България е сред местата с най-мръсен въздух в Европа
По-голямата част от хората в европейските градове живеят измежду нездравословни за здравето равнища на замърсяване на въздуха макар подобренията през последните две десетилетия и понижението на създадените газове поради COVID-19 пандемията. Това заяви Европейската организация за околна среда (ЕАОС), представена от Ройтерс.
Докато запрашаването и нездравословните газове в Западна Европа се дължат главно на автомобилния трафик и индустрията, в Централна и Източна Европа те се свързват най-вече с изгарянето на твърди горива за отопление на дома. Босна, Турция, Полша и България са измежду страните с най-високи равнища на замърсяване. В западната част на континента замърсяванията са най-високи в Германия и в Люксембург и се дължат най-много на автомобилния превоз.
Замърсяването на въздуха е най-големият риск за здравето на околната среда в Европа, като фините прахови частици са предизвикали 307 хиляди преждевременни смъртни случая в Европейски Съюз през 2019 година Това е с към 33% по-малко смъртни случаи, в сравнение с през 2005 година, съгласно EAОС. Излагането на замърсяване на въздуха е обвързвано с рак на белите дробове, сърдечно-съдови болести и астма.
Около 97% от градското население на Европейски Съюз е било изложено на равнища на фини прахови частици, надвишаващи насоките на Световната здравна организация през 2019 година, до момента в който 94% са били изправени пред равнища на азотен диоксид (NO2), надхвърлящи целесъобразните предели СЗО, се споделя в годишния отчет на организацията.
Предварителните данни за 2020 година, които не са изцяло доказани, сочат известни усъвършенствания, като съгласно EAОС това евентуално се дължи на метеорологичните условия и карантините поради COVID-19. 95% от станциите за наблюдаване на качеството на въздуха в Европейски Съюз и в Турция записаха концентрации на фини прахови частици над напътствията на СЗО през 2019 година При азотния диоксид превишения да маркирани в 79% от станциите. За 2020 година те са надлежно в 92% и 71% от станциите спрямо предходната година. Само 1% от станциите за наблюдаване на качеството на въздуха са записали или фини прахови частици, или равнища на NO2, които са по-високи от тези за преходната година.
Докладът акцентира пропастта сред целесъобразните правила на СЗО - които - и личните ограничавания за качество на въздуха на Европейски Съюз, които са надалеч по-ниски., само че до момента това не е направено.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Докато запрашаването и нездравословните газове в Западна Европа се дължат главно на автомобилния трафик и индустрията, в Централна и Източна Европа те се свързват най-вече с изгарянето на твърди горива за отопление на дома. Босна, Турция, Полша и България са измежду страните с най-високи равнища на замърсяване. В западната част на континента замърсяванията са най-високи в Германия и в Люксембург и се дължат най-много на автомобилния превоз.
Замърсяването на въздуха е най-големият риск за здравето на околната среда в Европа, като фините прахови частици са предизвикали 307 хиляди преждевременни смъртни случая в Европейски Съюз през 2019 година Това е с към 33% по-малко смъртни случаи, в сравнение с през 2005 година, съгласно EAОС. Излагането на замърсяване на въздуха е обвързвано с рак на белите дробове, сърдечно-съдови болести и астма.
Около 97% от градското население на Европейски Съюз е било изложено на равнища на фини прахови частици, надвишаващи насоките на Световната здравна организация през 2019 година, до момента в който 94% са били изправени пред равнища на азотен диоксид (NO2), надхвърлящи целесъобразните предели СЗО, се споделя в годишния отчет на организацията.
Предварителните данни за 2020 година, които не са изцяло доказани, сочат известни усъвършенствания, като съгласно EAОС това евентуално се дължи на метеорологичните условия и карантините поради COVID-19. 95% от станциите за наблюдаване на качеството на въздуха в Европейски Съюз и в Турция записаха концентрации на фини прахови частици над напътствията на СЗО през 2019 година При азотния диоксид превишения да маркирани в 79% от станциите. За 2020 година те са надлежно в 92% и 71% от станциите спрямо предходната година. Само 1% от станциите за наблюдаване на качеството на въздуха са записали или фини прахови частици, или равнища на NO2, които са по-високи от тези за преходната година.
Докладът акцентира пропастта сред целесъобразните правила на СЗО - които - и личните ограничавания за качество на въздуха на Европейски Съюз, които са надалеч по-ниски., само че до момента това не е направено.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ