Вежди Рашидов – от пловдивската бохема до звънеца на председател на Народното събрание
„ Пловдив е в сърцето ми. Силно обвързван съм с този град. Денонощно съм бил тук – в Стария град, дружно с Митко Киров, Георги Божилов-Слона, Начо Културата, Николай Кучков, Йони Левиев, Христо Стефанов. Бяха готини артистични времена с пиянство, доста диалози, че и разногласия за изкуство. Хубав въздух ”, постоянно се връща в предишните славни времена скулпторът Вежди Рашидов, който през днешния ден бе определен за ръководител на Народното събрание.
Прочетете още
Той обаче поема от топлия филибелийски въздух доста преди да се трансформира в част от артистичната бохема на града.
„ Бях и боец тук! Беше младост, бяхме хубави момчета с хубави пловдивски гаджета ”, смее се Рашидов. В строителните войски той се събира със свои сътрудници художници и дружно оставят значително произведения, част от които и през днешния ден са в пространствата към някогашните казарми.
Именно поради тези си връзки с града под тепетата е благополучен, че тъкмо в Пловдив открива първата си изложба в Балабановата къща.
„ Бях 28-годишен и мощно се вълнувах, тъй като демонстрирах творбите си дружно с Дечко Узунов. За изкуството ме откри Аксиния Джурова. Помня, че тъкмо по това време излезе и първото ми изявление. Направи го Николай Хайтов за списание „ Родопи ”. Пазя го и до през днешния ден ”, споделя Вежди.
Говори с доста страст и за приятелите под тепетата, огромна част от които към този момент не са измежду нас. Настоящият ръководител на Народното събрание не пропуща опция да показа вълнуващи мемоари за огромните актьори на Пловдив. Последната му изява бе във кино лентата за Атанас Кръстев -Начо Културата във връзка 100-годишнината от рождението му.
„ Начо беше необикновен човек, доста ерудиран, с необятен обсег на мисълта и неизчерпаема сила, с неподражаемо възприятие за комизъм. Бях доста млад, когато се срещнах с него. Още тогава славата на пловдивските художници, на пловдивските създатели се носеше на всички места. Той беше душата на артистичната бохема на Пловдив, а в историята остава вечно като един от основателите на Стария град в оня достоверен тип на същинския Пловдив. Целият му умишлен живот е минал измежду артистичната бохема, той създаде онази атмосфера, която направи Пловдив града на огромните български художници. Днес тази легенда сякаш потъва в забвение и все по-далече остават във времето колоритът и артистичният въздух на този град ”, споделя пред камера скулпторът.
И добавя, че е правил портрет на Начо Културата през 1981 година
Рашидов демонстрира любовта си към Пловдив и посредством поредност от дарения на картини и скъпи книжни издания на Градската художествена изложба и Народна библиотека „ Иван Вазов ”. По времето, когато беше министър, бе ремонтирана изгорялата зала на Драматичния спектакъл, бяха реставрирани и експонирани мозайките в Епископската и Малката базилика, бе актуализирана постройката на ГХГ.
Емоционалната връзка с Пловдив и приноса на Рашидов към някои значими за културната инфраструктура на града са едно, само че той провокира скандал със противоречиво предложение за изграждане на постройка на Операта на терен на Панаира. Така самодейността за просвета се трансформира в политически спор и предлагането бе оттеглено.
Наред с сполучливата му визия на актьор и държавник, Рашидов има и противоречиви моменти в биографията си. Често съперниците му го назовават " мултак " и това по никакъв начин не е инцидентно. На 14 декември 1996 година скулпторът е награден от притежателя на " Мултигруп " Илия Павлов с купата " Главен мултак на републиката ". Скандал провокира и фотографията му с Иво Карамански - кръстника на българската мафия, който целува Рашидов по челото.
През 2001 година скулпторът влезе в телевизионните репортажи и на вестникарските страници, откакто дружно с общинския консултант в Столичния общински съвет Емил Додов се сбиха с служител на реда след направена забележка за погрешно паркиране.
Името му беше забъркано и със абсурда към третата българска галерия в Лувъра, съгласно контракт, подписан по времето, когато бе министър на културата. Оказа се, че православните икони и знаци на България ще бъдат експонирани в отдела за ислямско изкуство във френския музей. На това остро се опълчиха от от Института по проучване на изкуствата при Българска академия на науките с аргумента, че не е обикновено артефактите за бъдат представяни като част от историята на Европейска Турция. Вероятно и поради това от Светия Синод изрично бяха отказали техни творби да бъдат включени в експозицията.
БИОГРАФИЯ:
Вежди Рашидов е роден на 14 декември 1951 година в Димитровград. Когато е на 2-годишна възраст, отпътува с родителите си за Хасково. Майка му, известната певица Кадрие Летифова, умира, когато той е в 4 клас. Днес Кърджалийският спектакъл носи нейното име. До седми клас учи и живее в сиропиталището в село Студен бунар. Кандидатства в Художествената гимназия в София, само че не устоя приемния изпит. Баща му го праща в Мадан, в техникума по минна електромеханика. На идната година го одобряват в Художествената гимназия в София, по-късно да стане и студент в Академията в София. Завършва я през 1978 година, работи като помощник, а по-късно се захваща със скулптурата и първите триумфи не закъсняват. Впоследствие той има над 50 изложения по света и у нас. Печели и е почетен с многочислени награди, отличния и самопризнания за своята работа. Произведенията му са в цялостен галерии из целия свят. През 2021 година открива лична такава в София, която носи неговото име.
Народен представител в XLI, XLII, XLIII, XLIV, XLV и XLVIII национално заседание, което открива като най-възрастен измежду определените депутати. Министър на културата в първото и второто държавно управление на Бойко Борисов. След като на 19 и 20 октомври 2022 година Народното събрание не избра ръководител, на 21 октомври бе определен за ръководител на Народното събрание.
Прочетете още
Той обаче поема от топлия филибелийски въздух доста преди да се трансформира в част от артистичната бохема на града.
„ Бях и боец тук! Беше младост, бяхме хубави момчета с хубави пловдивски гаджета ”, смее се Рашидов. В строителните войски той се събира със свои сътрудници художници и дружно оставят значително произведения, част от които и през днешния ден са в пространствата към някогашните казарми.
Именно поради тези си връзки с града под тепетата е благополучен, че тъкмо в Пловдив открива първата си изложба в Балабановата къща.
„ Бях 28-годишен и мощно се вълнувах, тъй като демонстрирах творбите си дружно с Дечко Узунов. За изкуството ме откри Аксиния Джурова. Помня, че тъкмо по това време излезе и първото ми изявление. Направи го Николай Хайтов за списание „ Родопи ”. Пазя го и до през днешния ден ”, споделя Вежди.
Говори с доста страст и за приятелите под тепетата, огромна част от които към този момент не са измежду нас. Настоящият ръководител на Народното събрание не пропуща опция да показа вълнуващи мемоари за огромните актьори на Пловдив. Последната му изява бе във кино лентата за Атанас Кръстев -Начо Културата във връзка 100-годишнината от рождението му.
„ Начо беше необикновен човек, доста ерудиран, с необятен обсег на мисълта и неизчерпаема сила, с неподражаемо възприятие за комизъм. Бях доста млад, когато се срещнах с него. Още тогава славата на пловдивските художници, на пловдивските създатели се носеше на всички места. Той беше душата на артистичната бохема на Пловдив, а в историята остава вечно като един от основателите на Стария град в оня достоверен тип на същинския Пловдив. Целият му умишлен живот е минал измежду артистичната бохема, той създаде онази атмосфера, която направи Пловдив града на огромните български художници. Днес тази легенда сякаш потъва в забвение и все по-далече остават във времето колоритът и артистичният въздух на този град ”, споделя пред камера скулпторът.
И добавя, че е правил портрет на Начо Културата през 1981 година
Рашидов демонстрира любовта си към Пловдив и посредством поредност от дарения на картини и скъпи книжни издания на Градската художествена изложба и Народна библиотека „ Иван Вазов ”. По времето, когато беше министър, бе ремонтирана изгорялата зала на Драматичния спектакъл, бяха реставрирани и експонирани мозайките в Епископската и Малката базилика, бе актуализирана постройката на ГХГ.
Емоционалната връзка с Пловдив и приноса на Рашидов към някои значими за културната инфраструктура на града са едно, само че той провокира скандал със противоречиво предложение за изграждане на постройка на Операта на терен на Панаира. Така самодейността за просвета се трансформира в политически спор и предлагането бе оттеглено.
Наред с сполучливата му визия на актьор и държавник, Рашидов има и противоречиви моменти в биографията си. Често съперниците му го назовават " мултак " и това по никакъв начин не е инцидентно. На 14 декември 1996 година скулпторът е награден от притежателя на " Мултигруп " Илия Павлов с купата " Главен мултак на републиката ". Скандал провокира и фотографията му с Иво Карамански - кръстника на българската мафия, който целува Рашидов по челото.
През 2001 година скулпторът влезе в телевизионните репортажи и на вестникарските страници, откакто дружно с общинския консултант в Столичния общински съвет Емил Додов се сбиха с служител на реда след направена забележка за погрешно паркиране.
Името му беше забъркано и със абсурда към третата българска галерия в Лувъра, съгласно контракт, подписан по времето, когато бе министър на културата. Оказа се, че православните икони и знаци на България ще бъдат експонирани в отдела за ислямско изкуство във френския музей. На това остро се опълчиха от от Института по проучване на изкуствата при Българска академия на науките с аргумента, че не е обикновено артефактите за бъдат представяни като част от историята на Европейска Турция. Вероятно и поради това от Светия Синод изрично бяха отказали техни творби да бъдат включени в експозицията.
БИОГРАФИЯ:
Вежди Рашидов е роден на 14 декември 1951 година в Димитровград. Когато е на 2-годишна възраст, отпътува с родителите си за Хасково. Майка му, известната певица Кадрие Летифова, умира, когато той е в 4 клас. Днес Кърджалийският спектакъл носи нейното име. До седми клас учи и живее в сиропиталището в село Студен бунар. Кандидатства в Художествената гимназия в София, само че не устоя приемния изпит. Баща му го праща в Мадан, в техникума по минна електромеханика. На идната година го одобряват в Художествената гимназия в София, по-късно да стане и студент в Академията в София. Завършва я през 1978 година, работи като помощник, а по-късно се захваща със скулптурата и първите триумфи не закъсняват. Впоследствие той има над 50 изложения по света и у нас. Печели и е почетен с многочислени награди, отличния и самопризнания за своята работа. Произведенията му са в цялостен галерии из целия свят. През 2021 година открива лична такава в София, която носи неговото име.
Народен представител в XLI, XLII, XLIII, XLIV, XLV и XLVIII национално заседание, което открива като най-възрастен измежду определените депутати. Министър на културата в първото и второто държавно управление на Бойко Борисов. След като на 19 и 20 октомври 2022 година Народното събрание не избра ръководител, на 21 октомври бе определен за ръководител на Народното събрание.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ