За българската журналистика, която е жива само в нечии фантазии
По БНР разискват положението на българската публицистика и медии. Водеща е Силвия Великова, а разясняват тематиката Теодора Пеева, основен редактор на „ Сега “, доцент Жана Попова, учител във Факултета по публицистика към СУ и Иво Инджов, учител във Великотърновския университет. Добре е, че Великова подема тематиката за публицистиката и медиите, тъй като от информации за благоденствието на нацията по празниците, шербетът ни идва малко допълнително.
Най-лесно е да се каже, че българската публицистика и медии са такива, каквото е всичко останало в страната: българската стопанска система, футбол, строителство, политика и прочие Тоест, каквото и неприятно да се каже, все ще е правилно. Заслужили сме си оценката. Някои споделят, че медиите към този момент не са същите, както в миналото. Глупости. Абсолютно същите са си. Управляват ги или ги имат същите хора, които и преди или техни наместници. В тях работят публицисти, които не престават да се разделят на „ трезво мислещи “ – подвизаващи се в медиите на Пеевски, и инакомислещи – в едвам оцеляващите медии-пристан на издатели, които си имат проблеми с прокуратурата и модела #Кой.
Съществуването на медиите се дефинира и зависи от: а/ дали слугуват на властта, прокуратурата и едрия бял мъж; б/ дали са съумели да си обезпечат – повярвайте, става с връзки – финансиране от „ Америка за България “; в/ положение на свободно рухване, разбирай финансиране по най-труден и особен от време на време метод.
Гостите на Силвия Великова споделиха някои от тези неща. Казаха и други правилни неща. Но премълчаха/пропуснаха доста значими неща. Дали заради някакъв предел на смелостта или предел на страха – не знам.
В диалога стана дума за това, че вестник „ Сега “ към този момент няма да излиза всеки ден, а един път седмично. Но не се загатна разпространяването, като една от основните аргументи. Разространението е притежавано и следено в огромна степен от Делян Пеевски. В доста градове вестникът просто не се доставяше, а на издателите са връщани неотваряни пакети. С такова „ разпространяване “ никое издание няма късмет. Не адвокатствам на „ Сега “, споделям единствено по какъв начин стоят нещата, тъй като съм се убедил самичък, пък и знам много по въпроса.
В студиото не стана дума за вестник „ К “ (продължител на вестник " Култура " ), който стопира заради липса на финанси. И като загатнах финансиране, за какво никой от заелите се с разбора не попита по какъв начин се устоят изданията под контрола на Пеевски, като към 80 на 100 от тях са губещи?
Политологът Иво Инджов разяснява, че през 2019 година българската публицистика се е върнала към сложния род следствие. Даде образец със абсурда „ Апартаментгейт “, който тръгнал от Свободна Европа. Това е правилно, само че другото не е. Разследвания в медиите постоянно е имало. В множеството случаи те са плод на невероятните старания на сътрудници от медиите, които са в рубрика „ неблагонадеждни “. Управляващите се вършат, че ги няма, а задкулисието взема ограничения или да ги закрие или най-малко да им стъжни живота колкото е допустимо. Инджов би трябвало да знае това. Свободна Европа в действителност даде старт на „ Апартаментгейт “, моите почетения. След това „ Биволъ “ извади абсурда с терасата на Пламен Георгиев, тогавашен началник на КПКОНПИ и жилището на неговия заместител Антон Славчев. Извадиха също несъответствията по придобиването от основния прокурор Сотир Цацаров на къща в курорта „ Св. Константин “ в Родопите. Фрог нюз – Инджев, има подобен уебсайт, - на собствен ред разгласява разкрития за компании и парцели на дамата, с която живее Иван Гешев, тогава зам.-главен прокурор, а в този момент основен. Показани бяха и връзките на тези компании и съдружници с основния очевидец на прокуратурата по делото „ Иванчева “ Александър Ваклин, което е минимум спор на ползи.
Водещата Великова напълно подходящо загатна, че следствията са факт, само че че нито прокуратурата, нито друга институция се е заела да ревизира изнесените обстоятелства и документи. Не последва продължение на диалога в тази посока. Жалко.
Журналистическите следствия са доста мъчно нещо. В България и рисково. Знаят го малко на брой. Затова ми се щеше Инджов, който загатна тематиката и някои (само някои…) издания, създали нещо положително, дали може да се сравнят ресурсите, с които разполага Свободна Европа и тези на уеб страниците, които са притиснати отвред, против тях се водят репресивни дейности от всички вероятни институции, публицистите са заплашвани, а достъпа до рекламния пазар е отсечен чрез зависимости на политици и предприемачи? Защото не е все едно, повярвайте. Знаейки, че зад Свободна Европа стои Американския конгрес, прокуратурата ще се замисли дали да преследва хора от редакцията. Но за другите подобен „ имунитет “ няма.
Не споделям нищо ново. Просто за прощален път се увещавам, че даже медийни специалисти като че ли се боят да приказват намерено и ясно. Да загатват проблемите и техните съответни причинители.
Иначе медийната 2019 година е такава, каквато ще е и 2020-а: сметки, политически интриги, покупко-продажби, черен ПР, офанзиви против публицисти, които „ си навират носа където не им е работа “ и прочие
През 2019 година не научихме, кои са „ тези “ гласове, които подредиха на шефа на БНР да смъкна от ефир Силвия Великова, и които заплашиха да орежат бюджета на радиото, в случай че там не слушкат.
Няма да научим къде бе определен в действителност Емил Кошлуков за началник на Българска национална телевизия.
Няма да узнаем по какъв начин се финансират медиите на Пеевски. Нито какво е тяхното присъединяване в детронирането на този или оня предприемач, политик, публично изявен човек и така нататък
И тъй като ще е по този начин, мъчно ми е да допускам, че българската публицистика и медии са в действителност живи. Епизодичните прояви на нещо свястно единствено потвърждават, че тялото към момента е в шокова зала, само че оттова....
Огнян Стефанов
Най-лесно е да се каже, че българската публицистика и медии са такива, каквото е всичко останало в страната: българската стопанска система, футбол, строителство, политика и прочие Тоест, каквото и неприятно да се каже, все ще е правилно. Заслужили сме си оценката. Някои споделят, че медиите към този момент не са същите, както в миналото. Глупости. Абсолютно същите са си. Управляват ги или ги имат същите хора, които и преди или техни наместници. В тях работят публицисти, които не престават да се разделят на „ трезво мислещи “ – подвизаващи се в медиите на Пеевски, и инакомислещи – в едвам оцеляващите медии-пристан на издатели, които си имат проблеми с прокуратурата и модела #Кой.
Съществуването на медиите се дефинира и зависи от: а/ дали слугуват на властта, прокуратурата и едрия бял мъж; б/ дали са съумели да си обезпечат – повярвайте, става с връзки – финансиране от „ Америка за България “; в/ положение на свободно рухване, разбирай финансиране по най-труден и особен от време на време метод.
Гостите на Силвия Великова споделиха някои от тези неща. Казаха и други правилни неща. Но премълчаха/пропуснаха доста значими неща. Дали заради някакъв предел на смелостта или предел на страха – не знам.
В диалога стана дума за това, че вестник „ Сега “ към този момент няма да излиза всеки ден, а един път седмично. Но не се загатна разпространяването, като една от основните аргументи. Разространението е притежавано и следено в огромна степен от Делян Пеевски. В доста градове вестникът просто не се доставяше, а на издателите са връщани неотваряни пакети. С такова „ разпространяване “ никое издание няма късмет. Не адвокатствам на „ Сега “, споделям единствено по какъв начин стоят нещата, тъй като съм се убедил самичък, пък и знам много по въпроса.
В студиото не стана дума за вестник „ К “ (продължител на вестник " Култура " ), който стопира заради липса на финанси. И като загатнах финансиране, за какво никой от заелите се с разбора не попита по какъв начин се устоят изданията под контрола на Пеевски, като към 80 на 100 от тях са губещи?
Политологът Иво Инджов разяснява, че през 2019 година българската публицистика се е върнала към сложния род следствие. Даде образец със абсурда „ Апартаментгейт “, който тръгнал от Свободна Европа. Това е правилно, само че другото не е. Разследвания в медиите постоянно е имало. В множеството случаи те са плод на невероятните старания на сътрудници от медиите, които са в рубрика „ неблагонадеждни “. Управляващите се вършат, че ги няма, а задкулисието взема ограничения или да ги закрие или най-малко да им стъжни живота колкото е допустимо. Инджов би трябвало да знае това. Свободна Европа в действителност даде старт на „ Апартаментгейт “, моите почетения. След това „ Биволъ “ извади абсурда с терасата на Пламен Георгиев, тогавашен началник на КПКОНПИ и жилището на неговия заместител Антон Славчев. Извадиха също несъответствията по придобиването от основния прокурор Сотир Цацаров на къща в курорта „ Св. Константин “ в Родопите. Фрог нюз – Инджев, има подобен уебсайт, - на собствен ред разгласява разкрития за компании и парцели на дамата, с която живее Иван Гешев, тогава зам.-главен прокурор, а в този момент основен. Показани бяха и връзките на тези компании и съдружници с основния очевидец на прокуратурата по делото „ Иванчева “ Александър Ваклин, което е минимум спор на ползи.
Водещата Великова напълно подходящо загатна, че следствията са факт, само че че нито прокуратурата, нито друга институция се е заела да ревизира изнесените обстоятелства и документи. Не последва продължение на диалога в тази посока. Жалко.
Журналистическите следствия са доста мъчно нещо. В България и рисково. Знаят го малко на брой. Затова ми се щеше Инджов, който загатна тематиката и някои (само някои…) издания, създали нещо положително, дали може да се сравнят ресурсите, с които разполага Свободна Европа и тези на уеб страниците, които са притиснати отвред, против тях се водят репресивни дейности от всички вероятни институции, публицистите са заплашвани, а достъпа до рекламния пазар е отсечен чрез зависимости на политици и предприемачи? Защото не е все едно, повярвайте. Знаейки, че зад Свободна Европа стои Американския конгрес, прокуратурата ще се замисли дали да преследва хора от редакцията. Но за другите подобен „ имунитет “ няма.
Не споделям нищо ново. Просто за прощален път се увещавам, че даже медийни специалисти като че ли се боят да приказват намерено и ясно. Да загатват проблемите и техните съответни причинители.
Иначе медийната 2019 година е такава, каквато ще е и 2020-а: сметки, политически интриги, покупко-продажби, черен ПР, офанзиви против публицисти, които „ си навират носа където не им е работа “ и прочие
През 2019 година не научихме, кои са „ тези “ гласове, които подредиха на шефа на БНР да смъкна от ефир Силвия Великова, и които заплашиха да орежат бюджета на радиото, в случай че там не слушкат.
Няма да научим къде бе определен в действителност Емил Кошлуков за началник на Българска национална телевизия.
Няма да узнаем по какъв начин се финансират медиите на Пеевски. Нито какво е тяхното присъединяване в детронирането на този или оня предприемач, политик, публично изявен човек и така нататък
И тъй като ще е по този начин, мъчно ми е да допускам, че българската публицистика и медии са в действителност живи. Епизодичните прояви на нещо свястно единствено потвърждават, че тялото към момента е в шокова зала, само че оттова....
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ