Навършват се 158 години от рождението на генерал-лейтенант Георги Вазов
Пловдив. Навършват се 158 години от рождението на българския военачалник генерал-лейтенант Георги Вазов. Това заяви за Радио „ Фокус ”-Пловдив доцент доктор Петър Ненков. Генерал-лейтенант Георги Вазов е роден на 17 януари (5-ти по остарял стил) 1860 година в Сопот, в многолюдното семейство на Съба и Минчо Вазови. Още от дребен е откърмен със здрав възрожденски морал, който оказва помощ за образуването му като персона с ярка характерност.
Пред 1866 година Георги постъпва в Сопотското учебно заведение при изтъкнатия даскал Начо Труфчев от Клисура. Силната му обич към знанията са причина той да продължи образованието си в фамозната Априловска гимназия, където учи дружно с бъдещите генерали от българската войска Иван Фичев, Михаил Савов, Матей Андреев и други будни юноши.
След разгрома на Априлското въстание, татко му взема решение да го изпрати при своя брат Кирко в град Олтеница, Румъния. След оповестяването на Руско-турската война 1877-1878г. и прекосяването на Дунава от съветските войски той е назначен за писар, дружно с Алеко Константинов, в българско губернаторство в Свищов при губернатора Найден Геров. Тук Георги посреща вестта за подписания Сан Стефански кротичък контракт сред Русия и Високата врата, с който България възкръсва от пепелищата на петвековното иго.
След Освобождението отпътува с 10 български момчета да учи в Одеското юнкерско учебно заведение. През 1880 година Вазов приключва с цялостно отличие учебното заведение и завръщайки се в България, постъпва в княжеската армия. Руските военни ученици са сложени в неравностойно състояние по отношение на своите съвипускници от военното учебно заведение в София. Този епизод кара Георги Вазов да подаде доклад за пренасяне в Източнорумелийската милиция. Отначало е причислен в 2-ра рота на образователния батальон, а след това турският военачалник губернатор Алеко Богориди го взема за собствен трети адютант. Непрестанният му блян към рационализиране е причина да подаде доклад за постъпване в Николаевската военноинженерна академия в Русия.
След осъщественото на 6 септември 1885 година Съединение, всички български офицери, командировани за образование в съветските военни учебни заведения и академии потеглят за своята татковина, с цел да изпълнят свещения си дълг към нея. Поради липса на свободни командирски длъжности, Вазов е изпратен от командващия южнобългарските войски подполковник Данаил Николаев при инженера на корпуса – капитан Велчев със задача да му окаже помощ при фортификационното съоръжение на предната позиция при Търново сеймен /Симеоновград/. Малко по-късно поручик Вазов е изпратен в Елхово и Тополовград, с цел да управлява построяването на позициите. От там той отпътува за Котленския проход, с цел да го трансформира в непревземаема цитадела за врага, при положение, че той доближи до него.
Ударът обаче идва не от юг, а от запад. Сръбският крал Милан афишира война на младата българска страна, сякаш с претекста, че Съединението правело България прекомерно огромна страна и нарушавало статуквото на Балканите, подбудено от Берлинския конгрес на Великите сили. На запад се насочат всички българи, годни да носят оръжие, с цел да се наредят под знамената на застрашеното Отечество. Със своя кон Мартагон поручик Вазов идва в Пловдив и от там с двамата си братя – Иван и Владимир потеглят към Сливница, от където се чува тътенът на борбата. Макар и позакъснял поручик Вазов съумява да се включи във финалните акомпанименти на войната и взема присъединяване в борбата за Пирот. С гола сабя в ръка той повежда пехотинците във вихрена офанзива и със своя персонален образец увлича бойците си напред. За този си героизъм той е награден с медал за смелост и създаден предварително в чин- капитан.
През 1886 година взе участие в детронирането на княз Александър Батенберг.
Вследствие на контрапреврата, проведен от Стефан Стамболов и началника на Пловдивския гарнизон, подполковник Сава Муткуров, Вазов и останалите съзаклятници са принудени да емигрират в Турция.
Скита се немил и недраг в Скопие и Одрин и най-сетне се открива в Цариград. Тук се разболява тежко от ревматизъм и четири месеца престоява в болничното заведение. По това време у нас са смазани грубо офицерските протести в Русе и Силистра, а техните уредници са екзекутирани. След прочут престой в Бурса, капитан Вазов отпътува с параход за Одеса, където продължава да се лекува.
Почувствал се към този момент здрав той отпътува за Петербург, с цел да продължи прекъснатото си образование във военноинженерната академия. Завършва я ослепително и научава, че е назначен на работа в затънтената Закаспийска губерния. Много негови сътрудници го карат да се откаже, само че той отпътува в пустинята, където построява крепостта Кушка.
След 11 години, при стопляне на отношението сред Русия и България, Вазов получава опция да се завърне в своята татковина, с цел да отдаде силите си за организационното подсилване на българската войска.
На 29 януари 1898 година Вазов е назначен като офицер за особени поръчки при военно-инженерната ревизия. Междувременно той е назначен за шеф на инженерните работи във военно-инженерната ревизия. За да бъде създаден в по-горен чин капитан Георги Вазов е назначен за пълководец на 2 инженерна тайфа.
През 1900 година е създаден в чин полковник, откакто изкарва 10 години като капитан и е назначен за шеф на инженерните войски на българската войска. Оглавява комисия от генералщабни офицери, която посещава Австро-Унгария, Германия и Франция, с цел да се запознае на място с организацията на техните военно-инженерни войски и въздухоплавателното дело. Снабдяването на българската войска с нова инженерна техника, както и фортификационното съоръжение на държавните граници са директно свързани с неговото име.
В началото на 1906 година като контрольор на инженерните войски той е създаден в чин военачалник майор. През месец декември 1909 година му е организиран срамен правосъден развой, от който военачалник Вазов излиза като победител. Въпреки това, той е наказан на пет дни домакински арест, офицерската му чест е уязвена до гибел, приятелите ме се отдръпват от него, с цел да не гневят Двореца, в резултат на което той изпада в тежка меланхолия и подава доклад да овакантяване на армията.
Но времето и историята не са се си споделили още тежката дума за онеправдания военачалник. Те му готвят нови тествания, които ще му отредят място измежду фалангата на най-изтъкнатите български военноначалници.
Деятелната натура на генерала не се помирява с бездействието. Той закупува два автомобила от чужбина и открива с тях първата автомобилна линия у нас – София – Самоков. Поставя началото на автомобилното дело у нас и основава първото българско автомобилно сдружение. Основава и Българския колоездачен съюз. Пише доста публикации за българските военни списания.
Настъпва тревожната 1912 година. Балканските християнски страни основават съюз ориентиран против Османската империя. Цар Фердинанд е заставен да повика още веднъж под знамената несправедливо низвергнатия военачалник. Той е назначен за шеф на военните известия и стадии в българската войска. Под лозунга за освобождението на поробените братя и сестри в Македония и Тракия стартира трескава подготовка за бъдещата война. Обявяването на войната на 5 октомври 1912 година е посрещнато с неизразим екстаз у нас. Зареждат се тежките срещни сражения при Гечкенли, Селиолу, Петра, Ериклер.В борбите при Лозенград, Люлебургаз и Бунар хисар е пречупен гръбнака на Източната турска войска. В края на октомври българските войски доближават подстъпите на укрепената линия Чаталджа, която е последната бариера към Цариград. Падишахът изпраща молба за мир.
Фердинанд издава заповед бойните дейности да продължат до надвит край. Последва несполучливата офанзива на Чаталджа, където от турските патрони и снаряди и от избухалата холерна зараза умират хиляди български бойци.
Това дава кураж на младотурците, които правят през зимата на 1913 година боен прелом и не престават войната, пробвайки се да извършат радикален поврат в хода на бойните дейности. Пораженията им при Шаркьой и Булаир обаче ги отрезвяват, а паметната победа на българското оръжие при Одрин поставя точката на войната.
На 13 март 1913 година телеграфните организации разнасят по света една потресаваща новина: ”Одрин – непревземаемата цитадела, фортът от международно значение падна единствено след 48 часа под напора на българския боец ”. Генерал-майор Георги Вазов е безспорният воин и душа на тази безсмъртна епопея. На този ден комендантът на Одринската цитадела – Шукри паша свежда безропотно глава и предава своята сабя на военачалник Георги Вазов.
В края на месец юни 1913 година военачалник Вазов е назначен за министър на войната. Неговото 55-дневно министерстване съответствува с едни от най-трагичните моменти в новата българска история – Междусъюзническата война.
Не можейки да понесе шока, след Букурещкия кротичък контракт, раздрал грубо България, военачалник Вазов минава в запаса, само че продължава от близко да следи публично политическия живот у нас.
Заедно с брат си – националният стихотворец Иван Вазов застава отпред на делегация от изтъкнати български военноначалници и общественици, които насочат зов към Фердинанд да не причислява страната ни към Централните сили през Първата международна война и да не водиме война с Русия.
Изпълненият с непрекъснато напрежение живот оказва своето влияние върху другояче стоманения му организъм. На 13 август 1934г. генерал-лейтенант Георги Вазов със сетни старания се мъчи да стане от леглото.
74-годишният военачалник умира по този начин, както падат бойците на бойното поле – прав.
Цветана ТОНЧЕВА
Пред 1866 година Георги постъпва в Сопотското учебно заведение при изтъкнатия даскал Начо Труфчев от Клисура. Силната му обич към знанията са причина той да продължи образованието си в фамозната Априловска гимназия, където учи дружно с бъдещите генерали от българската войска Иван Фичев, Михаил Савов, Матей Андреев и други будни юноши.
След разгрома на Априлското въстание, татко му взема решение да го изпрати при своя брат Кирко в град Олтеница, Румъния. След оповестяването на Руско-турската война 1877-1878г. и прекосяването на Дунава от съветските войски той е назначен за писар, дружно с Алеко Константинов, в българско губернаторство в Свищов при губернатора Найден Геров. Тук Георги посреща вестта за подписания Сан Стефански кротичък контракт сред Русия и Високата врата, с който България възкръсва от пепелищата на петвековното иго.
След Освобождението отпътува с 10 български момчета да учи в Одеското юнкерско учебно заведение. През 1880 година Вазов приключва с цялостно отличие учебното заведение и завръщайки се в България, постъпва в княжеската армия. Руските военни ученици са сложени в неравностойно състояние по отношение на своите съвипускници от военното учебно заведение в София. Този епизод кара Георги Вазов да подаде доклад за пренасяне в Източнорумелийската милиция. Отначало е причислен в 2-ра рота на образователния батальон, а след това турският военачалник губернатор Алеко Богориди го взема за собствен трети адютант. Непрестанният му блян към рационализиране е причина да подаде доклад за постъпване в Николаевската военноинженерна академия в Русия.
След осъщественото на 6 септември 1885 година Съединение, всички български офицери, командировани за образование в съветските военни учебни заведения и академии потеглят за своята татковина, с цел да изпълнят свещения си дълг към нея. Поради липса на свободни командирски длъжности, Вазов е изпратен от командващия южнобългарските войски подполковник Данаил Николаев при инженера на корпуса – капитан Велчев със задача да му окаже помощ при фортификационното съоръжение на предната позиция при Търново сеймен /Симеоновград/. Малко по-късно поручик Вазов е изпратен в Елхово и Тополовград, с цел да управлява построяването на позициите. От там той отпътува за Котленския проход, с цел да го трансформира в непревземаема цитадела за врага, при положение, че той доближи до него.
Ударът обаче идва не от юг, а от запад. Сръбският крал Милан афишира война на младата българска страна, сякаш с претекста, че Съединението правело България прекомерно огромна страна и нарушавало статуквото на Балканите, подбудено от Берлинския конгрес на Великите сили. На запад се насочат всички българи, годни да носят оръжие, с цел да се наредят под знамената на застрашеното Отечество. Със своя кон Мартагон поручик Вазов идва в Пловдив и от там с двамата си братя – Иван и Владимир потеглят към Сливница, от където се чува тътенът на борбата. Макар и позакъснял поручик Вазов съумява да се включи във финалните акомпанименти на войната и взема присъединяване в борбата за Пирот. С гола сабя в ръка той повежда пехотинците във вихрена офанзива и със своя персонален образец увлича бойците си напред. За този си героизъм той е награден с медал за смелост и създаден предварително в чин- капитан.
През 1886 година взе участие в детронирането на княз Александър Батенберг.
Вследствие на контрапреврата, проведен от Стефан Стамболов и началника на Пловдивския гарнизон, подполковник Сава Муткуров, Вазов и останалите съзаклятници са принудени да емигрират в Турция.
Скита се немил и недраг в Скопие и Одрин и най-сетне се открива в Цариград. Тук се разболява тежко от ревматизъм и четири месеца престоява в болничното заведение. По това време у нас са смазани грубо офицерските протести в Русе и Силистра, а техните уредници са екзекутирани. След прочут престой в Бурса, капитан Вазов отпътува с параход за Одеса, където продължава да се лекува.
Почувствал се към този момент здрав той отпътува за Петербург, с цел да продължи прекъснатото си образование във военноинженерната академия. Завършва я ослепително и научава, че е назначен на работа в затънтената Закаспийска губерния. Много негови сътрудници го карат да се откаже, само че той отпътува в пустинята, където построява крепостта Кушка.
След 11 години, при стопляне на отношението сред Русия и България, Вазов получава опция да се завърне в своята татковина, с цел да отдаде силите си за организационното подсилване на българската войска.
На 29 януари 1898 година Вазов е назначен като офицер за особени поръчки при военно-инженерната ревизия. Междувременно той е назначен за шеф на инженерните работи във военно-инженерната ревизия. За да бъде създаден в по-горен чин капитан Георги Вазов е назначен за пълководец на 2 инженерна тайфа.
През 1900 година е създаден в чин полковник, откакто изкарва 10 години като капитан и е назначен за шеф на инженерните войски на българската войска. Оглавява комисия от генералщабни офицери, която посещава Австро-Унгария, Германия и Франция, с цел да се запознае на място с организацията на техните военно-инженерни войски и въздухоплавателното дело. Снабдяването на българската войска с нова инженерна техника, както и фортификационното съоръжение на държавните граници са директно свързани с неговото име.
В началото на 1906 година като контрольор на инженерните войски той е създаден в чин военачалник майор. През месец декември 1909 година му е организиран срамен правосъден развой, от който военачалник Вазов излиза като победител. Въпреки това, той е наказан на пет дни домакински арест, офицерската му чест е уязвена до гибел, приятелите ме се отдръпват от него, с цел да не гневят Двореца, в резултат на което той изпада в тежка меланхолия и подава доклад да овакантяване на армията.
Но времето и историята не са се си споделили още тежката дума за онеправдания военачалник. Те му готвят нови тествания, които ще му отредят място измежду фалангата на най-изтъкнатите български военноначалници.
Деятелната натура на генерала не се помирява с бездействието. Той закупува два автомобила от чужбина и открива с тях първата автомобилна линия у нас – София – Самоков. Поставя началото на автомобилното дело у нас и основава първото българско автомобилно сдружение. Основава и Българския колоездачен съюз. Пише доста публикации за българските военни списания.
Настъпва тревожната 1912 година. Балканските християнски страни основават съюз ориентиран против Османската империя. Цар Фердинанд е заставен да повика още веднъж под знамената несправедливо низвергнатия военачалник. Той е назначен за шеф на военните известия и стадии в българската войска. Под лозунга за освобождението на поробените братя и сестри в Македония и Тракия стартира трескава подготовка за бъдещата война. Обявяването на войната на 5 октомври 1912 година е посрещнато с неизразим екстаз у нас. Зареждат се тежките срещни сражения при Гечкенли, Селиолу, Петра, Ериклер.В борбите при Лозенград, Люлебургаз и Бунар хисар е пречупен гръбнака на Източната турска войска. В края на октомври българските войски доближават подстъпите на укрепената линия Чаталджа, която е последната бариера към Цариград. Падишахът изпраща молба за мир.
Фердинанд издава заповед бойните дейности да продължат до надвит край. Последва несполучливата офанзива на Чаталджа, където от турските патрони и снаряди и от избухалата холерна зараза умират хиляди български бойци.
Това дава кураж на младотурците, които правят през зимата на 1913 година боен прелом и не престават войната, пробвайки се да извършат радикален поврат в хода на бойните дейности. Пораженията им при Шаркьой и Булаир обаче ги отрезвяват, а паметната победа на българското оръжие при Одрин поставя точката на войната.
На 13 март 1913 година телеграфните организации разнасят по света една потресаваща новина: ”Одрин – непревземаемата цитадела, фортът от международно значение падна единствено след 48 часа под напора на българския боец ”. Генерал-майор Георги Вазов е безспорният воин и душа на тази безсмъртна епопея. На този ден комендантът на Одринската цитадела – Шукри паша свежда безропотно глава и предава своята сабя на военачалник Георги Вазов.
В края на месец юни 1913 година военачалник Вазов е назначен за министър на войната. Неговото 55-дневно министерстване съответствува с едни от най-трагичните моменти в новата българска история – Междусъюзническата война.
Не можейки да понесе шока, след Букурещкия кротичък контракт, раздрал грубо България, военачалник Вазов минава в запаса, само че продължава от близко да следи публично политическия живот у нас.
Заедно с брат си – националният стихотворец Иван Вазов застава отпред на делегация от изтъкнати български военноначалници и общественици, които насочат зов към Фердинанд да не причислява страната ни към Централните сили през Първата международна война и да не водиме война с Русия.
Изпълненият с непрекъснато напрежение живот оказва своето влияние върху другояче стоманения му организъм. На 13 август 1934г. генерал-лейтенант Георги Вазов със сетни старания се мъчи да стане от леглото.
74-годишният военачалник умира по този начин, както падат бойците на бойното поле – прав.
Цветана ТОНЧЕВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ