Ян Сова: Полша изпитва емпатия към жертвите на руските имперски амбиции
По данни на Организация на обединените нации избягалите от страната в първата седмица на спора са над 1,2 милиона – за този къс интервал броят им надвиши този на хората от Близкия Изток и Африка, достигнали до Европа при огромната имиграционна вълна през 2015 година. А държавните управления, които в този момент посрещат най-вече от тях, са тези, чиято отличителна линия беше антиимигрантската изразителност – управляващите в Полша и Унгария.
В Полша влязоха над 700 000 души, половината от които деца , а консервативното държавно управление към този момент даде обещание включването на всички тях в образователния развой. Пристигането на бежанци не стопира в цялата страна, а управляващите отхвърлят да са отказвали достъп на хора от която и да е народност. Това са същите хора, които през декември подвигнаха цяла Европа на крайник поради опасността от Беларус – няколко хиляди бежанци от Сирия и Афганистан, на които Александър Лукашенко беше заречен елементарен път на Запад.
Направи ли близката война консерваторите от „Право и справедливост“ по-солидарни с човешкото злощастие? Какви са границите на приветливостта към бягащите от войната, освен в Полша, само че и в цяла Европа? Как обстановката ще повлияе на борбата на десните популисти с брюкселския демократизъм?
Отговорите на тези въпроси в „Събота 150“ даде Ян Сова, социолог и единствено един от многото поляци, приютили украински бежанци в своя дом.
„Отношението към бежанците е доста положително, както измежду обществото, по този начин и като политически дейности. Полската страна вкара механизми за приютяване на бежанците, хората също оказват помощ доста. Аз самият съм приютил 6 души“, показа той.
Как си обяснявате разликата в отношението към бежанците в този момент и това към имигрантите на беларуската граница единствено няколко месеца по-рано?
Има два фактора и единият е расизмът. Хората по границата с Беларус, които започнаха да влизат предишното лято, бяха най-вече бежанци от мюсюлмански страни като Сирия и Афганистан. За страдание в Полша има мощна ислямофобия. Тя е налична както на равнище публични управляващи, по този начин и измежду обществото. Не бих споделил, че по-голямата част от полското общество е ислямофобско, само че това отношение е задоволително мощно застъпено. Вторият е, че Полша има дълга история на жертва на съветския империализъм. Връщайки се към 18-и и 19-и век, в един миг 1/3 от страната е била под съветски надзор. През 20-и век сме част от руската империя и хората помнят системата и нейното значение. Това са задоволителни предпоставки за емпатия към жертвите на съветските имперски упоритости. Ние се опасяваме от тях и в този момент.
Това отношение очевидно същестуваше и до момента, тъй като през последните години повече от милион украинци заживяха в Полша. Разбира се, те не бягаха от война, само че бяха ли изцяло признати от полското общество?
Идващите в Полша преди сегашната война бяха стопански имигранти, търсещи работа. Някои работеха законно, други незаконно, най-вече в нископлатените браншове – таксиметрови водачи, служащи в магазини, градежи. На публично равнище те пострадаха от този статут, какъвто е казусът с стопански имигранти в доста страни. Това не е нещо, на което би трябвало да гледаме положително, само че същото се случи с поляците, които отидоха да работят във Англия още преди присъединението ни към Европейския съюз. Отношението към тях беше сходно на това към украинските имигранти в Полша, пристигнали преди сегашната война. Сега отношението е по-различно, тъй като знаем, че тези хора не идват тук, с цел да печелят пари, а тъй като бягат от допустима гибел. Затова и поляците са по-приветливи, подготвени са да оказват помощ и да улеснят ориста на бежанците.
Смятате ли, че това положително отношение може да се промени, в случай че на украинските бежанци се наложи да останат в Полша по-дълго, което все още наподобява като доста евентуална вероятност? От друга страна, какви са упованията от Полша на украинците, които Вие самият сте приютил?
Хората, които аз съм приютил, първоначално са шокирани. В кратковременен проект желаят сигурност, тъй като са прогонени от бруталната обстановка и са травмирани. Не знаят какво ще стане с тях. В идеалния случай желаят да се върнат към остарелия си живот, работата си, жилището, приятелите. Вкопчили са се в вярата всичко да свърши бързо и не вършат дълготрайни проекти. Един от тях си откри работа в хотел, другите се занимават с формалности, само че осъзнават, че в дълготраен проект ще би трябвало да търсят работа отвън Украйна. Отношението на обществото към тях в дълготраен проект зависи от няколко фактора. Първият е броят на бежанците в Полша. Има някакъв предел във връзка с това какво може да им даде тукашното общество в смисъл на жилища и грижи. Украйна има над 40 милиона население. Ако в Полша влязат 5 милиона души, това ще докара до сложна обстановка не поради отношението на хората, а въобще поради невъзможността тези хора да бъдат посрещнати по заслужен метод от страната и обществото.
Поради това и доста от бежанците евентуално ще продължат на Запад, което към този момент се случва, само че значително биха предпочели да останат, а се намираме във време на инфлация и стопански проблеми, които почналата война към този момент утежнява.
Ако има доста бежанци, повече в сравнение с механически можем да посрещнем по заслужен метод, и това е комбинирано с цялостна инфлация и енергийна рецесия, ясно е, че хората в Полша няма да са толкоз приветливи. Ако се притесняваш за работата си и заплащането на наема, няма по какъв начин да си толкоз подготвен да помагаш. Това е и ресурсен въпрос, тъй като помощта изисква пари и време. Не споделям това, с цел да оправдая липса на подготвеност да се оказва помощ, само че при възможна безработица, проблем с горивата и неспособност за отопление, това може да повлияе на готовността да се одобряват бежанци. Мисля, че по тази причина Путин избра точно този миг за нашествието. Знаем, че я възнамерява най-малко от рухването на Янукович насам, тъй като виждаме по какъв начин Крим и войната в Източна Украйна бяха част от по-големия му проект, както и подготовката Русия да посрещне наказания. Планираше го от години и избра настоящия миг, тъй като Европа изпитва енергийни компликации, а той е огромен снабдител. Моментът е добър за него и поради други световни проблеми.
Как, съгласно вас, войната и бежанската вълна ще повлияят на имиджа и държанието на ръководещите консерватори в Полша?
От една страна, това разрешава на Полша да се покаже в по-добра светлина – не постоянно отхвърляме да одобряваме хора, не сме егоисти и така нататък Освен това, Полша се трансформира в основен фактор на източния фланг. Имаме дълги граници с Украйна и Беларус, също граничим с съветската област към Калининград. Полша става по-голям геополитически състезател, а държавното управление постоянно се е оплаквало, че сме подценени в границите на Европейския съюз. Заплахата на Изток също по този начин ни кара да понижим напрежението в връзките си със Запада. Няма по какъв начин да запазим темпото на разногласия с Европейския съюз за всичко – господство на закона, независимост на словото и да чакаме тяхната поддръжка против Русия. Сега известният разказ е „Право и справедливост“, млъквайте, тъй като в случай че ни отделите от Европа, ще ни се случи каквото стана с Украйна“. Така техните маневри са доста лимитирани в разногласията с Европейския съюз. Полският президент Анджей Дуда наложи несъгласие върху противоречиви промени в просветителната система, които щяха да са следващия спор с Европа. И го наложи с посланието, че не е време да започваме още една вътрешна война. И тук стигаме до един от парадоксите на сегашната обстановка – Путин съумя да възкреси европейската фантазия. Вече си говорехме за края на европейския план, като че ли нямаше цел, Англия напусна, следяхме процесите на дезинтеграция. Сега се оказва, че европейската интеграция ни е нужна и е от интерес на Източна Европа поради съветската опасност.
През 90-те години, когато руският режим падна и Източна Европа гледаше към Запада с удивление и упоритост, това изцяло валидира Запада и общия европейски план. С идването на власт на популисти, това изчезна и започнаха рецензии против запада и демократичния ред. Сега обаче виждаме по какъв начин в Украйна хора умират, в това число поради настояването да са част от нашия лагер. Защото Путин води война, с цел да предотврати по-нататъшната им интеграция в НАТО и Европейски Съюз. Фактът, че хора са подготвени да се жертват, с цел да са в обединена Европа, прави концепцията за нея доста по-вдъхновяваща. И това ще е значим фактор за по-голямото единение на Европа в бъдеще.
Но ще могат ли в действителност полските ръководещи да загърбят толкоз определящата за тях борба с демократичните полезности?
Важна част от електората им е доста антируски надъхан, което по принцип е основна линия на полското дясно. Путин по някакъв метод възражда облика на Съветския съюз и този електорат споделя: „Европа може да е ужасна, само че избираме Европейския съюз пред Съветския“. Радикалните антиевропейски послания станаха сложни за отиграване. Включително тъй като някои западни популистки партии като „Националния фронт“ на Льо Пен са спонсорирани от Русия. Сега критикуването на Европейски Съюз ще ги оприличава на съветски марионетки. Тази партия не желае това. Това е единствено едно доказателство, че изходът от тази рецесия ще е доста амбивалентен. Войната в Украйна трансформира цялата игра и преконфигурира целия европейски и световен ред. Това е безапелационният завършек на връзките след края на Студената война, обхванали последните 3 десетилетия.
В Полша влязоха над 700 000 души, половината от които деца , а консервативното държавно управление към този момент даде обещание включването на всички тях в образователния развой. Пристигането на бежанци не стопира в цялата страна, а управляващите отхвърлят да са отказвали достъп на хора от която и да е народност. Това са същите хора, които през декември подвигнаха цяла Европа на крайник поради опасността от Беларус – няколко хиляди бежанци от Сирия и Афганистан, на които Александър Лукашенко беше заречен елементарен път на Запад.
Направи ли близката война консерваторите от „Право и справедливост“ по-солидарни с човешкото злощастие? Какви са границите на приветливостта към бягащите от войната, освен в Полша, само че и в цяла Европа? Как обстановката ще повлияе на борбата на десните популисти с брюкселския демократизъм?
Отговорите на тези въпроси в „Събота 150“ даде Ян Сова, социолог и единствено един от многото поляци, приютили украински бежанци в своя дом.
„Отношението към бежанците е доста положително, както измежду обществото, по този начин и като политически дейности. Полската страна вкара механизми за приютяване на бежанците, хората също оказват помощ доста. Аз самият съм приютил 6 души“, показа той.
Как си обяснявате разликата в отношението към бежанците в този момент и това към имигрантите на беларуската граница единствено няколко месеца по-рано?
Има два фактора и единият е расизмът. Хората по границата с Беларус, които започнаха да влизат предишното лято, бяха най-вече бежанци от мюсюлмански страни като Сирия и Афганистан. За страдание в Полша има мощна ислямофобия. Тя е налична както на равнище публични управляващи, по този начин и измежду обществото. Не бих споделил, че по-голямата част от полското общество е ислямофобско, само че това отношение е задоволително мощно застъпено. Вторият е, че Полша има дълга история на жертва на съветския империализъм. Връщайки се към 18-и и 19-и век, в един миг 1/3 от страната е била под съветски надзор. През 20-и век сме част от руската империя и хората помнят системата и нейното значение. Това са задоволителни предпоставки за емпатия към жертвите на съветските имперски упоритости. Ние се опасяваме от тях и в този момент.
Това отношение очевидно същестуваше и до момента, тъй като през последните години повече от милион украинци заживяха в Полша. Разбира се, те не бягаха от война, само че бяха ли изцяло признати от полското общество?
Идващите в Полша преди сегашната война бяха стопански имигранти, търсещи работа. Някои работеха законно, други незаконно, най-вече в нископлатените браншове – таксиметрови водачи, служащи в магазини, градежи. На публично равнище те пострадаха от този статут, какъвто е казусът с стопански имигранти в доста страни. Това не е нещо, на което би трябвало да гледаме положително, само че същото се случи с поляците, които отидоха да работят във Англия още преди присъединението ни към Европейския съюз. Отношението към тях беше сходно на това към украинските имигранти в Полша, пристигнали преди сегашната война. Сега отношението е по-различно, тъй като знаем, че тези хора не идват тук, с цел да печелят пари, а тъй като бягат от допустима гибел. Затова и поляците са по-приветливи, подготвени са да оказват помощ и да улеснят ориста на бежанците.
Смятате ли, че това положително отношение може да се промени, в случай че на украинските бежанци се наложи да останат в Полша по-дълго, което все още наподобява като доста евентуална вероятност? От друга страна, какви са упованията от Полша на украинците, които Вие самият сте приютил?
Хората, които аз съм приютил, първоначално са шокирани. В кратковременен проект желаят сигурност, тъй като са прогонени от бруталната обстановка и са травмирани. Не знаят какво ще стане с тях. В идеалния случай желаят да се върнат към остарелия си живот, работата си, жилището, приятелите. Вкопчили са се в вярата всичко да свърши бързо и не вършат дълготрайни проекти. Един от тях си откри работа в хотел, другите се занимават с формалности, само че осъзнават, че в дълготраен проект ще би трябвало да търсят работа отвън Украйна. Отношението на обществото към тях в дълготраен проект зависи от няколко фактора. Първият е броят на бежанците в Полша. Има някакъв предел във връзка с това какво може да им даде тукашното общество в смисъл на жилища и грижи. Украйна има над 40 милиона население. Ако в Полша влязат 5 милиона души, това ще докара до сложна обстановка не поради отношението на хората, а въобще поради невъзможността тези хора да бъдат посрещнати по заслужен метод от страната и обществото.
Поради това и доста от бежанците евентуално ще продължат на Запад, което към този момент се случва, само че значително биха предпочели да останат, а се намираме във време на инфлация и стопански проблеми, които почналата война към този момент утежнява.
Ако има доста бежанци, повече в сравнение с механически можем да посрещнем по заслужен метод, и това е комбинирано с цялостна инфлация и енергийна рецесия, ясно е, че хората в Полша няма да са толкоз приветливи. Ако се притесняваш за работата си и заплащането на наема, няма по какъв начин да си толкоз подготвен да помагаш. Това е и ресурсен въпрос, тъй като помощта изисква пари и време. Не споделям това, с цел да оправдая липса на подготвеност да се оказва помощ, само че при възможна безработица, проблем с горивата и неспособност за отопление, това може да повлияе на готовността да се одобряват бежанци. Мисля, че по тази причина Путин избра точно този миг за нашествието. Знаем, че я възнамерява най-малко от рухването на Янукович насам, тъй като виждаме по какъв начин Крим и войната в Източна Украйна бяха част от по-големия му проект, както и подготовката Русия да посрещне наказания. Планираше го от години и избра настоящия миг, тъй като Европа изпитва енергийни компликации, а той е огромен снабдител. Моментът е добър за него и поради други световни проблеми.
Как, съгласно вас, войната и бежанската вълна ще повлияят на имиджа и държанието на ръководещите консерватори в Полша?
От една страна, това разрешава на Полша да се покаже в по-добра светлина – не постоянно отхвърляме да одобряваме хора, не сме егоисти и така нататък Освен това, Полша се трансформира в основен фактор на източния фланг. Имаме дълги граници с Украйна и Беларус, също граничим с съветската област към Калининград. Полша става по-голям геополитически състезател, а държавното управление постоянно се е оплаквало, че сме подценени в границите на Европейския съюз. Заплахата на Изток също по този начин ни кара да понижим напрежението в връзките си със Запада. Няма по какъв начин да запазим темпото на разногласия с Европейския съюз за всичко – господство на закона, независимост на словото и да чакаме тяхната поддръжка против Русия. Сега известният разказ е „Право и справедливост“, млъквайте, тъй като в случай че ни отделите от Европа, ще ни се случи каквото стана с Украйна“. Така техните маневри са доста лимитирани в разногласията с Европейския съюз. Полският президент Анджей Дуда наложи несъгласие върху противоречиви промени в просветителната система, които щяха да са следващия спор с Европа. И го наложи с посланието, че не е време да започваме още една вътрешна война. И тук стигаме до един от парадоксите на сегашната обстановка – Путин съумя да възкреси европейската фантазия. Вече си говорехме за края на европейския план, като че ли нямаше цел, Англия напусна, следяхме процесите на дезинтеграция. Сега се оказва, че европейската интеграция ни е нужна и е от интерес на Източна Европа поради съветската опасност.
През 90-те години, когато руският режим падна и Източна Европа гледаше към Запада с удивление и упоритост, това изцяло валидира Запада и общия европейски план. С идването на власт на популисти, това изчезна и започнаха рецензии против запада и демократичния ред. Сега обаче виждаме по какъв начин в Украйна хора умират, в това число поради настояването да са част от нашия лагер. Защото Путин води война, с цел да предотврати по-нататъшната им интеграция в НАТО и Европейски Съюз. Фактът, че хора са подготвени да се жертват, с цел да са в обединена Европа, прави концепцията за нея доста по-вдъхновяваща. И това ще е значим фактор за по-голямото единение на Европа в бъдеще.
Но ще могат ли в действителност полските ръководещи да загърбят толкоз определящата за тях борба с демократичните полезности?
Важна част от електората им е доста антируски надъхан, което по принцип е основна линия на полското дясно. Путин по някакъв метод възражда облика на Съветския съюз и този електорат споделя: „Европа може да е ужасна, само че избираме Европейския съюз пред Съветския“. Радикалните антиевропейски послания станаха сложни за отиграване. Включително тъй като някои западни популистки партии като „Националния фронт“ на Льо Пен са спонсорирани от Русия. Сега критикуването на Европейски Съюз ще ги оприличава на съветски марионетки. Тази партия не желае това. Това е единствено едно доказателство, че изходът от тази рецесия ще е доста амбивалентен. Войната в Украйна трансформира цялата игра и преконфигурира целия европейски и световен ред. Това е безапелационният завършек на връзките след края на Студената война, обхванали последните 3 десетилетия.
Източник: front.bg
КОМЕНТАРИ