Защо дядо Николай не даде знак на Руската църква
Пловдивският митрополит написа пояснение до Патриарх Неофит за отхвърли си да взе участие в приема на Негово Високопреосвещенство Волоколамския митрополит Иларион и съпътстващите го клирици на Руската православна черква Ако срещата се бе състояла, нямаше да сме в положение да убедим никого, че БПЦ не е изпаднала според и не се поддава на напън, съобщи владиката Даде позицията си по така наречен " украински въпрос "
Не е типично посетители от приятелски поместни православни църкви, каквито постоянно идват и посещават нашите епархии, да бъдат посрещани от Светия Синод в цялостен състав, в случай че изключително значими условия не постановат това. Не съм чул някой от нас да е бил на посещаване в епархия на собствен събрат-митрополит в друга страна и пътьом да е бил признат от Светия Синод на съответната поместна православна черква, в цялостен състав, воглаве с Патриарха! Ако такова нещо се случи, то това би било не просто демонстрация на почитание към гостите, а специфичен знак, който приемащата черква насочва към изпратилата ги черква, само че и към целия останал православен свят. Това декларира Негово високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай в пояснение до Негово светейшество Петриарх Неофит и Светия Синод. Повод е отводът на митрополит Николай да взе участие в приема на делегация на Руската православна черква на 9 октомври. " Именно това схващане за църковния протокол ме накара да уведомя Негово Светейшество Патриарх Неофит, че ще се въздържа да вземам участие в такава среща ", продължава митрополит Николай. Междувременно срещата в Светия Синод е била анулирана и делегацията е била призната в различен формат. " Ще кажа – популярност Богу! -, тъй като другояче нямаше да сме в положение да убедим никого, че БПЦ не е изпаднала според и не се поддава на напън ", написа пловдивският епископ. И дава своето мнение по проблема с православната черква в Украйна. Заради него обстановката в православния свят се промени по подобен метод, че опасенията за ерес по никакъв начин не са неоснователни, безапелационен е митрополит Николай.
Вижте цялостния текст на обяснението на Пловдивски митрополит Николай:
ОБЯСНЕНИЕ НА ПЛОВДИВСКИЯ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ ЗА ОТКАЗА ОТ УЧАСТИЕ В ПРИЕМ НА ДЕЛЕГАЦИЯ НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
ДО
НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО
НЕОФИТ, ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ- ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Сухопътни войски.СИНОД НА БПЦ-БП
ДО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНИТЕ
МИТРОПОЛИТИ - ЧЛЕНОВЕ НА СВЕТИЯ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА – БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
ДО ОСВЕЩЕНИЯТ КЛИР И ПРАВОСЛАВНИТЕ ХРИСТИЯНИ
НА БОГОСПАСАЕМАТА ПЛОВДИВСКА ЕПАРХИЯ
Ваше Светейшество,
Ваши Високопреосвещенства,
Знаете, че на 2 октомври т.г. получихме уведомление, че по благословението на Негово Светейшество Патриарх Неофит, се приканваме да се явим в Синодалната палата в София на 9 октомври, с цел да посрещнем делегация на Руската православна черква – Московска патриаршия възглавявана от Негово Високопреосвещенство Волоколамския митрополит Иларион, която дошла в България, с цел да взе участие в конференция във Велико Търново. Още тогава изпитах известно разстройване, заради това, че не е типично посетители от приятелски поместни православни църкви, каквито постоянно идват и посещават нашите епархии, да бъдат посрещани от Светия Синод в цялостен състав, в случай че изключително значими условия не постановат това. Не съм чул някой от нас да е бил на посещаване в епархия на собствен събрат-митрополит в друга страна и пътьом да е бил признат от Светия Синод на съответната поместна православна черква, в цялостен състав, воглаве с Патриарха! Ако такова нещо се случи, то това би било не просто демонстрация на почитание към гостите, а специфичен знак, който приемащата черква насочва към изпратилата ги черква, само че и към целия останал православен свят. Именно това схващане за църковния протокол ме накара да уведомя Негово Светейшество Патриарх Неофит, че ще се въздържа да вземам участие в такава среща. Разбирам, че в това време срещата в Светия Синод е била анулирана и делегацията е била призната в различен формат. Ще кажа – популярност Богу! -, тъй като другояче нямаше да сме в положение да убедим никого, че БПЦ не е изпаднала според и не се поддава на напън.
Моля да бъда свестен вярно, в тази ситуация въобще не става дума за пренебрежение към Негово Високопреосвещенство Волоколамския митрополит Иларион и съпътстващите го клирици на Руската православна черква. С митрополит Иларион всеки от нас се е срещал неведнъж и считам, че той няма аргументи да се съмнява в братските ни усеща персонално към него. Известни са и възприятията ни към Негово Светейшество Кирил, Патриарх Московски и на цяла Русия, който е посещавал и Софийска и други епархии, в това число Пловдивската, и нямам доверие да има причина да е останал отчаян или неудовлетворен от посрещането, което е получавал съответно от страна на Българската православна черква. В случая става дума за друго. Става дума за това, че в това време, поради проблема с православната черква в Украйна, обстановката в православния свят се промени по подобен метод, че опасенията за ерес по никакъв начин не са неоснователни. Най-страшното би било в случай че напреженията сред Московския и Вселенския патриаршески престоли се трансформират в напрежения вътре в обособените поместни православни църкви.
Факт е, че въпросът за статута на Православната черква в Украйна се слага пред Светия Синод неведнъж, като за произнасянето ни по тази тематика се упорства от разнообразни страни с внушението, че нашето изговаряне е изключително значимо, а заради това то би трябвало да стане незабавно. Тази нервност в настояванията и натегнатост в упованията основават измежду нашите миряни чувство, че Българската Православна Църква би могла да вземе решение в интерес на едната или на другата от две „ спорещи страни ”, решение не подбудено от Светия Дух и според с буквата и духа на Свещените догми, а под външен напън, вследствие на лобирания и посредством основаване на динамични болшинства в съборния управителен орган на Църквата – Светия Синод.
Лично аз съм уверен, че Светият Синод на БПЦ ще вземе решение по „ украинския въпрос ”, когато му пристигна времето и тогава то ще е подбудено от Светия Дух и ще е вярно и почтено за църквата ни. В сегашния миг, обаче, най-важно ми се коства да отхвърлим всевъзможни подозрения и съмнения, които се популяризират от недоброжелатели на Църквата, че е допустимо Светият Синод да вземе решение под напън от вън, под въздействието на външни за БПЦ фактори. За тази цел ще са нужни систематични, поредни и кардинални дейности, посредством които да бъде уверен православният народ на България, че патриархът и митрополитите на БПЦ бранят крепко православните догмати и догми, а външните фактори да почувстват, че за БПЦ догматите и каноните не са и в никакъв случай няма да бъдат предмет на договорка.
Като за начало считам, че по подобаващи способи, само че доста ясно, би трябвало да съобщим на нашите братя от Руската православна черква, само че за какво не и на църквата-майка – Вселенската патриаршия, а и на всички останали поместни православни църкви, че времето, в което позицията на Българската Патриаршия ще бъде огласена обществено и обявена на останалите поместни църкви зависи от мястото, което ни е отредено в диптиха. Понеже диптисите на Вселенската патриаршия и на Московската патриаршия се двоумят в решението си кое място да ни отредят, а точно осмо или девето, дано приемем, че откакто църквата на Русия, приела християнството с помощта на мисионерите от Българската автокефална черква, ни е отредила в диптиха си деветото място, надалеч след себе си, то тя ще чуе нашата позиция едвам откакто се изкажат всички други патриаршии, които тя е сложила в своя диптих преди Българската Патриаршия. Разбира се, всички поместни църкви са равни между тях и никоя не е по-важна или по-голяма и значима от останалите, като всяка черква може да заяви позицията си когато и да е, когато реши. Смятам, обаче, че за нас в този миг спазването на реда в диптиха е от кардинално значение. Ако някой счита, че нашето мнение е значимо и би трябвало да бъде чуто незабавно, би трябвало да бъде поканен да си спомни, че Българската православна черква е автокефална от 927-ма година. Ако не си го спомня, то значи, че нашата позиция не му е чак толкоз значима и ще чака, както и ние смирено ще изчакаме реда си, по този начин, както ни е избран. Сигурен съм, че всички останали поместни православни църкви ще се отнесат с цялостно схващане към тази – процедурна – позиция на БПЦ. Сигурен съм, че такова схващане ще проявят и Вселенската патриаршия и Руската православна черква, на чиито предстоятели ние всеки път сме засвидетелствали респект, почитание и братска обич и които от своя страна не пропуснаха нито една опция да ни покажат къде съгласно тях ни е мястото.
Освен и наред с горното, считам, че с цел да се позволи „ украинския въпрос ” на най-първо място би трябвало да се сложи в деяние християнската обич. Така нареченият „ украински въпрос ” е въпрос за това дали ние обичаме нашите украински братя в Христа точно като християни? Или сме подготвени да превърнем един църковно-административен въпрос в богословски и каноничен проблем, заради някакви политически съображения от всемирски, краткотраен темперамент? Точно Българската Православна Църква би трябвало да е изключително сензитивна и деликатна по тази тематика и заради това би било по-добре не да припира да заема позиция по „ украинския въпрос “, а да даде на по-старшите поместни църкви нужното им време, с цел да поразсъждават върху смисъла на любовта в църковния живот.
Разбира се, че освен е редно, само че е и желателно и Негово Светейшество Патриарх Неофит и всеки един от нас да се среща с представители на всяка от братските поместни православни църкви, с които сме в канонично общение. Аз също съм имал такива срещи, за които съответно съм уведомил Негово Светейшество. Струва ми се, че би било добре, обаче, на този стадий, да се обединим към една обща позиция и то точно учредена на процедурата. Така, че, всеки път, когато стане дума за „ украинския въпрос ” всеки един от нас да осведоми събеседниците си за процедурната спънка на диптиха, която не ни разрешава да имаме изпреварващо мнение. По същата тази причина не можем да взимаме сега страна, даже и единствено на равнището на знаците, тъй като и знакът може да се интерпретира като позиция. Смятам, че сходно обръщение е почтено и би било чуто и разбрано от всички, не на последно място и от нашия православен народ, който също бива изкушаван от враговете на църквата да счита, че митрополитите му са разграничени по тази тематика.
През последните години Светият Синод на Българската православна черква взе някои решения по избрани въпроси, с които, имам вяра, показахме, че стоим крепко на скалата на православната религия, на която самичък Бог е сложил българския народ. Така беше в тази ситуация с така наречен „ Критски събор ”, при визитата на президента на Ватикана в Република България и в някои други случаи, останали по-встрани от медийното внимание. Сигурен съм, че и по сегашния проблем нашият Свети Синод ще вземе решение, което както по своето наличие, по този начин и по времето и по метода на неговото разгласяване ще покаже, че в Едната, Света, Вселенска и Апостолска православна черква единственото, което има значение е не кой какъв брой е огромен, а какъв брой крепко се придържа към Истината. Може да ни считат за дребни и небогати, само че това, че сме дребна и бедна черква не ни пречи да имаме достолепие, да отстояваме достолепието на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия и да пожелаваме към нея да се отнасят със същото почитание, с което ние всеки път сме се отнасяли към всички останали.
В умозаключение: дано дадем време на Светия Дух да подреди по „ украинския въпрос ” това, което е най-хубаво за Едната, Света, Вселенска и Апостолска Църква и душеспасително за православните нации. А ние да използваме същото това време, с цел да работим за подсилване на престижа и достолепието на Българската православна черква – Българска Патриаршия.
Препоръчваме се на Св. Ви Първосветителски молитви и оставаме на Ваше Светейшество и на Ваши Високопреосвещенства в Христа брат,
+ ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ
Не е типично посетители от приятелски поместни православни църкви, каквито постоянно идват и посещават нашите епархии, да бъдат посрещани от Светия Синод в цялостен състав, в случай че изключително значими условия не постановат това. Не съм чул някой от нас да е бил на посещаване в епархия на собствен събрат-митрополит в друга страна и пътьом да е бил признат от Светия Синод на съответната поместна православна черква, в цялостен състав, воглаве с Патриарха! Ако такова нещо се случи, то това би било не просто демонстрация на почитание към гостите, а специфичен знак, който приемащата черква насочва към изпратилата ги черква, само че и към целия останал православен свят. Това декларира Негово високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай в пояснение до Негово светейшество Петриарх Неофит и Светия Синод. Повод е отводът на митрополит Николай да взе участие в приема на делегация на Руската православна черква на 9 октомври. " Именно това схващане за църковния протокол ме накара да уведомя Негово Светейшество Патриарх Неофит, че ще се въздържа да вземам участие в такава среща ", продължава митрополит Николай. Междувременно срещата в Светия Синод е била анулирана и делегацията е била призната в различен формат. " Ще кажа – популярност Богу! -, тъй като другояче нямаше да сме в положение да убедим никого, че БПЦ не е изпаднала според и не се поддава на напън ", написа пловдивският епископ. И дава своето мнение по проблема с православната черква в Украйна. Заради него обстановката в православния свят се промени по подобен метод, че опасенията за ерес по никакъв начин не са неоснователни, безапелационен е митрополит Николай.
Вижте цялостния текст на обяснението на Пловдивски митрополит Николай:
ОБЯСНЕНИЕ НА ПЛОВДИВСКИЯ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ ЗА ОТКАЗА ОТ УЧАСТИЕ В ПРИЕМ НА ДЕЛЕГАЦИЯ НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
ДО
НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО
НЕОФИТ, ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ- ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Сухопътни войски.СИНОД НА БПЦ-БП
ДО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНИТЕ
МИТРОПОЛИТИ - ЧЛЕНОВЕ НА СВЕТИЯ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА – БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
ДО ОСВЕЩЕНИЯТ КЛИР И ПРАВОСЛАВНИТЕ ХРИСТИЯНИ
НА БОГОСПАСАЕМАТА ПЛОВДИВСКА ЕПАРХИЯ
Ваше Светейшество,
Ваши Високопреосвещенства,
Знаете, че на 2 октомври т.г. получихме уведомление, че по благословението на Негово Светейшество Патриарх Неофит, се приканваме да се явим в Синодалната палата в София на 9 октомври, с цел да посрещнем делегация на Руската православна черква – Московска патриаршия възглавявана от Негово Високопреосвещенство Волоколамския митрополит Иларион, която дошла в България, с цел да взе участие в конференция във Велико Търново. Още тогава изпитах известно разстройване, заради това, че не е типично посетители от приятелски поместни православни църкви, каквито постоянно идват и посещават нашите епархии, да бъдат посрещани от Светия Синод в цялостен състав, в случай че изключително значими условия не постановат това. Не съм чул някой от нас да е бил на посещаване в епархия на собствен събрат-митрополит в друга страна и пътьом да е бил признат от Светия Синод на съответната поместна православна черква, в цялостен състав, воглаве с Патриарха! Ако такова нещо се случи, то това би било не просто демонстрация на почитание към гостите, а специфичен знак, който приемащата черква насочва към изпратилата ги черква, само че и към целия останал православен свят. Именно това схващане за църковния протокол ме накара да уведомя Негово Светейшество Патриарх Неофит, че ще се въздържа да вземам участие в такава среща. Разбирам, че в това време срещата в Светия Синод е била анулирана и делегацията е била призната в различен формат. Ще кажа – популярност Богу! -, тъй като другояче нямаше да сме в положение да убедим никого, че БПЦ не е изпаднала според и не се поддава на напън.
Моля да бъда свестен вярно, в тази ситуация въобще не става дума за пренебрежение към Негово Високопреосвещенство Волоколамския митрополит Иларион и съпътстващите го клирици на Руската православна черква. С митрополит Иларион всеки от нас се е срещал неведнъж и считам, че той няма аргументи да се съмнява в братските ни усеща персонално към него. Известни са и възприятията ни към Негово Светейшество Кирил, Патриарх Московски и на цяла Русия, който е посещавал и Софийска и други епархии, в това число Пловдивската, и нямам доверие да има причина да е останал отчаян или неудовлетворен от посрещането, което е получавал съответно от страна на Българската православна черква. В случая става дума за друго. Става дума за това, че в това време, поради проблема с православната черква в Украйна, обстановката в православния свят се промени по подобен метод, че опасенията за ерес по никакъв начин не са неоснователни. Най-страшното би било в случай че напреженията сред Московския и Вселенския патриаршески престоли се трансформират в напрежения вътре в обособените поместни православни църкви.
Факт е, че въпросът за статута на Православната черква в Украйна се слага пред Светия Синод неведнъж, като за произнасянето ни по тази тематика се упорства от разнообразни страни с внушението, че нашето изговаряне е изключително значимо, а заради това то би трябвало да стане незабавно. Тази нервност в настояванията и натегнатост в упованията основават измежду нашите миряни чувство, че Българската Православна Църква би могла да вземе решение в интерес на едната или на другата от две „ спорещи страни ”, решение не подбудено от Светия Дух и според с буквата и духа на Свещените догми, а под външен напън, вследствие на лобирания и посредством основаване на динамични болшинства в съборния управителен орган на Църквата – Светия Синод.
Лично аз съм уверен, че Светият Синод на БПЦ ще вземе решение по „ украинския въпрос ”, когато му пристигна времето и тогава то ще е подбудено от Светия Дух и ще е вярно и почтено за църквата ни. В сегашния миг, обаче, най-важно ми се коства да отхвърлим всевъзможни подозрения и съмнения, които се популяризират от недоброжелатели на Църквата, че е допустимо Светият Синод да вземе решение под напън от вън, под въздействието на външни за БПЦ фактори. За тази цел ще са нужни систематични, поредни и кардинални дейности, посредством които да бъде уверен православният народ на България, че патриархът и митрополитите на БПЦ бранят крепко православните догмати и догми, а външните фактори да почувстват, че за БПЦ догматите и каноните не са и в никакъв случай няма да бъдат предмет на договорка.
Като за начало считам, че по подобаващи способи, само че доста ясно, би трябвало да съобщим на нашите братя от Руската православна черква, само че за какво не и на църквата-майка – Вселенската патриаршия, а и на всички останали поместни православни църкви, че времето, в което позицията на Българската Патриаршия ще бъде огласена обществено и обявена на останалите поместни църкви зависи от мястото, което ни е отредено в диптиха. Понеже диптисите на Вселенската патриаршия и на Московската патриаршия се двоумят в решението си кое място да ни отредят, а точно осмо или девето, дано приемем, че откакто църквата на Русия, приела християнството с помощта на мисионерите от Българската автокефална черква, ни е отредила в диптиха си деветото място, надалеч след себе си, то тя ще чуе нашата позиция едвам откакто се изкажат всички други патриаршии, които тя е сложила в своя диптих преди Българската Патриаршия. Разбира се, всички поместни църкви са равни между тях и никоя не е по-важна или по-голяма и значима от останалите, като всяка черква може да заяви позицията си когато и да е, когато реши. Смятам, обаче, че за нас в този миг спазването на реда в диптиха е от кардинално значение. Ако някой счита, че нашето мнение е значимо и би трябвало да бъде чуто незабавно, би трябвало да бъде поканен да си спомни, че Българската православна черква е автокефална от 927-ма година. Ако не си го спомня, то значи, че нашата позиция не му е чак толкоз значима и ще чака, както и ние смирено ще изчакаме реда си, по този начин, както ни е избран. Сигурен съм, че всички останали поместни православни църкви ще се отнесат с цялостно схващане към тази – процедурна – позиция на БПЦ. Сигурен съм, че такова схващане ще проявят и Вселенската патриаршия и Руската православна черква, на чиито предстоятели ние всеки път сме засвидетелствали респект, почитание и братска обич и които от своя страна не пропуснаха нито една опция да ни покажат къде съгласно тях ни е мястото.
Освен и наред с горното, считам, че с цел да се позволи „ украинския въпрос ” на най-първо място би трябвало да се сложи в деяние християнската обич. Така нареченият „ украински въпрос ” е въпрос за това дали ние обичаме нашите украински братя в Христа точно като християни? Или сме подготвени да превърнем един църковно-административен въпрос в богословски и каноничен проблем, заради някакви политически съображения от всемирски, краткотраен темперамент? Точно Българската Православна Църква би трябвало да е изключително сензитивна и деликатна по тази тематика и заради това би било по-добре не да припира да заема позиция по „ украинския въпрос “, а да даде на по-старшите поместни църкви нужното им време, с цел да поразсъждават върху смисъла на любовта в църковния живот.
Разбира се, че освен е редно, само че е и желателно и Негово Светейшество Патриарх Неофит и всеки един от нас да се среща с представители на всяка от братските поместни православни църкви, с които сме в канонично общение. Аз също съм имал такива срещи, за които съответно съм уведомил Негово Светейшество. Струва ми се, че би било добре, обаче, на този стадий, да се обединим към една обща позиция и то точно учредена на процедурата. Така, че, всеки път, когато стане дума за „ украинския въпрос ” всеки един от нас да осведоми събеседниците си за процедурната спънка на диптиха, която не ни разрешава да имаме изпреварващо мнение. По същата тази причина не можем да взимаме сега страна, даже и единствено на равнището на знаците, тъй като и знакът може да се интерпретира като позиция. Смятам, че сходно обръщение е почтено и би било чуто и разбрано от всички, не на последно място и от нашия православен народ, който също бива изкушаван от враговете на църквата да счита, че митрополитите му са разграничени по тази тематика.
През последните години Светият Синод на Българската православна черква взе някои решения по избрани въпроси, с които, имам вяра, показахме, че стоим крепко на скалата на православната религия, на която самичък Бог е сложил българския народ. Така беше в тази ситуация с така наречен „ Критски събор ”, при визитата на президента на Ватикана в Република България и в някои други случаи, останали по-встрани от медийното внимание. Сигурен съм, че и по сегашния проблем нашият Свети Синод ще вземе решение, което както по своето наличие, по този начин и по времето и по метода на неговото разгласяване ще покаже, че в Едната, Света, Вселенска и Апостолска православна черква единственото, което има значение е не кой какъв брой е огромен, а какъв брой крепко се придържа към Истината. Може да ни считат за дребни и небогати, само че това, че сме дребна и бедна черква не ни пречи да имаме достолепие, да отстояваме достолепието на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия и да пожелаваме към нея да се отнасят със същото почитание, с което ние всеки път сме се отнасяли към всички останали.
В умозаключение: дано дадем време на Светия Дух да подреди по „ украинския въпрос ” това, което е най-хубаво за Едната, Света, Вселенска и Апостолска Църква и душеспасително за православните нации. А ние да използваме същото това време, с цел да работим за подсилване на престижа и достолепието на Българската православна черква – Българска Патриаршия.
Препоръчваме се на Св. Ви Първосветителски молитви и оставаме на Ваше Светейшество и на Ваши Високопреосвещенства в Христа брат,
+ ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ