Разрешават жена да зачене ин витро от починал съпруг
По изключение и при избрани условия да се позволи осъществяването на ин витро процедури с генетичен материал от умрелия брачен партньор. Това планува план на разпоредба на здравното министерство за дейностите по асистирана репродукция, оповестен за публично разискване. Новата разпоредба би трябвало да размени и попълни празнотите на анулираната поради процедурни нарушавания от съда страна разпоредба № 28 за действия по асистирана репродукция. Новата разпоредба вкарва редица нови моменти и предлага решения по чувствителни за обществото тематики, като в същото време осъвременява законодателството според интернационалните експертни рекомендации и положителните клинични практики.
Една от чувствителни тематики, които визира, е опцията дамата да зачене от умрелия си брачен партньор – процедура, която до момента бе неразрешена от българското законодателство, само че имаше гласове в интерес на разрешаването ѝ, в това число от институцията на омбудсмана. Нова разпоредба предлага по изключение да да се позволява постморталната репродукция. Изключението за осъществяване на асистирана репродукция с криоконсервирани ембриони, откакто единия сътрудник е умрял, се отнася единствено за случаите когато умрелият сътрудник е мъжът и по едно и също време са изпълнени няколко условия. Мъжът би трябвало да е направил документално удостоверено волеизявление приживе за предписание с криоконсервираните ембриони след гибелта му. Реципиент може да бъде единствено и само същата партньорка, с която е планувана и провеждана процедурата по асистирана репродукция. Същевременно би трябвало да са минали не по-малко от 12 и не повече от 36 месеца от гибелта на колегата и преди процедурата партньорката би трябвало да е минала през психическа консултация .
По този въпрос съществува разнородна интернационална процедура . Забрана важи в Швеция, Германия, Австрия . В Италия е имало един случай със особено позволение на съда. Във Франция и Португалия е разрешено при подписана приживе декларация на сътрудниците. В Чехия има един случай, в който съдът е дал позволение за това. Разрешено е във Англия (след етична комисия и правосъдно решение), в Кипър (от 6 до 18 месеца след гибелта на един от сътрудниците и решение на Консилиум от асистирана репродукция) и в някои щати на Съединени американски щати.
“Предложението, обвързвано с постморталната репродукция при посочените условия, отразява в забележителна степен въпреки и нечестите житейски проблеми, които обаче провокират забележителен публичен интерес и нееднозначни реакции от разнообразни страни. Важно конкретизиране е и това, че от всички вероятни хипотези на постморталната репродукция, като да вземем за пример добиване на сперма от умрял мъж, потребление на замразени сперматозоиди от умрял мъж и прочие, се позволява единствено най-непротиворечивият случай – потребление на към този момент основани ембриони, които със самото си битие са доказателство за волята и желанието на сътрудниците да имат общо потомство “, се споделя в претекстовете към наредбата. Тя в огромната си част е направена от Експертния съвет по Акушерство и гинекология, като е взето поради и мнението на Изпълнителна организация “Медицински контрол “, както и експертизата на водещи експерти по асистирана репродукция у нас.
Според специалистите заложените условия, с цел да се допусне постморталната репродукция, свеждат до най-малко риска от взимане на преждевременно и прочувствено решение от дамата, директно след загубата на колегата.
Ин витро при ХИВ положителен сътрудник в двойката
Съществена смяна се предлага във връзка с партньорското даряване за индиректна приложимост на сперматозоиди, както и при асистирана репродукция със лични яйцеклетки, когато надлежно мъжът или дамата в една двойка са ХИВ положителни. И в двата случая, когато лицата са на антиретровирусна терапия, с достигната оптимална вирусна супресия и неоткриваем вирусен товар за ХИВ, които се поддържат повече от 6 месеца при сбъднат надзор и изразено мнение от проследяващия експерт по инфекциозни заболявания, няма спънка за донорството на сперматозоиди, респективно за вземането на яйцеклетка.
За продължение на асистираната репродукция, наложително се взема осведомено единодушие от дамата. По този метод, посредством прецизиране на метода при ХИВ положителни и с помощта на актуалните благоприятни условия за реализиране на подобен надзор, се дава опция и на тях да се включат в процедури по асистирана репродукция, при минимизиране на риска от трансмисия на инфекцията.
Без горна възрастова граница за донорките на яйцеклетки
Друга сензитивна тематика, която през годините е била обект на полемики, е за това би трябвало ли да има горна възрастова граница за донорите на яйцеклетки при родствено или неродствено даряване. Предишният правилник, в анулираната Наредба № 28, беше безапелационен и определяше горна граница на възрастта при дамата, като тя беше друга при родствено и неродствено даряване. Предложените в този момент текстове дефинират с решителност единствено долна граница на донора на яйцеклетки, която е 18 навършени години, а горната граница – 38 годишна възраст е целесъобразна и преценката се прави самостоятелно, въз основа на индикаторите за фертилност на дамата .
При надвишаване на тази възраст наложително се прави предимплантационен генетичен скрининг на ембрионите.
“С тези условия се дава опция горната възрастова граница да се дефинира напълно по медицински критерии и експертите да имат самостоятелен метод при оценката на донорите на яйцеклетки, като въз основа на индикаторите за фертилност експертно да преценят качеството на генетичния материал, което може да бъде много друго при другите човеци на една възраст “, се показва в претекстовете.
“Така се обезпечава и спомагателна опция за осъществяване на донорство на яйцеклетки, което така и така не е доста добре развито в нашата страна. Допълнителното изискване за предимплантационен генетичен скрининг на ембрионите пък е обвързвано с попречване на риска от генетични аномалии в потомството, възходящ с възрастта на донора, като по този метод се подсигурява здравето на поколението от донорските яйцеклетки “, се показва още в претекстовете.
Донор на сперма и яйцеклетки до 5 пъти
Нов миг по отношение на досегашните разпореждания е и въвеждането на ограничаване за броя на даряванията на сперматозоиди или яйцеклетки при анонимното дарителство – до 5 пъти и установяване на най-малък интервал сред две дарявания – не по-кратък от 4 месеца.
“Ограничението в броя на даряванията в допълнение способства за понижаване на риска генетично свързани лица да се срещнат в популацията и да основат поколение. Определянето на най-малък интервал сред две дарявания на яйцеклетки цели ограничение на рисковете за положението на дамите, защото осъществяването на хормонални стимулации и следващи фоликулни пункции на донори на яйцеклетки на по-кратък интервал може да докара до прибързано привършване на яйчниковия запас на донорите. В практиката са установявани случаи на прекомерно постоянно реализиране на операциите, в това число и при всеки цикъл, което крие риск за здравето на донора и постанова това ограничаване ”, се показва в претекстовете.
С наредбата се регламентират още условията към eкспертизата, обработката, етикетирането, превозването и съхраняването на яйцеклетките, сперматозоидите и реда за регистрация, обработка, запазване и даване на информация за задачите на регистъра по асистирана репродукция.
Една от чувствителни тематики, които визира, е опцията дамата да зачене от умрелия си брачен партньор – процедура, която до момента бе неразрешена от българското законодателство, само че имаше гласове в интерес на разрешаването ѝ, в това число от институцията на омбудсмана. Нова разпоредба предлага по изключение да да се позволява постморталната репродукция. Изключението за осъществяване на асистирана репродукция с криоконсервирани ембриони, откакто единия сътрудник е умрял, се отнася единствено за случаите когато умрелият сътрудник е мъжът и по едно и също време са изпълнени няколко условия. Мъжът би трябвало да е направил документално удостоверено волеизявление приживе за предписание с криоконсервираните ембриони след гибелта му. Реципиент може да бъде единствено и само същата партньорка, с която е планувана и провеждана процедурата по асистирана репродукция. Същевременно би трябвало да са минали не по-малко от 12 и не повече от 36 месеца от гибелта на колегата и преди процедурата партньорката би трябвало да е минала през психическа консултация .
По този въпрос съществува разнородна интернационална процедура . Забрана важи в Швеция, Германия, Австрия . В Италия е имало един случай със особено позволение на съда. Във Франция и Португалия е разрешено при подписана приживе декларация на сътрудниците. В Чехия има един случай, в който съдът е дал позволение за това. Разрешено е във Англия (след етична комисия и правосъдно решение), в Кипър (от 6 до 18 месеца след гибелта на един от сътрудниците и решение на Консилиум от асистирана репродукция) и в някои щати на Съединени американски щати.
“Предложението, обвързвано с постморталната репродукция при посочените условия, отразява в забележителна степен въпреки и нечестите житейски проблеми, които обаче провокират забележителен публичен интерес и нееднозначни реакции от разнообразни страни. Важно конкретизиране е и това, че от всички вероятни хипотези на постморталната репродукция, като да вземем за пример добиване на сперма от умрял мъж, потребление на замразени сперматозоиди от умрял мъж и прочие, се позволява единствено най-непротиворечивият случай – потребление на към този момент основани ембриони, които със самото си битие са доказателство за волята и желанието на сътрудниците да имат общо потомство “, се споделя в претекстовете към наредбата. Тя в огромната си част е направена от Експертния съвет по Акушерство и гинекология, като е взето поради и мнението на Изпълнителна организация “Медицински контрол “, както и експертизата на водещи експерти по асистирана репродукция у нас.
Според специалистите заложените условия, с цел да се допусне постморталната репродукция, свеждат до най-малко риска от взимане на преждевременно и прочувствено решение от дамата, директно след загубата на колегата.
Ин витро при ХИВ положителен сътрудник в двойката
Съществена смяна се предлага във връзка с партньорското даряване за индиректна приложимост на сперматозоиди, както и при асистирана репродукция със лични яйцеклетки, когато надлежно мъжът или дамата в една двойка са ХИВ положителни. И в двата случая, когато лицата са на антиретровирусна терапия, с достигната оптимална вирусна супресия и неоткриваем вирусен товар за ХИВ, които се поддържат повече от 6 месеца при сбъднат надзор и изразено мнение от проследяващия експерт по инфекциозни заболявания, няма спънка за донорството на сперматозоиди, респективно за вземането на яйцеклетка.
За продължение на асистираната репродукция, наложително се взема осведомено единодушие от дамата. По този метод, посредством прецизиране на метода при ХИВ положителни и с помощта на актуалните благоприятни условия за реализиране на подобен надзор, се дава опция и на тях да се включат в процедури по асистирана репродукция, при минимизиране на риска от трансмисия на инфекцията.
Без горна възрастова граница за донорките на яйцеклетки
Друга сензитивна тематика, която през годините е била обект на полемики, е за това би трябвало ли да има горна възрастова граница за донорите на яйцеклетки при родствено или неродствено даряване. Предишният правилник, в анулираната Наредба № 28, беше безапелационен и определяше горна граница на възрастта при дамата, като тя беше друга при родствено и неродствено даряване. Предложените в този момент текстове дефинират с решителност единствено долна граница на донора на яйцеклетки, която е 18 навършени години, а горната граница – 38 годишна възраст е целесъобразна и преценката се прави самостоятелно, въз основа на индикаторите за фертилност на дамата .
При надвишаване на тази възраст наложително се прави предимплантационен генетичен скрининг на ембрионите.
“С тези условия се дава опция горната възрастова граница да се дефинира напълно по медицински критерии и експертите да имат самостоятелен метод при оценката на донорите на яйцеклетки, като въз основа на индикаторите за фертилност експертно да преценят качеството на генетичния материал, което може да бъде много друго при другите човеци на една възраст “, се показва в претекстовете.
“Така се обезпечава и спомагателна опция за осъществяване на донорство на яйцеклетки, което така и така не е доста добре развито в нашата страна. Допълнителното изискване за предимплантационен генетичен скрининг на ембрионите пък е обвързвано с попречване на риска от генетични аномалии в потомството, възходящ с възрастта на донора, като по този метод се подсигурява здравето на поколението от донорските яйцеклетки “, се показва още в претекстовете.
Донор на сперма и яйцеклетки до 5 пъти
Нов миг по отношение на досегашните разпореждания е и въвеждането на ограничаване за броя на даряванията на сперматозоиди или яйцеклетки при анонимното дарителство – до 5 пъти и установяване на най-малък интервал сред две дарявания – не по-кратък от 4 месеца.
“Ограничението в броя на даряванията в допълнение способства за понижаване на риска генетично свързани лица да се срещнат в популацията и да основат поколение. Определянето на най-малък интервал сред две дарявания на яйцеклетки цели ограничение на рисковете за положението на дамите, защото осъществяването на хормонални стимулации и следващи фоликулни пункции на донори на яйцеклетки на по-кратък интервал може да докара до прибързано привършване на яйчниковия запас на донорите. В практиката са установявани случаи на прекомерно постоянно реализиране на операциите, в това число и при всеки цикъл, което крие риск за здравето на донора и постанова това ограничаване ”, се показва в претекстовете.
С наредбата се регламентират още условията към eкспертизата, обработката, етикетирането, превозването и съхраняването на яйцеклетките, сперматозоидите и реда за регистрация, обработка, запазване и даване на информация за задачите на регистъра по асистирана репродукция.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ