Как масаите си споделят лошите новини и защо и ние трябва да правим като тях
Племето масаи са африкански полуномадски племена, които населяват главно територията на Кения и Танзания.
Харесваме ги, тъй като живеят в безспорна естетика с природата, задоволяват се с малко и са последните останали непокварени от болестта на „ желая още и още “.
Чистите им души ни подсказват какви сме били ние, хората, и какви можем да станем още веднъж, стига да се вгледаме във вътрешността в себе си и не прозрем най-важната истина – това, което е от голяма важност, са връзките сред хората.
Само те ни вършат същински богати, а не притежанията, купени с цената на нерви, старания и прахосан живот.
Thinkstock
Въпреки нелекият живот, който водят, масаите имат удивителен метод за шерване на неприятните вести.
Те постоянно ги обгръщат с две положителни.
„ Семейството ми е добре. Сушата продължава и към този момент няма какво да ядем. Утре ще потегли към алената планина и ще донеса вода “.
Забелязахте ли? Макар да става дума за нещо в действителност съществено, от тези няколко фрази не ти засяда буца на гърлото, не оставаш печален и подтиснат.
А те в действителност има от какво да се оплакват.
Thinkstock
Представете си, че и в нашия живот, а за какво не и в новинарските излъчвания, възприемем този метод на другарство – да споделяме неприятните вести постоянно заобиколени от две положителни.
Едва ли тогава щяхме да сме в дъното на класациите за благополучие, доста след нации, в пъти по-бедни и злочести от нас…
Харесваме ги, тъй като живеят в безспорна естетика с природата, задоволяват се с малко и са последните останали непокварени от болестта на „ желая още и още “.
Чистите им души ни подсказват какви сме били ние, хората, и какви можем да станем още веднъж, стига да се вгледаме във вътрешността в себе си и не прозрем най-важната истина – това, което е от голяма важност, са връзките сред хората.
Само те ни вършат същински богати, а не притежанията, купени с цената на нерви, старания и прахосан живот.
Thinkstock Въпреки нелекият живот, който водят, масаите имат удивителен метод за шерване на неприятните вести.
Те постоянно ги обгръщат с две положителни.
„ Семейството ми е добре. Сушата продължава и към този момент няма какво да ядем. Утре ще потегли към алената планина и ще донеса вода “.
Забелязахте ли? Макар да става дума за нещо в действителност съществено, от тези няколко фрази не ти засяда буца на гърлото, не оставаш печален и подтиснат.
А те в действителност има от какво да се оплакват.
Thinkstock Представете си, че и в нашия живот, а за какво не и в новинарските излъчвания, възприемем този метод на другарство – да споделяме неприятните вести постоянно заобиколени от две положителни.
Едва ли тогава щяхме да сме в дъното на класациите за благополучие, доста след нации, в пъти по-бедни и злочести от нас…
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ