&13:01:34)
Цанко Цанков - Властелинът на Черно море
Плувецът Цанко Цанков приказва особено за предаването „ Код Спорт “ по RING. Той е собственик на редица изключителни върхове в басейна и в открити води. И макар че реализира най-големите си достижения след 30-ия си рожден ден, е окуражен да покори още доста върхове в спорта. Предлагаме акценти от изявлението с Цанков, който неведнъж популяризира България по света:
- Защо те назовават „ Властелинът на Черно море “?
- Причината да ме назовават по този начин е достижението, което съумях да слага през 2019 година, а точно първото в историята преплуване на акваторията на най-големия български залив – Бургаският. Разстоянието по права линия е 44 702 м, което аз съумях да преодолея за 14:24:34 часа. Това към днешна дата е и най-дългото самостоятелно преплуване осъществявано в миналото в акваторията на Черноморския басейн от всички граничещи с него страни, които са шест на брой.
- Има ли нещо мрачно, злокобно в Черно море?
- Черно море неслучайно носи това име. Още от древността постоянно е било място, на което са се случвали доста корабокрушения, доста естествени феномени, стихии. Така или другояче не е доста прелестно, когато гледаш надолу и виждаш единствено една черна пропаст. Още повече в този момент, когато бях в Атлантическия океан, където има една голяма дълбочина. Дългите часове, в които се взираш в черната пропаст, сигурно не са най-приятното нещо. В избрани моменти стартира да ти се привижда, че виждаш облици на хора, на твои близки, на умряли хора. Това е много смразяващо, само че аз съм го приел и съм се подготвил за тези моменти.
- Басейнът и още един твой връх, подложен на 20 август 2020 година Какво изпитваш, когато чуеш тази дата?
- Когато чуя тази дата, постоянно в мен поражда споменът за слагането на международния и европейския връх за 12-часово плуване без спиране в 50-метров басейн. До този миг това беше и най-голямото спортно достижение, което аз съумях да направя. За тези 12 часа непрестанно плуване съумях да измина 50 600 м или 1012 дължини в олимпийския басейн. Успях да подкрепям извънредно висока междинна скорост на плуване от малко под 1:20 мин. и да подобря предходния международен връх, който беше владеене на именития словенски плувец Мартин Стрел – 41 700 м. от 1999 година в Женева.
 )
Плувецът Цанко Цанков описа за успеха си в Гибралтар
- Откъде намираш сили за сходни провокации?
- Мисля, че настройката за маратонското плуване е нещо, което човек има от ранна детска възраст. Не всеки състезател, не всеки плувец, даже и да е доста добър в басейна, може да устоя на тези доста продължителни натоварвания чисто душевен, а несъмнено и физически. Мисля, че при мен това е вследствие на една дългогодишна подготовка, защото през цялата си спортно-състезателна активност аз съм изплувал малко над 47 хиляди км – подготвителни и спортни, което е повече от обиколката на Земята по Екватора. Всички тези хиляди часове, които съм прекарал във водата, са ми дали нужната резистентност и устойчивост.
- Стигаме до преплуването на Гибралтарския пролив – за какво реши това да е идващото предизвикателство?
- Гибралтарският пролив е една моя дългогодишна фантазия. Много добре знаех, че Гибралтарският пролив е едно от най-трудните и най-престижните плувания в света на откритите води. Включен е в групата на така наречен „ Oceans Seven ” или седемте най-трудни плувания в света. В Европа тези протоци са главно два – Гибралтарският и така наречен “English Channel ” или Ла Манша. Както знаем, протокът Ла Манш към този момент е преплуван от нашия именит плувец Петър Стойчев през далечната към този момент 2007 година Поради тази причина, предвид на това да разтеглим българското присъединяване в плуването в открити води по света, дружно с моя екип взехме решение да нападаме точно Гибралтарския пролив, към който аз проявявах огромен интерес.
- От какви промени се нуждае българският спорт съгласно теб?
- Мисля, че в последните години българският спорт, изключително в плуването извървя позитивна посока. Имаме към този момент доста добре развита спортна база от позиция на плувни басейни. Мисля, че в огромна част от страната е по този начин. Но доста се разграничават изискванията в другите градове. Например в един град като Бургас към момента плуването е един наличен спорт за по-голямата част от децата. Но в столицата София, където и аз пребивавам през по-голямата част от годината, спортът е доста по-скъп и доста по-недостъпен като цяло. Нашият състезателен клуб развива активността си главно там. Към 170 деца плуват в Клуб по плувни спортове „ Победа “. Мисля, че това, което може да се направи за още по-активна държавна и локална политика във връзка с спорта е финансиране на всеобщия спорт. Разбира се, особено за плуването, мисля, че имаме още много запаси в подготовката на нашите треньорски фрагменти. Имаме построена спортна база, само че считам, че треньорите би трябвало още повече да се извърнат към повишението на своята подготовка. Плуването е спорт, който се развива доста динамично. В него непрекъснато се вкарват новости, техниката на плуване непрекъснато се трансформира, както и правилникът. Просто би трябвало непрекъснато да си в крайник с тези непрекъснато изменящи се условия.
- Защо те назовават „ Властелинът на Черно море “?
- Причината да ме назовават по този начин е достижението, което съумях да слага през 2019 година, а точно първото в историята преплуване на акваторията на най-големия български залив – Бургаският. Разстоянието по права линия е 44 702 м, което аз съумях да преодолея за 14:24:34 часа. Това към днешна дата е и най-дългото самостоятелно преплуване осъществявано в миналото в акваторията на Черноморския басейн от всички граничещи с него страни, които са шест на брой.
- Има ли нещо мрачно, злокобно в Черно море?
- Черно море неслучайно носи това име. Още от древността постоянно е било място, на което са се случвали доста корабокрушения, доста естествени феномени, стихии. Така или другояче не е доста прелестно, когато гледаш надолу и виждаш единствено една черна пропаст. Още повече в този момент, когато бях в Атлантическия океан, където има една голяма дълбочина. Дългите часове, в които се взираш в черната пропаст, сигурно не са най-приятното нещо. В избрани моменти стартира да ти се привижда, че виждаш облици на хора, на твои близки, на умряли хора. Това е много смразяващо, само че аз съм го приел и съм се подготвил за тези моменти.
- Басейнът и още един твой връх, подложен на 20 август 2020 година Какво изпитваш, когато чуеш тази дата?
- Когато чуя тази дата, постоянно в мен поражда споменът за слагането на международния и европейския връх за 12-часово плуване без спиране в 50-метров басейн. До този миг това беше и най-голямото спортно достижение, което аз съумях да направя. За тези 12 часа непрестанно плуване съумях да измина 50 600 м или 1012 дължини в олимпийския басейн. Успях да подкрепям извънредно висока междинна скорост на плуване от малко под 1:20 мин. и да подобря предходния международен връх, който беше владеене на именития словенски плувец Мартин Стрел – 41 700 м. от 1999 година в Женева.
- Откъде намираш сили за сходни провокации?
- Мисля, че настройката за маратонското плуване е нещо, което човек има от ранна детска възраст. Не всеки състезател, не всеки плувец, даже и да е доста добър в басейна, може да устоя на тези доста продължителни натоварвания чисто душевен, а несъмнено и физически. Мисля, че при мен това е вследствие на една дългогодишна подготовка, защото през цялата си спортно-състезателна активност аз съм изплувал малко над 47 хиляди км – подготвителни и спортни, което е повече от обиколката на Земята по Екватора. Всички тези хиляди часове, които съм прекарал във водата, са ми дали нужната резистентност и устойчивост.
- Стигаме до преплуването на Гибралтарския пролив – за какво реши това да е идващото предизвикателство?
- Гибралтарският пролив е една моя дългогодишна фантазия. Много добре знаех, че Гибралтарският пролив е едно от най-трудните и най-престижните плувания в света на откритите води. Включен е в групата на така наречен „ Oceans Seven ” или седемте най-трудни плувания в света. В Европа тези протоци са главно два – Гибралтарският и така наречен “English Channel ” или Ла Манша. Както знаем, протокът Ла Манш към този момент е преплуван от нашия именит плувец Петър Стойчев през далечната към този момент 2007 година Поради тази причина, предвид на това да разтеглим българското присъединяване в плуването в открити води по света, дружно с моя екип взехме решение да нападаме точно Гибралтарския пролив, към който аз проявявах огромен интерес.
- От какви промени се нуждае българският спорт съгласно теб?
- Мисля, че в последните години българският спорт, изключително в плуването извървя позитивна посока. Имаме към този момент доста добре развита спортна база от позиция на плувни басейни. Мисля, че в огромна част от страната е по този начин. Но доста се разграничават изискванията в другите градове. Например в един град като Бургас към момента плуването е един наличен спорт за по-голямата част от децата. Но в столицата София, където и аз пребивавам през по-голямата част от годината, спортът е доста по-скъп и доста по-недостъпен като цяло. Нашият състезателен клуб развива активността си главно там. Към 170 деца плуват в Клуб по плувни спортове „ Победа “. Мисля, че това, което може да се направи за още по-активна държавна и локална политика във връзка с спорта е финансиране на всеобщия спорт. Разбира се, особено за плуването, мисля, че имаме още много запаси в подготовката на нашите треньорски фрагменти. Имаме построена спортна база, само че считам, че треньорите би трябвало още повече да се извърнат към повишението на своята подготовка. Плуването е спорт, който се развива доста динамично. В него непрекъснато се вкарват новости, техниката на плуване непрекъснато се трансформира, както и правилникът. Просто би трябвало непрекъснато да си в крайник с тези непрекъснато изменящи се условия.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ