Съдбовно Съобщение За Всички Българи От Шефа На Кнсб! Ето Какво Ще Се Случи Със Заплатите У Нас!
По думите на Пламен Димитров тези 60 % и малко от горната страна са психическата граница, която кара един европеец да се усеща част от общността, а не в състояние, в което му се желае да избяга от страната, в която живее.
Според Пуше десетилетие е нужно минималните работни заплати в Източна Европа да стигнат тези в старите страни-членки. Той разяснява, че минималните хонорари в Източна Европа порастват през последните години с високи темпове, само че към момента парите са близки до тези, нужни единствено за оцеляване.
Докладът регистрира повишаване на заетостта в Европейски Съюз, само че с големи разлики. Клопката на заетостта е това, че към този момент в Европа все по-разпространена става частичната претовареност от по час -два дневно, нещо, от което към този момент България е пощадена, разяснява синдикалистът Пуше. В Холандия 70 % от дамите и 30 % от мъжете работят на понижено време, се показва в проучването. Затова по думите на Пуше, когато Европейска комисия афишира, че заетостта е по-голяма отпреди рецесията, би трябвало да посочи, че броят на часове претовареност не е достигнал равнищата преди нея.
Безработицата също не е стигнала равнището преди рецесията общо за целия Европейски Съюз. Различията в безработицата в Европа са релативно огромни, като добре се оправят Германия, Малта, Унгария, които имат доста разнообразни системи за надзор и достъп до права на пазара на труда. В Полша и Испания над 25 на 100 от заетостта е краткотрайна претовареност - хората нямат непрекъснат трудов контракт, а в Испания съвсем никой под 30 годишна възраст няма непрекъснат трудов контракт и това е по този начин към този момент 25 години, разяснява Филип Пуше. Той добави, че в небогати страни като България даже и да работиш на цялостна претовареност отново не ти стигат парите.
Синдикалистът дефинира като обезпокоителен факт и все по-малкото покритие с групови трудови контракти в Европа. В Унгария, Словакия и Румъния покритието с КТД е под 20 % от служащите, а в Литва даже под 10 %. Най-добре се оправя в това отношение Франция, където покритието е 90 на 100.
Притеснителен факт в проучването е, че синдикалната компактност понижава, а в Белгия са изгубени 100 000 синдикални членове, регистрира още Пуше.
Директорът на Института за обществени и синдикални проучвания към КНСБ Любен Томев заключи резултатите от проучването - растежът в Европейски Съюз се завръща 2,4 % за предходната година и предстоящ 2,3 за тази година. Пазарът на труда обаче има дълбоки белези от рани, които би трябвало да бъдат лекувани, а системите за обществена отбрана се задъхват. Ниско е покачването на разноските за обществени политики на глава от популацията в Европейски Съюз от 2010 година насам, а в това време потребностите порастват. Неравенствата остават високи и по тази причина Европейският дирек за обществени права е навременна самодейност и стъпка в вярната посока, сподели още Томев.
Според Пуше десетилетие е нужно минималните работни заплати в Източна Европа да стигнат тези в старите страни-членки. Той разяснява, че минималните хонорари в Източна Европа порастват през последните години с високи темпове, само че към момента парите са близки до тези, нужни единствено за оцеляване.
Докладът регистрира повишаване на заетостта в Европейски Съюз, само че с големи разлики. Клопката на заетостта е това, че към този момент в Европа все по-разпространена става частичната претовареност от по час -два дневно, нещо, от което към този момент България е пощадена, разяснява синдикалистът Пуше. В Холандия 70 % от дамите и 30 % от мъжете работят на понижено време, се показва в проучването. Затова по думите на Пуше, когато Европейска комисия афишира, че заетостта е по-голяма отпреди рецесията, би трябвало да посочи, че броят на часове претовареност не е достигнал равнищата преди нея.
Безработицата също не е стигнала равнището преди рецесията общо за целия Европейски Съюз. Различията в безработицата в Европа са релативно огромни, като добре се оправят Германия, Малта, Унгария, които имат доста разнообразни системи за надзор и достъп до права на пазара на труда. В Полша и Испания над 25 на 100 от заетостта е краткотрайна претовареност - хората нямат непрекъснат трудов контракт, а в Испания съвсем никой под 30 годишна възраст няма непрекъснат трудов контракт и това е по този начин към този момент 25 години, разяснява Филип Пуше. Той добави, че в небогати страни като България даже и да работиш на цялостна претовареност отново не ти стигат парите.
Синдикалистът дефинира като обезпокоителен факт и все по-малкото покритие с групови трудови контракти в Европа. В Унгария, Словакия и Румъния покритието с КТД е под 20 % от служащите, а в Литва даже под 10 %. Най-добре се оправя в това отношение Франция, където покритието е 90 на 100.
Притеснителен факт в проучването е, че синдикалната компактност понижава, а в Белгия са изгубени 100 000 синдикални членове, регистрира още Пуше.
Директорът на Института за обществени и синдикални проучвания към КНСБ Любен Томев заключи резултатите от проучването - растежът в Европейски Съюз се завръща 2,4 % за предходната година и предстоящ 2,3 за тази година. Пазарът на труда обаче има дълбоки белези от рани, които би трябвало да бъдат лекувани, а системите за обществена отбрана се задъхват. Ниско е покачването на разноските за обществени политики на глава от популацията в Европейски Съюз от 2010 година насам, а в това време потребностите порастват. Неравенствата остават високи и по тази причина Европейският дирек за обществени права е навременна самодейност и стъпка в вярната посока, сподели още Томев.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ