Другата игра на един от най-успелите в родния спорт
Плувецът Петър Стойчев безспорно е от тези български спортисти, които постоянно и без изключение преследват високи цели. А откакто завоюва второ място на Световното по плуване в ледени води в Германия в дисциплината на 1000 метра свободен жанр, в този момент състезателят се стреми към нови небеса – да плува във водите на Антарктида.
С Петър Стойчев не може да е скучно, тъй като неговите истории са не просто завладяващи и необятни, само че и завладяващи. А коя е „ Другата игра “ на плувеца, споделя самият той в едноименната графа на утринния блок на NOVA.
„ Ледените води са нещо ново в живота ми. Това стартира през 2015 година. Поставих си за цел да плуваме във всевъзможни темпераури на водата. Като професионален играч участвах в надпревари по цялото земно кълбо. Вие знаете добре. Но там температурата бе стеснен от 16 градуса до 31 градуса. С една група от някогашни плувци, взехме решение да създадем по този начин, че да изпълним съревнование във водите на Антарктида, по тази причина ние започнахме малко по-отдалеч с подготовката, със надпревари в ледени води. Условията са, че водата би трябвало да е под пет градуса и несъмнено, всички ограничения за сигурност би трябвало да са налице. По-бързо се развиват нещата и най-вероятно в края на 2018 година ще успеем да изпълним замисъла си. Ако имаме шанс и времето е с нас, ще успеем да създадем надпреварата. Малко се приближават нещата с Ламанша. Отиваме там и чакаме времето. И тук ще е по този начин. С разликата, че тук е по-далеч и е мъчно да се направи пътуването “
„ Всеки човек може да плува в студени води, всеки може да го издържи. Въпросът е, че би трябвало да пребори себе си, да успее да влезе в тази вода, мозъкът да разбере защо става въпрос, тялото да разбере. Многократно съм казвал, че когато влезеш в такава вода, то по-скоро не ти е студено, то боли от мраз. Когато постоиш седем, осем, 10 минути настъпват процеси, които в действителност не са приятни в края на дистанцията, по-трудно виждаш и анализираш това, което се случва, мъчно координираш придвижванията си, належащо е откакто финишираш някой да ти помогне да идеш до сауната, даже да ти помогне да си сложиш джапанките и хавлията. Така че, леденото плуване може пъкъл е рисково, в случай че няма нужния екип. Няма такова плуване. Една единствена съществена цел – присъединяване на съревнование във водите на Антарктида. Възможно най на юг ще го създадем “.
„ Всички мои достижения са самопризнание от целия свят. Едно самопризнание от тяхна страна. Че на всички места по земното кълбо познавам някой обичащ плуването и той познава мен. Може би спечелването на първата международна купа бе поврат, повярвах, че мога да надвивам. Подобряването на международния връх на Ламанша бе цел, която ме накара да си отдъхна и да си кажа, че съм направил нужното. Успях да печеля седем международни купи и върха “, спомни си Стойчев.
„ Гледам това, което следва. Миналото не можем да променим, това е визитна картичка за нас. Трите месеца, които бях длъжностен министър, ми демонстрираха доста по какъв начин работи системата, съумях да видя, кои са ми приятелите, съумях да видя кои са хората, живеещи на гърба на българския спорт. Мисля, че нуждая се от още уроци от живота. Още съм млад и в годините, които ми предстоят, в случай че съумея да получа нужната информация, мога да бъда по-полезен на спортната общност “, споделя Стойчев.
„ Ако създадем разбор какво са създали родителите за деца като Григор или Антъни Иванов, доста елементарно ще си отговорим на въпроса. Ще стартира от Антъни, познавам го персонално, с татко му сме упражнявали дружно. Този човек си е посветил живота, с цел да може неговият наследник да тренира и да е гарантиран. При Григор е същото. Баща му дълги години е бил с него, дал му всичко нужно като основа. С Везенков отново е по този начин “
„ Това е основата на един състезателен резултат, той почва от фамилията. Ако родителите не спортуват и не се вълнуват, това дете мъчно ще се възпламени по спорта, тъй като детето е отражение на родителите си “, прибавя Стойчев.
„ Родопчани са доста положителни хора, само че за жал, не всеки път това е положително качество, когато искаш да си сполучлив и да отстояваш позицията си “, споделя хората от родния си край Стойчев.
„ Спортните цели са допълнение към сивото всекидневие, с цел да мога да съм покрай това, което съм правил дълги години. Спортът към този момент не е преди всичко в живота ми. На първо място е фамилията и децата ми. Те след няколко години ще пораснат и няма да мога им се веселя по този начин, както в този момент “, добавя искрено Стойчев.
С Петър Стойчев не може да е скучно, тъй като неговите истории са не просто завладяващи и необятни, само че и завладяващи. А коя е „ Другата игра “ на плувеца, споделя самият той в едноименната графа на утринния блок на NOVA.
„ Ледените води са нещо ново в живота ми. Това стартира през 2015 година. Поставих си за цел да плуваме във всевъзможни темпераури на водата. Като професионален играч участвах в надпревари по цялото земно кълбо. Вие знаете добре. Но там температурата бе стеснен от 16 градуса до 31 градуса. С една група от някогашни плувци, взехме решение да създадем по този начин, че да изпълним съревнование във водите на Антарктида, по тази причина ние започнахме малко по-отдалеч с подготовката, със надпревари в ледени води. Условията са, че водата би трябвало да е под пет градуса и несъмнено, всички ограничения за сигурност би трябвало да са налице. По-бързо се развиват нещата и най-вероятно в края на 2018 година ще успеем да изпълним замисъла си. Ако имаме шанс и времето е с нас, ще успеем да създадем надпреварата. Малко се приближават нещата с Ламанша. Отиваме там и чакаме времето. И тук ще е по този начин. С разликата, че тук е по-далеч и е мъчно да се направи пътуването “
„ Всеки човек може да плува в студени води, всеки може да го издържи. Въпросът е, че би трябвало да пребори себе си, да успее да влезе в тази вода, мозъкът да разбере защо става въпрос, тялото да разбере. Многократно съм казвал, че когато влезеш в такава вода, то по-скоро не ти е студено, то боли от мраз. Когато постоиш седем, осем, 10 минути настъпват процеси, които в действителност не са приятни в края на дистанцията, по-трудно виждаш и анализираш това, което се случва, мъчно координираш придвижванията си, належащо е откакто финишираш някой да ти помогне да идеш до сауната, даже да ти помогне да си сложиш джапанките и хавлията. Така че, леденото плуване може пъкъл е рисково, в случай че няма нужния екип. Няма такова плуване. Една единствена съществена цел – присъединяване на съревнование във водите на Антарктида. Възможно най на юг ще го създадем “.
„ Всички мои достижения са самопризнание от целия свят. Едно самопризнание от тяхна страна. Че на всички места по земното кълбо познавам някой обичащ плуването и той познава мен. Може би спечелването на първата международна купа бе поврат, повярвах, че мога да надвивам. Подобряването на международния връх на Ламанша бе цел, която ме накара да си отдъхна и да си кажа, че съм направил нужното. Успях да печеля седем международни купи и върха “, спомни си Стойчев.
„ Гледам това, което следва. Миналото не можем да променим, това е визитна картичка за нас. Трите месеца, които бях длъжностен министър, ми демонстрираха доста по какъв начин работи системата, съумях да видя, кои са ми приятелите, съумях да видя кои са хората, живеещи на гърба на българския спорт. Мисля, че нуждая се от още уроци от живота. Още съм млад и в годините, които ми предстоят, в случай че съумея да получа нужната информация, мога да бъда по-полезен на спортната общност “, споделя Стойчев.
„ Ако създадем разбор какво са създали родителите за деца като Григор или Антъни Иванов, доста елементарно ще си отговорим на въпроса. Ще стартира от Антъни, познавам го персонално, с татко му сме упражнявали дружно. Този човек си е посветил живота, с цел да може неговият наследник да тренира и да е гарантиран. При Григор е същото. Баща му дълги години е бил с него, дал му всичко нужно като основа. С Везенков отново е по този начин “
„ Това е основата на един състезателен резултат, той почва от фамилията. Ако родителите не спортуват и не се вълнуват, това дете мъчно ще се възпламени по спорта, тъй като детето е отражение на родителите си “, прибавя Стойчев.
„ Родопчани са доста положителни хора, само че за жал, не всеки път това е положително качество, когато искаш да си сполучлив и да отстояваш позицията си “, споделя хората от родния си край Стойчев.
„ Спортните цели са допълнение към сивото всекидневие, с цел да мога да съм покрай това, което съм правил дълги години. Спортът към този момент не е преди всичко в живота ми. На първо място е фамилията и децата ми. Те след няколко години ще пораснат и няма да мога им се веселя по този начин, както в този момент “, добавя искрено Стойчев.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ