По какво да изпитваме носталгия? По бруталната фатмащина, която цареше

По какво да изпитваме носталгия? По бруталната фатмащина, която цареше на плаца, където нискоинтелигентни човеци с фуражки си избиваха комплексите върху момчета на 18-19 години? По издевателствата в спалните пространства ли? По безумните гонки, че не си изчистил тоалетната в точния момент ли? По злобата на старшината ли, който не може да преживее, че някои са признати за студенти и ще се уволнят месец по-рано?

И всичко това в продължение на две години, през които се научаваш да стреляш и ти набиват в главата по какъв начин сме толкоз мощни, че ще прегазим Турция за два дни. Само по този начин се ставало мъж – като се водиш по акъла на безчет простаци към теб.

Затова ли да изпитваме носталгия? Две изгубени години, през които наборът закъсняваше с образованието си, закъсняваше с живота си.

Темата за наложителната работа би трябвало да бъде затворена дефинитивно. Имаме професионална войска, която не можем да попълним. Който счита, че единствено по този начин - като боец, е потребен за страната, да го направи. И почитание за това.

Успяха да издействат 6 месеца доброволна наборна работа. Малко било, натискат да военизират учебните заведения и университетите.

Стига нелепости и без повече извращения. Стига сме се ходили по акъла на " патриоти “ и фуражкаджии, които не изпитват толкоз носталгия по казармата, а по личната си изгубена значителност.