Савина Петкова, председател на Общинския съвет в Пловдив: В дни като този дълбоката човешката признателност повелява да надскочим границите на България
Пловдив. В дни като този дълбоката човешката благодарност повелява да надскочим границите на България. Историята има една истина за събитията от 1877-1878 година и нищо не може да заличи обстоятелството, че свидните синове на съветския народ, на румънския, финландския, украинския, белоруския, полския, литовския нации поставиха костите си за нашата независимост и откриха финален покой на българска земя. Това сподели в словото си Савина Петкова, ръководител на Общинския съвет в Пловдив, по време на тържественото честване на 140 години от Освобождението на България, съобщи кореспондент на Радио „ Фокус ” - Пловдив . „ Българската независимост има доста герои, пред които през днешния ден смирено свеждаме глава. Наш дълг е да помним, че предците ни дадоха най-свидното си, отхвърлиха се от най-милото си, с цел да счупи Отечеството тежките окови на робството “, добави Петкова.
Изстрадала Освобождението от робството, възпяла героизма на героите си, добила горделивост и самочувствие, България гордо брани свободата и през днешния ден. Трети Март ще пребъде, тъй като пречиства и сплотява, тъй като той принадлежи на народа. Нито миналите години, нито безмилостният ход на историята могат да го отдалечат и отделят от нас. „ Защото България имаше и има схващане за бъдеще, бъдеще което носи името Свобода! ”, сподели още Савина Петкова.
Тя означи още, че в историята на всеки народ има дати и събития, незаличими от полъха на столетията, изстрадани и заплатени със премеждия и скъпи жертви. За нас българите това е Трети март, денят в който се слага началото на новото летоброене на българската страна. Дата трансформирала се в знак на успеха и свободата. Дата поставила края освен на една тежка война, само че изпълнила съкровения идеал на българина – да бъде свободен, да има духовна самостоятелност, право на лична просвета, книжовност и своя национална принадлежност, да има своя страна и самичък да дефинира ориста си. „ 140 години са задоволителна историческа отдалеченост, с цел да се открои огромната политическа и обществена рамка на това епохално събитие в новата история на България ”, сподели още Савина Петкова. „ Този ден е ден на национална горделивост, само че и ден на примирение и благодарност. Актът на Освобождението постоянно е бил барометър за националното ни самочувствие във време на тествания, гаранция за узряване на духа и очакванията ни за новия български ден ”, добави тя. Дори и в най-тъмните години на робството българският народ съумява да запази своята религия, език и обичаи и не чака безплатно да получи своята независимост. Пътят към нея минава през икономическото замогване на българите през ХVІІІ и ХІХ век, когато средногорските и подбалкански селища стават стопанското сърце на османската империя; през битката за национална култура, когато във всяко българско населено място се основава учебно заведение със собствен даскал и учебници на родния език, през църковно-националната битка, когато във всяка черква служи духовник на родния език, а българите имат към този момент своя Екзархия. Възраждането е смел исторически героизъм, тъй като българските църкви, учебни заведения и общини, въпреки и в изискванията на иго, съумяват да се изградят като самобитни национални институции, зачатъци на възстановяващата се държавна традиция. „ Пътят към свободата минава през саможертвата на хайдушките дружини, през огъня на четническото придвижване, през комитетите на Васил Левски и чутовната Априлска епопея “, сподели още Савина Петкова.
Цветана ТОНЧЕВА
Изстрадала Освобождението от робството, възпяла героизма на героите си, добила горделивост и самочувствие, България гордо брани свободата и през днешния ден. Трети Март ще пребъде, тъй като пречиства и сплотява, тъй като той принадлежи на народа. Нито миналите години, нито безмилостният ход на историята могат да го отдалечат и отделят от нас. „ Защото България имаше и има схващане за бъдеще, бъдеще което носи името Свобода! ”, сподели още Савина Петкова.
Тя означи още, че в историята на всеки народ има дати и събития, незаличими от полъха на столетията, изстрадани и заплатени със премеждия и скъпи жертви. За нас българите това е Трети март, денят в който се слага началото на новото летоброене на българската страна. Дата трансформирала се в знак на успеха и свободата. Дата поставила края освен на една тежка война, само че изпълнила съкровения идеал на българина – да бъде свободен, да има духовна самостоятелност, право на лична просвета, книжовност и своя национална принадлежност, да има своя страна и самичък да дефинира ориста си. „ 140 години са задоволителна историческа отдалеченост, с цел да се открои огромната политическа и обществена рамка на това епохално събитие в новата история на България ”, сподели още Савина Петкова. „ Този ден е ден на национална горделивост, само че и ден на примирение и благодарност. Актът на Освобождението постоянно е бил барометър за националното ни самочувствие във време на тествания, гаранция за узряване на духа и очакванията ни за новия български ден ”, добави тя. Дори и в най-тъмните години на робството българският народ съумява да запази своята религия, език и обичаи и не чака безплатно да получи своята независимост. Пътят към нея минава през икономическото замогване на българите през ХVІІІ и ХІХ век, когато средногорските и подбалкански селища стават стопанското сърце на османската империя; през битката за национална култура, когато във всяко българско населено място се основава учебно заведение със собствен даскал и учебници на родния език, през църковно-националната битка, когато във всяка черква служи духовник на родния език, а българите имат към този момент своя Екзархия. Възраждането е смел исторически героизъм, тъй като българските църкви, учебни заведения и общини, въпреки и в изискванията на иго, съумяват да се изградят като самобитни национални институции, зачатъци на възстановяващата се държавна традиция. „ Пътят към свободата минава през саможертвата на хайдушките дружини, през огъня на четническото придвижване, през комитетите на Васил Левски и чутовната Априлска епопея “, сподели още Савина Петкова.
Цветана ТОНЧЕВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ