Пловдивчанин отвори пазара на българската бяла мида в Европа
Пловдивчани са родени в сърцето на Тракия, само че се оказват най-хубавите производители и експортьори на морски блага в страната. В предния брой разказахме за две локални компании, които са топ производители на черен хайвер в Европа. Днес представяме друга пловдивска компания, която е отворила пазара на бялата пясъчна мида /Donax trunculus/ на Стария континент, а скоро ще пробие и на азиатските пазари.
Преди десетина години шефът на „ Бългериън уайт шелс “ ООД Светозар Василев схванал, че мидата от Черно море, с която като дете играел на плажа, а с черупките украсявал пясъчни крепости, е необикновен деликатес с доста добра цена във Франция, Испания и Италия. Бялата мида, която е в Средиземно море е с по-дебела черупка и по-твърдо месо, до момента в който месото на българската е с нежна консистенция, а черупката тънка. На испанския пазар
нашата мида има славата на най-качествената мида,
тъкмо както българският пипер е номер едно на съветския пазар, споделя господин Василев. Той посочи, че мидата е измежду уважаваните кулинарни деликатеси в Испания и наложително участвала в менюто по празници като Коледа и Великден, както ние слагаме по традиция свинско и агнешко месо за тези празници. Преди време Перу бил огромен снабдител на бяла мида в Испания, само че поради проблеми с качеството и сигурността вносът от страната на инките през днешния ден е неразрешен на Иберийския полуостров.
След като пловдивчанинът се уверил, че в нашето море има злато, трябвало единствено някой да го извади, пакетира и транспортира до средиземноморския пазар. Избрал да развива бизнеса си в Черноморец и почнал да учи тънкостите на занаята. В началото с един холандец и един италианец наели банкрутирал завод за салами и го преустроили. Купили машини от Италия, а от Испания довели риболовци, които да научат нашите по какъв начин се лови бяла мида. Начинанието глътнало огромна инвестиция. Две години били на загуба, само че не се отказали и последователно станали по-добри от учителите си. Стартирали с потенциал 200 кг дневно, а към днешна дата преработват до 15 тона дневно.
Бялата мида е дива и се храни с планктон. Живее главно в прибоя, където има талази, по тази причина се назовава и сърфист. Има я в обилие на нашето Черноморие и в Средиземно море, само че трябват положителни условия, с цел да се откри и извади.
Важно е да се улучи моментът, когато морето е умерено
Лови се със специфични устройства под формата на търмък, които разравят пясъка на дълбочина 3-5 см, където мидата се крие, и я прибират в мрежи. След като се изтегли, се почиства на място в лодки. А интервалът на вадене е от април до ноември, с месец спиране по време на размножителния интервал. При неприятно време и през зимата тя хибернира и се задълбава на 10-15 см в пясъка и по този начин презимува. Когато температурата на водата се затопли до 15 градуса, тя излиза и тогава стартира размножителният й период.
След като влязат в преработвателното дружество, мидите се слагат за 24 часа в специфични вани с циркулираща вода, където се филтрират неведнъж и се пречистват от пясък и от отрови. След като станат годни за консумация, пътищата им са два -
да се насочат към пазар в свежо положение или да се замразят.
Прясната мида, която има живот до 7 дни при температура от 0 до 4 градуса, отпътува в стиропорени пратки със аероплан за Испания, Франция и Италия. Преди това е опакована в мрежи и етикетирана. Тази, която остава за дълготрайно предпазване, първо се пастьоризира при избрана температура, след което шоково се замразява и се пакетира в разнообразни по грамаж опаковки. В момента от „ Бългериън уайт шелс “ ООД търсят пазар за бялата мида в страните от Далечния изток, главно в Китай. В България няма традиция да се употребява бяла мида и по принцип морски блага, само че ползата към нея стартира да се разсънва. Вече има поръчки от някои заведения за хранене по морските ни курорти.
За 8-9 години пловдивската компания основава занаят по морето
След старта на нейната активност по Черноморието се основават още 5-6 цеха за улов и преправка на бяла мида. Само в улова вземат участие към 1000 индивида, а близо 5000 са ангажираните в процеса от ваденето до преработката. Годишният експорт на всички предприятия е близо 1000 тона. Преди година пловдивчанинът направил втора фабрика в Черноморец, която е за преправка и заледяване на рапани и черноморска риба. В момента създава на ишлеме и създава външни пазари. България е обичаен експортьор на рапани, главно за Южна Корея, Япония и Китай.
Забрана за улов по време на размножителния интервал
С цел предпазване на типовете в международен мащаб има наклонност да се понижава уловът на морската фауна. Години наред нашите риболовци работели на черно и при влизането ни в Европейския съюз сме заявили доста малко количество, което е предопределило и ниска рибна квота за България. Специално за бялата мида и рапаните няма квоти, само че те се постановат от самите компании. Членовете на Асоциацията на производителите на рибни артикули БГ ФИШ са поискали страната да вкара ограничавания за улов на бяла мида по време на размножителния интервал, с цел да се запази типът. Забраната е от 22 май до 22 юни.
Преди десетина години шефът на „ Бългериън уайт шелс “ ООД Светозар Василев схванал, че мидата от Черно море, с която като дете играел на плажа, а с черупките украсявал пясъчни крепости, е необикновен деликатес с доста добра цена във Франция, Испания и Италия. Бялата мида, която е в Средиземно море е с по-дебела черупка и по-твърдо месо, до момента в който месото на българската е с нежна консистенция, а черупката тънка. На испанския пазар
нашата мида има славата на най-качествената мида,
тъкмо както българският пипер е номер едно на съветския пазар, споделя господин Василев. Той посочи, че мидата е измежду уважаваните кулинарни деликатеси в Испания и наложително участвала в менюто по празници като Коледа и Великден, както ние слагаме по традиция свинско и агнешко месо за тези празници. Преди време Перу бил огромен снабдител на бяла мида в Испания, само че поради проблеми с качеството и сигурността вносът от страната на инките през днешния ден е неразрешен на Иберийския полуостров.
След като пловдивчанинът се уверил, че в нашето море има злато, трябвало единствено някой да го извади, пакетира и транспортира до средиземноморския пазар. Избрал да развива бизнеса си в Черноморец и почнал да учи тънкостите на занаята. В началото с един холандец и един италианец наели банкрутирал завод за салами и го преустроили. Купили машини от Италия, а от Испания довели риболовци, които да научат нашите по какъв начин се лови бяла мида. Начинанието глътнало огромна инвестиция. Две години били на загуба, само че не се отказали и последователно станали по-добри от учителите си. Стартирали с потенциал 200 кг дневно, а към днешна дата преработват до 15 тона дневно.
Бялата мида е дива и се храни с планктон. Живее главно в прибоя, където има талази, по тази причина се назовава и сърфист. Има я в обилие на нашето Черноморие и в Средиземно море, само че трябват положителни условия, с цел да се откри и извади.
Важно е да се улучи моментът, когато морето е умерено
Лови се със специфични устройства под формата на търмък, които разравят пясъка на дълбочина 3-5 см, където мидата се крие, и я прибират в мрежи. След като се изтегли, се почиства на място в лодки. А интервалът на вадене е от април до ноември, с месец спиране по време на размножителния интервал. При неприятно време и през зимата тя хибернира и се задълбава на 10-15 см в пясъка и по този начин презимува. Когато температурата на водата се затопли до 15 градуса, тя излиза и тогава стартира размножителният й период.
След като влязат в преработвателното дружество, мидите се слагат за 24 часа в специфични вани с циркулираща вода, където се филтрират неведнъж и се пречистват от пясък и от отрови. След като станат годни за консумация, пътищата им са два -
да се насочат към пазар в свежо положение или да се замразят.
Прясната мида, която има живот до 7 дни при температура от 0 до 4 градуса, отпътува в стиропорени пратки със аероплан за Испания, Франция и Италия. Преди това е опакована в мрежи и етикетирана. Тази, която остава за дълготрайно предпазване, първо се пастьоризира при избрана температура, след което шоково се замразява и се пакетира в разнообразни по грамаж опаковки. В момента от „ Бългериън уайт шелс “ ООД търсят пазар за бялата мида в страните от Далечния изток, главно в Китай. В България няма традиция да се употребява бяла мида и по принцип морски блага, само че ползата към нея стартира да се разсънва. Вече има поръчки от някои заведения за хранене по морските ни курорти.
За 8-9 години пловдивската компания основава занаят по морето
След старта на нейната активност по Черноморието се основават още 5-6 цеха за улов и преправка на бяла мида. Само в улова вземат участие към 1000 индивида, а близо 5000 са ангажираните в процеса от ваденето до преработката. Годишният експорт на всички предприятия е близо 1000 тона. Преди година пловдивчанинът направил втора фабрика в Черноморец, която е за преправка и заледяване на рапани и черноморска риба. В момента създава на ишлеме и създава външни пазари. България е обичаен експортьор на рапани, главно за Южна Корея, Япония и Китай.
Забрана за улов по време на размножителния интервал
С цел предпазване на типовете в международен мащаб има наклонност да се понижава уловът на морската фауна. Години наред нашите риболовци работели на черно и при влизането ни в Европейския съюз сме заявили доста малко количество, което е предопределило и ниска рибна квота за България. Специално за бялата мида и рапаните няма квоти, само че те се постановат от самите компании. Членовете на Асоциацията на производителите на рибни артикули БГ ФИШ са поискали страната да вкара ограничавания за улов на бяла мида по време на размножителния интервал, с цел да се запази типът. Забраната е от 22 май до 22 юни.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ