Площадката на АЕЦ Белене, сн. архив БГНЕС В страната, в

Площадката на АЕЦ " Белене ", сн. списък БГНЕС

В страната, в която либерализирането на пазара на електрическа сила се бави повече от 10 години под предлог, че измененията би трябвало да са добре премислени и не трябва да са прибързани, редица решения се взимат съвсем стремително. Така да вземем за пример:

за към 10 дни държавната позиция по договорката с ЧЕЗ претърпя цялостна смяна, преди да се върне на изходна позиция няколко седмици по-късно;

за седем дни бяха препоръчани и гласувани промени, които радикално трансформират работата на свободния пазар на електрическа енергия;

за едвам четири дни построяването на нуклеарна централа на площадката в Белене от позабравена тематика се трансформира в действителност за държавното управление.

Така и не излиза наяве за какво частичните промени, доста от тях с непредвидими последици, се взимат толкоз бързо, без това да е неотложно, до момента в който цялостната, и извънредно нужна, промяна на електроенергийната система се отсрочва до последно. Последният образец за това е точно " Белене”, защото Народното събрание " разпорежда на министъра на енергетиката в период до 30 юни 2018 година да внесе съответни оферти, свързани с опциите за реализация на активите по плана за създаване на АЕЦ " Белене””. До предходната седмица липсват каквито и да било индикации за придвижване по тематиката, до момента в който внезапно, в границите на четири дни, построяването на нова нуклеарна мощ се трансформира от опция в съвсем несъмнено развиване.

Единственият мотив в отбрана на ускореното движение на обвързваните с плана дейности е деклариран инвеститорски интерес. Това обаче наподобява като слаб мотив, защото даже и да има вложител с интерес към създаване на нуклеарната централа, той би трябвало да е съгласуван със периода за правене на отчета за вероятната реализация на активите по плана – 30 юни, защото решението на Народното събрание е от началото на март 2018 година Нещо повече - защото става въпрос за план, който ще бъде строен към десетилетие и по-късно – експлоатиран още най-малко три десетилетия, надали ускоряването на държавното решение за него с месец и половина би оказало съществено въздействие за капиталовото решение.

Когато се приказва за плана " Белене”, би трябвало да се имат поради две съществени особености, които постановат нерешителност при взимане на решения: първо, планът е на 37 година и второ, все още той е преустановен. Първото събитие единствено по себе си не е показателно, защото планът стартира през 1980 година, само че е преустановен през 1990 година вследствие на тежкото положение, в което се намира страната по това време. Решението за възобновяването му е взето през 2004 година, а през 2012 година още веднъж е преустановен.

Това ни води до второто събитие – аргументите за прекратяването на плана и следствията от тях. Аргументите, с които през 2012 година Министерският съвет взима решение, с което анулира Решение № 260 на Министерски съвет от 2005 година за създаване на нуклеарна централа на площадка „ Белене” (с което на процедура приключва проекта), включват:

Невъзможност за оценка на крайната цена на построяването на АЕЦ %Белене” на база на предлагането на " Атомстройекспорт " ;

Липса на цена за създаване на съпътстващата инфраструктура, която се заплаща настрана и без която не може да действа централата;

Липса на обезпечено финансиране за осъществяване на горепосочените действия (бележка на създателя: те се финансират от оперативните доходи на Националната електрическа компания);

Липса на контракт за инженеринг, доставка и строителство (ИДС), какъвто следва да се подписа съгласно съглашение от ноември 2006 година, само че това по този начин и не се случва;

Въпреки неналичието на ИДС контракт текат действия и поръчки за обособени елементи от плана, в това число реакторите (ноември 2008 г.);

Наличие на непредвидени разноски - демонтажни действия на съществуващи здания на стойност 100 млн. евро;

Изчерпване на опциите на НЕК за финансиране на проекта;

Решението на Министерски съвет е подкрепено и от Народното събрание, което:

споделя опасенията от сеизмичен риск на площадката в Белене;

преценя за невероятно републиканският бюджет или българските държавни електроцентрали да финансират или изплащат заеми за план с недоказана икономическа ефективност;

удостоверява стратегическия приоритет на страната за енергийна успеваемост пред насърчаването на производството и потреблението на електрическа енергия.

През последните шест години нито едно от трите съображения на Народното събрание не се е трансформирало, а появяването на капиталов интерес визира единствено едно от тях. Според държавното решение от тази седмица реализирането на плана следва да се извърши посредством намиране на стратегически вложител и напълно на пазарен принцип, т.е. без даване на държавна помощ. Това обаче няма отношение нито към посочения от Народното събрание сеизмичен риск на площадката в Белене, нито към стратегическия приоритет за енергийна успеваемост пред създаване на нови генериращи мощности.

Нещо повече – фактът, че планът е преустановен значи, че всичко, обвързвано с него, ще стартира изначало, макар че съгласно Агенцията за нуклеарно контролиране процедурата по издаване на лиценз за създаване на АЕЦ " Белене” ще продължи от стадия, до който е стигнала преди прекратяването на плана. Въпреки това разрешителното за градеж, както и оценката за влияние върху околната среда са изтекли още през 2014 година, а към тях се прибавя и нуждата от нова нотификация към Европейската комисия[1].

Имайки всичко това поради, би трябвало да напомним и още няколко особености:

В света няма нуклеарна централа, която да е построена без държавни гаранции;

Участието в АЕЦ " Белене” посредством апортна вноска (площадката и реакторите) в капитала на новото сдружение също е държавно присъединяване, т.е. страната ще се надява централата да има облага, с цел да си върне вложените към 3 милиарда лева.;

Дори и хипотетично планът да бъде осъществен без държавно присъединяване, постоянно остава въпросът с нуклеарния риск, който в последна сметка се носи от страната.

Днешното развиване на сагата с АЕЦ " Белене” е малко или доста предизвестено от метода, по който се е взето решението на държавното управление за разпределяне на държавен заем за НЕК, с цел да заплати създаденото нуклеарно съоръжение, в края на 2016 година Тези опасения се удостоверяват и от решението на Народното събрание от март тази година, съгласно което министърът на енергетиката би трябвало да направи съответни оферти за " опциите за реализация на активите по плана за създаване на АЕЦ " Белене””. Така дефинираният въпрос основава разминаване сред ползите на политиците и на обществото, защото наподобява, че първите биха желали да минимизират загубите, свързани с плана " Белене” и биха търсили всевъзможни разновидности за реализирането му, даже и когато това е в ущърб на обществото.

Това, което би трябвало да се направи, е тъкмо противоположното – да се сътвори ясна визия за развиването на енергетиката, само че не от политическа, а от икономическа позиция. За задачата би трябвало да се изследват разнообразни разновидности за развиване на енергийния микс, които по едно и също време обезпечават сигурност, резистентност и търпимост на цените. Едва тогава ще получим отговор на най-важните въпроси – нужни ли са нови генериращи мощности и в случай че да, по кое време тъкмо и какъв тип; какви са опциите за лично произвеждане (от потребителите) и импорт. Чак по-късно, в случай че се откри, че са нужни нови централи, тогава би трябвало да се мисли какъв вид да са и къде да бъдат издигнати. Вместо това ставаме очевидци на политически стимулирано решение, което обаче ще бъде плащано от данъкоплатците, потребителите и стопанската система като цяло. А по-късно отново ще се питаме по кое време ще ги стигнем (европейците) по приходи.

[1] Това е обвързване по силата на член 41-44 от Договора за Евратом. То би трябвало да бъде осъществено три месеца преди започване на дейностите, след което Европейската изготвя мнение дали планът дава отговор на условията на контракта. Няма краен период, в който комисията следва да се произнесе, като решението ѝ може да отнеме няколко години. В края на 2007 година България получава удобно мнение от Европейска комисия за самодейността на българската Национална електрическа компания (НЕК) да построи нова нуклеарна централа. След това обаче планът е преустановен, влизат в действие промени на Договора за Евратом и се обмисля вид за създаване на централата от стратегически вложител, а не от НЕК. С други думи полученото утвърждение се отнася за друг от в този момент разисквания план и е получено при разнообразни условия.