Индексът на човешка свобода у нас за десетилетие – без промяна
По Индекс на човешката независимост България остава без прогрес за поредна година в класацията. Данните бяха показани от Института за пазарна стопанска система.
Човешката независимост в България е оценена с осем от 10 вероятни точки, което класира страната на 45-о място от 165 страни. Най-проблемната категория остава върховенството на закона, оценена с пет точки.
Бюрократичните ограничавания не престават да задушават бизнеса и пазара на труда. Позицията на България в показателя като цяло не се усъвършенства в продължение на повече от десетилетие и данните удостоверяват проблемите на самостоятелната и икономическата независимост, които са причина за угнетяване и на приходите в страната.
Индексът на човешката независимост (HFI), изготвян от Института Катон и канадския Институт Фрейзър, мери степента на самостоятелна и икономическа независимост. Индексът се образува въз основа на 82 обособени индикатора, групирани в 12 категории и оценени по канара от 0 до 10 точки. Тазгодишното издание употребява данни за 2019 година.
Индексът обгръща 165 страни, в които живее над 98% от международното население. Средният резултат е 7,12 т., което съответствува с резултата от миналата година, а спрямо първото премерване през 2008 година международната човешка независимост даже отбелязва едва понижение. С най-голям резултат е Швейцария (9,11 т.), следвана от Нова Зеландия (9,01 т.) и Дания (8,98 т.). Топ 10 се добавя от Естония, Ирландия, Финландия, Канада, Австралия, Швеция и Люксембург. На дъното са Сирия (3,66 т.), Венецуела (4,03 т.) и Йемен (4,08 т.).
Защо човешката независимост е значима
Индексът ясно демонстрира, че икономическата и самостоятелната независимост са тясно свързани.
По-високата независимост има и правопропорционална връзка с приходите на човек от популацията – най-свободните ¼ страни имат над четири пъти по-висок БВП на човек спрямо най-несвободните ¼. В най-свободните страни живее 15% от популацията, а в най-несвободните – 40%.
Изследването потвърждава и че по-голямата независимост води до по-висока степен на народна власт.
Къде е България
Човешката независимост в България е оценена с 8,08 т., което класира страната на 45-то място (от 165 държави) след Албания и Панама и преди Мавриций и Монголия. Спрямо миналогодишното издание (с данни от 2018 г.) резултатът на страната понижава с 0,05 т. и едно място в класацията, а по отношение на първото издание (с данни от 2008 г.) – с 0,01 т. и 3 места.
През годините някои индикатори едва се усъвършенстват или утежняват, само че като цяло човешката независимост в България не отбелязва забележим напредък през последното десетилетие.
Общото показване на страната и през тази година е образувано въз основа на 12-те изследвани категории на обществения и стопански живот:
ИНДИВИДУАЛНА СВОБОДА
1) Върховенство на закона (5,2 т.) – както в този показател, по този начин и в доста други интернационалните сравнителни проучвания, това е най-проблемната категория за България и страната получава най-ниска оценка. Основният проблем е в слабата успеваемост на наказателното правосъдие, само че и гражданското право и процесуалната правдивост получават ниски оценки.
2) Сигурност и сигурност (9,6 т.) – мощна категория за България, а високата оценка идва от практическото неявяване на терористични офанзиви, както и от относително ниския брой на убийства и отвличания.
3) Свободно придвижване (9,8 т.) – България получава съвсем оптималния резултат поради свободното придвижване на хората във и отвън страната.
4) Свобода на религията (8,4 т.) – тази категория регистрира правните и регулаторни ограничавания на изповядването на другите религии, както и степента на принуда върху религиозните организации.
5) Свобода на сдружаване и гражданско общество (8,7 т.) – относително високо са оценени опциите сдружаване и образуване на политически партии.
6) Свобода на словото и информацията (7,2 т.) – като уязвимост е посочена свободата и независимостта на медиите в страната.
7) Свобода на взаимоотношенията (9,4 т.) – в тази категория България получава оптималната оценка за неналичието на ограничавания в еднополовите връзки и наследствените права.
ИКОНОМИЧЕСКА СВОБОДА
8) Размер на държавното управление (7,0 т.) – България получава ниски резултати поради високите разноски на държавното управление и необятното приложение прехвърляния и дотации.
9) Съдебна система и право на благосъстоятелност (5,9 т.) – втората най-слаба категория за България, обусловена от слаби оценки за независимостта на правосъдната власт, безпристрастността на съдилищата и доверието в полицията.
10) Достъп до постоянни пари (9,7 т.) – високият резултат идва от свободата за владение на задгранична валута и ниските равнища на инфлация в страната, обезпечени от определения режим на паричен съвет.
11) Свобода на интернационалната търговия (8,4 т.) – ниските мита за търговия в резултат на участието на България в Европейския съюз покачват оценката на страната. Относително високи обаче остават административните ограничавания пред търговията.
12) Регулиране на заема, труда и бизнеса (7,9 т.) – до момента в който неналичието на тежко контролиране на кредитния пазар се прави оценка високо, бюрократичните ограничавания не престават да задушават бизнеса и пазара на труда.
Позицията на България в показателя като цяло не се усъвършенства в продължение на повече от десетилетие и данните още един път удостоверяват проблемите в съблюдаването на самостоятелната и икономическата независимост, които са причина за угнетяване и на приходите в страната. Основни недостатъци и ограничавания за жителите и бизнеса остават действието на правосъдната система, регулациите и разноските на държавното управление, акцентират от Института за пазарна стопанска система.
Човешката независимост в България е оценена с осем от 10 вероятни точки, което класира страната на 45-о място от 165 страни. Най-проблемната категория остава върховенството на закона, оценена с пет точки.
Бюрократичните ограничавания не престават да задушават бизнеса и пазара на труда. Позицията на България в показателя като цяло не се усъвършенства в продължение на повече от десетилетие и данните удостоверяват проблемите на самостоятелната и икономическата независимост, които са причина за угнетяване и на приходите в страната.
Индексът на човешката независимост (HFI), изготвян от Института Катон и канадския Институт Фрейзър, мери степента на самостоятелна и икономическа независимост. Индексът се образува въз основа на 82 обособени индикатора, групирани в 12 категории и оценени по канара от 0 до 10 точки. Тазгодишното издание употребява данни за 2019 година.
Индексът обгръща 165 страни, в които живее над 98% от международното население. Средният резултат е 7,12 т., което съответствува с резултата от миналата година, а спрямо първото премерване през 2008 година международната човешка независимост даже отбелязва едва понижение. С най-голям резултат е Швейцария (9,11 т.), следвана от Нова Зеландия (9,01 т.) и Дания (8,98 т.). Топ 10 се добавя от Естония, Ирландия, Финландия, Канада, Австралия, Швеция и Люксембург. На дъното са Сирия (3,66 т.), Венецуела (4,03 т.) и Йемен (4,08 т.).
Защо човешката независимост е значима
Индексът ясно демонстрира, че икономическата и самостоятелната независимост са тясно свързани.
По-високата независимост има и правопропорционална връзка с приходите на човек от популацията – най-свободните ¼ страни имат над четири пъти по-висок БВП на човек спрямо най-несвободните ¼. В най-свободните страни живее 15% от популацията, а в най-несвободните – 40%.
Изследването потвърждава и че по-голямата независимост води до по-висока степен на народна власт.
Къде е България
Човешката независимост в България е оценена с 8,08 т., което класира страната на 45-то място (от 165 държави) след Албания и Панама и преди Мавриций и Монголия. Спрямо миналогодишното издание (с данни от 2018 г.) резултатът на страната понижава с 0,05 т. и едно място в класацията, а по отношение на първото издание (с данни от 2008 г.) – с 0,01 т. и 3 места.
През годините някои индикатори едва се усъвършенстват или утежняват, само че като цяло човешката независимост в България не отбелязва забележим напредък през последното десетилетие.
Общото показване на страната и през тази година е образувано въз основа на 12-те изследвани категории на обществения и стопански живот:
ИНДИВИДУАЛНА СВОБОДА
1) Върховенство на закона (5,2 т.) – както в този показател, по този начин и в доста други интернационалните сравнителни проучвания, това е най-проблемната категория за България и страната получава най-ниска оценка. Основният проблем е в слабата успеваемост на наказателното правосъдие, само че и гражданското право и процесуалната правдивост получават ниски оценки.
2) Сигурност и сигурност (9,6 т.) – мощна категория за България, а високата оценка идва от практическото неявяване на терористични офанзиви, както и от относително ниския брой на убийства и отвличания.
3) Свободно придвижване (9,8 т.) – България получава съвсем оптималния резултат поради свободното придвижване на хората във и отвън страната.
4) Свобода на религията (8,4 т.) – тази категория регистрира правните и регулаторни ограничавания на изповядването на другите религии, както и степента на принуда върху религиозните организации.
5) Свобода на сдружаване и гражданско общество (8,7 т.) – относително високо са оценени опциите сдружаване и образуване на политически партии.
6) Свобода на словото и информацията (7,2 т.) – като уязвимост е посочена свободата и независимостта на медиите в страната.
7) Свобода на взаимоотношенията (9,4 т.) – в тази категория България получава оптималната оценка за неналичието на ограничавания в еднополовите връзки и наследствените права.
ИКОНОМИЧЕСКА СВОБОДА
8) Размер на държавното управление (7,0 т.) – България получава ниски резултати поради високите разноски на държавното управление и необятното приложение прехвърляния и дотации.
9) Съдебна система и право на благосъстоятелност (5,9 т.) – втората най-слаба категория за България, обусловена от слаби оценки за независимостта на правосъдната власт, безпристрастността на съдилищата и доверието в полицията.
10) Достъп до постоянни пари (9,7 т.) – високият резултат идва от свободата за владение на задгранична валута и ниските равнища на инфлация в страната, обезпечени от определения режим на паричен съвет.
11) Свобода на интернационалната търговия (8,4 т.) – ниските мита за търговия в резултат на участието на България в Европейския съюз покачват оценката на страната. Относително високи обаче остават административните ограничавания пред търговията.
12) Регулиране на заема, труда и бизнеса (7,9 т.) – до момента в който неналичието на тежко контролиране на кредитния пазар се прави оценка високо, бюрократичните ограничавания не престават да задушават бизнеса и пазара на труда.
Позицията на България в показателя като цяло не се усъвършенства в продължение на повече от десетилетие и данните още един път удостоверяват проблемите в съблюдаването на самостоятелната и икономическата независимост, които са причина за угнетяване и на приходите в страната. Основни недостатъци и ограничавания за жителите и бизнеса остават действието на правосъдната система, регулациите и разноските на държавното управление, акцентират от Института за пазарна стопанска система.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ