Високи цени и липса на жилища: Защо младите британци остават в бащиния дом?
По данни на Националната статистическа работа на Англия през 2018 година една четвърт от британците сред 20 и 34 години към момента живеят в дома на родителите си. Броят им е с един милион повече по отношение на данните отпреди 15 години: 3,4 млн. спрямо 2,4 милиона през 2003 година Според създателя на английския народен всекидневник The Guardian Мери Дежевски, представен от организация " Фокус ", това не е кой знае какъв проблем и има напълно ясно пояснение.
„ Причината е явна, нали? Нарастващите цени и острият дефицит на жилища (фактори, които не са свързани посред си) извадиха младежите от жилищния пазар, оставяйки частните жилища чартърен или дома на родителите като единствените благоприятни условия, от които могат да се възползват. Цяло потомство е „ инфантилизирано “ от неуспеха на поредните държавни управления да построят задоволително домове “, обобщава създателя още във встъпителните си думи.
Англия може би просто стартира да се преценява с дългогодишния модел в останалата част на Европа. Доскоро Обединеното кралство бе изключитение във връзка с това по какъв начин младежите напущат домовете си в ранна възраст, с цел да стъпят на пазара на жилища.
Но доста повече напускащи учебно заведение във Франция, Германия и другаде в Европа към момента не престават да получават висше обучение в или покрай родните си градове, и живеят вкъщи, до момента в който следват. Тази наклонност се смяташе за странна от хората във Англия - на практика, стопански и прочувствено.
Широкото мнение във Англия е, че следването в университет е съществена причина за овакантяване на бащиния дом. Младите се разделят от фамилията за няколко години, преди да основат лични домове.
Възрастта, на която доста британци купуваха, можеха да си купят или смятаха, че би трябвало да могат да си купят лично жилище, също е изключителна по отношение на европейските стандарти. Въпреки че в този момент това се третира като недостижима „ норма “ от мнозина, закупуването на дом през 20-те години от живота на един човек бе събитие, което значително се лимитира до 90-те до началото на 2000-те години, когато занижените условия за заем направиха допустимо включването на младите в пазара за парцели (допринасяйки за финансовия провал през 2008 г.).
Всъщност цялата идея за „ стълбицата на жилищата “ е непозната на огромна част от Европа, където наемането - в изискванията постоянен и сигурен пазар - е всекидневно до доста по-късна възраст в живота; до момента в който, да речем, фамилният дом не бъде предаден или продаден. Може да се твърди, че най-големият проблем в Обединеното кралство са точно забележителните недостатъци на пазара за наеми, а не опцията за закупуване на дом. Това, че към половината от всички младежи в този момент следват висше обучение, а не стартират непосредствено на работа, също може да бъде фактор за по-големия брой оставащи или връщащи се да живеят вкъщи.
Но има и друга причина, заради която повече младежи могат да останат в родителския си дом по-дълго, и това е, че за мнозина бащиният дом е надалеч по-свидно място, в сравнение с е било за предходните генерации. От 60-те и 70-те години насам голямата бездна в настройките, които съществуваха сред родителите и техните потомци, като цяло се стеснява. Много деца имат лична стая и тя се приема мярка за усамотение и самостоятелност по метод, по който не е била преди.
Да, напускането на дома по-късно може да забави процеса на цялостно „ израстване “. Добре прочут е феноменът на капризни млади италиански мъже, които избират грижата на мама. И тук може да има пояснение: има огромно разминаване сред броя на мъжете (2,1 милиона) и дамите (1,3 милиона), които живеят с родителите си.
Но в действителност ли е толкоз неприятно, в случай че повече хора се забавят с самостоятелния живот, тъй като отделят повече време за обучение, или тъй като желаят да си поживеят малко, преди да се открият, или тъй като фамилният им дом, във връзка с поддръжка, улеснения и разноски, е в действителност много задоволително място. Може би е имало време, в не прекомерно далечното минало, когато се очакваше младите британци да изоставен гнездото прекомерно рано, отбелязва още изданието.
„ Причината е явна, нали? Нарастващите цени и острият дефицит на жилища (фактори, които не са свързани посред си) извадиха младежите от жилищния пазар, оставяйки частните жилища чартърен или дома на родителите като единствените благоприятни условия, от които могат да се възползват. Цяло потомство е „ инфантилизирано “ от неуспеха на поредните държавни управления да построят задоволително домове “, обобщава създателя още във встъпителните си думи.
Англия може би просто стартира да се преценява с дългогодишния модел в останалата част на Европа. Доскоро Обединеното кралство бе изключитение във връзка с това по какъв начин младежите напущат домовете си в ранна възраст, с цел да стъпят на пазара на жилища.
Но доста повече напускащи учебно заведение във Франция, Германия и другаде в Европа към момента не престават да получават висше обучение в или покрай родните си градове, и живеят вкъщи, до момента в който следват. Тази наклонност се смяташе за странна от хората във Англия - на практика, стопански и прочувствено.
Широкото мнение във Англия е, че следването в университет е съществена причина за овакантяване на бащиния дом. Младите се разделят от фамилията за няколко години, преди да основат лични домове.
Възрастта, на която доста британци купуваха, можеха да си купят или смятаха, че би трябвало да могат да си купят лично жилище, също е изключителна по отношение на европейските стандарти. Въпреки че в този момент това се третира като недостижима „ норма “ от мнозина, закупуването на дом през 20-те години от живота на един човек бе събитие, което значително се лимитира до 90-те до началото на 2000-те години, когато занижените условия за заем направиха допустимо включването на младите в пазара за парцели (допринасяйки за финансовия провал през 2008 г.).
Всъщност цялата идея за „ стълбицата на жилищата “ е непозната на огромна част от Европа, където наемането - в изискванията постоянен и сигурен пазар - е всекидневно до доста по-късна възраст в живота; до момента в който, да речем, фамилният дом не бъде предаден или продаден. Може да се твърди, че най-големият проблем в Обединеното кралство са точно забележителните недостатъци на пазара за наеми, а не опцията за закупуване на дом. Това, че към половината от всички младежи в този момент следват висше обучение, а не стартират непосредствено на работа, също може да бъде фактор за по-големия брой оставащи или връщащи се да живеят вкъщи.
Но има и друга причина, заради която повече младежи могат да останат в родителския си дом по-дълго, и това е, че за мнозина бащиният дом е надалеч по-свидно място, в сравнение с е било за предходните генерации. От 60-те и 70-те години насам голямата бездна в настройките, които съществуваха сред родителите и техните потомци, като цяло се стеснява. Много деца имат лична стая и тя се приема мярка за усамотение и самостоятелност по метод, по който не е била преди.
Да, напускането на дома по-късно може да забави процеса на цялостно „ израстване “. Добре прочут е феноменът на капризни млади италиански мъже, които избират грижата на мама. И тук може да има пояснение: има огромно разминаване сред броя на мъжете (2,1 милиона) и дамите (1,3 милиона), които живеят с родителите си.
Но в действителност ли е толкоз неприятно, в случай че повече хора се забавят с самостоятелния живот, тъй като отделят повече време за обучение, или тъй като желаят да си поживеят малко, преди да се открият, или тъй като фамилният им дом, във връзка с поддръжка, улеснения и разноски, е в действителност много задоволително място. Може би е имало време, в не прекомерно далечното минало, когато се очакваше младите британци да изоставен гнездото прекомерно рано, отбелязва още изданието.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ