Пловдивският адвокат Ясен Крайчев, председател на сдружението Правна сигурност на

...
Пловдивският адвокат Ясен Крайчев, председател на сдружението Правна сигурност на
Коментари Харесай

Делата за теча на лични данни от НАП вървят, макар и бавно

Пловдивският юрист Ясен Крайчев, ръководител на сдружението " Правна сигурност на потребителите и персоналните им данни ", споделя пред " Дневник " какво е подхванал след невиждания теч на персонални данни от Национална агенция за приходите предишното лято.

След миналогодишния скандал, станал прочут като Национална агенция за приходите leaks, сякаш се удостоверява максимата " Всяко знамение за три дни ". Така и към момента не е станало ясно на необятната аудитория дали и какви дейности са подхванати в приходната организация, с цел да се предотвратят нови течове на данни или различен тип пробиви в системата. Все отново отвреме в точния момент в медийното пространство се появява информация, касаеща разнообразни аспекти на случая - за хода на правосъдни каузи за компенсации, по тъжби до Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД) или за развоя на производството по обжалване на наказателното разпореждане, с което КЗЛД глоби Национална агенция за приходите.

В персонално качество скоро след информацията за теча насочих няколко претенции до Национална агенция за приходите в качеството им на админ, които не бяха задоволени, а след това предявих иск за възнаграждение на обезщетение в размер на 1 лев за породени неимуществени вреди, както и сезирах с тъжба Комисията за отбрана на персоналните данни.

Ето в резюме какво се случва по другите производства:

Исканията до Национална агенция за приходите за непринудено заплащане на компенсации и навреме известяван за това кои тъкмо персонални данни са били непозволено достъпени, останаха без почитание. Доколкото отводът по първото искане беше предстоящ, то вторият към този момент съставлява и нарушаване на Общия правилник за отбрана на данните. В тази връзка сезирах КЗЛД, като предмет на жалбата е непроизнасянето на админа на персонални данни по два въпроса - кои мои данни са били обект на неоторизиран достъп и какви организационни и механически ограничения са подхванати за ограничение на нездравословните последствия.

В хода на производството КЗЛД даде опция Национална агенция за приходите да показа мнение по случая. В него бе декларирано, че в действителност било отговорено на въпросите, и то навреме, като към мнението са приложени моето искане и отговора по него... от които е видно, че отговори в действителност липсват. Насрочено е съвещание за разглеждане на жалбата, като се чака и решението на КЗЛД. За съвещанието съм внесъл в входящ номер в допълнение документално мнение, с което съм аргументирал в допълнение неналичието на дадени отговори от страна на админа на персонални данни.

Повече забавни въпроси дотук провокират делата по

искове за компенсации, които водят както сътрудници юристи в персонално качество, по този начин и редица жители,

търсещи правдивост или борещи се на кардинална основа. Първият от тях е обвързван с допустимостта на искове по реда на Закона за отговорността на страната и общините за вреди. Общо взето всички съдилища обвързват допустимостта на иск за обезщетение с неналичието на " висящо произвеждане по за същото нарушаване " пред КЗЛД, в което взе участие ищецът. Съдебните сформира (включително и по моето дело) изискват представянето на уверение от КЗЛД за липса на висящо произвеждане " за същото нарушаване ".

Неслучайно слагам израза в кавички. Съдът се базира на нормата на член 39, алинея 4 от Закона за отбрана на персоналните данни (ЗЗЛД), гласяща, че " субектът на данни не може да сезира съда, когато има висящо произвеждане пред комисията за същото нарушаване ". Становището ми в хода на инспекцията за допустимост беше, че по дело с предмет иск за обезщетение няма по какъв начин да е налице провесен спор по същия въпрос пред КЗЛД, поради обстоятелството, че комисията като административен орган не е оправомощена да присъжда компенсации. Систематично наредбата се намира в алинея 4 на член 39 ЗЗЛД, който урежда правото на субектите на данни да апелират " дейности и актове на админа по реда на Административнопроцесуален кодекс " и смисълът й е да не бъде сезиран съдът с обжалване на дейности на админ на персонални данни, когато е сезирана комисията, с цел да се избегне паралелното развиване на две производства с един и същи предмет. Съдът не се съгласи с доводите ми и ме задължи да показва уверение. Това условие беше изпълнено, като удостоверението, несъмнено, гласи, че не е налице провесен еднакъв спор. Така

делото ми за отсъждане на обезщетение в размер на 1 лев продължава

и следва първо намерено правосъдно съвещание.

Някои съдилища са стигнали даже още по-далеч в тълкуването на ЗЗЛД, оставяйки исковете за обезщетение без разглеждане като неприемливи, заради " липса на категорично искане за определяне на твърдяното незаконосъобразно безучастие ". За благополучие, сътрудници юристи са обжалвали тези правосъдни актове, като в последна сметка се е произнесъл и Върховният административен съд с определение № 2492/17.02.2020 година В него съдът доста тъкмо обяснява предмета на делото, както и смисъла на наредбата на член 39, алинея 4 ЗЗЛД, а също по този начин и препраща към нормите на Общия правилник за отбрана на данните - GDPR.

Като част от правото на Европейски Съюз Общият правилник за отбрана на данните има директно приложение в страните членки. Съгласно член 77 и идващите от регламента физическите лица имат право на ефикасна правосъдна отбрана, когато смятат, че правата им са били нарушени в следствие култивиране на персоналните им данни и

имат право да получат обезщетение от админа или обработващия персонални данни за нанесените вреди.

Нещо повече, това право е налично, без да се засягат които и да било налични административни и несъдебни средства за отбрана, в това число правото да се подава тъжба до контролен орган.

В последна сметка е добре, че се върви в някаква посока, въпреки и постепенно. Неправилното пояснение от страна на административните съдилища в страната забавиха много производствата за компенсации. По-интересно оттук насетне ще бъде какви доказателства ще се показват от страна на приходната организация, с цел да потвърди, че е подхванала всички нужни и рационално изискуеми организационни и механически ограничения за опазването на данните ни.

В случай, че исковете бъдат почетени, компенсациите надали ще бъдат огромни, защото всяка една щета (имуществена или неимуществена) следва да бъде потвърдена. По-важна ще бъде правосъдната процедура, която ще се образува, защото тя ще даде подтик на ефикасната отбрана против нарушение на правата в областта на персоналните данни. В последна сметка, настрани от " нервността " към GDPR, къде основателна, къде - не, правото на отбрана на персонални данни е закрепено в член 8, пар. 1 от Хартата на главните права на Европейски Съюз, както и в член 16, пар. 1 от Договора за действието на Европейски Съюз.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР