Д-р Петко Георгиев, Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив: Васил Левски наподоби Господ даже и в смъртта
Пловдив. Васил Левски наподоби Господ дори и в гибелта. Това сподели в словото си във връзка 182 години от рождението на Апостола доктор Петко Георгиев, основен библиотекар в Народна библиотека „ Иван Вазов “ в Пловдив, секретар на комитет „ Родолюбие “ и отдалечен роднина на Левски, съобщи кореспондент на Радио „ Фокус “ – Пловдив .
„ Кой е Васил Кунчев – народен воин, идеолог и уредник на Българската национална гражданска война, деятел на българската независимост?!? Щеше ли да му се понрави тази протоколна ласкателност? Не! Както, вярвайте не се нрави на Св. Йоан Рилски Чудотворец, че го поставихме на монетата от един лев. Ликът на светец безсребърник върху монета….времена. Търговец ли беше Васил от Карлово, господар, майстор, еснафин? Не, той беше просто духовник, черноризец като всички, които изброих доскоро. Васил става послушник като дете, едвам на 15 години. На 7 декември 1858 година единствено на 21 години приема монашество и е ръкоположен с името Игнатий в Сопотския манастир „ Свети Спас “ от йеромонах Кирил Рилски. А на 22 години към този момент получава първия си духовнически ранг и става Отец Дякон Игнатий. По своя античен план монашеството е подражателство на Христовия метод на живот. Монахът би трябвало да не е женен, свободен е от роднински връзки, без покрив над главата си, странстващ, живее в доброволна мизерия и пости, прекарващ нощите си в молитва. Забележете на 21 години, един млад мъж приема монашество и по стародавна традиция дава три обета пред Бог – за смирение, за непорочие и за нестяжение. Послушанието е непринудено отказване от личното Аз и работа в името на хората и положителното, целомъдрието е отменяне на всяка телесна пристрастеност – пиене, сласт, алчност, леност. Нестяжението, зад тази остаряла дума се крие обещанието на всеки духовник да не има нищо от този свят. На 21 години Васил от Карлово се преобразява в отец Игнатий, който има волята да загърби целия свят. На 21 години “, сподели доктор Петко Георгиев.
„ Преди години беше доста комфортно всичко обвързвано с вярата и религията на нашия народ да бъде зачерквано. Зачеркнато беше и предишното на Левски. Казваха и още споделят „ той хвърли расото и стана революционер…. “. Само че монахът Игнатий съблюдава обета си за смирение и поисква позволение от своя нравствен ментор йеромонах Кирил, с цел да отиде и да се запише в легията, и получава това позволение. На 19 април 1864 година, точно на Великден, на 27 години Игнатий отрязва косите си, към този момент не е духовник, само че резервира духовния си ранг на дякон. Той в никакъв случай не се отхвърля от това. Имало е предпочитание да бъде даден на църковен съд поради тази си постъпка, само че тогавашният Пловдивски епископ Паисий, не разрешава всякакво гонене на дякона. Забележете, той не напуща манастира, с цел да се задоми, да захване търговия или да емигрира, напуща го, с цел да се захване за революционната работа “, уточни той.
Д-р Петко Георгиев акцентира, че революционно ни придвижване нямаше да е същото без отец Игнатий Левски. „ Той е отшелнически толерантен, замислен и старателен, управлява се от своите надълбоко християнски полезности и морал. Той цялостен излъчва благочестие, което в последна сметка му печели доверието и любовта на народа ни. Никога не хвърля расото, десетки са спомените на съвременници, които приказват за това по какъв начин взе участие в богослуженията в някое затънтено село или огромен град. Как облечен в расото на вуйна си Христина измежду нощ реди причастни молебствия, по какъв начин с ангелския си глас от клира въодушевява народа, а след това меко им споделя: „ аз и по други неща съм пристигнал да ви приказвам байовци “. Неговата естествена среда е храмът и учебното заведение, по тази причина и там търси своите бъдещи съратници. Благочестиви мъже, доблестни християни, които заклева върху свещеното евангелие. Те щяха да осъществят неговата гражданска война. Църквите са крепостите на Април 76-та, Батак, Перущица, Ново Село… “, уточни в словото си основният библиотекар.
„ Ние познаваме живота на Левски, кой може да каже, че той нарушава трите обета, които дава пред Бог. На егото си ли служи, или на народа си?! Развратничи, пиянства и гуляе ли? Трупа благосъстояние, парцели и движимости!? Толкова е умилително неговото примирение, че той дори в тефтерчето си разказва няколкото гроша, които си разрешава да похарчи за малко маслинки, шекер и ябълка…защото гладува. Вече загатнах, че монахът би трябвало да се стреми да прилича живота на Господ Иисус Христос, а отец дякон Игнатий Васил Левски, наподоби Господ дори и в гибелта. Увисна на въжето, предопределено за разбойници, както Бог увисна на кръста, предопределен за разбойници. Империите желаеха да ги унижат, а те просияха. Умря на годините, на които съм аз сега. За мен това е къс житейски път, а за него – очевидно задоволително, с цел да преобърне цялостен един народ и времето, в което живее “, уточни той.
„ Скъпи братя и сестри българи, „ Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него…. “ Днешното време е доста ужасно, то обръща нашия народ във въртележката на всякакви измислени неолиберални полезности, джендър идеологии, и трети полове. Страх ме е, боязън ме е, че може да изчезнем. Пет века имахме най-малко вярата си, тя беше нашият имунитет. Радклиф-Браун, английски академик, преди години потвърждава, че всяко общество се нуждае от три детайла, с цел да съществува – общи закони, общ морал и обща вяра. Липсата им води до разпад на обществото. Скъпи братя и сестри, ние с вас не можем да напишем закони, не можем да отговаряме за морала на всеки, само че можем да запазим вярата на дедите си. Факт е, че дребните религиозни общности в България са най-сплотени и ние се учудваме. Преди години една идеология много се постара да изведе хората от храма, с цел да ги направи безлична класова маса и съумя. Често съм чувал какъв брой са сплотени нашите съседи гърците, по какъв начин посрещат всичко дружно. Така е, и те като нашите предци всяка неделя, когато камбаната удари, отиват в храма, където няма разлики, препирни и разногласия, а с преимущество са единствено децата. Имам апел към вас, може да сме най-бедната страна в Европа, само че имаме достолепие. Идва неделя, на инат на всичко, сложете най хубавите си облекла, вземете децата си и отделете час и половина, с цел да отидете на черква, както на Великден. За дедите ни всяка седмица беше Великден, тъй като въпреки и плебеи, те всяка неделя ставаха свободни в своите дребни вкопани каменни храмове. Идете на черква и там ще срещнете други хора, хора като вас, с вашите проблеми, страхове и очаквания ще стартират да обръщат времето. Така се ражда народ. Кой знае, може и нашето време да е родило своя дякон, който ни очаква… “, приключи словото си доктор Петко Георгиев.
Тони МИХАЙЛОВ
„ Кой е Васил Кунчев – народен воин, идеолог и уредник на Българската национална гражданска война, деятел на българската независимост?!? Щеше ли да му се понрави тази протоколна ласкателност? Не! Както, вярвайте не се нрави на Св. Йоан Рилски Чудотворец, че го поставихме на монетата от един лев. Ликът на светец безсребърник върху монета….времена. Търговец ли беше Васил от Карлово, господар, майстор, еснафин? Не, той беше просто духовник, черноризец като всички, които изброих доскоро. Васил става послушник като дете, едвам на 15 години. На 7 декември 1858 година единствено на 21 години приема монашество и е ръкоположен с името Игнатий в Сопотския манастир „ Свети Спас “ от йеромонах Кирил Рилски. А на 22 години към този момент получава първия си духовнически ранг и става Отец Дякон Игнатий. По своя античен план монашеството е подражателство на Христовия метод на живот. Монахът би трябвало да не е женен, свободен е от роднински връзки, без покрив над главата си, странстващ, живее в доброволна мизерия и пости, прекарващ нощите си в молитва. Забележете на 21 години, един млад мъж приема монашество и по стародавна традиция дава три обета пред Бог – за смирение, за непорочие и за нестяжение. Послушанието е непринудено отказване от личното Аз и работа в името на хората и положителното, целомъдрието е отменяне на всяка телесна пристрастеност – пиене, сласт, алчност, леност. Нестяжението, зад тази остаряла дума се крие обещанието на всеки духовник да не има нищо от този свят. На 21 години Васил от Карлово се преобразява в отец Игнатий, който има волята да загърби целия свят. На 21 години “, сподели доктор Петко Георгиев.
„ Преди години беше доста комфортно всичко обвързвано с вярата и религията на нашия народ да бъде зачерквано. Зачеркнато беше и предишното на Левски. Казваха и още споделят „ той хвърли расото и стана революционер…. “. Само че монахът Игнатий съблюдава обета си за смирение и поисква позволение от своя нравствен ментор йеромонах Кирил, с цел да отиде и да се запише в легията, и получава това позволение. На 19 април 1864 година, точно на Великден, на 27 години Игнатий отрязва косите си, към този момент не е духовник, само че резервира духовния си ранг на дякон. Той в никакъв случай не се отхвърля от това. Имало е предпочитание да бъде даден на църковен съд поради тази си постъпка, само че тогавашният Пловдивски епископ Паисий, не разрешава всякакво гонене на дякона. Забележете, той не напуща манастира, с цел да се задоми, да захване търговия или да емигрира, напуща го, с цел да се захване за революционната работа “, уточни той.
Д-р Петко Георгиев акцентира, че революционно ни придвижване нямаше да е същото без отец Игнатий Левски. „ Той е отшелнически толерантен, замислен и старателен, управлява се от своите надълбоко християнски полезности и морал. Той цялостен излъчва благочестие, което в последна сметка му печели доверието и любовта на народа ни. Никога не хвърля расото, десетки са спомените на съвременници, които приказват за това по какъв начин взе участие в богослуженията в някое затънтено село или огромен град. Как облечен в расото на вуйна си Христина измежду нощ реди причастни молебствия, по какъв начин с ангелския си глас от клира въодушевява народа, а след това меко им споделя: „ аз и по други неща съм пристигнал да ви приказвам байовци “. Неговата естествена среда е храмът и учебното заведение, по тази причина и там търси своите бъдещи съратници. Благочестиви мъже, доблестни християни, които заклева върху свещеното евангелие. Те щяха да осъществят неговата гражданска война. Църквите са крепостите на Април 76-та, Батак, Перущица, Ново Село… “, уточни в словото си основният библиотекар.
„ Ние познаваме живота на Левски, кой може да каже, че той нарушава трите обета, които дава пред Бог. На егото си ли служи, или на народа си?! Развратничи, пиянства и гуляе ли? Трупа благосъстояние, парцели и движимости!? Толкова е умилително неговото примирение, че той дори в тефтерчето си разказва няколкото гроша, които си разрешава да похарчи за малко маслинки, шекер и ябълка…защото гладува. Вече загатнах, че монахът би трябвало да се стреми да прилича живота на Господ Иисус Христос, а отец дякон Игнатий Васил Левски, наподоби Господ дори и в гибелта. Увисна на въжето, предопределено за разбойници, както Бог увисна на кръста, предопределен за разбойници. Империите желаеха да ги унижат, а те просияха. Умря на годините, на които съм аз сега. За мен това е къс житейски път, а за него – очевидно задоволително, с цел да преобърне цялостен един народ и времето, в което живее “, уточни той.
„ Скъпи братя и сестри българи, „ Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него…. “ Днешното време е доста ужасно, то обръща нашия народ във въртележката на всякакви измислени неолиберални полезности, джендър идеологии, и трети полове. Страх ме е, боязън ме е, че може да изчезнем. Пет века имахме най-малко вярата си, тя беше нашият имунитет. Радклиф-Браун, английски академик, преди години потвърждава, че всяко общество се нуждае от три детайла, с цел да съществува – общи закони, общ морал и обща вяра. Липсата им води до разпад на обществото. Скъпи братя и сестри, ние с вас не можем да напишем закони, не можем да отговаряме за морала на всеки, само че можем да запазим вярата на дедите си. Факт е, че дребните религиозни общности в България са най-сплотени и ние се учудваме. Преди години една идеология много се постара да изведе хората от храма, с цел да ги направи безлична класова маса и съумя. Често съм чувал какъв брой са сплотени нашите съседи гърците, по какъв начин посрещат всичко дружно. Така е, и те като нашите предци всяка неделя, когато камбаната удари, отиват в храма, където няма разлики, препирни и разногласия, а с преимущество са единствено децата. Имам апел към вас, може да сме най-бедната страна в Европа, само че имаме достолепие. Идва неделя, на инат на всичко, сложете най хубавите си облекла, вземете децата си и отделете час и половина, с цел да отидете на черква, както на Великден. За дедите ни всяка седмица беше Великден, тъй като въпреки и плебеи, те всяка неделя ставаха свободни в своите дребни вкопани каменни храмове. Идете на черква и там ще срещнете други хора, хора като вас, с вашите проблеми, страхове и очаквания ще стартират да обръщат времето. Така се ражда народ. Кой знае, може и нашето време да е родило своя дякон, който ни очаква… “, приключи словото си доктор Петко Георгиев.
Тони МИХАЙЛОВ
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ