Площадът пред Художествената галерия в Ловеч ще носи името Свещеноиконом

Площадът пред Художествената изложба в Ловеч ще носи името " Свещеноиконом Кръстю Никифоров ", прочут още като поп Кръстю, заяви БНР.

Решението за именуването на дребното площадче беше взето на днешното съвещание на ловешкия общински съвет. Предложението то да носи името на свещеноиконом Кръстю Никифоров, прочут като поп Кръстю е на Фондация „ Граждани против насилието “.

Другото предложение импортирано от Инициативен комитет, площадът да се именува „ Привременното държавно управление в България – I-во отд. от Б.Р.Ц.К. “, отпадна.

През последните години общинските съветници за пети път разискват по какъв начин да се именува пространството пред галерията, само че заради процесуални пропуски то не се реализира.
Кръстю Никифоров е роден през 1838 година в гр. Ловеч. Тук е сподвижник на Георги Раковски в печатницата на вестник „ Дунавски лебед “. Среща се с участниците в Първата българска легия, измежду които е Васил Левски.

През 1863 година е преподавател във Враца, а по-късно е ръкоположен за духовник. От средата на 60-те години се реалокира в Ловеч и служи в черквата „ Успение Богородично “.

Eдин от учредителите на Ловешкия частен революционен комитет на ВРО (1871). За ръководител на комитета е определен Иван Драсов, а Поп Кръстьо е касиер. Заклева комитетските членове. Има проекти да се трансферира във Влашко и издава вестник.

Стриктен към главните правила на конспирацията и препоръките на Левски, в никакъв случай не доверява на брачната половинка си. Косвено доказателство за това намираме във обстоятелството, че тя показва фотографията на Ангел Кънчев с думите „ Този е Левски, дохождал е няколко пъти “. Поп Кръстю е единственият след Левски, който се афишира срещу случките на Димитър Общи. При очните ставки на задържаните в Къкрина, никой в Ловеч, в това число и поп Кръстю, не удостоверява самоличността на Левски.

След Освобождението на България се завръща в Ловеч и служи в църквата „ Света Богородица “. След Освобождението, при поп Кръстьо идва Петър Кунчев, с цел да изследва по какъв начин се е стигнало до гибелта на Левски. След като схваща истината декларира: „ Нема кабахат (вина) попът “.

Кръстю Никифоров умира в Ловеч от туберкулоза (1881).

Най-напред Любен Каравелов (в. „ Независимост “, 1873 – 1874 г.), по-късно Захари Стоянов, Иван Вазов, Димитър Страшимиров, Антон Страшимиров, Александър Бурмов, професор Иван Унджиев, Константин Илиев и други поддържат версията за измяната на поп Кръстю. В гр. Ловеч след Освобождението това са: Юсеин Бошнак, Марин поп Луканов, Стефан Дренков, Иван Драсов и Димитър Пъшков. Съратниците на Левски: Никола Цвятков, Величка Хашнова и Мария Сиркова изрично поддържат версията за измяната на поп Кръстю.

Съществува друга версия, съгласно която поп Кръстю е бил „ жертва на очерняне “ от страна на участници в комитетската активност, основно в Ловеч и Плевен. Известно е, че директно преди измяната на Левски, поп Кръстю е касиер на Ловчанския комитет и си закупува къща. Твърди се, че Левски се усъмнява в делата на попа и желае доклад от него къде са комитетските пари.

Третата версия е, че залавянето на Левски при полицейската акция е случайност.