Пловдив ще бъде Европейска столица на културата в строеж
Пловдивчани към този момент са стреснати, трогнати и очаровани
„ Фактът, че през 2019 година още се работи по ремонта на площад „ Централен “ и по разкопките, ще е една от атракциите на Пловдив като Европейска столица на културата. “ Фразата беше произнесена от кмета на Пловдив Иван Тотев през лятото на 2017 година, когато имаше съществени подозрения, че реконструкцията на централния площад на града, под който се намира форумът на античния Филипопол, няма да е завършила напълно до началото на 2019 година
Година и половина по-късно няма място за подозрения – ремонтът на самото площадно пространство още не е почнал, на този стадий се работи по подстъпите към него и близкия авто подлез и е несъмнено, че мястото ще бъде строителна площадка в годината, в която Пловдив ще бъде Европейска столица на културата. В градеж и доста надалеч от рязането на лентата е и новата изложба на ул. „ Гладстон “, занапред ще стартира преобразуването на тогавашния магазин Детмаг в изложбена повърхност, същото важи и за постройката на Градската художествена изложба в Стария град. С една дума градежи доста и по логиката на Тотев от лятото на 2017-а и атракциите ще са доста. И обезпечени.
В Пловдив е известно мнение, че това е единственият град в света, чийто градски център съответствува напълно с античния. Затова и локалният национализъм е сензитивен на тематика похищения върху площад „ Централен “. А такива има – в 70-те години на предишния век да вземем за пример площадът беше уголемен, за което беше съборен дома на най-големия донор на Пловдив – Димитър Кудоглу, а площадът беше постлан с врачански мрамор, останал в градския фолклор като „ плочките на Дража “. Докато бяха в обичайно положение, Пловдив нямаше потребност от ледена пързалка, тъй като те вършеха тази работа с лекост, заплахите от рухване понамаляха, когато те се изпочупиха. Но площадът наподобява извънредно и най-малко от 20 години се приказва за главния му ремонт. През 2012-а беше изработен интернационален конкурс за план, завоюва португалска компания, само че концепциите й по този начин и не бяха употребявани. И когато годината на Европейската столица на културата наближи, беше разгласен конкурс за обновлението на площада на правилото на инженеринга – една и съща компания проектира и строи и по този начин дълги полемики в обществото по какъв начин ще наподобява площадът след ремонта няма. Конкурсът се забави поради обжалване от страна на компания с 2 лева капитал и работата стартира чак през предишното лято, а в това време архитекти и общественици скочиха против концепцията новата настилка да е единствено от бетонови блокчета. Наложи се да отпускат в допълнение 5 млн. лева за гранит, с който да бъде обрисувано местоположението на античните търговски обекти.Така ремонтът напълно се забави и наличието на заграждения, багери и строителни служащи през по-голямата част от 2019-а на площада е несъмнено. И защото няма по какъв начин сред оградите да бъде сложена сцената за събитието, с което ще бъде открита Европейската столица на културата, за задачата беше затворена една част от централния пловдивски бул. „ Цар Борис Трети Обединител “. Това докара до епични тапи, които заслужават наименованието транспортен потрес. Пловдивчани към този момент са стреснати, трогнати и очаровани от него, остава да му наследят и гостите на културната столица.
Доникъде е и новата изложба на Дружеството на пловдивските художници на ул. „ Гладстон “, която трябваше да изникне на мястото на съборената предходна. И нейното създаване закъсня поради разправии по плана, тъжби пък стопираха ремонта на галерията в Стария град и превръщането на Детмаг в експозиционно пространство. А в Пловдив галерии доста, само че нито една, която да подсигурява такива ограничения за сигурност, че Европейската столица на културата да си разреши да предложения произведения на международен създател. Така най-забележителните изложения по проектите на фондация „ Пловдив 2019 “ ще бъдат една експозиция с художествено преосмислени фрагменти от Берлинската стена, които ще бъдат подредени на площада пред общината, и една с произведения от сбирката на „ Дойче телеком “. Въпросният немски оператор обаче колекционира модерно изкуство, а то, както е известно, не може да се похвали с тълпи фенове.
Но в случай че има нещо, което да заслужава етикета цялостно крушение, това е желанието Тютюневият град да бъде трансфорат в пространство за просвета. От фондация „ Пловдив 2019 “ нямат никаква виновност за пожара в тютюневите хранилища от лятото на 2016 година, когато огънят изпепели 4 от знаковите постройки. Но поначало концепцията складовете да попаднат в концепцията, с която Пловдив стана културна столица на Европа, беше мъртвородена, тъй като тези здания са частна благосъстоятелност. И този миг от концепцията беше малко на правилото „ Аз ще си направя изложба в твоя хол, но ти не знаеш “. Не е ясно дали начинанието щеше да се осъществя, в случай че не се беше случил пожарът, само че в този момент мястото е същински злокобно – останките от красивите в миналото хранилища са оградени и зачулени с платнища и пловдивчани заобикалят да минават оттова. В тази обстановка фондация „ Пловдив 2019 “ избра да се нанесе в един от оживелите хранилища и по този начин да регистрира, че въпреки всичко Тютюневият град има нещо общо с Европейската столица на културата. Това решение обаче е много скъпо – и този склад е частен и използването му като седалище на „ Пловдив 2019 “ ще коства на бюджета 600 000 лева за 2 години. А по родните стандарти това са много пари за просвета и с тях можеше да се провежда не едно стойностно събитие.
Изначално концепцията за Европейската столица на културата е градовете, определени за това, е да бъдат изменени и след семейството да остане нещо като инфраструктура. Например в холандския град Леуварден, който предходната година беше една от културните столици на Европа, в пространство за просвета беше трансфорат тогавашният затвор. След края на 2019-а Пловдив няма да може да се похвали с нищо сходно.
Нищо грандиозно или най-малко впечатляващо няма и в програмата. Тя е наситена с над 300 събития, само че е мъчно да бъде отличено едно, което да бъде запомнено. Когато през 1999 година в Пловдив се организира Европейският месец на културата, имаше концерт на „ Металика “. Това беше първата международна група, която пристигна в България на върха на славата си и в миналите 20 години от този момент за това продължава да се приказва. Културен факт от този сан в програмата за 2019-а няма и в случай че би трябвало да се направи паралел с музиката, идващото лято на фестивала Hills of Rock ще свирят WhiteSnake. Дейвид Ковърдейл е уязвимост на куп рокаджии, само че за кой път в последните години той идва у нас, единствено детайлните познавачи могат да кажат. Но пък в програмата в действителност има доста събития и в случай че се ползва единствено количественият аршин, Пловдив ще бъде сполучлива Европейска столица на културата.
Стартът е със спектакъла „ Ние сме всички цветове “
Откриващото събитие ще е на 12 януари 2019-а от 19 часа със спектакъла „ Ние сме всички цветове “. На голямата сцена, която към този момент се строи на бул. „ Цар Борис Трети Обединител “, ще се качат освен участниците, а и 1000 редови жители на Пловдив или посетители, облечени цветно. Набирането на доброволци протече с изменчив триумф, евентуално тъй като формулировката „ Ние сме всички цветове “ не е задоволително ясна и вдъхновяваща. Самата стратегия на откриването – отвън формалните речи – включва присъединяване на Валя Балканска и Теодосий Спасов, кукерски сформира и танцьорите от отбор „ Тракия “. След откриването на сцената ще се качи немският диджей Шилер. Всичко би трябвало да е подчинено на мотото „ Заедно “, тъй като с него Пловдив завоюва достойнството да бъде Европейска столица на културата през 2019-а.
„ Фактът, че през 2019 година още се работи по ремонта на площад „ Централен “ и по разкопките, ще е една от атракциите на Пловдив като Европейска столица на културата. “ Фразата беше произнесена от кмета на Пловдив Иван Тотев през лятото на 2017 година, когато имаше съществени подозрения, че реконструкцията на централния площад на града, под който се намира форумът на античния Филипопол, няма да е завършила напълно до началото на 2019 година
Година и половина по-късно няма място за подозрения – ремонтът на самото площадно пространство още не е почнал, на този стадий се работи по подстъпите към него и близкия авто подлез и е несъмнено, че мястото ще бъде строителна площадка в годината, в която Пловдив ще бъде Европейска столица на културата. В градеж и доста надалеч от рязането на лентата е и новата изложба на ул. „ Гладстон “, занапред ще стартира преобразуването на тогавашния магазин Детмаг в изложбена повърхност, същото важи и за постройката на Градската художествена изложба в Стария град. С една дума градежи доста и по логиката на Тотев от лятото на 2017-а и атракциите ще са доста. И обезпечени.
В Пловдив е известно мнение, че това е единственият град в света, чийто градски център съответствува напълно с античния. Затова и локалният национализъм е сензитивен на тематика похищения върху площад „ Централен “. А такива има – в 70-те години на предишния век да вземем за пример площадът беше уголемен, за което беше съборен дома на най-големия донор на Пловдив – Димитър Кудоглу, а площадът беше постлан с врачански мрамор, останал в градския фолклор като „ плочките на Дража “. Докато бяха в обичайно положение, Пловдив нямаше потребност от ледена пързалка, тъй като те вършеха тази работа с лекост, заплахите от рухване понамаляха, когато те се изпочупиха. Но площадът наподобява извънредно и най-малко от 20 години се приказва за главния му ремонт. През 2012-а беше изработен интернационален конкурс за план, завоюва португалска компания, само че концепциите й по този начин и не бяха употребявани. И когато годината на Европейската столица на културата наближи, беше разгласен конкурс за обновлението на площада на правилото на инженеринга – една и съща компания проектира и строи и по този начин дълги полемики в обществото по какъв начин ще наподобява площадът след ремонта няма. Конкурсът се забави поради обжалване от страна на компания с 2 лева капитал и работата стартира чак през предишното лято, а в това време архитекти и общественици скочиха против концепцията новата настилка да е единствено от бетонови блокчета. Наложи се да отпускат в допълнение 5 млн. лева за гранит, с който да бъде обрисувано местоположението на античните търговски обекти.Така ремонтът напълно се забави и наличието на заграждения, багери и строителни служащи през по-голямата част от 2019-а на площада е несъмнено. И защото няма по какъв начин сред оградите да бъде сложена сцената за събитието, с което ще бъде открита Европейската столица на културата, за задачата беше затворена една част от централния пловдивски бул. „ Цар Борис Трети Обединител “. Това докара до епични тапи, които заслужават наименованието транспортен потрес. Пловдивчани към този момент са стреснати, трогнати и очаровани от него, остава да му наследят и гостите на културната столица.
Доникъде е и новата изложба на Дружеството на пловдивските художници на ул. „ Гладстон “, която трябваше да изникне на мястото на съборената предходна. И нейното създаване закъсня поради разправии по плана, тъжби пък стопираха ремонта на галерията в Стария град и превръщането на Детмаг в експозиционно пространство. А в Пловдив галерии доста, само че нито една, която да подсигурява такива ограничения за сигурност, че Европейската столица на културата да си разреши да предложения произведения на международен създател. Така най-забележителните изложения по проектите на фондация „ Пловдив 2019 “ ще бъдат една експозиция с художествено преосмислени фрагменти от Берлинската стена, които ще бъдат подредени на площада пред общината, и една с произведения от сбирката на „ Дойче телеком “. Въпросният немски оператор обаче колекционира модерно изкуство, а то, както е известно, не може да се похвали с тълпи фенове.
Но в случай че има нещо, което да заслужава етикета цялостно крушение, това е желанието Тютюневият град да бъде трансфорат в пространство за просвета. От фондация „ Пловдив 2019 “ нямат никаква виновност за пожара в тютюневите хранилища от лятото на 2016 година, когато огънят изпепели 4 от знаковите постройки. Но поначало концепцията складовете да попаднат в концепцията, с която Пловдив стана културна столица на Европа, беше мъртвородена, тъй като тези здания са частна благосъстоятелност. И този миг от концепцията беше малко на правилото „ Аз ще си направя изложба в твоя хол, но ти не знаеш “. Не е ясно дали начинанието щеше да се осъществя, в случай че не се беше случил пожарът, само че в този момент мястото е същински злокобно – останките от красивите в миналото хранилища са оградени и зачулени с платнища и пловдивчани заобикалят да минават оттова. В тази обстановка фондация „ Пловдив 2019 “ избра да се нанесе в един от оживелите хранилища и по този начин да регистрира, че въпреки всичко Тютюневият град има нещо общо с Европейската столица на културата. Това решение обаче е много скъпо – и този склад е частен и използването му като седалище на „ Пловдив 2019 “ ще коства на бюджета 600 000 лева за 2 години. А по родните стандарти това са много пари за просвета и с тях можеше да се провежда не едно стойностно събитие.
Изначално концепцията за Европейската столица на културата е градовете, определени за това, е да бъдат изменени и след семейството да остане нещо като инфраструктура. Например в холандския град Леуварден, който предходната година беше една от културните столици на Европа, в пространство за просвета беше трансфорат тогавашният затвор. След края на 2019-а Пловдив няма да може да се похвали с нищо сходно.
Нищо грандиозно или най-малко впечатляващо няма и в програмата. Тя е наситена с над 300 събития, само че е мъчно да бъде отличено едно, което да бъде запомнено. Когато през 1999 година в Пловдив се организира Европейският месец на културата, имаше концерт на „ Металика “. Това беше първата международна група, която пристигна в България на върха на славата си и в миналите 20 години от този момент за това продължава да се приказва. Културен факт от този сан в програмата за 2019-а няма и в случай че би трябвало да се направи паралел с музиката, идващото лято на фестивала Hills of Rock ще свирят WhiteSnake. Дейвид Ковърдейл е уязвимост на куп рокаджии, само че за кой път в последните години той идва у нас, единствено детайлните познавачи могат да кажат. Но пък в програмата в действителност има доста събития и в случай че се ползва единствено количественият аршин, Пловдив ще бъде сполучлива Европейска столица на културата.
Стартът е със спектакъла „ Ние сме всички цветове “
Откриващото събитие ще е на 12 януари 2019-а от 19 часа със спектакъла „ Ние сме всички цветове “. На голямата сцена, която към този момент се строи на бул. „ Цар Борис Трети Обединител “, ще се качат освен участниците, а и 1000 редови жители на Пловдив или посетители, облечени цветно. Набирането на доброволци протече с изменчив триумф, евентуално тъй като формулировката „ Ние сме всички цветове “ не е задоволително ясна и вдъхновяваща. Самата стратегия на откриването – отвън формалните речи – включва присъединяване на Валя Балканска и Теодосий Спасов, кукерски сформира и танцьорите от отбор „ Тракия “. След откриването на сцената ще се качи немският диджей Шилер. Всичко би трябвало да е подчинено на мотото „ Заедно “, тъй като с него Пловдив завоюва достойнството да бъде Европейска столица на културата през 2019-а.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ