За пример: Квартал на края на града без нито една кражба
Пловдивските квартали ”Гаганица ” и “Разкопаница ” (ул. “Полет ”) са като две забравени сестри, скрити от двете страни на шосето за Карлово. Те са живописни и носят чара на тихата селска романтика. И до момента в който “Гаганица ” е идеално асфалтирана, има магазин и кафене, и единствено чака да създадат канализация, не такова е ситуацията с нейната посестрима. Тук асфалтът постоянно е на дупки. Има канализация, само че най близкият магазин е или в Големия колос, или на Брезовско шосе. Хората от квартала се хвалят, че живеят в най-сигурното място на града - обири не е имало в никакъв случай, а са ръба на цивилизацията - от къщите тук стартира полето.
Да живееш на улица “Полет ” е “еко и “яко ”. Това сподели една от дамите в квартала. “На мен в действителност ми харесва да пребивавам в тази махала. И за един момент не съм съжалил, че си направих къща в наследственото дворно място ”. Това изясни Васил Славков, който живее на ул. “Полет ” към този момент 25 години. Той е на 74 години, приключил е физика и помни по какъв начин се е развивало мястото. “Първо ни споделяха квартал “Разкопаница ”, а след това станахме ул. “Полет ”, само че по този начин и не свикнахме с това име. Ние си викаме отново “Разкопаница ”. Допреди 12-15 години тук не можеше да се мине от тиня. Сега е доста по-добре ”, споделя Васил.
Бившата “Разкопаница ” е дребен лабиринт от пресечки, които потеглят от главната улица. Васил пресмята, че тук живеят близо 300 души. От тях има една ромска фамилия, която се е настанила преди 25-30 години и локалните са привикнали с нея. “Много са работни - бяха пастири, а когато строих къщата, викнах едно от момчетата им да ми зида тухлите. Работеше за ниска отплата - по тази причина го викнах. Много добре се сработихме ”, спомня си Васил.
Къщата му наподобява на вила на село с втори тавански етаж, до който води външна стълба. Оградата е от неповторими рязани с лазер стоманени плоскости. Тя е спомен от времето, когато някогашният физик от “Лазерна техника ” правил мощните СО2 лазери (лазери работещи с въглероден диоксид). “Това са лазери, които могат да режат дебели стоманени плоскости. С боклуци от завода си направих оградата ”, споделя той.
Всеки двор в този пропуснат от Бога квартал има по едно или две кучета. Лаят по всеки, който се покаже на асфалта. “Нямаме нито една кражба! От години е по този начин. Кучетата работят като естествена тревога. Пък и щом пристигна човек, всички гледат през прозорците кой е. И той може да се върне единствено по веднъж. Страничните разклонения на “Разкопаница ” приключват в дворовете на най-различни работилници ”, изяснява той.
Васил е пловдивчанин, само че родителите му са от Дедево. Държал допреди десетина години наследствена къща в селото, само че решил да я продаде. “Иска поддръжка - дуварът взе да пада, таванът протече. Не ме е гняв, тъй като я продадох на родственици. Взех 10 000 евро и забравих Дедево ”, споделя Васил.
Животът на ул. “Полет ” разказва с две думи - селски сексапил. “Все едно живееш във вила на село, а си в града. Хем си в града, хем пък би трябвало да вървиш с километри до най-близкия магазин ”, изяснява някогашният физик.
Съседите му живеят тук от доста по-дълго време от него. Къщата им е на един етаж с лози над целия двор. Всеки подробност от него е пипнат и добре завършен. Има и помпа за поливане на цветята. “Тук живеем единствено “еко ” и “яко ”, споделя старата жена, която е в него. И изяснява, че всеки ден върви пеш до магазина на Големия колос, с цел да пазари. Пеш се връща и натоварена с покупките. Така се поддържа физически. Но докога?
“Магазинът ни е проблем. Нямам ли кола, съм изгубен ”, пресмята Славков. Преди десетина години една от дамите в квартала отворила дребен магазин на спирката на бул. “Васил Левски ”. И по-късно се наложило да го затвори, тъй като няма задоволително клиенти. Потокът от хора е дребен, с цел да направи оборот. Освен от Гиганта локалните вървят и до магазините на “Брезовско шосе ”.
Най-хубавото нещо, което станало в квартала, е асфалтирането на улицата преди години. Страничните разклонения ги създали с бетонни плочки. Сега асфалтът е на дупки, а бетонът си стои недокоснат.
Дворът на една изоставена и рушаща се къща е трансфорат в бунище. Покрит е със стотици найлонови торби с отпадъци. Има остарели фотьойли и даже предни стъкла на коли. Една от старите жп линии на “Ален мак ” е харесана за място, където някой е хвърлял всичко - дори етернитови покривни плочи. Точно там живее ромското семейство.
Зад линията има краварници и свинарници. Управата на регион " Северен " ги брои за законни. Тук селската романтика побеждава решително града, тъй като има и планини от оборски тор. А след стената на един от краварниците стартира безкрайното пловдивско поле.
Макар че “Полет ” е в сърцето само че индустриалната зона, никой до момента не е желал да купува терени и парцели от локалните.
Провалените български благоприятни условия
Васил Славков помни по какъв начин се е развивала лазерната техника в Пловдив. “Произвеждахме СО2 лазери, които режеха дебела стомана се лекост ”, споделя той.
В университета е учил при нуклеарния физик Леон Митрани - създател на единствената книга по нуклеарна физика у нас. Завършил педагогическия институт и изкарал 4 години като преподавател. След това отишъл при радарите на ракетните бази за градушките. “Тогава страната се грижеше за тази активност и хората не бяха оставени да вегетират на минимални заплати като в този момент ”, прибавя Васил. Изкарал 12 години на локатор за градушки. Чак по-късно почнал в завода за “Лазерна техника ”.
“Много ми е мъчително за тази специалност и за това провалено българско произвеждане. Започнахме да вършим лазери въз основата на един от американската компания “Sylvania ”. (Сега Sylvania e най-големият производител на осветителни тела в Щатите - б. р.) Той беше остарял, само че беше доста първокласен. Имаше към този момент тръбни лазери, които бяха с доста положителни индикатори. Искахме да вършим разработки и да вървим напред, а за шеф имахме един, който споделяше: Какво сте недоволни? Нали взимате заплати! Я, си мирувайте на задниците ”, разказва това време физикът.
В завода за лазерна техника имало и институт с 30-40 разработчици. Покрай номенклатурния шеф и те нищо не правели.
“Така започнахме да вършим отпадъци. Сякаш преднамерено ни спъваха, с цел да не създаваме нищо. Преди това изнасяхме лазери за Гърция и Турция. Турците бяха десетилетия по-назад. За 10 години започнаха да вършат такава техника, че ни изпревариха. Ние имахме технологията, научните фрагменти и основата и не направихме нищо! После завода го взе един, обвързван с Агробизнесбанк. Теренът бе скъп, потеглиха да разпродават и въобще развиха производството. На остарели години това си мисля - можахме да развием нещо на международно равнище и изпуснахме всичко ”.
Покрай лазерите обиколил доста страни, тъй като предприятието развивало и сериозна сервизна активност. Къщата в “Разкопаница ” си направил от командировъчните в чужбина.
Да живееш на улица “Полет ” е “еко и “яко ”. Това сподели една от дамите в квартала. “На мен в действителност ми харесва да пребивавам в тази махала. И за един момент не съм съжалил, че си направих къща в наследственото дворно място ”. Това изясни Васил Славков, който живее на ул. “Полет ” към този момент 25 години. Той е на 74 години, приключил е физика и помни по какъв начин се е развивало мястото. “Първо ни споделяха квартал “Разкопаница ”, а след това станахме ул. “Полет ”, само че по този начин и не свикнахме с това име. Ние си викаме отново “Разкопаница ”. Допреди 12-15 години тук не можеше да се мине от тиня. Сега е доста по-добре ”, споделя Васил.
Бившата “Разкопаница ” е дребен лабиринт от пресечки, които потеглят от главната улица. Васил пресмята, че тук живеят близо 300 души. От тях има една ромска фамилия, която се е настанила преди 25-30 години и локалните са привикнали с нея. “Много са работни - бяха пастири, а когато строих къщата, викнах едно от момчетата им да ми зида тухлите. Работеше за ниска отплата - по тази причина го викнах. Много добре се сработихме ”, спомня си Васил.
Къщата му наподобява на вила на село с втори тавански етаж, до който води външна стълба. Оградата е от неповторими рязани с лазер стоманени плоскости. Тя е спомен от времето, когато някогашният физик от “Лазерна техника ” правил мощните СО2 лазери (лазери работещи с въглероден диоксид). “Това са лазери, които могат да режат дебели стоманени плоскости. С боклуци от завода си направих оградата ”, споделя той.
Всеки двор в този пропуснат от Бога квартал има по едно или две кучета. Лаят по всеки, който се покаже на асфалта. “Нямаме нито една кражба! От години е по този начин. Кучетата работят като естествена тревога. Пък и щом пристигна човек, всички гледат през прозорците кой е. И той може да се върне единствено по веднъж. Страничните разклонения на “Разкопаница ” приключват в дворовете на най-различни работилници ”, изяснява той.
Васил е пловдивчанин, само че родителите му са от Дедево. Държал допреди десетина години наследствена къща в селото, само че решил да я продаде. “Иска поддръжка - дуварът взе да пада, таванът протече. Не ме е гняв, тъй като я продадох на родственици. Взех 10 000 евро и забравих Дедево ”, споделя Васил.
Животът на ул. “Полет ” разказва с две думи - селски сексапил. “Все едно живееш във вила на село, а си в града. Хем си в града, хем пък би трябвало да вървиш с километри до най-близкия магазин ”, изяснява някогашният физик.
Съседите му живеят тук от доста по-дълго време от него. Къщата им е на един етаж с лози над целия двор. Всеки подробност от него е пипнат и добре завършен. Има и помпа за поливане на цветята. “Тук живеем единствено “еко ” и “яко ”, споделя старата жена, която е в него. И изяснява, че всеки ден върви пеш до магазина на Големия колос, с цел да пазари. Пеш се връща и натоварена с покупките. Така се поддържа физически. Но докога?
“Магазинът ни е проблем. Нямам ли кола, съм изгубен ”, пресмята Славков. Преди десетина години една от дамите в квартала отворила дребен магазин на спирката на бул. “Васил Левски ”. И по-късно се наложило да го затвори, тъй като няма задоволително клиенти. Потокът от хора е дребен, с цел да направи оборот. Освен от Гиганта локалните вървят и до магазините на “Брезовско шосе ”.
Най-хубавото нещо, което станало в квартала, е асфалтирането на улицата преди години. Страничните разклонения ги създали с бетонни плочки. Сега асфалтът е на дупки, а бетонът си стои недокоснат.
Дворът на една изоставена и рушаща се къща е трансфорат в бунище. Покрит е със стотици найлонови торби с отпадъци. Има остарели фотьойли и даже предни стъкла на коли. Една от старите жп линии на “Ален мак ” е харесана за място, където някой е хвърлял всичко - дори етернитови покривни плочи. Точно там живее ромското семейство.
Зад линията има краварници и свинарници. Управата на регион " Северен " ги брои за законни. Тук селската романтика побеждава решително града, тъй като има и планини от оборски тор. А след стената на един от краварниците стартира безкрайното пловдивско поле.
Макар че “Полет ” е в сърцето само че индустриалната зона, никой до момента не е желал да купува терени и парцели от локалните.
Провалените български благоприятни условия
Васил Славков помни по какъв начин се е развивала лазерната техника в Пловдив. “Произвеждахме СО2 лазери, които режеха дебела стомана се лекост ”, споделя той.
В университета е учил при нуклеарния физик Леон Митрани - създател на единствената книга по нуклеарна физика у нас. Завършил педагогическия институт и изкарал 4 години като преподавател. След това отишъл при радарите на ракетните бази за градушките. “Тогава страната се грижеше за тази активност и хората не бяха оставени да вегетират на минимални заплати като в този момент ”, прибавя Васил. Изкарал 12 години на локатор за градушки. Чак по-късно почнал в завода за “Лазерна техника ”.
“Много ми е мъчително за тази специалност и за това провалено българско произвеждане. Започнахме да вършим лазери въз основата на един от американската компания “Sylvania ”. (Сега Sylvania e най-големият производител на осветителни тела в Щатите - б. р.) Той беше остарял, само че беше доста първокласен. Имаше към този момент тръбни лазери, които бяха с доста положителни индикатори. Искахме да вършим разработки и да вървим напред, а за шеф имахме един, който споделяше: Какво сте недоволни? Нали взимате заплати! Я, си мирувайте на задниците ”, разказва това време физикът.
В завода за лазерна техника имало и институт с 30-40 разработчици. Покрай номенклатурния шеф и те нищо не правели.
“Така започнахме да вършим отпадъци. Сякаш преднамерено ни спъваха, с цел да не създаваме нищо. Преди това изнасяхме лазери за Гърция и Турция. Турците бяха десетилетия по-назад. За 10 години започнаха да вършат такава техника, че ни изпревариха. Ние имахме технологията, научните фрагменти и основата и не направихме нищо! После завода го взе един, обвързван с Агробизнесбанк. Теренът бе скъп, потеглиха да разпродават и въобще развиха производството. На остарели години това си мисля - можахме да развием нещо на международно равнище и изпуснахме всичко ”.
Покрай лазерите обиколил доста страни, тъй като предприятието развивало и сериозна сервизна активност. Къщата в “Разкопаница ” си направил от командировъчните в чужбина.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ