и не обръщат взор към килнатия бюст. Само баба Тина, от дълго време пенсионирана учителка, стои онемяла и някак през сълзи реди: "Ама, те не го познаха, те не го знаят... "
Защото бюстът е на Христо Ботев и към този момент няма кой да ни каже по какъв начин и за какво е бил в мазето на къщата с градинката. После някой се сети, че от дълго време отишлият си брачен партньор на професорката е бил прочут ваятел. А може и да е приютявал творба на собствен сътрудник. Няма значение. Важното е, че немощните крясъци на баба Тина не стопираха багера да раздроби бюста на Христо Ботев и да го натовари на следващия камион.
Шумно е от плача на струпаните машини, които бързат да приготвят терена за новото строителство и никой не обръща внимание на остарялата жена, която не бърза да отмине. После в кварталния супер тя търси събеседник, с цел да показа: "Представете си, те унищожиха Ботев и не видяха, не го знаят... " Но късият отговор на касиерката е: "Само това да е. " После я поучава да си вземе от оня самун, тъй като "днес е понижен, последния вероятен ден му е " и осведомява, че цените към този момент са други. Да, порастват, а хлябът на баба Тина е от типовия, заводския, който минава за на ниска цена. Тя моли да й го подадат, тъй като (също по нова традиция) постоянно го слагат на най-долния рафт, а тя мъчно се навежда. Така е в актуалните супери. Ако има българска стока, тя е на долните лавици, скътана сред тези артикули, които "не се предлагат ".
Няма време за размисъл. Всеки си има "дертове ", както споделяше баба ми. Тя пък знаеше наизуст всички стихове на Ботев и доста се гордееше, че е била единствената от семейството със приключена гимназия по това време. Вместо песни, декламираше ни стихове. И цялостен живот не забравяше да спомене, че "въпреки сиромашията, децата ми имат висше, да знаете ". Липсва ни, само че несъмнено там е по-добре, тъй като от небето няма по какъв начин да види какво и по какъв начин се учи през днешния ден. Онези с багерите също са учили...
Вечерта всички вкъщи се съгласяваме, че хубавото в цялата история е, че няма повече къщи за срутване в квартала. Иначе току-виж измежду руините се появи и бюст на Левски. А в случай че и него не познаят?
Иначе билдингите отвред ни заобиколиха и лъскат на слънцето. С разнообразни форми и височина. София няма образ, както няма и свое "старо место ". Расте, само че остарява прибързано с грима на стъклените здания, от които целия свят се отхвърли отпреди десетилетия, или ги строи в покрайнините. Вървим след събитията.
Каква е връзката с бюста на Христо Ботев? Ами към този момент не го разпознаваме, а той освен е бил в събитията, той ги е провокирал и по тази причина е оставил името си в сърцата български. На тези, които към момента имат сърца. За баба Тина е несъмнено...