Плета играчки. Не виждам, но плета. В началото ми беше

„ Плета играчки. Не виждам, само че оплитам. В началото ми беше занимание, само че в този момент се устоявам с това, колкото и необичайно да ви наподобява. За мен това е един тип светлина в живота ми “, споделя незрящата Хюля Гюл. 28-годишната нашенка живее в градчето Юнусемре в област Маниса, Турция, написа 24rodopi.com. " През 1989 година се изселихме в Турция. Тук оказвам помощ на фамилията си, като създавам плетени играчки бебета. При раждането си в България съм била недоносено бебе и за това са ме сложили в кувьоз, само че в болничното заведение не са ми затворили очите със специфична превръзка. Точно за това през днешния ден не виждам ", твърди Гюл пред турските медии.
По време на " огромната екскурзия " през 1989 година, дружно със фамилията си, на 11 години Гюл се изселва в Турция. В Маниса я записват в учебното заведение за незрящи „ Ашък Вейсел “. Тук тя научава Брайлова писменост - тактилна система за писане и четене, употребена от слепите и едва виждащите хора по света. След уроците пък старателно се учи да плете.
В началото плетенето е занимание за Гюл, създава играчки бебенца за дребни деца. Но с времето, заниманието й се трансформира в работа. В момента се прехранва с плетене на играчки и детски дрешки.
„ А всичко беше доста мъчно. Казах на мама „ Дай ми кука и прежда “, само че до момента в който не завърша курсове, не се получаваше. Сега върша един модел бебета, които се разграничават по цветовете, съгласно поръчките “, споделя нашенката.