Необяснимата одисея на една мозайка
Пловдив справедливо носи купата Град на художниците, тъй като е отгледал в горещата си южна шепа три доста мощни генерации художници в интервала след Освобождението до момента. Името на Димитър Киров- Ди Киро изпъква в последната група наред с Георги Божилов- Слона, Йоан Левиев, Кольо Витковски и други. Той надживя много от тях и си отиде през 2008-ма година. Дори откакто го повали инсулт, не спря да твори и едно от последните неща, които направи, беше освежаването на сграфитото в Стария град. Личи си до каква степен е стигнал, тъй като след гибелта му никой не продължи.
Макар и да го няма към този момент 11 години, срещите с творчеството на Димитър Киров не стопират, тъй като неговата муза, дългогодишна брачна половинка и вярна пазителка на художествения му свят Русалия Кирова не стопира да провежда изложения и да припомня за него. На 1 ноември 2011 година един дребен, само че знаков площад в Стария Пловдив бе кръстен на името на художника. До него водят стълбите до катедралния храм " Света Богородица ", от него се излиза на Античния спектакъл, там са църквата " Свети Николай ", Домът на научните служащи и къщата- музей на Христо Г. Данов.
И тук стартира една авантюра, която няма разумно пояснение.
Русалия Кирова пожела да подари на Стария град последната мозайка, направена от брачна половинка и преди гибелта му. Скулпторът Жорж Трак приготви и укрепи творбата, тъй като бе направена на фазер. От много време тя е подготвена да бъде поставена на твърда повърхнина, с цел да остане там като белег от художника, чието име се чете на метри на указателна табела. Избрано е уместно място, което е на каменната ограда на Дома на научните работници- хем на площада, хем малко настрана, ненатрапващо се, само че очевидно.
И това, което прави Русалия Кирова, известна балерина в Пловдивската държавна опера от близкото минало, е да върви от служител на служител в община Пловдив, в регион Централен, в Общинския институт " Старият Пловдив " да пита може ли да я постави, не може ли и никой не желае да каже съответното " да ". Буквално си я препращат от един кабинет в различен, от една администрация в друга, а репликата на Иван Тотев " Да бе, несъмнено, че ще я сложим " се повтаря и повтаря през тия две години, като към този момент наближава моментът, в който ще бъде наследена от някой различен кмет. През този интервал на изчакване, донорите са получили даже опасност за 10 000 лева санкция, в случай че подхващат нещо сами. Оказва се толкоз невероятно мъчно да се сложи мозайка на художник, освен скъп и приет, само че и дал името си на площад. Много забавно, при толкоз административни абракадабри, по какъв начин над Стария Пловдив грее надпис Plovediv - би трябвало и за него да се чудят с години, само че там въпросът е решен.
А последната мозайка на Димитър Киров чака...
Макар и да го няма към този момент 11 години, срещите с творчеството на Димитър Киров не стопират, тъй като неговата муза, дългогодишна брачна половинка и вярна пазителка на художествения му свят Русалия Кирова не стопира да провежда изложения и да припомня за него. На 1 ноември 2011 година един дребен, само че знаков площад в Стария Пловдив бе кръстен на името на художника. До него водят стълбите до катедралния храм " Света Богородица ", от него се излиза на Античния спектакъл, там са църквата " Свети Николай ", Домът на научните служащи и къщата- музей на Христо Г. Данов.
И тук стартира една авантюра, която няма разумно пояснение.
Русалия Кирова пожела да подари на Стария град последната мозайка, направена от брачна половинка и преди гибелта му. Скулпторът Жорж Трак приготви и укрепи творбата, тъй като бе направена на фазер. От много време тя е подготвена да бъде поставена на твърда повърхнина, с цел да остане там като белег от художника, чието име се чете на метри на указателна табела. Избрано е уместно място, което е на каменната ограда на Дома на научните работници- хем на площада, хем малко настрана, ненатрапващо се, само че очевидно.
И това, което прави Русалия Кирова, известна балерина в Пловдивската държавна опера от близкото минало, е да върви от служител на служител в община Пловдив, в регион Централен, в Общинския институт " Старият Пловдив " да пита може ли да я постави, не може ли и никой не желае да каже съответното " да ". Буквално си я препращат от един кабинет в различен, от една администрация в друга, а репликата на Иван Тотев " Да бе, несъмнено, че ще я сложим " се повтаря и повтаря през тия две години, като към този момент наближава моментът, в който ще бъде наследена от някой различен кмет. През този интервал на изчакване, донорите са получили даже опасност за 10 000 лева санкция, в случай че подхващат нещо сами. Оказва се толкоз невероятно мъчно да се сложи мозайка на художник, освен скъп и приет, само че и дал името си на площад. Много забавно, при толкоз административни абракадабри, по какъв начин над Стария Пловдив грее надпис Plovediv - би трябвало и за него да се чудят с години, само че там въпросът е решен.
А последната мозайка на Димитър Киров чака...
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ