Правителството омеси клисаво тесто за 1.1 млрд. лв.
По-малко от месец след началото на войната в Украйна вицепремиерът Асен Василев фанфарно разгласи, че бюджетът ще отдели 1,1 милиарда лева, с цел да изкупи зърно и да добави Държавния запас. Звучеше като умно държавническо решение в сериозен миг. В тези студени мартенски дни цените на храните към този момент летяха. Съдбата на реколтата в Украйна и вероятностите пред експорта на жито, царевица, слънчоглед за нападнатата страна и за агресора - съществени международни експортьори, изглеждаха неразбираеми. Българските агробизнесмени се юрнаха да продават зад граница, с цел да се възползват от растящите цени.
Финансовият министър реши да вземе ограничения, с цел да не останем с празни хамбари и без самун. " Трябва да напълним складовете с задоволително зърно. В момента в България има общо 3 млн. тона пшеница, от които 300 хиляди са в складовете на Държавния запас. Ще закупим в допълнение 1,1 млн. тона. Ще купим и слънчоглед и царевица, с цел да има за фураж. Решението е взето, парите са отпуснати ", изясни Василев, създавайки усещането, че зърнооперацията ще се организира стремително, с цел да изпревари предстоящото повишаване на цените. Факт е, че когато се вършат сходни интервенции, скоростта е от основно значение. Всеки знае, че в случай че на пазара се появи информация, че огромен покупател се готви да изсипе 1.1 милиарда лв., цените полудяват. Следователно страната доста бързо трябваше да направи оповестеното масирано " извършване на покупки ". Но нищо сходно не се случи. Напротив -
стартира огромното отсрочване и блуждаене
Оказа се, че страната има единствено смътна концепция по какъв начин да направи изкупуването. Министърът на земеделието Иван Иванов се опита да потуши подозренията за допустима корупция, като посочи, че извършването на покупки на едро ще стане по най-прозрачния и пазарен метод - на Софийската стокова борса. " Ще бъдат оповестени и съответните параметри, посредством които производители и търговци ще могат да вземат участие ", даде обещание Иванов. Е, изявления не се появиха.
Широко рекламираната скица, която сякаш трябваше да се осъществя бързо, затъна в нови " механически елементи " - яви се въпросът кой ще е купувачът от името на страната. Правителството по този начин и не изясни за какво задачата не се разпорежда на организацията, ръководеща Държавния запас - което звучи като най-логичното решение. Така се стигна до разновидността с държавната компания " Сортови семена - Елит ", като кабинетът реши да увеличи капитала му с въпросните 1.1 млрд. лева за изкупуването. Хрумването да се употребява предприятийце със затихващи функционалности, личен състав от 8 души и нулев опит в зърнотърговията бе повече от необичайно. Самото управление се стресна от мащабите на предоставената му задача, отхвърли да взе участие и бе упрекнато от кабинета в бойкот. Не след дълго бе решено с изкупуването да бъде натоварено друго държавно дружество - „ Врана “, чийто " опит " се изчерпва в оглеждането на зеленчук в стопанството до едноименната резиденция в покрайнините на София. Междувременно зациклянето влезе в нова фаза - на 6 април земеделският министър Иванов заяви, че ще се прави
работна група с присъединяване на Държавния запас, ДАНС и Национална агенция за приходите
С каква цел - не стана напълно ясно. Последва дълъг междуведомствен " пинг-понг " за парите за интервенцията " изкупуване ". Министерството на финансите обясняваше, че са преведени, а агроминистерството твърдеше, че още не са получени. Междувременно част от фермерите обявиха, че не желаят страната да се презапасява с фуражи, а желаят повече дотации, тъй че сами да ги купуват. Държавата първо реши да се откаже от фуражното зърно, след това сподели, че проектът за изкупуване остава - 750 хиляди т хлебно зърно и 350 хиляди т фуражно. Оказа се, че птицевъдите да вземем за пример приветстват плана.
В средата на май по време на блицконтрол в Народното събрание вицепремиерът Асен Василев увери, че парите са преведени на агроминистерството: " Оттук нататък аз персонално не мога да кажа до каква степен е стигнало министерството на земеделието с организацията по изкупуването ". " Парите са налични, чакаме единствено Търговският указател да впише нарастването на капитала на компания „ Врана “ - дружеството, което ще изкупува зърното, с цел да може да тръгне акцията ", обясниха тогава пред " Сега " от агроведомството. Изглеждаше, че прословутата договорка към този момент е пред успех.
Но протакането продължи. А преди дни земеделският министър ненадейно разгласи, че страната се отхвърля от огромния си план - заради " отпаднала нужда. Няма потребност от запасяване със зърно, тъй като се чака отлична реколта ", изясни той.
Така след 100-дневно надуване балонът се пукна. Правителството се отхвърли да влага в жито и слънчоглед и реши да " спести " тези 1.1 млрд лв.. " Ще им намерим друго приложение ", даде обещание земеделският министър. Няма да е мъчно, тъй като следва актуализация на бюджета.
Каква беше задачата на тази " стихия в чаша вода ", не се разбра. Но сходни епизоди носят единствено черни точки на кабинета.
Конкуренция
А до момента в който страната се туткаше, пазарът работеше. Въпреки големите компликации Украйна съумява да изнася храни и да " натиска " напиращите нагоре котировки на интернационалните пазари. " Внос от Украйна смъкна фрапантно цената на слънчогледа у нас от 1800 на 1200 лева за звук ", оплакаха се едри български земеделци.
Според Радослав Христов от Съюза на тракийските зърнопроизводители реалната цена на слънчогледа е към 1650 лева./т, а в момента заради вноса от Украйна офертите са за 1200 -1250 лева, и то до склада на покупател в България. „ Те търсят да го пласират непременно, тъй като силозите са им цялостни. След 2-3 месеца ще прибират новата годишна продукция и би трябвало да има къде да я запазят. По същите аргументи след това има огромен риск да се подбият и цените на царевицата и пшеницата у нас - като изнесат остарелия слънчоглед, ще започнат да пращат пшеницата към България. Сега експортират слънчоглед по суша, тъй като са им блокирани пристанищата. Правят го главно с камиони или с баржи по Дунав. Още няма огромни количества жито, тъй като нямат задоволително транспортни средства “, сподели той за „ Сега “.
И ето, че цените на олиото стопираха да порастват, до момента в който брашното и хлябът не престават да нарастват. Просто пазарът си споделя думата - има на ниска цена украински слънчоглед и нашите производители и търговци не могат да надуват цените. А пшеницата още не е тръгнала и по тази причина нашите житари държат котировките високо. Те доста се тормозят от вноса. " Всяко спекулативно придвижване на зърно в и през страната сваля цените и у нас, и в региона. Падането на цените значи банкрути в българското земеделие, тъй като у нас се създават артикули с висока себестойност ", сподели Костадин Костадинов, ръководител на Асоциацията на зърнопроизводителите. По-високата себестойност на българската продукция се дължи на високите ренти и нарасналата цена на препаратите и торовете.
Финансовият министър реши да вземе ограничения, с цел да не останем с празни хамбари и без самун. " Трябва да напълним складовете с задоволително зърно. В момента в България има общо 3 млн. тона пшеница, от които 300 хиляди са в складовете на Държавния запас. Ще закупим в допълнение 1,1 млн. тона. Ще купим и слънчоглед и царевица, с цел да има за фураж. Решението е взето, парите са отпуснати ", изясни Василев, създавайки усещането, че зърнооперацията ще се организира стремително, с цел да изпревари предстоящото повишаване на цените. Факт е, че когато се вършат сходни интервенции, скоростта е от основно значение. Всеки знае, че в случай че на пазара се появи информация, че огромен покупател се готви да изсипе 1.1 милиарда лв., цените полудяват. Следователно страната доста бързо трябваше да направи оповестеното масирано " извършване на покупки ". Но нищо сходно не се случи. Напротив -
стартира огромното отсрочване и блуждаене
Оказа се, че страната има единствено смътна концепция по какъв начин да направи изкупуването. Министърът на земеделието Иван Иванов се опита да потуши подозренията за допустима корупция, като посочи, че извършването на покупки на едро ще стане по най-прозрачния и пазарен метод - на Софийската стокова борса. " Ще бъдат оповестени и съответните параметри, посредством които производители и търговци ще могат да вземат участие ", даде обещание Иванов. Е, изявления не се появиха.
Широко рекламираната скица, която сякаш трябваше да се осъществя бързо, затъна в нови " механически елементи " - яви се въпросът кой ще е купувачът от името на страната. Правителството по този начин и не изясни за какво задачата не се разпорежда на организацията, ръководеща Държавния запас - което звучи като най-логичното решение. Така се стигна до разновидността с държавната компания " Сортови семена - Елит ", като кабинетът реши да увеличи капитала му с въпросните 1.1 млрд. лева за изкупуването. Хрумването да се употребява предприятийце със затихващи функционалности, личен състав от 8 души и нулев опит в зърнотърговията бе повече от необичайно. Самото управление се стресна от мащабите на предоставената му задача, отхвърли да взе участие и бе упрекнато от кабинета в бойкот. Не след дълго бе решено с изкупуването да бъде натоварено друго държавно дружество - „ Врана “, чийто " опит " се изчерпва в оглеждането на зеленчук в стопанството до едноименната резиденция в покрайнините на София. Междувременно зациклянето влезе в нова фаза - на 6 април земеделският министър Иванов заяви, че ще се прави
работна група с присъединяване на Държавния запас, ДАНС и Национална агенция за приходите
С каква цел - не стана напълно ясно. Последва дълъг междуведомствен " пинг-понг " за парите за интервенцията " изкупуване ". Министерството на финансите обясняваше, че са преведени, а агроминистерството твърдеше, че още не са получени. Междувременно част от фермерите обявиха, че не желаят страната да се презапасява с фуражи, а желаят повече дотации, тъй че сами да ги купуват. Държавата първо реши да се откаже от фуражното зърно, след това сподели, че проектът за изкупуване остава - 750 хиляди т хлебно зърно и 350 хиляди т фуражно. Оказа се, че птицевъдите да вземем за пример приветстват плана.
В средата на май по време на блицконтрол в Народното събрание вицепремиерът Асен Василев увери, че парите са преведени на агроминистерството: " Оттук нататък аз персонално не мога да кажа до каква степен е стигнало министерството на земеделието с организацията по изкупуването ". " Парите са налични, чакаме единствено Търговският указател да впише нарастването на капитала на компания „ Врана “ - дружеството, което ще изкупува зърното, с цел да може да тръгне акцията ", обясниха тогава пред " Сега " от агроведомството. Изглеждаше, че прословутата договорка към този момент е пред успех.
Но протакането продължи. А преди дни земеделският министър ненадейно разгласи, че страната се отхвърля от огромния си план - заради " отпаднала нужда. Няма потребност от запасяване със зърно, тъй като се чака отлична реколта ", изясни той.
Така след 100-дневно надуване балонът се пукна. Правителството се отхвърли да влага в жито и слънчоглед и реши да " спести " тези 1.1 млрд лв.. " Ще им намерим друго приложение ", даде обещание земеделският министър. Няма да е мъчно, тъй като следва актуализация на бюджета.
Каква беше задачата на тази " стихия в чаша вода ", не се разбра. Но сходни епизоди носят единствено черни точки на кабинета.
Конкуренция
А до момента в който страната се туткаше, пазарът работеше. Въпреки големите компликации Украйна съумява да изнася храни и да " натиска " напиращите нагоре котировки на интернационалните пазари. " Внос от Украйна смъкна фрапантно цената на слънчогледа у нас от 1800 на 1200 лева за звук ", оплакаха се едри български земеделци.
Според Радослав Христов от Съюза на тракийските зърнопроизводители реалната цена на слънчогледа е към 1650 лева./т, а в момента заради вноса от Украйна офертите са за 1200 -1250 лева, и то до склада на покупател в България. „ Те търсят да го пласират непременно, тъй като силозите са им цялостни. След 2-3 месеца ще прибират новата годишна продукция и би трябвало да има къде да я запазят. По същите аргументи след това има огромен риск да се подбият и цените на царевицата и пшеницата у нас - като изнесат остарелия слънчоглед, ще започнат да пращат пшеницата към България. Сега експортират слънчоглед по суша, тъй като са им блокирани пристанищата. Правят го главно с камиони или с баржи по Дунав. Още няма огромни количества жито, тъй като нямат задоволително транспортни средства “, сподели той за „ Сега “.
И ето, че цените на олиото стопираха да порастват, до момента в който брашното и хлябът не престават да нарастват. Просто пазарът си споделя думата - има на ниска цена украински слънчоглед и нашите производители и търговци не могат да надуват цените. А пшеницата още не е тръгнала и по тази причина нашите житари държат котировките високо. Те доста се тормозят от вноса. " Всяко спекулативно придвижване на зърно в и през страната сваля цените и у нас, и в региона. Падането на цените значи банкрути в българското земеделие, тъй като у нас се създават артикули с висока себестойност ", сподели Костадин Костадинов, ръководител на Асоциацията на зърнопроизводителите. По-високата себестойност на българската продукция се дължи на високите ренти и нарасналата цена на препаратите и торовете.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ