Пловдив. България е една от държавите-членки от ЕС с най-голям

Пловдив. България е една от държавите-членки от Европейски Съюз с максимален дял на финансирането за градско развиване. Това съобщи министърът на районното развиване и благоустройството Николай Нанков при присъединяване си в работния семинар на тематика „ Интелигентни градове “ в Пловдив, оповестиха от пресцентъра на Министерството на районното развиване и благоустройството. Министърът акцентира, че тематиката за умните градове е доста настояща и разсънва все по-голям публичен интерес. „ Европейските градове, в които живее съвсем ¾ от популацията на континента, са изправени пред нови провокации, част от които са миграционен напън, влошена градска инфраструктура, проблеми с околна среда, висока безработица. Българските градове също не вършат изключение от общата картина. Именно поради това е належащо да имаме обща визия за развиването на градовете и на районите в Европа, включително и интегриран метод за градско развиване на европейско равнище “, означи Нанков. Той разяснява значимостта на Кохезионната политика, като подобаващ инструмент за използване на тези политики, който като държава-членка сме припознали като приоритет и изпълняваме посредством Оперативна стратегия „ Региони в напредък “ 2014-2020. „ Осъзнаваме значимата роля и виждаме позитивните резултати за районите и градовете от осъществяването на Кохезионната политика на Европейски Съюз, както през предишния, по този начин и сегашния програмен интервал. С общи старания можем да реализираме положителни резултати и да допринесем за по-доброто бъдеще на градовете, повишавайки качеството на живот на хората. В тази връзка, считаме, че и през идващия програмен интервал след 2020 година Кохезионната политика би трябвало да продължи своя дълготраен капиталов темперамент, с цел да способства в оптималната степен за реализиране на уравновесено и полицентрично развиване на европейската територия. Само по този начин може да се подсигурява устойчивостта на до момента вложените запаси и постигнатите резултати, сподели още министър Нанков. По думите му планирането и ръководството на интелигентните градове е комплицирана задача, която изисква доста старания и съдействие с доста сътрудници, с цел да се откри верният баланс сред икономическия напредък, от една страна, и качеството на живот, от друга. „ Ние като централна и локална власт следва да дадем своя принос в този развой “, уточни министърът и даде образец, че един от целите на Министерство на регионалното развитие е обезпечаване на рационално обмисляне и развиване на българските градове. В тази тенденция са и напъните за понижаване на административната тежест, в тясна връзка с браншовите организации и научните среди. „ Целта ни е да облекчим оптимално капиталовия развой, спазвайки съответния надзор при осъществяването. Инвеститорите и иноваторите следва да се съсредоточат главно върху насърчаване на концепциите си e визията за развиване на градовете, а реализацията на капиталовите планове да е равен развой, в който страната и общината да са мечтани сътрудници “, означи Нанков. Според него това е в основата на цялостната концепция за интегрирания метод при районното и градското развиване. „ Считаме, че основните моменти в поддръжка на промяната на районното развиване като продължаването на процеса на децентрализация и нуждата от обязаност сред секторните политики на териториално равнище, следва да бъдат надградени, с оглед реализиране на уравновесено развиване на територията на страната със засилена и водеща роля на огромните и междинните градове “, съобщи той България би трябвало да се възползва от опциите на Кохезионната политика, с цел да понижи пропастта сред развитите и по-слабо развиване райони, уточни от своя страна Витория Алиата ди Вилафранка – шеф на дирекция „ Изграждане на административен потенциал “ в Групово дело „ Регионална и градска политика “. Тя подсети, че за тази цел имаме 1,4 милиарда лв. по Оперативна програма програмата „ Региони в напредък “ и акцентира, че България употребява най-голямата част от програмата за развиване на градовете. Тези старания се поставят от дълго време. България приготви стратегия и тактика за градско развиване. Свършихме добра работа с българските управляващи, само че имаме още и през днешния ден използваме опцията, с цел да очертаем какво още би трябвало да се направи, сподели Витория Алиата ди Вилафранка. Според нея ресурсът от оперативната стратегия е неповторима опция за развиване на 39-те града и не би трябвало да се пропуща опцията с тях да се осъществят сполучливи планове, които в дълготраен проект да дадат резултати на процедура – децата да учат в по-добри учебни заведения, да бъдат разкрити нови работни места, да допринесат за по-чиста околна среда и по-добър превоз, качествени промени в метода на живот и стопански напредък. Устойчивото градско развиване не е общоевропейска политика. То има извънредно огромна роля в районното развиване и междуправителственото съдействие на равнище Европейски Съюз. По силата на признатия през м. май 2016 година Градски дневен ред за Европейски Съюз и така наречен Пакт от Амстердам, градското развиване е несъмнено като водоравен въпрос за всички секторни европейски политики, разяснява тематиката и заместник-министърът на районното развиване и благоустройството Деница Николова. Тя уточни, че представители на три български града вземат участие в образуваните партньорства на европейско равнище по следните тематики: Градска подвижност – Бургас, Дигитален преход – София, и Иновативни публични поръчки – Габрово. Според нея провеждането на работния семинар е значимо и от още една позиция – идното Българско председателство на Съвета на Европейски Съюз през първата половина на 2018 година Един от главните задължения на Министерство на регионалното развитие по време на Председателството ще бъде точно следенето на осъществяването на Градския дневен ред на Европейски Съюз и докладването му в границите на платформата за градско развиване на европейско равнище, съобщи Николова. Надяваме се да изведем и фокус върху интегрираното градско развиване като подобаващ инструмент за поддръжка на полицентричното развиване на територията. За нас е значимо да имаме полицинтрично и балансирно районно развиване, което сега отчитаме като уязвимост в градското развиване. Акцентът е подложен върху огромните градове и тези в напредък, а задачата е да имаме по-добро районно икономическо развиване, акцентира заместник-министърът. Затова се надяваме на ползотворно съдействие с общините, чиито сполучливи планове могат да бъдат част от основата на бъдещите полемики и документи през Българското председателство, в това число и като причини за продължение на капиталовия темперамент на Кохезионната политика и след 2020 година, сподели още Деница Николова.