По 5 537 лева ще трябва да задели средно всеки

По 5 537 лв. ще би трябвало да задели приблизително всеки български жител през 2018 година, с цел да попълни държавната хазната съгласно проектобюджета, утвърден на първо четене от Народното събрание. " Разходната записка " бе пресметната за 15-и път от Института за пазарна стопанска система.

Публичните разноски през идната година са планувани в размер на 39,3 милиарда лева Най-много ще платят работещите българи - съвсем половината от техния трудов приход ще се върне в страната под формата на налози, такси и осигуровки.

Най-висока е сметката, плащана за пенсии и осигуровки - 1 841 лева Сумата за благоустройство и околна среда 329 лева, за превоз, известия и селско стопанство - 834 лева, просвета и спорт - 93 лева В сметката се включва и вноската към Европейски Съюз - 160 лева

Разходите за администрация са в размер на 348 лева Близо двойно повече заплаща човек за защита и сигурност 627 лева Разходите за обучение са в размер на 541 лева, а за опазване на здравето - 663 лева

Лихвите по остарели задължения ще излязат по 102 лева, а общият размер на заемите, които е изтеглила страната, е 3 309 лева на човек.

По-точно калкулации може да бъде направено на уеб страницата https://www.kolkodavam.bg/.

ИПИ обичайно показаха и различен бюджет, в който включват хрумвания за промени като понижаване на съществени налози и осигуровки, усъвършенстване на обществените разноски, повече избор в осигурителните системи, задълбочаване на финансовата децентрализация и други.

Тази година към тези хрумвания е прибавено и реализиране на бюджетен остатък , с цел да се възвърне фискалният запас на страната най-малко до предкризисните си равнища.
Целта е да се обезпечи буфер за обществените финанси при бъдещи стопански шокове - така наречен бели пари за черни дни.

От ИПИ разкритикуваха бюджета на държавното управление като акцентираха, че се подценяват рекомендации на Европейска комисия. Така държавното управление предвиждало да вдигне налозите, да харчи остатъка и да образува недостиг. От ИПИ припомнят, че бюджетът като метод на систематизиране на обществения запас следва да регистрира рекордно висок напредък след рецесията в Европа.

Десислава Николова от ИПИ разяснява, че растежът за 2017 година е много по-висок от упованията. " Към момента последните прогнози са за напредък от към 4% ", уточни Николова и посочи, че удобната икономическа среда автоматизирано дава повече доходи в бюджета. Така до октомври месец оценката е за остатък от 2,4 милиарда лева

Тя посочи, че в същото време имаме огромно икономисване на финансови разноски поради бавния старт на европейски планове. По думите ѝ финансовите разноски в края на годината са мощно надценени. На фона на този висок напредък в това време имаме придържане към дефицитната политика на фиска.
Имаме огромен контрастност сред фискалната политика до 2008 година и политиката, която имаме последната година. " Наистина сега ние нямаме пояснение за какво се поддържат тези дефицити и се залагат и за идващите две години. По програмата на държавното управление се залагат дефицити от 1% ", уточни Николова.

Тя напомни, че остатъците са извънредно значими и че с помощта на остатъците България избегна фискалната рецесия.

Фокус беше подложен върху промяната в образованието. Според специалистите от ИПИ е належащо в най-кратки периоди да се обвърже финансирането на образованието с постиганите резултати, да се основат съответни тласъци за привличане на млади и амбициозни учители и действително да се вкара дуалното обучение. В противоположен случай специалистите се притесняват, че се наливат пари в нереформирана система.

Алтернативният бюджет на ИПИ слага следните оферти:
вместо да има нови разноски, да се усъвършенстват актуалните такива , тъй че с по-малко средства да се реализират по-високи резултати; вместо квази буфери като финансовите разноски, които обичайно са по-ниски от плануваните, а в края на годината се преразпределят за заплати, да има обществени и други настоящи разноски - действителни буфери под формата на бюджетен остатък и нарастване на фискалния резерв; приемане на бюджет 2018 година с остатък е най-логичната политика поради развиването на стопанската система през последните години и упованията за идващите три години; използване на правилото " пари против промени " ; унищожаване на неефективни налози като тези върху дивидентите, лихвите, застрахователните награди и премахването на данъчни преференции като понижената ставка на Данък добавена стойност за туризма; отвод от нарастването на осигурителната вноска за държавна пенсия ; отпадане на опцията за отвод от пенсионни спестявания във втория дирек (частните пенсионните фондове) и прехвърлянето им към солидарната система; разтрошаване на монопола на Здравната каса и прекачване на 2 процентни пункта от здравните осигуровки към частни фондове, какъвто беше замисълът от 2008 г.; правене на дълготрайна визия за бъдещето на осигурителните системи.