Делата за теча на лични данни от НАП вървят, макар и бавно
Пловдивският юрист Ясен Крайчев, ръководител на сдружението " Правна сигурност на потребителите и персоналните им данни ", споделя пред " Дневник " какво е подхванал след невиждания теч на персонални данни от Национална агенция за приходите предишното лято.
След миналогодишния скандал, станал прочут като Национална агенция за приходите leaks, сякаш се удостоверява максимата " Всяко знамение за три дни ". Така и към момента не е станало ясно на необятната аудитория дали и какви дейности са подхванати в приходната организация, с цел да се предотвратят нови течове на данни или различен тип пробиви в системата. Все отново отвреме в точния момент в медийното пространство се появява информация, касаеща разнообразни аспекти на случая - за хода на правосъдни каузи за компенсации, по тъжби до Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД) или за развоя на производството по обжалване на наказателното разпореждане, с което КЗЛД глоби Национална агенция за приходите.
В персонално качество скоро след информацията за теча насочих няколко претенции до Национална агенция за приходите в качеството им на админ, които не бяха задоволени, а след това предявих иск за възнаграждение на обезщетение в размер на 1 лев за породени неимуществени вреди, както и сезирах с тъжба Комисията за отбрана на персоналните данни.
Ето в резюме какво се случва по другите производства:
Исканията до Национална агенция за приходите за непринудено заплащане на компенсации и навреме известяван за това кои тъкмо персонални данни са били непозволено достъпени, останаха без почитание. Доколкото отводът по първото искане беше предстоящ, то вторият към този момент съставлява и нарушаване на Общия правилник за отбрана на данните. В тази връзка сезирах КЗЛД, като предмет на жалбата е непроизнасянето на админа на персонални данни по два въпроса - кои мои данни са били обект на неоторизиран достъп и какви организационни и механически ограничения са подхванати за ограничение на нездравословните последствия.
В хода на производството КЗЛД даде опция Национална агенция за приходите да показа мнение по случая. В него бе декларирано, че в действителност било отговорено на въпросите, и то навреме, като към мнението са приложени моето искане и отговора по него... от които е видно, че отговори в действителност липсват. Насрочено е съвещание за разглеждане на жалбата, като се чака и решението на КЗЛД. За съвещанието съм внесъл в входящ номер в допълнение документално мнение, с което съм аргументирал в допълнение неналичието на дадени отговори от страна на админа на персонални данни.
Повече забавни въпроси дотук провокират делата по
искове за компенсации, които водят както сътрудници юристи в персонално качество, по този начин и редица жители,
търсещи правдивост или борещи се на кардинална основа. Първият от тях е обвързван с допустимостта на искове по реда на Закона за отговорността на страната и общините за вреди. Общо взето всички съдилища обвързват допустимостта на иск за обезщетение с неналичието на " висящо произвеждане по за същото нарушаване " пред КЗЛД, в което взе участие ищецът. Съдебните сформира (включително и по моето дело) изискват представянето на уверение от КЗЛД за липса на висящо произвеждане " за същото нарушаване ".
Неслучайно слагам израза в кавички. Съдът се базира на нормата на член 39, алинея 4 от Закона за отбрана на персоналните данни (ЗЗЛД), гласяща, че " субектът на данни не може да сезира съда, когато има висящо произвеждане пред комисията за същото нарушаване ". Становището ми в хода на инспекцията за допустимост беше, че по дело с предмет иск за обезщетение няма по какъв начин да е налице провесен спор по същия въпрос пред КЗЛД, поради обстоятелството, че комисията като административен орган не е оправомощена да присъжда компенсации. Систематично наредбата се намира в алинея 4 на член 39 ЗЗЛД, който урежда правото на субектите на данни да апелират " дейности и актове на админа по реда на Административнопроцесуален кодекс " и смисълът й е да не бъде сезиран съдът с обжалване на дейности на админ на персонални данни, когато е сезирана комисията, с цел да се избегне паралелното развиване на две производства с един и същи предмет. Съдът не се съгласи с доводите ми и ме задължи да показва уверение. Това условие беше изпълнено, като удостоверението, несъмнено, гласи, че не е налице провесен еднакъв спор. Така
делото ми за отсъждане на обезщетение в размер на 1 лев продължава
и следва първо намерено правосъдно съвещание.
Някои съдилища са стигнали даже още по-далеч в тълкуването на ЗЗЛД, оставяйки исковете за обезщетение без разглеждане като неприемливи, заради " липса на категорично искане за определяне на твърдяното незаконосъобразно безучастие ". За благополучие, сътрудници юристи са обжалвали тези правосъдни актове, като в последна сметка се е произнесъл и Върховният административен съд с определение № 2492/17.02.2020 година В него съдът доста тъкмо обяснява предмета на делото, както и смисъла на наредбата на член 39, алинея 4 ЗЗЛД, а също по този начин и препраща към нормите на Общия правилник за отбрана на данните - GDPR.
Като част от правото на Европейски Съюз Общият правилник за отбрана на данните има директно приложение в страните членки. Съгласно член 77 и идващите от регламента физическите лица имат право на ефикасна правосъдна отбрана, когато смятат, че правата им са били нарушени в следствие култивиране на персоналните им данни и
имат право да получат обезщетение от админа или обработващия персонални данни за нанесените вреди.
Нещо повече, това право е налично, без да се засягат които и да било налични административни и несъдебни средства за отбрана, в това число правото да се подава тъжба до контролен орган.
В последна сметка е добре, че се върви в някаква посока, въпреки и постепенно. Неправилното пояснение от страна на административните съдилища в страната забавиха много производствата за компенсации. По-интересно оттук насетне ще бъде какви доказателства ще се показват от страна на приходната организация, с цел да потвърди, че е подхванала всички нужни и рационално изискуеми организационни и механически ограничения за опазването на данните ни.
В случай, че исковете бъдат почетени, компенсациите надали ще бъдат огромни, защото всяка една щета (имуществена или неимуществена) следва да бъде потвърдена. По-важна ще бъде правосъдната процедура, която ще се образува, защото тя ще даде подтик на ефикасната отбрана против нарушение на правата в областта на персоналните данни. В последна сметка, настрани от " нервността " към GDPR, къде основателна, къде - не, правото на отбрана на персонални данни е закрепено в член 8, пар. 1 от Хартата на главните права на Европейски Съюз, както и в член 16, пар. 1 от Договора за действието на Европейски Съюз.
След миналогодишния скандал, станал прочут като Национална агенция за приходите leaks, сякаш се удостоверява максимата " Всяко знамение за три дни ". Така и към момента не е станало ясно на необятната аудитория дали и какви дейности са подхванати в приходната организация, с цел да се предотвратят нови течове на данни или различен тип пробиви в системата. Все отново отвреме в точния момент в медийното пространство се появява информация, касаеща разнообразни аспекти на случая - за хода на правосъдни каузи за компенсации, по тъжби до Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД) или за развоя на производството по обжалване на наказателното разпореждане, с което КЗЛД глоби Национална агенция за приходите.
В персонално качество скоро след информацията за теча насочих няколко претенции до Национална агенция за приходите в качеството им на админ, които не бяха задоволени, а след това предявих иск за възнаграждение на обезщетение в размер на 1 лев за породени неимуществени вреди, както и сезирах с тъжба Комисията за отбрана на персоналните данни.
Ето в резюме какво се случва по другите производства:
Исканията до Национална агенция за приходите за непринудено заплащане на компенсации и навреме известяван за това кои тъкмо персонални данни са били непозволено достъпени, останаха без почитание. Доколкото отводът по първото искане беше предстоящ, то вторият към този момент съставлява и нарушаване на Общия правилник за отбрана на данните. В тази връзка сезирах КЗЛД, като предмет на жалбата е непроизнасянето на админа на персонални данни по два въпроса - кои мои данни са били обект на неоторизиран достъп и какви организационни и механически ограничения са подхванати за ограничение на нездравословните последствия.
В хода на производството КЗЛД даде опция Национална агенция за приходите да показа мнение по случая. В него бе декларирано, че в действителност било отговорено на въпросите, и то навреме, като към мнението са приложени моето искане и отговора по него... от които е видно, че отговори в действителност липсват. Насрочено е съвещание за разглеждане на жалбата, като се чака и решението на КЗЛД. За съвещанието съм внесъл в входящ номер в допълнение документално мнение, с което съм аргументирал в допълнение неналичието на дадени отговори от страна на админа на персонални данни.
Повече забавни въпроси дотук провокират делата по
искове за компенсации, които водят както сътрудници юристи в персонално качество, по този начин и редица жители,
търсещи правдивост или борещи се на кардинална основа. Първият от тях е обвързван с допустимостта на искове по реда на Закона за отговорността на страната и общините за вреди. Общо взето всички съдилища обвързват допустимостта на иск за обезщетение с неналичието на " висящо произвеждане по за същото нарушаване " пред КЗЛД, в което взе участие ищецът. Съдебните сформира (включително и по моето дело) изискват представянето на уверение от КЗЛД за липса на висящо произвеждане " за същото нарушаване ".
Неслучайно слагам израза в кавички. Съдът се базира на нормата на член 39, алинея 4 от Закона за отбрана на персоналните данни (ЗЗЛД), гласяща, че " субектът на данни не може да сезира съда, когато има висящо произвеждане пред комисията за същото нарушаване ". Становището ми в хода на инспекцията за допустимост беше, че по дело с предмет иск за обезщетение няма по какъв начин да е налице провесен спор по същия въпрос пред КЗЛД, поради обстоятелството, че комисията като административен орган не е оправомощена да присъжда компенсации. Систематично наредбата се намира в алинея 4 на член 39 ЗЗЛД, който урежда правото на субектите на данни да апелират " дейности и актове на админа по реда на Административнопроцесуален кодекс " и смисълът й е да не бъде сезиран съдът с обжалване на дейности на админ на персонални данни, когато е сезирана комисията, с цел да се избегне паралелното развиване на две производства с един и същи предмет. Съдът не се съгласи с доводите ми и ме задължи да показва уверение. Това условие беше изпълнено, като удостоверението, несъмнено, гласи, че не е налице провесен еднакъв спор. Така
делото ми за отсъждане на обезщетение в размер на 1 лев продължава
и следва първо намерено правосъдно съвещание.
Някои съдилища са стигнали даже още по-далеч в тълкуването на ЗЗЛД, оставяйки исковете за обезщетение без разглеждане като неприемливи, заради " липса на категорично искане за определяне на твърдяното незаконосъобразно безучастие ". За благополучие, сътрудници юристи са обжалвали тези правосъдни актове, като в последна сметка се е произнесъл и Върховният административен съд с определение № 2492/17.02.2020 година В него съдът доста тъкмо обяснява предмета на делото, както и смисъла на наредбата на член 39, алинея 4 ЗЗЛД, а също по този начин и препраща към нормите на Общия правилник за отбрана на данните - GDPR.
Като част от правото на Европейски Съюз Общият правилник за отбрана на данните има директно приложение в страните членки. Съгласно член 77 и идващите от регламента физическите лица имат право на ефикасна правосъдна отбрана, когато смятат, че правата им са били нарушени в следствие култивиране на персоналните им данни и
имат право да получат обезщетение от админа или обработващия персонални данни за нанесените вреди.
Нещо повече, това право е налично, без да се засягат които и да било налични административни и несъдебни средства за отбрана, в това число правото да се подава тъжба до контролен орган.
В последна сметка е добре, че се върви в някаква посока, въпреки и постепенно. Неправилното пояснение от страна на административните съдилища в страната забавиха много производствата за компенсации. По-интересно оттук насетне ще бъде какви доказателства ще се показват от страна на приходната организация, с цел да потвърди, че е подхванала всички нужни и рационално изискуеми организационни и механически ограничения за опазването на данните ни.
В случай, че исковете бъдат почетени, компенсациите надали ще бъдат огромни, защото всяка една щета (имуществена или неимуществена) следва да бъде потвърдена. По-важна ще бъде правосъдната процедура, която ще се образува, защото тя ще даде подтик на ефикасната отбрана против нарушение на правата в областта на персоналните данни. В последна сметка, настрани от " нервността " към GDPR, къде основателна, къде - не, правото на отбрана на персонални данни е закрепено в член 8, пар. 1 от Хартата на главните права на Европейски Съюз, както и в член 16, пар. 1 от Договора за действието на Европейски Съюз.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ