По-късно феноменът бе обяснен с нарасналия процент работещи в чужбина

По-късно феноменът бе пояснен с повишения % работещи в чужбина - над 100 000 души. Тези, които умишлено са отказали да пуснат своята бюлетина, са тъкмо 0.000078% от гласоподавателите.

От 1999 година Северна Корея постоянно организира локални избори. Мандатът на кметовете и общинските съвети са  4 години . Гласуването е строго наложително, а вариантите са две. Избирателят може да гласоподава в интерес на авансово селектирана листа или да зачеркне, че не я поддържа.

Вотът не е скришен . Бюлетината не се пуска в една урна. Избирателните секции приготвят две обособени кутии с разнообразни цветове - зелена за утвърждение и алена за отрицание. Членовете на секционните комисии виждат защо гласоподава всеки един от хората в листата им.

" Севернокорейските гласоподаватели нямат тласък да гласоподават с " срещу ", акцентира Андрей Ланков, професор по история в университета Кукмин в Сеул, пред " Файненшъл таймс ".

" Ако гласувате с по този начин, те ще бъдете възприети за подривен детайл и ще си имате неприятности с полицията ", добавя той.

Преди седмица пръв път гласоподавателите избираха всред повече от един претенденти
Снимка: БТА/АР

Американизация на процеса

Местните избори от 26 ноември бяха извънредно нетипични за Северна Корея. Обичайно, във всички обитаеми места претендентът за кмет е единствено един. Този път селектирането му е станало по либерален метод, наподобяващ предварителните избори за президентски претендент в Съединени американски щати.

Гласоподавателите избират сред разнообразни претенденти на ръководещия " Отечествен фронт ". Предварителните избори са извършени на 4 ноември и вземат решение по какъв начин ще наподобява единствената допустима алтернатива.

Медиите в Северна Корея отразяват по какъв начин две дами се кандидатират в северния град Хиесан. Той граничи с Китай и е дом на към 100 000 души, оповестява Радио Свободна Азия. Чое Ху Янг е родена през 1979 година и е управител в районната хранителна ревизия. Ким Ин Ху е родена през 1973 година и е финансов управител в локален ресторант. Вотът дефинира коя от двете ще бъде предлагането за кмет на " Отечествения фронт ".

Освен действителното съществуване на повече от един претендент, за пръв път е употребявано скрито гласоподаване . Това провокира както комплициране, по този начин и интерес измежду гласоподавателите, разясняват от Радио Свободна Азия.

" Чое работи в хранителния бранш дълго време и получи повече от 70% от гласовете в своя изгода. Хората споделят, че тя е индивидът, който може да реши проблемите ни с храната ", споделя локален гражданин поискал анонимност.

Пхенян желае да вкара спортен детайл в изборната си система. Предполага се, че това ще увеличи мотивацията на локалната власт, както и ще увеличи интереса на гласоподавателите.

Да преброим опозицията

Изборите на 26 ноември са първите, в които ръководещите не печелят 100% от вота. Ланков разяснява, че за разлика от останалите социалистически страни, Пхенян постоянно е отчитал 100-процентови победи.

Този път държавните медии в Северна Корея оповестиха, че 0.1% са дали своят вот срещу претендентите. Според интернационалните анализатори това преследва две цели . Пхенян желае да бъде възприеман като демократична страна и работи в интерес на построяването на сходен облик. Това се прави с по-съществени стъпки, като спортния детайл в предварителните избори, само че и с чисто фасадни начини. Другата цел е измежду популацията да бъде основано усещането, че може по-свободно да изрази мнението си. Тъй като вотът не е скришен, управляващите доста по-ефективно ще преброят " опозиционните детайли " в страната.

Пропаганден афиш, на който написа - " Нека всички гласуваме За "
Снимка: Jensowagner/PRK, Nepal 236/Wikimedia

Кмет с церемониални функционалности

Кметът и общинските съветници в Северна Корея имат дребна действителна власт, а централната власт елементарно може да си разреши да " играе на народна власт ". Причината за това е, че страната и ръководещата партия са се слели в едно.

" Там действа паралелна система. Има кмет, който механически е определен, само че в действителност още веднъж е назначен. Но има и областен партиен секретар. Това е фигурата с действителна власт. Кметът може да бъде значим в някои случаи, стига да знае вярното си място и да не провокира локалния основен секретар на Работническата партия на Корея ", разяснява Ланков.

Така в един регионален град решенията не се вземат от общинския съвет или кмета, а от първия секретар на Окръжния комитет на РПК.

Многопартиен парламент

За мнозина би било огромна изненада на научат, че Северна Корея не е еднопартийна страна. Или най-малко не на доктрина. Последните парламентарни избори са извършени през 2019 година.

Работническата партия на Корея печели 87,5% от местата, само че Корейската социалдемократическа партия взема 7,4%. Чондоистката партия " Чонгу " взема 3,2%, а в Народното събрание има и двама безпартийни депутата. Освен това има и 5 места за представители на общността на севернокорейците в Япония.

Какво знаем за останалите партии?

Корейската социалдемократическа партия поражда през 1945 година, като е учредена от националиста Чо Ман-сик. Той се бори за независимостта на страната, до неотдавна окупирана от Япония. Ман-сик се опълчва на разделянето на Корея на две елементи. Партията му в началото притегля предприемачи и локалната християнска общественост. Членската й маса нараства до близо милион.

Няколко месеца след основаването си Социалдемократическата партия е инфилтрирана. Ман-сик е принуден да издига лоялни на Ким Ир Сен фрагменти. През 1946 година той изчезва от политическата сцена - изпратен е в трудов лагер и по-късно разстрелян. Така партията му се трансформира в марионетна конструкция.

Корейската социалдемократическа партия продължава живота си като част от " Отечествения фронт " в Корея. В разнообразни интервали организацията е употребена като следена съпротива. Целта й е да маркира несъгласните с режима, само че и да служи като отдушник за недоволните от него. Дори през днешния ден тя продължава да има 30 000 члена.

Чондоистката партия " Чонгу " е обвързвана с националната религия чондуизъм. Тя поражда в Корея през 19 век и смесва будизъм, конфуцианство, християнство, даоизъм и локален шаманизъм в едно цяло. Официално в Северна Корея има 2.8 милиона чондуисти. Реалният им брой може да е даже повече, тъй като обичаите на вярата са необятно публикувани.

Чеондоизмът натъртва на самоусъвършенстването с вярата, че като усъвършенства вродената си природа, човек се приближава до Бога.

По време на основаването си Чондоистката партия притегля стотици хиляди членове. Тя обаче претърпява мъчно установяването на диктатурата в Северна Корея и последвалата Корейската война.

През 50-те водачите й са съдени за подготвян опит за прелом. Въпреки това партията продължава да съществува, само че към този момент е изцяло под контрола на режима. Целта й е привличането на бегълци от Южна Корея .

През 1986 годна партията е управлявана от Чое Деок Син - някогашен външен министър на Южна Корея, който бяга в Пхенян.

В Япония живеят към 100 000 корейци, които са извънредно лоялни към Пхенян . Те са обединени от организацията " Чонгрюн ". Животът им е извънредно затворен, а връзката с останалата част от японското общество - минимална. Те имат правото да излъчват 5 депутата в Народното събрание на Северна Корея.

Всичко това основава усещане за някакъв по-разнообразен политически живот.

Изброените организации са под тоталния надзор на Работническата партия на Корея.

Изборите още веднъж се организират единствено с избор за или срещу авансово утвърдената листа. Тя е единствено една - на " Отечественият фронт ", който сплотява всички налични партии. Властта в Пхенян авансово знае какъв брой депутатски места да раздаде на останалите партии.

Подобно на кмета и общинския съвет, Народното събрание също има най-вече церемониални функционалности. Народното събрание заседава един път или два пъти годишно на постоянни сесии от по няколко дни. На хартия то има огромни пълномощия - гласуването на нови закони, промени на конституцията и вземането на политически решения. На процедура Парламентът само " подпечатва " към този момент взети от Ким Чен Ун и Политбюро решения.