Пловдивчанинът Тодор Танчев и перуанката Мелиса Елвира Манче Куроила са

...
Пловдивчанинът Тодор Танчев и перуанката Мелиса Елвира Манче Куроила са
Коментари Харесай

Перуанка се засели в Капана

Пловдивчанинът Тодор Танчев и перуанката Мелиса Елвира Манче Куроила са поданици на " Капана " от една година. Преди това двамата работят в заведения за хранене със звезди „ Мишлен ” в долината Напа в Калифорния. Там се срещат и стартират да живеят дружно. Когато на Тодор му изтича работната виза в Щатите, те вземат решение да дойдат в Европа. И избират Пловдив за мястото, където да продължат да упражняват кулинарното си изкуство.  

Мелиса е с краткотрайна виза в България. Тодор и тя би трябвало да пътуват всеки два месеца до Гърция, с цел да получат оттова работна виза. Другият вид бил да вървят чак до Бразилия, където страната ни има посолство. „ В Перу България няма посолство. За да може Мелиса да обитава законно тук, би трябвало да вървим за виза до Гърция ”, изяснява Тодор. Тя е родом от тихоокеанския мегаполис Лима.

Мелиса Елвира произлиза от японските заселници в Перу. Страната на Мачу Пикчу даже имаше президент от японски генезис - Алберто Фухимори. Той стана първият перуански президент, наказан на 6 години за противозаконни арести, след това получи още 25 години за ликвидиране и отвличания, а най-после усъвършенства върха с още 7,5 години за присвоявания. Миналата година президентът Кучински го помилва по здравословни аргументи, другояче Фухимори щеше да усъвършенства перуанския връх по дългоденствие в пандиза.

Мелиса доста обича родината си. „ В рамките на два часа може да караш сноуборд, а по-късно сърф. Природното многообразие е необикновено. Имаме всевъзможни климатични зони в Перу - от тропическа гора, до полярна област на върха на Андите. Ако това не ти стига - отиваш до океана. Там има всевъзможни плажове - от такива, зад които стартират тропически гори, до места с пустиня зад тях, каквито са покрай Чили ”, споделя тя.

Преди да отиде в Щатите, е живяла в Европа. Била е една година в Барселона, а след това в институт „ Пол Бокюз ” в Лион. Той е една от легендите на модерното ресторантьорство.

И двамата имат бакалавърски степени по кулинарно изкуство. Това е първото взаимно начинание на Тодор и Мелиса. Преди въобще не са се захващали с нещо такова. Заведението, което желаят да открият в " Капана ", ще предлага фюжън кухня и сезонни храни. „ Перу е една от петте гастрономични столици в света. В Пловдив ще пренеса същите техники и ястия ”, споделя Мелиса Елвира.

 „ Всичко опира до техниката ”, прибавя Тодор. В перуанската кухня се употребяват доста чушки, но не пикантни. В нея има и доста картофи, тъй като в Перу има всевъзможни типове. Много се употребява юка в ястията.

Съставките и подправките са огромен проблем. Много от тези, които се употребяват в българската кухня, не стават за перуански ястия. „ Някои от нещата ще си ги отглеждаме сами. Като някои типове чушки примерно. В България може да има чушки, само че те не са като тези в Перу ”, изяснява Тодор. Добавя, че не би трябвало да са пикантни и доста люти. Просто да дават мирис и да са меки. „ Дори мексиканските заведения за хранене не оферират толкоз люти ястия като в България. Тук на някои места може да ти възпламенят стомаха. Не може да се яде от люто ”, споделя Тодор.

Мелиса не била чувала нищо за Пловдив, преди да пристигна. „ Много малко неща знаем за Източна Европа. Учим единствено за най-важните обстоятелства. Когато пристигнах тук, не знаех езика. Опитвах се да го изучавам с телефона си ”, споделя тя. Нямала визия за традициите в България. „ Дори не знаеше, че тук се чукаме с яйца на Великден. Беше доста забавно ”, споделя Тодор.

Ресторантът им ще се назовава „ ТАМ,s house ” - това е абревиатура на иманата им. Засега считат да останат в Пловдив. Решението да дойдат тук взели в Калифорния. След като договорът на Тодор в Щатите изминал, мислили накъде да тръгнат. „ Пловдив беше най-хубавата алтернатива ”, споделя Мелиса Елвира.

„ Тук е доста добре да започнеш сериозен ресторантьорски бизнес. България е достигнала една значима точка. Точно в този момент е почнала да развива по този начин наречената „ Индустрията на гостоприемството ”. Това предлага доста благоприятни условия ”, акцентира пловдивчанинът. Двамата считат, че " Капана " е място с огромно бъдеще. „ Това е нашият същински живот - да си началник и ресторантьор. Грижиш се за всичко и от време на време работиш по 16 часа ”, споделя Тодор.  

Подчертава, че и двамата са работили в заведения за хранене със звезди „ Мишлен ” и няма да вършат взаимни отстъпки с качествената кухня. „ Концепцията е хората не просто да ядат, а да усетят разнообразни усети и пред тях да има ястия като творби на изкуството.

Мелиса желае да оферират перуански и виновност от Чили и Аржентина. Освен това ще има перуанско пизко - то се прави като българската ракия - от грозде. Откакто ресторантът им, който е в доста остаряла къща в " Капана ", се строи,  Мелиса още пробва да свикне с локалния нрав. Особено този на българските строителни служащи. „ Тяхната житейска философия, че нещо може да се претупа и по-късно да се реши казусът с думите: „ Няма нищо, че е погрешно! Никой няма да го види ”, просто ме изкарва от нерви от време на време. Защо не схващат, че е по-лесно да правиш нещата както би трябвало ”, пита Мелиса Елвира.

Черната овца в фамилията

Майката и бащата на Мелиса Елвира е от японската имиграция. „ Родителите ми идват от разнообразни японски острови. Тук бракът им е бил организиран - срещали са се единствено един път, преди да се оженят. И двамата са лекари. Същото работи и сестра ми. Дори брачният партньор на сестра ми е доктор. Аз съм нещо като черната овца в фамилията. Реших да хвана изцяло друг път. Исках да видя разнообразни култури. Тук виждам огромни разлики, даже със Западна Европа ”, споделя перуанката.

Пол Бокюз и президентската чорба

В края на 80-те години на предишния век именитият началник основава интернационалния кулинарен конкурс на свое име " Златният Бокюз " (Bocuse d’Or), който и до през днешния ден е един от най-престижните. Бокюз е основател и на фамозната чорба от трюфели, наречена с буквите на тогавашния президент на Франция Валери Жискар д`Естен (V.G.E), която и към момента се сервира на гостите на Елисейския замък. 

А ресторантът му L`Auberge du Pont de Collonges получи три звезди на " Мишлен " още през 1965 година. Самият Пол Бокюз е разгласен от съставителите на справочника за " готвач на века ". Той умря на 91 години този януари.
Източник: marica.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР