По-малко от месец остава до изборите за Европейски парламент, които

...
По-малко от месец остава до изборите за Европейски парламент, които
Коментари Харесай

Застрашава ли дезинформацията предстоящите избори за ЕП

По-малко от месец остава до изборите за Европейски парламент, които ще се проведат в интервала сред 6 и 9 юни. На фона на всички провокации, пред които е изправен Европейски Съюз, една тематика притегля изключително огромен интерес – тази за съветската агитация. Редица специалисти предизвестяват, че Кремъл се пробва да дестабилизира Евросъюза, разпространявайки подправени вести и изявления с подвеждащо наличие. Ситуацията беше сходна и по време на предходния избор през 2019 година, само че с една огромна разлика – тогава войната в Украйна към момента не беше почнала. Колко рискова е дезинформацията, идваща от Москва? И дали фактически може да повлияе на изхода от задаващите се избори?

Disinformation campaigns likely to undermine EU elections, experts say
— Euractiv (@Euractiv) Атака против „ главните правила на демокрацията “
Русия е страната, която употребява най-активно пропагандата като средство за увеличение на своето въздействие в Европа, означават от Европейската работа за външна активност. Още през януари първият посланик на Европейски Съюз Жозеп Борел означи, че Москва употребява дезинформацията като инструмент, с който да оправдае нашествието си в Украйна. Примерите за хипотетична съветска интервенция преди изборите са многочислени. Сред тях са разкритата от френските управляващи мрежа за подправени вести, наречена Portal Kombat, както и интервенцията, извършена от чешките и белгийските управляващи, в хода на която стана ясно, че европейски политици са получавали пари от Кремъл, с цел да популяризират съветска агитация.

Усилията на Москва надалеч не са напразни, разясняват още анализаторите. Именно дезинформацията е една от главните аргументи, заради които почти една трета от жителите на Словакия считат, че Западът е виновен за войната в Украйна – изказване, което е значима част от тактиката на Кремъл. Процентът на хората, вярващи в тази явна неистина, е смущаващо висок и в други страни – измежду които са Германия, Италия, Унгария, а и България. Според специалистите, в дълготраен проект дезинформацията срутва доверието в политическите институции и медиите. Това на собствен ред може да докара до ниска изборна интензивност. Брюксел, несъмнено, не стои безразличен. През последните години бяха взети редица ограничения за битка с пропагандата и подправените вести. Председателят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен неотдавна съобщи, че има намерение да сътвори „ Европейски либерален щит “, който да защищава Стария континент от злонамерени задгранични намеси. В тирада, произнесена в Копенхаген, тя акцентира своята угриженост от задълбочаването на проблемите, свързани с дезинформацията и предизвести, че са атакувани „ главните правила на демокрацията “.
 Шоколад с щурци и бабата на Урсула фон дер Лайен
Съществуват редица образци за подправени вести, свързани с идните избори за Екологичен потенциал, които притеглят огромно внимание. Един е от тях е обява в обществените мрежи от януари 2023 година, съгласно която скоро ще стартира производството на шоколад с щурци. Впоследствие стана ясно, че това е маркетингов ход и смешка, зад която стои немският производител Ritter Sport. Повод за нея, обаче, е напълно действително решение на Европейска комисия от 24 януари предходната година, съгласно което тези инсекти могат да бъдат употребявани за храна. То стана обект на доста мнения, а през днешния ден, в навечерието на вота за Екологичен потенциал, въпросната обява още веднъж набира известност, изключително в Унгария. Шегата на Ritter Sport се трансформира в част от дезинформационна акция, която цели да злепостави Брюксел.

Далеч по-скандален е различен пост в обществената мрежа Х, публикуван от американския публицист и деятел Норман Финкелщайн, който има към половин милион почитатели. Става въпрос за фотография, на която се вижда по какъв начин жена се ръкува с водача на нацистите Адолф Хитлер. Според Финкелщайн, това е бабата на Урсула фон дер Лайен, а фотографията е от персоналния албум на ръководителя на Европейска комисия. Нещо повече – тя е придружена от следния откъс: „ Любимата ми баба не си ми ръката цялостен месец по-късно паметно събитие “. Всичко това е типичен образец за политическа дезинформация, разясняват анализатори, представени от „ Дойче веле “. Проведените следствия демонстрираха, че както информацията за хората от фотографията, по този начин и цитатът са подправени. Жената на изображението се споделя Хилдегард Зантоп и е от Източна Прусия. Тя няма никаква роднинска връзка с фон дер Лайен. Освен това, на фотографията се вижда мероприятие на националсоциалистическата партия, извършено през 1937 година

The EU has launched an investigation into Фейсбук and Instagram amid concerns they are failing to curb online disinformation.

The probe relates to the handling of political advertising ahead of EU elections.
— DW News (@dwnews) Колко рискови са подправените вести?
Въпреки че технологиите, употребяващи изкуствен интелект, се развиват с извънредно висока скорост, съвсем всеки фалшификат, основан с тяхна помощ, към момента бива разкриван относително бързо. Експертите също по този начин прибавят, че политическите възгледи на хората не могат да бъдат изменени елементарно, даже и от най-убедително изглеждащите видеа и фотоси, генерирани от ИИ. Те акцентират, че от началото на годината в редица страни, измежду които Индонезия и Пакистан, са се провели избори, само че досега няма данни подправените вести да са наклонили осезаемо везните в интерес на даден политик или партия. Въпреки това, редица анализатори предизвестяват, че пропагандата, идваща от страни като Русия и Китай, никога не трябва да бъде подценявана, защото крие доста евентуални рискове.

„ Истината е, че трендовете могат да се трансформират драстично…досега, обаче, не сме видели нещо извънредно неправилно “ , означи неотдавна президентът на Meta по световните въпроси Ник Клег по време на събитие, отдадено на подправените вести. Някои специалисти пък са на мнение, че подвеждащото наличие, генерирано благодарение на ИИ, последователно се трансформира в неделима част от политиката. В Полша, да вземем за пример, актуалният министър-председател Доналд Туск провокира огромен скандал, откакто разгласява подправен аудио запис на своя конкурент и предходник на премиерския пост Матеуш Моравецки. Президентът на Молдова Мая Санду на собствен ред постоянно е атакувана с дийпфейк изявления, целящи да злепоставят нейното държавно управление и прозападните ѝ възгледи. Предполага се, че зад тази акция стоят лица, свързани с Кремъл.



Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в 
Източник: vesti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР