Пловдив. Европейският съюз предоставя различни възможности за инвестиции в науката

Пловдив. „ Европейският съюз дава разнообразни благоприятни условия за вложения в науката и образованието в България. За страдание, актуалното ръководство се проваля да оползотвори тези благоприятни условия в оптимално огромна степен. Пример за това е ниската усвояемост на средства по Оперативна програма „ Наука и обучение за образован напредък ”. Това сподели претендентът за член на Екологичен потенциал от " Българска социалистическа партия за България " и някогашен заместник-министър на МОН Иван Кръстев на работна среща с пловдивски учители, шефове и академични преподаватели, оповестиха от пресцентъра на Българска социалистическа партия . По думите му българското обучение има потребност от целенасочена държавна поддръжка. България е на едно от последните места в Европа по дял на Брутният вътрешен продукт за обучение. „ Ако желаеме качествена смяна, ние би трябвало да влагаме в образованието. Инвестицията в обучение е най-дългосрочната, тъй като основава човешкия капитал ”, акцентира Кръстев. Той посочи, че за по-добра стопанска система и по-добри приходи е нужна квалифицирана работна ръка, която да основава добавена стойност. „ Това, без съответното обучение и образование, не може да стане ”, посочи претендентът за евродепутат. Той срещна аудиторията с позициите на ПЕС за повече средства по програмата „ Еразъм+ ”, както и за научни проучвания, като подсигурява, че и в идващия Екологичен потенциал социалистите ще упорстват за нарастване на сумите в Европейския обществен фонд.
В полемиката се открои като фундаментален проблем неналичието на национални цели и огромни научни планове. Директори повдигнаха тематиките за резултата от стратегиите за подготовка на учителите, недостига на млади преподаватели и мотивацията на учениците, стратегиите за дуално обучение и връзката с потребностите на бизнеса.
„ Най-добрата формула е самият бизнес да взе участие в квалификацията на фрагментите, от които се нуждае ”, сподели Тодор Стоилов. По думите му българският преподавател би трябвало да си върне достолепието, тъй като в този момент се усеща като служител, заседнал в бюрократични процедури. „ От попълване на бланки, бележници и дневници - в книжен и електронен тип, на учителите им остава все по-малко време за главната активност – да просвещават и да водят учениците си в полето на знанието ”, приключи Тодор Стоилов.
Модераторът на полемиката доцент Атанаска Тенева, член на ИБ на Българска социалистическа партия, предложи на претендентите да поддържат топлата връзка с Асоциацията на българските учебни заведения в чужбина, чиито начинания и планове се нуждаят от поддръжка.