Изхвърляме по 7,3 кг електроника на човек годишно
По-големият наличен приход е един от факторите за повишаване на количеството на е-отпадъците
Европа е „ водач “ по генериране на отпадъци: по 16,2 кг на човек годишно
(снимка: CC0 Public Domain)
Планината от изхвърлени монитори, клетъчни телефони, мишки и клавиатури, вентилатори и електроуреди е достигнала рекордна височина, сочи нов отчет на Организация на обединените нации, оповестен преди броени дни. Проучването демонстрира, че количеството е-отпадъци, насъбрано през 2019 година, възлиза на 53,6 милиона тона. Това е с 2 милиона тона повече спрямо миналата година.
Цифрата значи, че всеки човек на планетата генерира приблизително 7,3 кг електрически или електронни боклуци на година. Общият размер е-отпадъци е толкоз огромен, че – съгласно създателите на изчисленията – тежестта на всички изхвърлени устройства са еквивалентни на 350 круизни кораба с размера на Queen Mary 2.
Азия е районът с максимален „ принос “ в наклонността на повишаване на е-отпадъците: там са изхвърлени 24,9 милиона тона електроуреди и електроника. Двете Америки са пратили на депото 13,1 милиона тона е-боклук. Европа е генерирала 12 милиона тона е-отпадъци, а Африка – едвам 2,9 тона.
Другояче наподобяват нещата обаче, в случай че се огледа разпределението на тези боклуци на глава от популацията. Европа е „ водач “ по генериране на отпадъци: по 16,2 кг на човек. Втора е Океания – (16,1 кг на човек от населението), в Америките пропорцията е 13,3 кг. На човек, а в Азия и Африка – надлежно по 5,6 и 2,5 кг на човек.
Очаква се към 2030 година количеството е-отпадък, което човечеството изхвърля, да доближи 74,7 милиона тона. Ако това се случи, цифрата ще значи удвояване за последните 16 години.
Фактори
По-големият наличен приход – това е един от факторите за повишаването на количеството на електрическите и електронните боклуци. Друга наклонност, която оказва въздействие, е урбанизацията, а влияние има и самата индустриализация, показват създателите.
В резултат на тези процеси и промени са налице нараснало ползване на електрически и електронни устройства – даже измежду децата – наред с по-кратки витални цикли на приложимост. Едновременно с това са налице доста по-малко благоприятни условия за корекция на уредите, регистрират създателите на изследването.
Загубени запаси
Изхвърлените електрически и електронни устройства съдържат огромни количества скъпи първични материали, които биха могли да се употребяват наново – да вземем за пример за изработката на нови уреди.
„ До 69 детайла от периодическата таблица могат да бъдат открити в EEE, в това число благородни метали (например злато, сребро, мед, платина, паладий, рутений, родий, иридий и осмий), сериозни първични материали (напр. кобалт, паладий, индий, германий, бисмут и антимон) и некритични метали като алуминий и желязо “, споделят създателите на отчета.
В рамките на парадигмата на кръговата стопанска система електронните боклуци са „ златна мина “, която би трябвало да се преглежда като значим източник на вторични първични материали. Поради проблеми, свързани с първичния рандеман, съмненията на пазарните цени, дефицита на материали, наличността и достъпа до запаси през днешния ден е значимо да се усъвършенства добивът на вторични запаси и да се понижи натискът върху системите за извличане на необработени материали.
Чрез преработване на електронните боклуци може да се смекчи този напън върху търсенето на материали за производството.
Като цяло цената на редките първични материали, съдържащи се в е-отпадъците през 2019 година, е равна на почти 57 милиарда щатски $. Желязото, алуминият и медта съставляват по-голямата част от общото тегло на суровините, които могат да бъдат открити в е-отпадъците през 2019 година
Потреблението на желязо, алуминий и мед за производството на нова електроника през 2019 година възлиза на почти 39 милиона тона. Дори при съвършен сюжет на преработване, при който всичкото желязо, мед и алуминий, получени от е-отпадъци (25 млн. тона), биха се рециклирали, светът ще има потребност от още почти 14 млн. тона желязо, алуминий и мед от първичните запаси за производството на нова електроника.
Разбивката демонстрира, че от изхвърлените през 2019 година е-отпадъци биха могли да се добият:
За страдание преработването на всички първични материали е единствено „ идеалният “ сюжет, означават създателите. Реалният е доста по-мрачен. В международен мащаб единствено 17,4% от е-отпадъците биват събирани и излъчени за преработване.
Заплаха за здравето
Изхвърленото електронно съоръжение може да съставлява заплаха за здравето и околната среда, защото съдържа субстанции като живак, които могат да увредят нервната система.
През 2019 година, съгласно формалното документираните процеси, събирането и преработването е обхванало 9,3 млн. тона е-отпадъци. Това е 17,4% от общия размер електронни боклуци.
Статистиката демонстрира, че през 2019 година континентът с най-голям % на събиране и преработване е Европа с 42,5%, Азия е на второ място с 11,7%, Америка и Океания са последващи в класацията надлежно с 9,4% и 8,8%, а Африка има най-нисък % на преработването – 0,9%.
още по тематиката
Съдбата на 82,6% (44,3 Mt) от е-отпадъците, генерирани през 2019 година, е неразбираема. В страните с висок приход нормално е налична известна инфраструктура за преработване на боклуци. Част от изхвърлените артикули от време на време са годни за поправяне и могат да бъдат употребявани наново, като нормално се доставят като артикули втора ръка за страни с население с ниски приходи.
Въпреки всичко доста количество е-отпадъци се изнася нелегално или „ под прикритие “ (че е за повторна употреба) и отива в страни с население с ниски приходи, където се третира по несъответствуващ метод – изгаря се, да вземем за пример. Това е рисково за здравето, защото е-отпадъците съдържат редица токсични добавки или рискови субстанции като живак, бромирани субстанции за угнетяване на горенето (BFR) и хлорофлуоровъглеводороди (CFC) или хидрохлорофлуоровъглеводороди (HCFC).
Неекологичното заличаване на потока от е-отпадъци съставлява забележителен риск за околната среда и човешкото здраве. Общо 50 тона живак и 71 килотона BFR пластмаси са налични в потоците от е-отпадъци, чието „ преработване “ е недокументирано, т.е. допуска се, че тези субстанции значително са освободени в околната среда и въздействат върху здравето на хората.
Европа е „ водач “ по генериране на отпадъци: по 16,2 кг на човек годишно
(снимка: CC0 Public Domain)
Планината от изхвърлени монитори, клетъчни телефони, мишки и клавиатури, вентилатори и електроуреди е достигнала рекордна височина, сочи нов отчет на Организация на обединените нации, оповестен преди броени дни. Проучването демонстрира, че количеството е-отпадъци, насъбрано през 2019 година, възлиза на 53,6 милиона тона. Това е с 2 милиона тона повече спрямо миналата година.
Цифрата значи, че всеки човек на планетата генерира приблизително 7,3 кг електрически или електронни боклуци на година. Общият размер е-отпадъци е толкоз огромен, че – съгласно създателите на изчисленията – тежестта на всички изхвърлени устройства са еквивалентни на 350 круизни кораба с размера на Queen Mary 2.
Азия е районът с максимален „ принос “ в наклонността на повишаване на е-отпадъците: там са изхвърлени 24,9 милиона тона електроуреди и електроника. Двете Америки са пратили на депото 13,1 милиона тона е-боклук. Европа е генерирала 12 милиона тона е-отпадъци, а Африка – едвам 2,9 тона.
Другояче наподобяват нещата обаче, в случай че се огледа разпределението на тези боклуци на глава от популацията. Европа е „ водач “ по генериране на отпадъци: по 16,2 кг на човек. Втора е Океания – (16,1 кг на човек от населението), в Америките пропорцията е 13,3 кг. На човек, а в Азия и Африка – надлежно по 5,6 и 2,5 кг на човек.
Очаква се към 2030 година количеството е-отпадък, което човечеството изхвърля, да доближи 74,7 милиона тона. Ако това се случи, цифрата ще значи удвояване за последните 16 години.
Фактори
По-големият наличен приход – това е един от факторите за повишаването на количеството на електрическите и електронните боклуци. Друга наклонност, която оказва въздействие, е урбанизацията, а влияние има и самата индустриализация, показват създателите.
В резултат на тези процеси и промени са налице нараснало ползване на електрически и електронни устройства – даже измежду децата – наред с по-кратки витални цикли на приложимост. Едновременно с това са налице доста по-малко благоприятни условия за корекция на уредите, регистрират създателите на изследването.
Загубени запаси
Изхвърлените електрически и електронни устройства съдържат огромни количества скъпи първични материали, които биха могли да се употребяват наново – да вземем за пример за изработката на нови уреди.
„ До 69 детайла от периодическата таблица могат да бъдат открити в EEE, в това число благородни метали (например злато, сребро, мед, платина, паладий, рутений, родий, иридий и осмий), сериозни първични материали (напр. кобалт, паладий, индий, германий, бисмут и антимон) и некритични метали като алуминий и желязо “, споделят създателите на отчета.
В рамките на парадигмата на кръговата стопанска система електронните боклуци са „ златна мина “, която би трябвало да се преглежда като значим източник на вторични първични материали. Поради проблеми, свързани с първичния рандеман, съмненията на пазарните цени, дефицита на материали, наличността и достъпа до запаси през днешния ден е значимо да се усъвършенства добивът на вторични запаси и да се понижи натискът върху системите за извличане на необработени материали.
Чрез преработване на електронните боклуци може да се смекчи този напън върху търсенето на материали за производството.
Като цяло цената на редките първични материали, съдържащи се в е-отпадъците през 2019 година, е равна на почти 57 милиарда щатски $. Желязото, алуминият и медта съставляват по-голямата част от общото тегло на суровините, които могат да бъдат открити в е-отпадъците през 2019 година
Потреблението на желязо, алуминий и мед за производството на нова електроника през 2019 година възлиза на почти 39 милиона тона. Дори при съвършен сюжет на преработване, при който всичкото желязо, мед и алуминий, получени от е-отпадъци (25 млн. тона), биха се рециклирали, светът ще има потребност от още почти 14 млн. тона желязо, алуминий и мед от първичните запаси за производството на нова електроника.
Разбивката демонстрира, че от изхвърлените през 2019 година е-отпадъци биха могли да се добият:
За страдание преработването на всички първични материали е единствено „ идеалният “ сюжет, означават създателите. Реалният е доста по-мрачен. В международен мащаб единствено 17,4% от е-отпадъците биват събирани и излъчени за преработване.
Заплаха за здравето
Изхвърленото електронно съоръжение може да съставлява заплаха за здравето и околната среда, защото съдържа субстанции като живак, които могат да увредят нервната система.
През 2019 година, съгласно формалното документираните процеси, събирането и преработването е обхванало 9,3 млн. тона е-отпадъци. Това е 17,4% от общия размер електронни боклуци.
Статистиката демонстрира, че през 2019 година континентът с най-голям % на събиране и преработване е Европа с 42,5%, Азия е на второ място с 11,7%, Америка и Океания са последващи в класацията надлежно с 9,4% и 8,8%, а Африка има най-нисък % на преработването – 0,9%.
още по тематиката
Съдбата на 82,6% (44,3 Mt) от е-отпадъците, генерирани през 2019 година, е неразбираема. В страните с висок приход нормално е налична известна инфраструктура за преработване на боклуци. Част от изхвърлените артикули от време на време са годни за поправяне и могат да бъдат употребявани наново, като нормално се доставят като артикули втора ръка за страни с население с ниски приходи.
Въпреки всичко доста количество е-отпадъци се изнася нелегално или „ под прикритие “ (че е за повторна употреба) и отива в страни с население с ниски приходи, където се третира по несъответствуващ метод – изгаря се, да вземем за пример. Това е рисково за здравето, защото е-отпадъците съдържат редица токсични добавки или рискови субстанции като живак, бромирани субстанции за угнетяване на горенето (BFR) и хлорофлуоровъглеводороди (CFC) или хидрохлорофлуоровъглеводороди (HCFC).
Неекологичното заличаване на потока от е-отпадъци съставлява забележителен риск за околната среда и човешкото здраве. Общо 50 тона живак и 71 килотона BFR пластмаси са налични в потоците от е-отпадъци, чието „ преработване “ е недокументирано, т.е. допуска се, че тези субстанции значително са освободени в околната среда и въздействат върху здравето на хората.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ