Пловдив отдаде почит на героите, донесли свободата на България преди

Пловдив отдаде респект на героите, донесли свободата на България преди 140 години. Хълмът на Освободителите през днешния ден изкачиха стотици пловдивчани - млади и остарели, с цел да положат своето цвете и да прекарат дружно най-светлия от всичкипразници в календара на България - 3 март, съобщи кореспондент на Plovdiv24.bg. 
"Българската независимост има доста герои, пред които през днешния ден смирено свеждаме глава. Наш дълг е да помним, че предците ни дадоха най-свидното си, отхвърлиха се от най-милото си, с цел да счупи Отечеството тежките окови на робството. В дни като този дълбоката човешката благодарност повелява да надскочим границите на България ", обърна се към тях със словото си Савина Петкова - ръководител на Общинския съвет. 
"В историята на всеки народ има дати и събития, незаличими от полъха на столетията, изстрадани и заплатени със премеждия и скъпи жертви. За нас българите това е Трети март, денят в който се слага началото на новото летоброене на българската страна. Това е датата, трансформирала се в в знак на успеха и свободата, поставила края на една тежка война и изпълнила съкровенния идеал на българина - да бъде свободен, да има духовна самостоятелност, право на лична просвета, книжовност и своя национална принадлежност, да има своя страна и самичък да дефинира ориста си.
140 години са задоволителна историческа отдалеченост, с цел да се открои огромната политическа и обществена рамка на това епохално събитие в новата история на България. Ден на национална горделивост, само че и ден на примирение и благодарност. Актът на Освобождението постоянно е бил барометър за националното ни самочувствие във време на тествания, гаранция за узряване на духа и очакванията ни за новия български ден.

Дори и в най-тъмните години на робството българският народ съумява да запази своята религия, език и обичаи и не чака безплатно да получи своята независимост. Пътят към нея минава през икономическото замогване на българите през ХVІІІ и ХІХ век, когато средногорските и подбалкански селища стават стопанското сърце на османската империя; през битката за национална култура, когато във всяко българско населено място се основава учебно заведение със собствен даскал и учебници на родния език, през църковно - националната битка, когато във всяка черква служи духовник на родния език, а българите имат към този момент своя Екзархия. Възраждането е смел исторически героизъм, тъй като българските църкви, учебни заведения и общини, въпреки и в изискванията на иго, съумяват да се изградят като самобитни национални институции, зачатъци на възстановяващата се държавна традиция. Пътят към свободата минава през саможертвата на хайдушките дружини, през огъня на четническото придвижване, през комитетите на Васил Левски и чутовната Априлска епопея. 

Българската независимост има доста герои, пред които през днешния ден смирено свеждаме глава. Наш дълг е да помним, че предците ни дадоха най-свидното си, отхвърлиха се от най-милото си, с цел да счупи Отечеството тежките окови на робството. В дни като този дълбоката човешката благодарност повелява да надскочим границите на България. 

Историята има една истина за събитията от 1877-1878г. и нищо не може да заличи обстоятелството, че свидните синове на съветския народ, на румънския, финландския, украинския, белоруския, полския, литовския нации поставиха костите си за нашата независимост и откриха финален покой на българска земя. Изстрадала Освобождението от робството, възпяла героизма на героите си, добила горделивост и самочувствие, България гордо брани свободата и през днешния ден. Трети Март ще пребъде, тъй като пречиства и сплотява, тъй като той принадлежи на народа. Нито миналите години, нито безмилостният ход на историята могат да го отдалечат и отделят от нас. Защото България имаше и има схващане за бъдеще, бъдеще което носи името Свобода! "

За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.