Веселин Великов: Баща ми беше от Локо Сф, но аз избрах ЦСКА
" По мое време децата бяхме от ЦСКА или от Левски. Баща ми беше от Локомотив София, само че аз станах от ЦСКА. Влюбих се във футбола от дребен и по през целия ден бях с топката Аз съм роден в Елена и там започнах да упражнявам. Една зима играхме контрола с Металург и незабавно след мача ме взеха в Перник. Уредиха ми да послужвам в София казармата и в това време да играя за Металур. ", спомня си актуалният треньор на Етър Велико Търново Веселин Великов. Като футболист играе с изключение на за Металург Перник, и за Етър, ЦСКА, Марек, Кавала, Родопа Смолян и Любимец. В относително късата си кариера като треньор реализира повече от положителни резултати, като даже игра с Дунав в евротурнирите. Вкара Любимец и Дунав от „ Б “ в „ А “ група, с Дунав играе в евротурнирите, с Кариана Ерден приключва преди всичко във Втора лига преди клубът да се разпадне. Успява да избави Ботев Враца от изпадане през предишния сезон, откакто тимът в 10 мача има 8 следващи загуби. " Благодарение на момчетата, които имах тогава, тимът се избави да не изпадне. Никой не вярваше, че ще стане, само че се случи. Явно президентите гледат по различен метод на резултатите, може би не им подхожда моят профил. За мен обаче няма никакво значение. В момента съм в Етър, признателен съм, че имам късмет да работя и задачата ми е да върна тима в Първа лига. Пък по-късно ще видим… Надявам се моите познания и умения да бъдат оценени ", изповядва футболната си философия Велков пред
" В Металург започнах, когато тимът към момента беше във „ В “ група, само че се стягаше за „ Б “ група. Треньор беше Аспарух Никодимов. За два следващи сезона минахме през „ В “, след това в „ Б “ и влязохме в „ А “ група. В двата сезона във „ В “ и „ Б “ група играх дружно с Васко Киров, Николай Чавдаров, Камен Шербетов, Станимир Мантарков, Красимир Свиленов, Мариян Германов, Румен Ненов, Здравко Станков, Велко Христев и още доста – не мога да ги изброя всички. Но имахме много положителни футболисти. За нас беше наслаждение да играем. Тогава отпред на клуба бяха Димитър Борисов-Гърнето, който след години пое ЦСКА, и Първан Първанов-Перо. Калоян Стоянов също беше в Управителния съвет, в случай че не се неистина. Какви години бяха по това време, само че ние бяхме добре. Дори мога да кажа, че откъм финанси евентуално бяхме едни от най-добре платените в „ Б “ група.
И с цел да е шеговита ориста станах част от състава на ЦСКА през зимата на 1999 година, при загубата от Металург посред " Армията " с 0:2. Те бяха добър тим. Вече бяха създали селекция за „ А “ група. Вкараха ни от две положения два гола, а ние пропуснахме много. Генчо Симеонов вкара и двата гола и ние по-късно го взехме в ЦСКА. За да отида в ЦСКА през зимата на 1999 година заслугата е на Стойчо Младенов, който по това време беше селекционер на младежкия народен тим и ме предложи на Димитър Пенев, тогава отпред на ЦСКА. Зимата дойдох в тима дружно с Владо Манчев и Димитър Бербатов. Взеха ме зимата и Димитър Пенев ми гласоподава доверие още в първите мачове. Каза ми „ започваш титуляр “. А аз като отидох на Панчарево и един по един виждам футболистите тогава – Емил Кременлиев, Адалберт Зафиров, Галин Иванов, Гошо Йорданов-Ламята, Вальо Станчев, Румен Христов-Ромарио, Чомаков, Мето Деянов… Дали съм се тормозил първоначално?! Разбира се, само че по-късно Димитър Пенев някак си правеше по този начин, че да ти вдъхне убеденост. Изиграх си цялата пролет като титуляр и по този начин стартира и идващия сезон 1999/2000. В началото на сезона играхме против Нюкасъл на Боби Робсън, в който имаше много мощни футболисти. За първи път видях „ Армията “ претъпкана. На стадиона беше невиждана атмосфера. Бях единствено на 22 години, а излизам титуляр против Нюкасъл. А играеха с изключение на Шиърър, Нолберто Солано, Кецбая, Киърън Дайър, Гари Спийд… На реванша поведохме с 1:0 след хубав гол на Иван Литера. Англичаните несъмнено са ни подценили, само че стана 1:0. След това, в случай че не ме лъже паметта Димитър Иванов изпусна едно състояние. Ако беше станало 2:0, не се знаеше какво щеше да се случи… После към този момент ни обърнаха до 2:1, а Генади Симеонов направи 2:2. Спомням си, че дуелът не го излъчваха по малкия екран в България, хората единствено са го слушали по радиото ", хпихомня си Великов, както и странната 2000 година, когато в първите мачове ЦСКА губи от Нефтохимик на „ Армията “ с 1:4 и след това с 1:3 от Велбъжд в Кюстендил и уволниха треньора Димитър Пенев. " Много се говореше тогава, приказваше се какво ли не, но като нямаш доказателства. И аз не знам какво стана. После пристигна Спас Джевизов, а след него и италианецът Енрико Катуци.Тогава се случи и може би най-сензационната загуба по това време – 1:2 от унгарския МТК. В София не започнах като титуляр. Влязох в последните 25 минути. Не знам и аз какво се случи, а всичко потегли супер. Христо Янев вкара ранен гол и си помислих, че няма да имаме проблеми. После видяхме какво стана. На реванша в Унгария играхме доста мощно. Изпуснахме да ги отстраним – това е истината. Дори и откакто в края поведохме с 1:0, Косьо Мирчев вкара от дузпа, Бербатов можеше да направи 2:0. Имаше едно състояние, в което той си намерения, че съдията е маркирал засада и спря да играе вместо да вкара топката във вратата. А нямаше засада. Ама имало да става… " приключва спомените си Великов.
-
" В Металург започнах, когато тимът към момента беше във „ В “ група, само че се стягаше за „ Б “ група. Треньор беше Аспарух Никодимов. За два следващи сезона минахме през „ В “, след това в „ Б “ и влязохме в „ А “ група. В двата сезона във „ В “ и „ Б “ група играх дружно с Васко Киров, Николай Чавдаров, Камен Шербетов, Станимир Мантарков, Красимир Свиленов, Мариян Германов, Румен Ненов, Здравко Станков, Велко Христев и още доста – не мога да ги изброя всички. Но имахме много положителни футболисти. За нас беше наслаждение да играем. Тогава отпред на клуба бяха Димитър Борисов-Гърнето, който след години пое ЦСКА, и Първан Първанов-Перо. Калоян Стоянов също беше в Управителния съвет, в случай че не се неистина. Какви години бяха по това време, само че ние бяхме добре. Дори мога да кажа, че откъм финанси евентуално бяхме едни от най-добре платените в „ Б “ група.
И с цел да е шеговита ориста станах част от състава на ЦСКА през зимата на 1999 година, при загубата от Металург посред " Армията " с 0:2. Те бяха добър тим. Вече бяха създали селекция за „ А “ група. Вкараха ни от две положения два гола, а ние пропуснахме много. Генчо Симеонов вкара и двата гола и ние по-късно го взехме в ЦСКА. За да отида в ЦСКА през зимата на 1999 година заслугата е на Стойчо Младенов, който по това време беше селекционер на младежкия народен тим и ме предложи на Димитър Пенев, тогава отпред на ЦСКА. Зимата дойдох в тима дружно с Владо Манчев и Димитър Бербатов. Взеха ме зимата и Димитър Пенев ми гласоподава доверие още в първите мачове. Каза ми „ започваш титуляр “. А аз като отидох на Панчарево и един по един виждам футболистите тогава – Емил Кременлиев, Адалберт Зафиров, Галин Иванов, Гошо Йорданов-Ламята, Вальо Станчев, Румен Христов-Ромарио, Чомаков, Мето Деянов… Дали съм се тормозил първоначално?! Разбира се, само че по-късно Димитър Пенев някак си правеше по този начин, че да ти вдъхне убеденост. Изиграх си цялата пролет като титуляр и по този начин стартира и идващия сезон 1999/2000. В началото на сезона играхме против Нюкасъл на Боби Робсън, в който имаше много мощни футболисти. За първи път видях „ Армията “ претъпкана. На стадиона беше невиждана атмосфера. Бях единствено на 22 години, а излизам титуляр против Нюкасъл. А играеха с изключение на Шиърър, Нолберто Солано, Кецбая, Киърън Дайър, Гари Спийд… На реванша поведохме с 1:0 след хубав гол на Иван Литера. Англичаните несъмнено са ни подценили, само че стана 1:0. След това, в случай че не ме лъже паметта Димитър Иванов изпусна едно състояние. Ако беше станало 2:0, не се знаеше какво щеше да се случи… После към този момент ни обърнаха до 2:1, а Генади Симеонов направи 2:2. Спомням си, че дуелът не го излъчваха по малкия екран в България, хората единствено са го слушали по радиото ", хпихомня си Великов, както и странната 2000 година, когато в първите мачове ЦСКА губи от Нефтохимик на „ Армията “ с 1:4 и след това с 1:3 от Велбъжд в Кюстендил и уволниха треньора Димитър Пенев. " Много се говореше тогава, приказваше се какво ли не, но като нямаш доказателства. И аз не знам какво стана. После пристигна Спас Джевизов, а след него и италианецът Енрико Катуци.Тогава се случи и може би най-сензационната загуба по това време – 1:2 от унгарския МТК. В София не започнах като титуляр. Влязох в последните 25 минути. Не знам и аз какво се случи, а всичко потегли супер. Христо Янев вкара ранен гол и си помислих, че няма да имаме проблеми. После видяхме какво стана. На реванша в Унгария играхме доста мощно. Изпуснахме да ги отстраним – това е истината. Дори и откакто в края поведохме с 1:0, Косьо Мирчев вкара от дузпа, Бербатов можеше да направи 2:0. Имаше едно състояние, в което той си намерения, че съдията е маркирал засада и спря да играе вместо да вкара топката във вратата. А нямаше засада. Ама имало да става… " приключва спомените си Великов.
-
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ