По думите на проф. Ивайло Даскалов, началник на Клиниката по

По думите на проф. Ивайло Даскалов, шеф на Клиниката по кардиология, след насъбрания опит за една година работа в изискванията на пандемия, медиците следят остатъчните признаци – структурни или функционални, от страна на другите органи и системи, в това число и сърцето.

Колко дълго време могат да продължат проблемите и с каква симптоматика?

От тази позиция се дефинира едно разбиране, което се споделя нескончаем COVID-19 синдром, като следствие след острата фаза на преболедувана коронавирусна зараза.

Макар че на този стадий липсва общоприета формулировка на това разбиране, можем задоволително добре да дефинираме признаците, които го характеризират, както и времевата рамка, в която се появява.

Ако острата зараза е с дълготрайност на заболяването до към 4 седмици, то продължаващият знаменателен COVID-19 може да бъде разграничен на две етапи – от 1 до 3 месеца или от 3 до 6 месеца.

Задължително изискване е да имат причинно-следствена връзка сред признаците и преболедуваната остра фаза на заболяването. 

Симптомите след преболедуван ковид са доста разнородни и включват прояви от доста органи и системи, някои по-често срещани, други по-рядко.

Важно е да се означи, че няма взаимозависимост от това каква форма на заболяването е преболедувана в острата фаза на инфекцията и какви признаци биха се появили по-късно.

Най-често срещаните недоволства на пациентите, които биха могли да се появят след преболедуването на острата фаза, са от страна на дихателната система – зной, лесна отмалялост, суха дразнеща кашлица, следвани от тези на сърцето, на нервната система.

Доста по-рядко биха могли да бъдат наранени отделителната и хранисмилателната системи. Могат да бъдат следени и нарушавания в кръвосъсирването, с следващи тромбози, тромбоемболии, които са присъщи при тежко протичане на острата фаза на заболяването.

Всъщност, това е и механизмът, по който най-тежко може да бъде наранено сърцето?

Нашите наблюдения през последната една година демонстрират, че най-често срещаните сърдечно-съдови затруднения след преболедуване на острата фаза са свързани с нараснала периодичност на артериалната хипертония, без значение дали преди инфекцията пациентите са имали диагностицирана такава или не. Тук е нашата роля като експерти да усъвършенстваме на лекуването на тази хипертония.

На второ място, бих желал да загатна ритъмните нарушавания на сърцето и най-много екстрасистолите. Предсърдното мъждене – излизането от естествения темп на сърдечната активност, и много по-рядко някои много по-сложни сърдечни аритмии.

Разбира се, всичко това има своето разумно пояснение, обвързвано с хода на самата зараза, с особеностите на нейното лекуване, реанимационна терапия и други.

На трето място, само че не на последно по значение, се подреждат възпалителните болести на сърцето и неговата обвивка – миокардит и перикардит.

Като затруднения в хода на преболедуване на инфекцията и след нея виждаме много случаи на така наречен огнищен миокардит, които са протекли като безсимптомни форми на заболяването в нейната остра фаза.

Пациентите са били с позитивни резултрати от тестванията за ковид, с минимални или никакви признаци, само че след това развиват прескачания на сърцето, леко неразположение.

Именно заради тази причина те посещават кардиолог, организират съответното нагледно проучване, което най-често е сърдечен ядрено-магнитен резонанс и на фона, на което се диагностицира лекостепенно фиброзно засягане на сърцето.

Ясно е, че хората, които имат диагностицирани сърдечни болести, високо кръвно налягане би трябвало да бъдат по-внимателни и те си се наблюдават. Но хора от коя възрастова група са рискови, хора със здрави сърца?

Ако въпросът е ориентиран съответно към сюжета, който описах, това касае най-вече младежите, които прекарват коронавирусната зараза в домашни условия.

Има задоволително научни данни, че е допустимо засягането на сърцето с минимални признаци, дори без признаци – в 30 до 50% от случаите, което несъмнено, предстои на спомагателен разбор дали този % е толкоз висок или пък може да се окаже и по-нисък.

На какъв брой – 30-40 годишни?

Да, несъмнено, за тази възрастова група приказваме. Включително и по-млади – 27, 28 до 30-годишни.

Какви са препоръките към пациентите, прекарали COVID-19, без значение дали имат диагностицирани болести на сърцето, високо кръвно или са били здрави преди инфекцията?

Нашата рекомендация при връщането към естествената физическа интензивност това да стане последователно, с доста разсъдък. Особено, в случай че има признаци, то би трябвало да бъде постоянно съпроводено с нужния лекарски надзор и съответните проучвания. И това касае всички наранени органи и системи.