Как маниакът Биелса възвърна надеждите и очакванията в Лийдс
По чаено време по-миналата неделя пристигна може би телевизионният връх от футболния празничен интервал – миг колкото трагичен, толкоз и фарсов. Той бе озвучен от високочестотен ейърширски глас, изкрещяващ фразите „ Голям Уес! “ и „ Собствената му врата! “ в разнообразни комбинации, а делириумните слова уловиха мига надалеч по-красноречиво и от най-изпипаното от занаятчия на перото изречение.
Докато Алан МакИнали ревеше до скъсване, почитателите на Лийдс пощуряваха, играчите честваха лудо, а треньорите буйстваха, Марсело Биелса се разноски из своето треньорско поле в огромното си палто, изглеждайки съвсем толкоз разчувствуван от автогола в добавеното време на Уес Хардинг за успеха на Лийдс с 5:4 на посетители на Бирмингам, колкото от типа на понижените до стотинки кутийки с риба звук в кварталния хипермаркет.
Ако тук Биелса бе героят непредпазливо от екшън филм, в който непукистки се отдалечава от взривяваща се постройка, новогодишният ден предложи много друг род. След като неговият тим приключи наедно 1:1 на посетители на Уест Бромич, се видя една проточила се като че ли безпределно прегръдка със Славен Билич. Режисьорът смени фрагмента с излизащи от терена играчи, след това се задържа на публиката и по-късно се върна назад: двамата към момента бяха в обятията си, гледайки се с взаимна възхита. Те постоянно ще имат „ Хоуторнс “…
Чемпиъншип, сподели Билич, е блъснала джакпота с съществуването на Биелса. Лийдс също би трябвало да се усеща необикновено блажен – тимът освен е отпред в таблицата, а е и на цели 9 точки пред 3-тия Брентфорд и беше на прага да изхвърли Арсенал посред „ Емирейтс “ от шампионата за Купата на Англия след отлична игра.
В лицето на Биелса на „ Еланд Роуд “ имат управител, който в един свят на безнадеждно покварени полезности наподобява е прегърнал и това какъв брой банален на процедура е футболът, и това по какъв начин въпреки всичко е в положение да възпламени фитила на цялостен район. Знак за забележителното му въздействие е това че срещата с Микел Артета сложи аржентинеца в много необикновената позиция да се изправи против второ потомство свое протеже, откакто менторът на Артета – Джосеп Гуардиола – намерено признава какъв брой е задължен на Биелса.
Ел Локо (Лудия) евентуално трябваше да е спечелил повече в своята кариера. Три шампионски трофеи в Аржентина със система от две давани на една календарна година и олимпийското злато от 2004 година е напряко нищо за човек, за който Билич приказва с такова страхопочитание. Цялата кариера на Биелса обаче се усеща като отменяне на концепцията, че животът може да се мери в титли или медали.
Той е безспорен фанатик. Произхожда от заможно семейство (дядо му е бил арбитър, брат му е бил външен министър на Аржентина, а сестра му – губернатор на провинция) и се приказва, че получава по 6 млн. паунда годишна заплата. При все това наподобява като да не се интересува изключително от клопките на благосъстоянието. Живее в едностаен апартамент над магазин в Уедърби, пие кафе в „ Коста “ и там организира отборните събрания, пазари в кварталния супермаркет и яде постоянно в локален италиански ресторант на име " Сант Анджело “. Ходи пеш по 45 минути за тренировки до базата в Троп Арч множеството дни и рядко носи други облекла с изключение на клубния спортен екип.
Биелса обаче е наясно със своята фикс идея и осъзнава какъв брой нелепа е тя. В началото на Клаусура 1992, след бедствена Апертура 1991 с едвам 3 победи в 19 мача за Нюелс Олд Бойс, той се заключва в стая в хотел „ Конкистадор “ преди посещение в Санта Фе и на процедура раздробява в 48-часов одит по какъв начин съгласно него ще протече мачът. В течение на тези два дни звъни на жена си Лаура, като щерка им неотдавна е претърпяла на косъм тежка болест. В този подтекст, признава си Ел Локо, няма никакъв смисъл да се усеща както преди този момент от загубата на някакви си футболни мачове… а въпреки всичко продължава да му е същото.
Тази изчерпателност на самопреценката е присъща за него – той не просто усеща, той проучва възприятието. Точно това евентуално изяснява любопитния му метод на изложение със заобиколки, като че ли всяко негово изречение би трябвало да сложи единствено себе си под подозрение, преди да стигне до крайния си извод.
Точно това беше и най-поразително във фурора към шпионския скандал. Щеше да е доста елементарно за него да се надсмее на лицемерието на реакцията на това по какъв начин е изпратил треньор да гледа с бинокъл от земя обществена благосъстоятелност жизненоважните секрети на тактиката на Дарби Каунти. Но не го стори. Вместо това направи двучасова самоунищожителна конференция, в която освен изиска опрощение за неразбирането на действието си като вероятен проблем, а и показва детайлността на своето изследване (след което призна, че евентуално то не е направило разлика). Направи си труда единствено тъй като щеше да се усеща виновен, в случай че не бе го сторил.
Други може да приказват с лека ръка за философии, за религия, без която няма по какъв начин да се получи, но Биелса изцяло осъзнава детайла на глупост в своята активност и специалност. Той е откровен, на моменти съвсем патологично. Това е едно от нещата, които го вършат толкоз прелъстителен и подобен подстрекател: при него няма излъскани маски, няма бла-бла, няма увъртания.
И въпреки всичко това носи със себе си и друга чудноватост – че при неговото равнище на самоанализ няма по какъв начин да не е наясно с наклонността на неговите тимове да се самовзривяват в последните седмици на сезона. Това не значи безусловно, че просто не могат да тичат повече – както означи игралият в Нюелс при него Хуан Мануел Лоп, методите на Биелса изцеждат освен физически, а и душевно.
При все това, съвсем 30 години след първата поява на този проблем, Лудия се потвърди като или нежелаещ, или некадърен да го реши. Сякаш за него интензитетът в метода му на игра е толкоз жизненоважен, че е невероятно да го укроти. И когато носи така буреносен футбол като в петте минути на нескончаем напън, довел до изравняването против Престън, кой би дръзнал да се оплаче?
Лийдс Юнайтед може и да завоюва единствено един от последните си пет мача в Чемпиъншип и от последните шест във всички надпревари, но гъстият цикъл по зимните празници по принцип няма по какъв начин да не се отрази на воден от Биелса тим. По-значимото в тази ситуация е гореспоменатата разлика от 9 точки до първия в зоната за плейофите за влизане в Премиър Лийг, както и че тя е реалност след изиграването и на двата конфликта с другия водач Уест Бромич.
Оттук насетне Лийдс няма по какъв начин да не е на ръба от завръщане в елитния ешелон и, даже и да се стигне до нормалния срив, Лудия Биелса въпреки всичко към този момент върна живеца на замрелия до наскоро прочут клуб.
Джонатан Уилсън, „ Гардиън “
Докато Алан МакИнали ревеше до скъсване, почитателите на Лийдс пощуряваха, играчите честваха лудо, а треньорите буйстваха, Марсело Биелса се разноски из своето треньорско поле в огромното си палто, изглеждайки съвсем толкоз разчувствуван от автогола в добавеното време на Уес Хардинг за успеха на Лийдс с 5:4 на посетители на Бирмингам, колкото от типа на понижените до стотинки кутийки с риба звук в кварталния хипермаркет.
Ако тук Биелса бе героят непредпазливо от екшън филм, в който непукистки се отдалечава от взривяваща се постройка, новогодишният ден предложи много друг род. След като неговият тим приключи наедно 1:1 на посетители на Уест Бромич, се видя една проточила се като че ли безпределно прегръдка със Славен Билич. Режисьорът смени фрагмента с излизащи от терена играчи, след това се задържа на публиката и по-късно се върна назад: двамата към момента бяха в обятията си, гледайки се с взаимна възхита. Те постоянно ще имат „ Хоуторнс “…
Чемпиъншип, сподели Билич, е блъснала джакпота с съществуването на Биелса. Лийдс също би трябвало да се усеща необикновено блажен – тимът освен е отпред в таблицата, а е и на цели 9 точки пред 3-тия Брентфорд и беше на прага да изхвърли Арсенал посред „ Емирейтс “ от шампионата за Купата на Англия след отлична игра.
В лицето на Биелса на „ Еланд Роуд “ имат управител, който в един свят на безнадеждно покварени полезности наподобява е прегърнал и това какъв брой банален на процедура е футболът, и това по какъв начин въпреки всичко е в положение да възпламени фитила на цялостен район. Знак за забележителното му въздействие е това че срещата с Микел Артета сложи аржентинеца в много необикновената позиция да се изправи против второ потомство свое протеже, откакто менторът на Артета – Джосеп Гуардиола – намерено признава какъв брой е задължен на Биелса.
Ел Локо (Лудия) евентуално трябваше да е спечелил повече в своята кариера. Три шампионски трофеи в Аржентина със система от две давани на една календарна година и олимпийското злато от 2004 година е напряко нищо за човек, за който Билич приказва с такова страхопочитание. Цялата кариера на Биелса обаче се усеща като отменяне на концепцията, че животът може да се мери в титли или медали.
Той е безспорен фанатик. Произхожда от заможно семейство (дядо му е бил арбитър, брат му е бил външен министър на Аржентина, а сестра му – губернатор на провинция) и се приказва, че получава по 6 млн. паунда годишна заплата. При все това наподобява като да не се интересува изключително от клопките на благосъстоянието. Живее в едностаен апартамент над магазин в Уедърби, пие кафе в „ Коста “ и там организира отборните събрания, пазари в кварталния супермаркет и яде постоянно в локален италиански ресторант на име " Сант Анджело “. Ходи пеш по 45 минути за тренировки до базата в Троп Арч множеството дни и рядко носи други облекла с изключение на клубния спортен екип.
Биелса обаче е наясно със своята фикс идея и осъзнава какъв брой нелепа е тя. В началото на Клаусура 1992, след бедствена Апертура 1991 с едвам 3 победи в 19 мача за Нюелс Олд Бойс, той се заключва в стая в хотел „ Конкистадор “ преди посещение в Санта Фе и на процедура раздробява в 48-часов одит по какъв начин съгласно него ще протече мачът. В течение на тези два дни звъни на жена си Лаура, като щерка им неотдавна е претърпяла на косъм тежка болест. В този подтекст, признава си Ел Локо, няма никакъв смисъл да се усеща както преди този момент от загубата на някакви си футболни мачове… а въпреки всичко продължава да му е същото.
Тази изчерпателност на самопреценката е присъща за него – той не просто усеща, той проучва възприятието. Точно това евентуално изяснява любопитния му метод на изложение със заобиколки, като че ли всяко негово изречение би трябвало да сложи единствено себе си под подозрение, преди да стигне до крайния си извод.
Точно това беше и най-поразително във фурора към шпионския скандал. Щеше да е доста елементарно за него да се надсмее на лицемерието на реакцията на това по какъв начин е изпратил треньор да гледа с бинокъл от земя обществена благосъстоятелност жизненоважните секрети на тактиката на Дарби Каунти. Но не го стори. Вместо това направи двучасова самоунищожителна конференция, в която освен изиска опрощение за неразбирането на действието си като вероятен проблем, а и показва детайлността на своето изследване (след което призна, че евентуално то не е направило разлика). Направи си труда единствено тъй като щеше да се усеща виновен, в случай че не бе го сторил.
Други може да приказват с лека ръка за философии, за религия, без която няма по какъв начин да се получи, но Биелса изцяло осъзнава детайла на глупост в своята активност и специалност. Той е откровен, на моменти съвсем патологично. Това е едно от нещата, които го вършат толкоз прелъстителен и подобен подстрекател: при него няма излъскани маски, няма бла-бла, няма увъртания.
И въпреки всичко това носи със себе си и друга чудноватост – че при неговото равнище на самоанализ няма по какъв начин да не е наясно с наклонността на неговите тимове да се самовзривяват в последните седмици на сезона. Това не значи безусловно, че просто не могат да тичат повече – както означи игралият в Нюелс при него Хуан Мануел Лоп, методите на Биелса изцеждат освен физически, а и душевно.
При все това, съвсем 30 години след първата поява на този проблем, Лудия се потвърди като или нежелаещ, или некадърен да го реши. Сякаш за него интензитетът в метода му на игра е толкоз жизненоважен, че е невероятно да го укроти. И когато носи така буреносен футбол като в петте минути на нескончаем напън, довел до изравняването против Престън, кой би дръзнал да се оплаче?
Лийдс Юнайтед може и да завоюва единствено един от последните си пет мача в Чемпиъншип и от последните шест във всички надпревари, но гъстият цикъл по зимните празници по принцип няма по какъв начин да не се отрази на воден от Биелса тим. По-значимото в тази ситуация е гореспоменатата разлика от 9 точки до първия в зоната за плейофите за влизане в Премиър Лийг, както и че тя е реалност след изиграването и на двата конфликта с другия водач Уест Бромич.
Оттук насетне Лийдс няма по какъв начин да не е на ръба от завръщане в елитния ешелон и, даже и да се стигне до нормалния срив, Лудия Биелса въпреки всичко към този момент върна живеца на замрелия до наскоро прочут клуб.
Джонатан Уилсън, „ Гардиън “
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ