С колко намаля населението на България за година?
По данни от настоящата демографска статистика, популацията на страната в края на 2021 година е 6 838 937 души. В съпоставяне с миналата година популацията понижава със 77 611 души, или с 1.1%. Броят и структурите на популацията към края на всяка година се пресмятат на база данните от миналата година и данните за естественото и механичното придвижване на популацията през настоящата година.
През 2021 година се организира 18-о броене на популацията и жилищния фонд в страната. По предварителна оценка от Преброяване 2021, предстоящият брой на популацията, пребиваващо непрекъснато на територията на страната към 7 септември 2021 година е 6 520 314 души.
Разликата сред данните за броя и структурите на популацията от настоящата демографска статистика и преброяванията се дължи главно на нерегистрираната външна миграция през десетгодишния интервал сред преброяванията.
Една от главните задания на преброяванията на популацията е да се откри действителният брой на лицата пребиваващи на територията на страната. Ето за какво в годините след преброяванията се вършат преизчисления на популацията въз основа на резултатите от извършеното броене и данните за естествения и механичния приръст, получени от настоящата демографска статистика за съответните години.
След окончателното въвеждане и обработка на данните от Преброяване 2021 броят на популацията ще бъде преизчислен въз основата на преброеното население. Преизчислението ще обхване десетгодишен интервал, като ще бъдат ревизирани и съществени демографски знаци.
В сходство с плана на Национална статистическа стратегия, първи дефинитивни данни от Преброяване 2021 ще бъдат показани и оповестени след 1 октомври 2022 година.
Промените в броя и структурите на популацията през 2021 година се дефинират от главните
трендове в демографските процеси.
- Намалява броят на живородените деца, коефициентът на обща раждаемост остава
непроменен;
- Нараства броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност;
- Нараства детската смъртност;
- Нараства броят на подписаните цивилен бракове и броят на бракоразводите.
Раждаемост
През 2021 година в страната са регистрирани 59 069 родени деца, като от тях 58 678 (99.3%) са живородени. В съпоставяне с миналата година броят на живородените понижава с 408 деца, или с 0.7%.
Коефициентът на обща раждаемост през 2021 година е 8.5‰ и остава неизменен по отношение на 2020 година.
Броят на живородените момчета (30 073) е с 1 468 по-голям от този на живородените девойки (28 605), или на 1 000 живородени момчета се падат 951 девойки.
В градовете и селата живородени са надлежно 43 692 и 14 986 деца, а коефициентът на раждаемост е 8.7‰ в градовете и 8.1‰ в селата.
В районен аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 11.9‰, София (столица) - 10.0‰, и Пловдив - 9.3‰. В двадесет области раждаемостта е по-ниска от междинната за страната, като най-ниски стойности се следят в областите Кърджали - 6.4‰, и Смолян и Габрово - по 5.8‰.
Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-27 през 2020 година е 9.1‰ по данни на Евростат.
Най-високо ниво на раждаемост измежду европейските страни има Ирландия - 11.2‰, следват Кипър - 11.1‰, Франция и Швеция - по 10.9‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 6.8‰.
Броят на дамите във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва значително въздействие върху нивото на раждаемостта и дефинира характера на възпроизводството на популацията.
Към 31.12.2021 година броят на дамите във фертилна възраст е 1 432 хиляди, като по отношение на миналата година понижава с 20 хиляди, а по отношение на 2011 година - с 218 хиляди.
Броят на децата, родени от майки под 18 години, нараства от 2 897 през 2020 година на 3 015 през 2021 година. Родените от дами на възраст 40 и повече навършени години понижават от 2320 през 2020 година на 2 278 през 2021 година.
Половината (49.4%) от ражданията през 2021 година са първи за майката, 37.6% - втори, а 12.9% - трети и от по-висока последователност.
Тоталният коефициент на плодовитост е един от главните индикатори, характеризиращи плодовитостта на дамите. През 2021 година междинният брой живородени деца от една жена е 1.58, като нараства с 0.02 по отношение на 2020 година.
През 2021 година междинната възраст на дамите при раждане на първо дете остава непроменена по отношение на 2020 година - 27.5 години. В районен аспект междинната възраст при раждане на първо дете варира от 22.6 години за област Сливен до 30.5 години за област София (столица).
През 2021 година са регистрирани 1 004 случая на многоплодни раждания, което е с 39 случая помалко в сравнение с през 2020 година. При 999 от случаите са родени по две деца, а при 5 - по три.
През 2021 година броят на извънбрачните раждания е 35 446, или 60.0% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (66.1%) е по-висок в сравнение с в градовете (57.9%). За 79.8% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което значи, че тези деца най-вероятно се отглеждат в фамилна среда от родители, живеещи в общуване без брак.
В районен аспект най-голям е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Видин (76.9%) и Ловеч (76.3%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната като се изключи Благоевград (49.2%), Разград (46.8%) и Кърджали (39.4%).
Смъртност
Броят на умрелите лица през 2021 година е 148 995, а коефициентът на обща смъртност4 - 21.7‰. Спрямо миналата година броят на умрелите се усилва с 24 260, или с 19.4%. Нивото на общата смъртност продължава да е прекомерно високо.
Смъртността измежду мъжете (23.2‰) е по-висока в съпоставяне със смъртността измежду дамите (20.2‰). През 2021 година на 1 000 дами умират 1 078 мъже. Продължават и мощно изразените разлики в смъртността измежду градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (28.3‰) в сравнение с в градовете (19.2‰).
Общо за ЕС-27 коефициентът на смъртност през 2020 година е 11.6‰. Равнището на общата смъртност на популацията в България е най-високо измежду страните членки. С най-ниска смъртност са Ирландия - 6.5‰, Кипър - 7.2‰, и Люксембург - 7.3‰. Освен в България доста по-висока от междинната за ЕС-27 е цената на този индикатор в Литва - 15.6‰, Румъния - 15.5‰, и Латвия - 15.2‰.
С най-висока смъртност в страната са областите Видин - 32.3‰, Монтана - 30.8‰, и Кюстендил - 28.6‰. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) - 16.8‰.
Показателят за преждевременна смъртност5 през 2021 година (20.3%) понижава по отношение на миналата 2020 година (20.5%). В стойностите на индикатора за преждевременна смъртност има основни разлики при мъжете и дамите. Умрелите дами на възраст под 65 години са 13.9% от всички умрели дами, а цената на този индикатор при мъжете е 26.2%.
През 2021 година в страната са умряли 326 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност6 е 5.6‰. За съпоставяне, през 2001 година коефициентът на детска смъртност е бил 14.4‰, а през 2020 година - 5.1‰.
В районен аспект през 2021 година в общо единадесет области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от междинния за страната, като най-нисък е в областите Кюстендил - 1.3‰, Благоевград - 1.5‰, и София (столица) - 3.2‰. Най-висока стойност на коефициента на детска
смъртност е записана в областите Сливен (14.8‰), Видин (13.3‰) и Силистра (12.7‰).
Различните нива на смъртност измежду мъжете и дамите, както и измежду популацията в градовете и селата, дефинират и разликата в предстоящата междинна дълготрайност на идния живот на другите групи население.
Средната дълготрайност на идния живот7 общо за популацията на страната, изчислена за интервала 2019 - 2021 година, е 73.6 години и по отношение на предходния интервал (2018 - 2020 г.) понижава с 1.0 година.
Средната дълготрайност на живота при мъжете е 70.1 години, до момента в който при дамите е със 7.3 години по-висока - 77.4 години. Средната дълготрайност на идния живот е с 2.4 години по-висока за популацията в градовете (74.3 години) в сравнение с за популацията в селата (71.9 години).
Бракове и бракоразводи
През 2021 година са регистрирани 26 620 юридически брака - с 4 448 повече по отношение на миналата година, а коефициентът на брачност е 3.9‰. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (19 175) са измежду популацията в градовете.
През 2021 година междинната възраст при подписване на първи брак за мъжете и дамите е надлежно 32.8 и 29.8 години. Спрямо миналата година междинната възраст се усилва с 0.3 години за мъжете и 0.4 години за дамите.
За 85.5% от дамите и 84.8% от мъжете, сключили цивилен брак през 2021 година, той е бил първи.
Областите с най-вече бракове на 1 000 души от популацията са Разград - 5.6‰, Силистра - 4.9‰, и Добрич - 4.7‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Перник - 2.4‰, Смолян - 2.5‰, и Кюстендил - 2.7‰.
Броят на разводите през 2021 година е 10 021, или с 1 006 повече от записаните през 2020 година. От всички прекъснати бракове 77.4% се отнасят за популацията в градовете.
Най-голям е делът на браковете, прекъснати по „ взаимно единодушие “ (65.5%), следват аргументите „ несходство в характерите “ (21.7%) и „ фактическа разлъка “ (11.6%).
Разводът не е бил първи за 10.0% от дамите и 10.8% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2021 година.
Средната дълготрайност на брака до неговото преустановяване е 15.5 години.
Вътрешна миграция
През 2021 година в преселванията сред обитаемоте места в страната са взели участие 127 962 лица.
От всички, които са трансформирали своето всекидневно местоживеене вътре в страната, 45.2% са мъже и 54.8% - дами.
По отношение на възрастовата конструкция с максимален условен дял измежду преселващите се са лицата във възрастовата група 20 - 39 години (30.8%), следвани от лицата на възраст под 20 години - 24.2% от мигриралите лица.
Най-голямо териториално придвижване има по направлението „ град - град “ (38.9%), следват направленията „ село - град “ (26.2%) и „ град - село “ (25.1%). Значително по-малък по брой и условен дял е миграционният поток по направлението „ село - село “ - 9.8% от мигриралите лица.
Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за ново местоживеене област София (столица) (20 955). Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София - 15.8%, Благоевград - 6.5%, и Пловдив - 5.5%.
Най-малко преселили се в столицата са от областите Разград, Силистра и Търговище – по 0.7%.
Външна миграция
През 2021 година 26 755 души са трансформирали своя сегашен адрес от страната в чужбина, като 48.4% от тях са мъже. Всеки втори бежанец (50.6%) е на възраст 20 - 39 години. Най-младите емигранти (под 20 години) са 15.6%, а тези на 60 и повече навършени години - 9.8% от всички емигранти.
Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (23.9%), Обединеното кралство (17.4%) и Испания (13.0%).
Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български жители, завърнали се в страната, както и жители на други страни, получили позволение или статут за престояване в страната. През 2021 година 39 461 лица са трансформирали своето всекидневно местоживеене от чужбина в България. Относителният дял на мъжете е 55.1%, а на дамите - 44.9%.
Сред пристигналите да живеят в страната 34.9% са във възрастовата група 20 - 39 години, а 29.8% са на възраст 40 - 59 години. Най-младите имигранти (под 20 години) са 16.8%, а най-възрастните (на 60 и повече години) - 18.5%.
Най-висок е делът на имигрантите от Турция (21.2%), Германия (11.0%) и Руската федерация (6.0%).
Естествен и машинален приръст на популацията
Броят и структурите на популацията се дефинират от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) придвижване.
Разликата сред живородените и умрелите съставлява естественият приръст на популацията. След 1990 година демографското развиване на страната се характеризира с негативен натурален приръст на популацията. През 2021 година вследствие на негативния натурален приръст популацията на страната е намаляло с 90 317 души.
Намалението на популацията, измерено посредством коефициента на естествения приръст, е минус 13.2‰9. Коефициентът на естествения приръст в градовете е минус 10.5‰, а в селата – минус 20.2‰.
През 2021 година всички области в страната имат негативен натурален приръст. С най-малки по стойности коефициенти на негативен натурален приръст са областите София (столица) (-6.8‰), Сливен (-9.0‰) и Варна (-9.2‰).
С най-голямо понижение на популацията в резултат на високия негативен натурален приръст е област Видин - минус 25.7‰, следвана от областите Монтана - минус 23.1‰, и Габрово - минус 22.1‰. В двадесет и четири области популацията понижава с над 10 на 1 000 души през 2021 година.
Коефициентът на естествения приръст общо за ЕС-27 през 2020 година е минус 2.5‰.
Седем страни имат позитивен натурален приръст, като най-голям е този индикатор в Ирландия (4.7‰), Кипър (3.9‰) и Люксембург (2.9‰). Освен нашата страна с високи стойности на негативен натурален приръст на популацията са Литва - минус 6.6‰, и Латвия - минус 5.9‰.
Съществено въздействие върху броя и структурите на популацията в страната оказва и механичният приръст (нетното салдо от външната миграция), който през 2021 година е позитивен - плюс 12 706 души. Той се образува като разлика сред броя на заселилите се и изселилите се от страната.
Изменението на популацията вследствие на външната миграция, измерено посредством коефициента на чиста миграция, е +1.8‰.
През 2021 година единадесет области имат позитивен машинален приръст. Най-голям машинален приръст има в областите Кърджали (12.6‰), Бургас (7.4‰), Варна и Пловдив - по 6.0‰.
С най-голямо понижение на популацията вследствие на негативния машинален приръст са областите Смолян (-8.7‰), Кюстендил (-5.6‰) и Враца (-5.2‰).
През 2021 година се организира 18-о броене на популацията и жилищния фонд в страната. По предварителна оценка от Преброяване 2021, предстоящият брой на популацията, пребиваващо непрекъснато на територията на страната към 7 септември 2021 година е 6 520 314 души.
Разликата сред данните за броя и структурите на популацията от настоящата демографска статистика и преброяванията се дължи главно на нерегистрираната външна миграция през десетгодишния интервал сред преброяванията.
Една от главните задания на преброяванията на популацията е да се откри действителният брой на лицата пребиваващи на територията на страната. Ето за какво в годините след преброяванията се вършат преизчисления на популацията въз основа на резултатите от извършеното броене и данните за естествения и механичния приръст, получени от настоящата демографска статистика за съответните години.
След окончателното въвеждане и обработка на данните от Преброяване 2021 броят на популацията ще бъде преизчислен въз основата на преброеното население. Преизчислението ще обхване десетгодишен интервал, като ще бъдат ревизирани и съществени демографски знаци.
В сходство с плана на Национална статистическа стратегия, първи дефинитивни данни от Преброяване 2021 ще бъдат показани и оповестени след 1 октомври 2022 година.
Промените в броя и структурите на популацията през 2021 година се дефинират от главните
трендове в демографските процеси.
- Намалява броят на живородените деца, коефициентът на обща раждаемост остава
непроменен;
- Нараства броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност;
- Нараства детската смъртност;
- Нараства броят на подписаните цивилен бракове и броят на бракоразводите.
Раждаемост
През 2021 година в страната са регистрирани 59 069 родени деца, като от тях 58 678 (99.3%) са живородени. В съпоставяне с миналата година броят на живородените понижава с 408 деца, или с 0.7%.
Коефициентът на обща раждаемост през 2021 година е 8.5‰ и остава неизменен по отношение на 2020 година.
Броят на живородените момчета (30 073) е с 1 468 по-голям от този на живородените девойки (28 605), или на 1 000 живородени момчета се падат 951 девойки.
В градовете и селата живородени са надлежно 43 692 и 14 986 деца, а коефициентът на раждаемост е 8.7‰ в градовете и 8.1‰ в селата.
В районен аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 11.9‰, София (столица) - 10.0‰, и Пловдив - 9.3‰. В двадесет области раждаемостта е по-ниска от междинната за страната, като най-ниски стойности се следят в областите Кърджали - 6.4‰, и Смолян и Габрово - по 5.8‰.
Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-27 през 2020 година е 9.1‰ по данни на Евростат.
Най-високо ниво на раждаемост измежду европейските страни има Ирландия - 11.2‰, следват Кипър - 11.1‰, Франция и Швеция - по 10.9‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 6.8‰.
Броят на дамите във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва значително въздействие върху нивото на раждаемостта и дефинира характера на възпроизводството на популацията.
Към 31.12.2021 година броят на дамите във фертилна възраст е 1 432 хиляди, като по отношение на миналата година понижава с 20 хиляди, а по отношение на 2011 година - с 218 хиляди.
Броят на децата, родени от майки под 18 години, нараства от 2 897 през 2020 година на 3 015 през 2021 година. Родените от дами на възраст 40 и повече навършени години понижават от 2320 през 2020 година на 2 278 през 2021 година.
Половината (49.4%) от ражданията през 2021 година са първи за майката, 37.6% - втори, а 12.9% - трети и от по-висока последователност.
Тоталният коефициент на плодовитост е един от главните индикатори, характеризиращи плодовитостта на дамите. През 2021 година междинният брой живородени деца от една жена е 1.58, като нараства с 0.02 по отношение на 2020 година.
През 2021 година междинната възраст на дамите при раждане на първо дете остава непроменена по отношение на 2020 година - 27.5 години. В районен аспект междинната възраст при раждане на първо дете варира от 22.6 години за област Сливен до 30.5 години за област София (столица).
През 2021 година са регистрирани 1 004 случая на многоплодни раждания, което е с 39 случая помалко в сравнение с през 2020 година. При 999 от случаите са родени по две деца, а при 5 - по три.
През 2021 година броят на извънбрачните раждания е 35 446, или 60.0% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (66.1%) е по-висок в сравнение с в градовете (57.9%). За 79.8% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което значи, че тези деца най-вероятно се отглеждат в фамилна среда от родители, живеещи в общуване без брак.
В районен аспект най-голям е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Видин (76.9%) и Ловеч (76.3%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната като се изключи Благоевград (49.2%), Разград (46.8%) и Кърджали (39.4%).
Смъртност
Броят на умрелите лица през 2021 година е 148 995, а коефициентът на обща смъртност4 - 21.7‰. Спрямо миналата година броят на умрелите се усилва с 24 260, или с 19.4%. Нивото на общата смъртност продължава да е прекомерно високо.
Смъртността измежду мъжете (23.2‰) е по-висока в съпоставяне със смъртността измежду дамите (20.2‰). През 2021 година на 1 000 дами умират 1 078 мъже. Продължават и мощно изразените разлики в смъртността измежду градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (28.3‰) в сравнение с в градовете (19.2‰).
Общо за ЕС-27 коефициентът на смъртност през 2020 година е 11.6‰. Равнището на общата смъртност на популацията в България е най-високо измежду страните членки. С най-ниска смъртност са Ирландия - 6.5‰, Кипър - 7.2‰, и Люксембург - 7.3‰. Освен в България доста по-висока от междинната за ЕС-27 е цената на този индикатор в Литва - 15.6‰, Румъния - 15.5‰, и Латвия - 15.2‰.
С най-висока смъртност в страната са областите Видин - 32.3‰, Монтана - 30.8‰, и Кюстендил - 28.6‰. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) - 16.8‰.
Показателят за преждевременна смъртност5 през 2021 година (20.3%) понижава по отношение на миналата 2020 година (20.5%). В стойностите на индикатора за преждевременна смъртност има основни разлики при мъжете и дамите. Умрелите дами на възраст под 65 години са 13.9% от всички умрели дами, а цената на този индикатор при мъжете е 26.2%.
През 2021 година в страната са умряли 326 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност6 е 5.6‰. За съпоставяне, през 2001 година коефициентът на детска смъртност е бил 14.4‰, а през 2020 година - 5.1‰.
В районен аспект през 2021 година в общо единадесет области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от междинния за страната, като най-нисък е в областите Кюстендил - 1.3‰, Благоевград - 1.5‰, и София (столица) - 3.2‰. Най-висока стойност на коефициента на детска
смъртност е записана в областите Сливен (14.8‰), Видин (13.3‰) и Силистра (12.7‰).
Различните нива на смъртност измежду мъжете и дамите, както и измежду популацията в градовете и селата, дефинират и разликата в предстоящата междинна дълготрайност на идния живот на другите групи население.
Средната дълготрайност на идния живот7 общо за популацията на страната, изчислена за интервала 2019 - 2021 година, е 73.6 години и по отношение на предходния интервал (2018 - 2020 г.) понижава с 1.0 година.
Средната дълготрайност на живота при мъжете е 70.1 години, до момента в който при дамите е със 7.3 години по-висока - 77.4 години. Средната дълготрайност на идния живот е с 2.4 години по-висока за популацията в градовете (74.3 години) в сравнение с за популацията в селата (71.9 години).
Бракове и бракоразводи
През 2021 година са регистрирани 26 620 юридически брака - с 4 448 повече по отношение на миналата година, а коефициентът на брачност е 3.9‰. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (19 175) са измежду популацията в градовете.
През 2021 година междинната възраст при подписване на първи брак за мъжете и дамите е надлежно 32.8 и 29.8 години. Спрямо миналата година междинната възраст се усилва с 0.3 години за мъжете и 0.4 години за дамите.
За 85.5% от дамите и 84.8% от мъжете, сключили цивилен брак през 2021 година, той е бил първи.
Областите с най-вече бракове на 1 000 души от популацията са Разград - 5.6‰, Силистра - 4.9‰, и Добрич - 4.7‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Перник - 2.4‰, Смолян - 2.5‰, и Кюстендил - 2.7‰.
Броят на разводите през 2021 година е 10 021, или с 1 006 повече от записаните през 2020 година. От всички прекъснати бракове 77.4% се отнасят за популацията в градовете.
Най-голям е делът на браковете, прекъснати по „ взаимно единодушие “ (65.5%), следват аргументите „ несходство в характерите “ (21.7%) и „ фактическа разлъка “ (11.6%).
Разводът не е бил първи за 10.0% от дамите и 10.8% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2021 година.
Средната дълготрайност на брака до неговото преустановяване е 15.5 години.
Вътрешна миграция
През 2021 година в преселванията сред обитаемоте места в страната са взели участие 127 962 лица.
От всички, които са трансформирали своето всекидневно местоживеене вътре в страната, 45.2% са мъже и 54.8% - дами.
По отношение на възрастовата конструкция с максимален условен дял измежду преселващите се са лицата във възрастовата група 20 - 39 години (30.8%), следвани от лицата на възраст под 20 години - 24.2% от мигриралите лица.
Най-голямо териториално придвижване има по направлението „ град - град “ (38.9%), следват направленията „ село - град “ (26.2%) и „ град - село “ (25.1%). Значително по-малък по брой и условен дял е миграционният поток по направлението „ село - село “ - 9.8% от мигриралите лица.
Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за ново местоживеене област София (столица) (20 955). Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София - 15.8%, Благоевград - 6.5%, и Пловдив - 5.5%.
Най-малко преселили се в столицата са от областите Разград, Силистра и Търговище – по 0.7%.
Външна миграция
През 2021 година 26 755 души са трансформирали своя сегашен адрес от страната в чужбина, като 48.4% от тях са мъже. Всеки втори бежанец (50.6%) е на възраст 20 - 39 години. Най-младите емигранти (под 20 години) са 15.6%, а тези на 60 и повече навършени години - 9.8% от всички емигранти.
Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (23.9%), Обединеното кралство (17.4%) и Испания (13.0%).
Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български жители, завърнали се в страната, както и жители на други страни, получили позволение или статут за престояване в страната. През 2021 година 39 461 лица са трансформирали своето всекидневно местоживеене от чужбина в България. Относителният дял на мъжете е 55.1%, а на дамите - 44.9%.
Сред пристигналите да живеят в страната 34.9% са във възрастовата група 20 - 39 години, а 29.8% са на възраст 40 - 59 години. Най-младите имигранти (под 20 години) са 16.8%, а най-възрастните (на 60 и повече години) - 18.5%.
Най-висок е делът на имигрантите от Турция (21.2%), Германия (11.0%) и Руската федерация (6.0%).
Естествен и машинален приръст на популацията
Броят и структурите на популацията се дефинират от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) придвижване.
Разликата сред живородените и умрелите съставлява естественият приръст на популацията. След 1990 година демографското развиване на страната се характеризира с негативен натурален приръст на популацията. През 2021 година вследствие на негативния натурален приръст популацията на страната е намаляло с 90 317 души.
Намалението на популацията, измерено посредством коефициента на естествения приръст, е минус 13.2‰9. Коефициентът на естествения приръст в градовете е минус 10.5‰, а в селата – минус 20.2‰.
През 2021 година всички области в страната имат негативен натурален приръст. С най-малки по стойности коефициенти на негативен натурален приръст са областите София (столица) (-6.8‰), Сливен (-9.0‰) и Варна (-9.2‰).
С най-голямо понижение на популацията в резултат на високия негативен натурален приръст е област Видин - минус 25.7‰, следвана от областите Монтана - минус 23.1‰, и Габрово - минус 22.1‰. В двадесет и четири области популацията понижава с над 10 на 1 000 души през 2021 година.
Коефициентът на естествения приръст общо за ЕС-27 през 2020 година е минус 2.5‰.
Седем страни имат позитивен натурален приръст, като най-голям е този индикатор в Ирландия (4.7‰), Кипър (3.9‰) и Люксембург (2.9‰). Освен нашата страна с високи стойности на негативен натурален приръст на популацията са Литва - минус 6.6‰, и Латвия - минус 5.9‰.
Съществено въздействие върху броя и структурите на популацията в страната оказва и механичният приръст (нетното салдо от външната миграция), който през 2021 година е позитивен - плюс 12 706 души. Той се образува като разлика сред броя на заселилите се и изселилите се от страната.
Изменението на популацията вследствие на външната миграция, измерено посредством коефициента на чиста миграция, е +1.8‰.
През 2021 година единадесет области имат позитивен машинален приръст. Най-голям машинален приръст има в областите Кърджали (12.6‰), Бургас (7.4‰), Варна и Пловдив - по 6.0‰.
С най-голямо понижение на популацията вследствие на негативния машинален приръст са областите Смолян (-8.7‰), Кюстендил (-5.6‰) и Враца (-5.2‰).
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ