Реставриралата Желязната църква арх. Фикрие Булунмаз учи български
" По-интересно ми е не да сътворявам, а да възвръщам това, което към този момент е издигнато ". Това споделя известната с реставрацията на Желязната черква арх. Фикрие Булунмаз.
Макар да е възстановила не една постройка, храмът “Св. Стефан ” в Истанбул е изключително обичан за нея. " Това е доста специфичен план. Храмът беше в доста тежко положение, а е единственият съхранен стоманен храм до през днешния ден ", изясни пред Actualno.com арх. Булунмаз на чаша кафе преди да отпътува за Пловдив, където в консулството участва на отбелязването на 19 май - Деня на респект към Ататюрк. На тази дата през 1919 година той и неговите съидейници слагат началото на национално-освободителното придвижване в Турция, довело до революция, след която страната става република.
" Свети Стефан " е моето трето дете, от време на време децата идват ненадейно, само че това ги прави още по-обичани ", споделя тя и споделя, че най-щастливият момент за нея след 7-годишната работа по храма бил, когато чула звъна на камбаната му.
Храмът е издигнат от австрийската компания " Рудолф Вагнер ", изработила металните елементи на Лъвов и Орлов мост в столицата и на Стамболовия мост във Велико Търново. Сглобен е в Австрия, по-късно е раздрънкан и пренесен на части по море и още веднъж съединен в Истанбул през 1896 година. Осветен е две години по-късно, а в тежащата 500 тона структура дърво има единствено на иконостаса.
В момента арх. Булунмаз приготвя книга, в която ще опише за реставрацията на Желязната черква. По време на работата по храма с инж. Тайлан Акгюн, създател на градивната част на плана, са се срещнали с елементи, които различен не е виждал и не знае за стоманените здания. Информацията е значима, тъй като са непокътнати единствено няколко чертежа за храма, а книгата ще спести на сътрудниците им компликациите, през които те са минали, в случай че им се наложи в бъдеще. И за двамата турски специалисти е без значение религията, която изповядваш, когато се възвръщат културни полезности.
" Св. Стефан " е най-голямото предизвикателство и най-обичаният план в работата на арх. Фикрие Булунмаз до момента. Реализирането му ѝ е донесло ангажимент по реставрацията на железна тъкачна фабрика, а на Тайлан Акгюн - работа по план в Мека. Металната постройка, по която работи Булунмаз в този момент, е с повърхност 8 хиляди кв. метра и ще се трансформира в музей, среща се единствено на 20 минути пешком от Желязната черква. Затова и освен всеки ден минава край нея, а и постоянно я посещава, даже е била на службата за Великден, водена от Старозагорския митрополит Киприан.
По време на работата по храма и в този момент, като върви там, се среща с доста българи, което я провокирало да стартира да учи български. Макар да ѝ е мъчно, се надява като пристигна следващата година в Стара Загора, да си приказваме на български. В Града на липите е мощно впечатлена от зеленината и Музея на религиите (Джамията), в който са съхранени и показани артефактите от всички исторически пластове на това място. Според Фикрие Булунмаз прелестно решение е и постройката на Регионалния исторически музей, който е повдигнат върху част от античната улица и че на малко пространство българските им сътрудници са събрали културните институти на града - музей, опера и трагичен спектакъл. При визитата си в Казанлък пък била запленена от плана за античния град Севтополис, намиращ се на дъното на язовир “Копринка ”, и се надява, че ще е допустима неговата реализация.
Actualno.com зададе въпрос на госпожа Булунмаз дали би приела предизвикването, в случай че я поканят да възвърне постройка в България? " Да, изключително в Стара Загора. Обичам Стара Загора. Много е красиво тук ”, с усмивка отговори Фикрие Булунмаз. Иначе тя обича фотографията, да шие и да рисува с маслени бои.
Арх. Фикрие Булунмаз гостува в Стара Загора по покана на Камарата на инженерите в капиталовото планиране, със съдействието на община Стара Загора и Камарата на архитектите.
Макар да е възстановила не една постройка, храмът “Св. Стефан ” в Истанбул е изключително обичан за нея. " Това е доста специфичен план. Храмът беше в доста тежко положение, а е единственият съхранен стоманен храм до през днешния ден ", изясни пред Actualno.com арх. Булунмаз на чаша кафе преди да отпътува за Пловдив, където в консулството участва на отбелязването на 19 май - Деня на респект към Ататюрк. На тази дата през 1919 година той и неговите съидейници слагат началото на национално-освободителното придвижване в Турция, довело до революция, след която страната става република.
" Свети Стефан " е моето трето дете, от време на време децата идват ненадейно, само че това ги прави още по-обичани ", споделя тя и споделя, че най-щастливият момент за нея след 7-годишната работа по храма бил, когато чула звъна на камбаната му.
Храмът е издигнат от австрийската компания " Рудолф Вагнер ", изработила металните елементи на Лъвов и Орлов мост в столицата и на Стамболовия мост във Велико Търново. Сглобен е в Австрия, по-късно е раздрънкан и пренесен на части по море и още веднъж съединен в Истанбул през 1896 година. Осветен е две години по-късно, а в тежащата 500 тона структура дърво има единствено на иконостаса.
В момента арх. Булунмаз приготвя книга, в която ще опише за реставрацията на Желязната черква. По време на работата по храма с инж. Тайлан Акгюн, създател на градивната част на плана, са се срещнали с елементи, които различен не е виждал и не знае за стоманените здания. Информацията е значима, тъй като са непокътнати единствено няколко чертежа за храма, а книгата ще спести на сътрудниците им компликациите, през които те са минали, в случай че им се наложи в бъдеще. И за двамата турски специалисти е без значение религията, която изповядваш, когато се възвръщат културни полезности.
" Св. Стефан " е най-голямото предизвикателство и най-обичаният план в работата на арх. Фикрие Булунмаз до момента. Реализирането му ѝ е донесло ангажимент по реставрацията на железна тъкачна фабрика, а на Тайлан Акгюн - работа по план в Мека. Металната постройка, по която работи Булунмаз в този момент, е с повърхност 8 хиляди кв. метра и ще се трансформира в музей, среща се единствено на 20 минути пешком от Желязната черква. Затова и освен всеки ден минава край нея, а и постоянно я посещава, даже е била на службата за Великден, водена от Старозагорския митрополит Киприан. По време на работата по храма и в този момент, като върви там, се среща с доста българи, което я провокирало да стартира да учи български. Макар да ѝ е мъчно, се надява като пристигна следващата година в Стара Загора, да си приказваме на български. В Града на липите е мощно впечатлена от зеленината и Музея на религиите (Джамията), в който са съхранени и показани артефактите от всички исторически пластове на това място. Според Фикрие Булунмаз прелестно решение е и постройката на Регионалния исторически музей, който е повдигнат върху част от античната улица и че на малко пространство българските им сътрудници са събрали културните институти на града - музей, опера и трагичен спектакъл. При визитата си в Казанлък пък била запленена от плана за античния град Севтополис, намиращ се на дъното на язовир “Копринка ”, и се надява, че ще е допустима неговата реализация.
Actualno.com зададе въпрос на госпожа Булунмаз дали би приела предизвикването, в случай че я поканят да възвърне постройка в България? " Да, изключително в Стара Загора. Обичам Стара Загора. Много е красиво тук ”, с усмивка отговори Фикрие Булунмаз. Иначе тя обича фотографията, да шие и да рисува с маслени бои. Арх. Фикрие Булунмаз гостува в Стара Загора по покана на Камарата на инженерите в капиталовото планиране, със съдействието на община Стара Загора и Камарата на архитектите.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ