The Sunday Times: Племенните вражди могат да съсипят цели нации
Племенните вражди могат да съсипят цели народи. Това написа английският публицист Матю Сийд в собствен разбор за вестник The Sunday Times, представен от организация " Фокус ".
Опустошението в Ливан е умопомрачително. Експлозията, която претърпя Бейрут, беше шокираща, самодоволството на управляващите незаконно. Съгласно последните информации броят на починалите е над 150, а хиляди останаха без дом. Трагедия се разпростира и в Йемен, като най-малко два милиона деца са в положение на недохранване, а обществото е опустошено от пет години революция - и новата злина - COVID-19.
Чуждестранните държавни управления вярно се стремят да оказват помощ. Неправителствените организации активизират поддръжка. Но би трябвало да вложим доза натурализъм. Хората в Ливан ще ви кажат, че националната рецесия почнала преди детонацията, тъкмо както в Йемен проблемите датират от преди гражданската война, избухнала през 2015 година За по-дълбокия проблем в тези народи не са детонациите, а вътрешните вражди - разделения, основаващи се на родове, кланове или религии, съществували от епохи, които унищожават тези страни.
Това може да звучи безсърдечно. Може да звучи по този начин, като че ли упрекваме хората за личните им компликации. Но това въобще не е нашето желание. Ако не разпознаем структурните проблеми, в никакъв случай не може да има смислени решения. Йемен да вземем за пример има повече от 400 племена и хиляди кланове, които от дълго време се бият за властта. Ливан има религиозни разлики, отразени в съглашението за шерване на властта, което постави завършек на 15-годишната революция през 1990 година - съглашение, което задържа нацията.
Същата картина може да се види и в други елементи на света, които мечтаят за непоклатимост. Големи елементи от Африка на юг от Сахара са доминирани от племена, някои от които съществуват хиляди години. Части от Близкия Изток съставляват сплав от родове под по-широки чадъри на вяра или етническа принадлежност. Западняците поредно подценяват капацитета на тези групи. Всъщност може да се каже, че това е главният проблем в западната политика за последните 100 години.
Не става въпрос единствено за съглашението Сайкс-Пико или епохата на „ линиите на картите “ в Африка, където националните страни са били начертани през постколониалната ера без задоволително мисъл за главните племенни и етнически действителности. Това е проблем, който основава съвсем всички външнополитически неблагополучия след Втората международна война.
Например във Виетнамската война американците зрелищно пропуснаха етническото измерение. Един признак на тази слепота беше неспособността на западните основатели на политики да схванат, че всяка прокапиталистическа стъпка има резултат на тласкане на всеобщо възмущение. Защо? Защото ръководещите кръговена стопанската система бяха значително благосъстоятелност на малцинство китайци, с които етническите виетнамци бяха въвлечени в хилядолетен спор. Тъй като те станаха по-богати, виетнамците станаха по-склонни да преминат към комунистическа страна. Авторът Ейми Чуа дефинира това като „ групова неточност на колосални размери “.
Или предприемете старания за създаване на нация в Ирак, където Джордж У. Буш и доста други в действителност имаха вяра, че въвеждането на демокрацията ще докара до мир и непоклатимост по метода, по който това стана в Германия и Япония след Втората международна война. Те не са осъзнавали, че в племенните общества демократичните институции непроменяемо са изкривени от фракционни ползи. В случая с Ирак, шиитите желаеха да получат власт, с цел да си отмъстят на сунитското малцинство, което ги репресира от десетилетия. Сунитите, очаквайки този резултат, се изправиха против американските нашественици в обезверен опит да го предотвратят.
Разделението обаче не е просто противовес на демокрацията; тя също провокира корупция. Причината е, че корупцията се преглежда не като неморална, а като най-висшата форма на добродетелта. Длъжностно лице, което извлича изгода с цел да издаде, да речем, шофьорска брошура, ще показа тези пари с фракцията си. Той взема от чужд, с цел да помогне на своите хора.
Вижда се същия абсурд и в практиката на непотизма. Когато един политик дава работа на член от своя клан, той може незаслужено да попречи на по-квалифициран чужд и по този метод да подкопае меритокрацията на обществото, само че той оказва помощ на своя личен клан - която се смята за по-високо обвързване. Икономистът Михаел Мутукришна споделя по този начин: „ Корупцията може да се преглежда като форма на съдействие на едно равнище (фракцията). Проблемът е, че това подкопава съдействието на равнището на по-широкото общество ".
Цитатът на Мутхукришна заслужава да се прегледа, тъй като той съставлява главното несъгласие в сектантските общества. Родовите групи, кланове и други сходни имат прелестни аспекти – те са разширени фамилии и образуват дълбоки обществени връзки. Но в случай че моралните претенции на клана не са в прочут смисъл подчинени на ползите на нацията, тези две субекта не могат да съществуват без корупция, принуждение или и двете.
Ако се върнем в Ливан, можем да видите тази истина по метода, по който непознатите играчи непрекъснато дестабилизират нацията. Това се случва в доста случаи, тъй като външните фактори са намерили съдружници в страната, допринасяйки за техните групови ползи. Както сподели политическият анализатор Лий Смит: „ Външните фактори се намесват частично, тъй като са съблазнени от дадените им обещания, от ливанците, които ги канят да вземат участие във вътрешните им каузи, тъй че жителите на тази сектантска страна с 18 публично приети религиозни изповедания да получат преимущество пред своите вътрешни противници ".
Опустошението в Ливан е умопомрачително. Експлозията, която претърпя Бейрут, беше шокираща, самодоволството на управляващите незаконно. Съгласно последните информации броят на починалите е над 150, а хиляди останаха без дом. Трагедия се разпростира и в Йемен, като най-малко два милиона деца са в положение на недохранване, а обществото е опустошено от пет години революция - и новата злина - COVID-19.
Чуждестранните държавни управления вярно се стремят да оказват помощ. Неправителствените организации активизират поддръжка. Но би трябвало да вложим доза натурализъм. Хората в Ливан ще ви кажат, че националната рецесия почнала преди детонацията, тъкмо както в Йемен проблемите датират от преди гражданската война, избухнала през 2015 година За по-дълбокия проблем в тези народи не са детонациите, а вътрешните вражди - разделения, основаващи се на родове, кланове или религии, съществували от епохи, които унищожават тези страни.
Това може да звучи безсърдечно. Може да звучи по този начин, като че ли упрекваме хората за личните им компликации. Но това въобще не е нашето желание. Ако не разпознаем структурните проблеми, в никакъв случай не може да има смислени решения. Йемен да вземем за пример има повече от 400 племена и хиляди кланове, които от дълго време се бият за властта. Ливан има религиозни разлики, отразени в съглашението за шерване на властта, което постави завършек на 15-годишната революция през 1990 година - съглашение, което задържа нацията.
Същата картина може да се види и в други елементи на света, които мечтаят за непоклатимост. Големи елементи от Африка на юг от Сахара са доминирани от племена, някои от които съществуват хиляди години. Части от Близкия Изток съставляват сплав от родове под по-широки чадъри на вяра или етническа принадлежност. Западняците поредно подценяват капацитета на тези групи. Всъщност може да се каже, че това е главният проблем в западната политика за последните 100 години.
Не става въпрос единствено за съглашението Сайкс-Пико или епохата на „ линиите на картите “ в Африка, където националните страни са били начертани през постколониалната ера без задоволително мисъл за главните племенни и етнически действителности. Това е проблем, който основава съвсем всички външнополитически неблагополучия след Втората международна война.
Например във Виетнамската война американците зрелищно пропуснаха етническото измерение. Един признак на тази слепота беше неспособността на западните основатели на политики да схванат, че всяка прокапиталистическа стъпка има резултат на тласкане на всеобщо възмущение. Защо? Защото ръководещите кръговена стопанската система бяха значително благосъстоятелност на малцинство китайци, с които етническите виетнамци бяха въвлечени в хилядолетен спор. Тъй като те станаха по-богати, виетнамците станаха по-склонни да преминат към комунистическа страна. Авторът Ейми Чуа дефинира това като „ групова неточност на колосални размери “.
Или предприемете старания за създаване на нация в Ирак, където Джордж У. Буш и доста други в действителност имаха вяра, че въвеждането на демокрацията ще докара до мир и непоклатимост по метода, по който това стана в Германия и Япония след Втората международна война. Те не са осъзнавали, че в племенните общества демократичните институции непроменяемо са изкривени от фракционни ползи. В случая с Ирак, шиитите желаеха да получат власт, с цел да си отмъстят на сунитското малцинство, което ги репресира от десетилетия. Сунитите, очаквайки този резултат, се изправиха против американските нашественици в обезверен опит да го предотвратят.
Разделението обаче не е просто противовес на демокрацията; тя също провокира корупция. Причината е, че корупцията се преглежда не като неморална, а като най-висшата форма на добродетелта. Длъжностно лице, което извлича изгода с цел да издаде, да речем, шофьорска брошура, ще показа тези пари с фракцията си. Той взема от чужд, с цел да помогне на своите хора.
Вижда се същия абсурд и в практиката на непотизма. Когато един политик дава работа на член от своя клан, той може незаслужено да попречи на по-квалифициран чужд и по този метод да подкопае меритокрацията на обществото, само че той оказва помощ на своя личен клан - която се смята за по-високо обвързване. Икономистът Михаел Мутукришна споделя по този начин: „ Корупцията може да се преглежда като форма на съдействие на едно равнище (фракцията). Проблемът е, че това подкопава съдействието на равнището на по-широкото общество ".
Цитатът на Мутхукришна заслужава да се прегледа, тъй като той съставлява главното несъгласие в сектантските общества. Родовите групи, кланове и други сходни имат прелестни аспекти – те са разширени фамилии и образуват дълбоки обществени връзки. Но в случай че моралните претенции на клана не са в прочут смисъл подчинени на ползите на нацията, тези две субекта не могат да съществуват без корупция, принуждение или и двете.
Ако се върнем в Ливан, можем да видите тази истина по метода, по който непознатите играчи непрекъснато дестабилизират нацията. Това се случва в доста случаи, тъй като външните фактори са намерили съдружници в страната, допринасяйки за техните групови ползи. Както сподели политическият анализатор Лий Смит: „ Външните фактори се намесват частично, тъй като са съблазнени от дадените им обещания, от ливанците, които ги канят да вземат участие във вътрешните им каузи, тъй че жителите на тази сектантска страна с 18 публично приети религиозни изповедания да получат преимущество пред своите вътрешни противници ".
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ