Над 20 години макет с естествени размери на паметник на Съединението стои на площада
Пловдив се бори тъкмо 100 години да има монумент на Съединението, откакто редица състезания за паметника по този начин и не водят до финален край. Още през 1925г. са положени основите на паметника, само че монумент по този начин и не е повдигнат.
Прочетете още
През 1939г. е решено да бъде изработен макет на паметника на площад " Съединение ". Макет в естествени размери е повдигнат на бетонния постамен и се намира тъкмо против Четвъртък пазара. Именно с пазар е обвързван и един от огромните проблеми да няма монумент. Местните хора се опасяват, че пазарът ще бъде опустошен и са срещу паметника. През 1939г. е подложен макетът с естествени размери на паметника " Съединението " на склуптора Кирил Тодоров, а тъкмо по този начин би трябвало да наподобява паметника и в реалност.
В обява във вестник " Юг " четем, че общата дължина на монумента е трябвало да бъде 17 метра и 20 см. и да коства към 2 млн. лв.. Трябвало е и да бъде повдигнат за година и половина. Паметникът изобразява северна и южна България.
Поради обаче настоящото и до през днешния ден - липса на средства паметникът по този начин и не става факт.
Паметникът на Съединението, заради повишаването на материалите, не може да бъде построен със събраните средства. Комитетът моли към всички общини от региона да плануват в бюджетите си помощи за довеждане докрай на паметника. Най-вече е заинтригувана Пловдивската община, защото той ще бъде издигнат в града. По тази причина се планува в бюджета помощ за завършването му, написа през 1942г. Пловдивски общински вестник.
Предвид, че България към този момент е влезнала и във Втората международна война паметникът по този начин и не става факт, а остава единствено макетът.
С идването на комунизма макет с естествени размери остава на площада, само че през 60-те години е решено да бъде отстранен поради градежа на постройката на проектанската организация.
Чак през 1985г. Пловдив най-сетне се снабдява с същински монумент на Съединението. Всъщност решението идва още през 1984г., когато се взема решение 100-годишната да бъде маркирана уместно. Тогава по традиция за огромни годишнини като да вземем за пример 100 години от Априлското въстание - 1976 и 1300 България през 1981г. се означават охолно от тогавашната комунистическа власт.
Четвъртък пазара е изместен на настоящето си място.
Любопитно е, че след откриването на паметника през 1985г. даже в пловдивската преса липсва и дребен ред за отбелязване на Съединението през 1986г.
Снимки: Държавен списък - Пловдив
Прочетете още
През 1939г. е решено да бъде изработен макет на паметника на площад " Съединение ". Макет в естествени размери е повдигнат на бетонния постамен и се намира тъкмо против Четвъртък пазара. Именно с пазар е обвързван и един от огромните проблеми да няма монумент. Местните хора се опасяват, че пазарът ще бъде опустошен и са срещу паметника. През 1939г. е подложен макетът с естествени размери на паметника " Съединението " на склуптора Кирил Тодоров, а тъкмо по този начин би трябвало да наподобява паметника и в реалност.
В обява във вестник " Юг " четем, че общата дължина на монумента е трябвало да бъде 17 метра и 20 см. и да коства към 2 млн. лв.. Трябвало е и да бъде повдигнат за година и половина. Паметникът изобразява северна и южна България.
Поради обаче настоящото и до през днешния ден - липса на средства паметникът по този начин и не става факт.
Паметникът на Съединението, заради повишаването на материалите, не може да бъде построен със събраните средства. Комитетът моли към всички общини от региона да плануват в бюджетите си помощи за довеждане докрай на паметника. Най-вече е заинтригувана Пловдивската община, защото той ще бъде издигнат в града. По тази причина се планува в бюджета помощ за завършването му, написа през 1942г. Пловдивски общински вестник.
Предвид, че България към този момент е влезнала и във Втората международна война паметникът по този начин и не става факт, а остава единствено макетът.
С идването на комунизма макет с естествени размери остава на площада, само че през 60-те години е решено да бъде отстранен поради градежа на постройката на проектанската организация.
Чак през 1985г. Пловдив най-сетне се снабдява с същински монумент на Съединението. Всъщност решението идва още през 1984г., когато се взема решение 100-годишната да бъде маркирана уместно. Тогава по традиция за огромни годишнини като да вземем за пример 100 години от Априлското въстание - 1976 и 1300 България през 1981г. се означават охолно от тогавашната комунистическа власт.
Четвъртък пазара е изместен на настоящето си място.
Любопитно е, че след откриването на паметника през 1985г. даже в пловдивската преса липсва и дребен ред за отбелязване на Съединението през 1986г.
Снимки: Държавен списък - Пловдив
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ