,Платилият трудовото възнаграждение на длъжника, въпреки наложения запор, без да

...
,Платилият трудовото възнаграждение на длъжника, въпреки наложения запор, без да
Коментари Харесай

Работодателят не е длъжник, ако изплати запорирана заплата

,Платилият трудовото заплащане на длъжника, макар наложения запор, без да удържи сумата по него, няма качеството на дебитор в изпълнителното произвеждане.

Това декларира Висшият адвокатски съвет (ВАдС) в мнението си по тълкувателно дело № 4/2017 година на Общото заседание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС).

Въпросът дали платилият заплатата на длъжника, макар наложения запор и без да удържи сумата по него, има качеството на дебитор в изпълнителното произвеждане или на трето за осъществяването лице, е единствено един от общо шест, по които се чака да се произнесе Върховен касационен съд. Всички те са свързани с насилственото осъществяване.

Адвокатурата обосновава в детайли и аргументирано позицията по всеки от тях. По отношение на това дали работодателят във въпросната догадка става дебитор по изпълнителното дело, ВАдС акцентира, че страни са единствено посочените като заемодател и дебитор в изпълнителния лист или директното изпълнително съображение. „ Принудителното осъществяване не може да бъде подхванато и осъществено против лица, които не са посочени като длъжници в изпълнителния титул или изпълнителния лист, с изключение на в случаите, при които категорично е планувано разпростиране на неговите лимити според член 429, ал.2 и алинея 3 ГПК(мотиви по т. 1 на ТР № 3/2015 от 10.07.2017 година по тълк.д.№ 3/2015 година, Общо събрание на гражданските и търговски колегии на ВКС). Тези случаи са уредени в норми-изключения, които не подлежат на разширително пояснение и използване “, се акцентира в мнението. В него се изяснява, че при ориентирано осъществяване върху вземания на длъжника, с връчването на запорното известие третото задължено лице придобива качеството на надзирател на вземането.

„ Третото задължено лице, членовете на управителните му органи, както и лицето, което заплати трудово заплащане на длъжника, макар наложения запор, без да направи удръжки на сумата по него, носят солидарна отговорност дружно с третото задължено лице персонално към взискателя за тази сума (чл. 452, алинея 3 Граждански процесуален кодекс и член 512, алинея 4 ГПК). Солидарната им отговорност е прогласена ex legе, само че тя не включва опция за конституирането им като длъжници във висящото изпълнително произвеждане, формирано въз основа на издадения против длъжника изпълнителен лист “, показват от адвокатурата. И изясняват, че насилствени дейности по отношение на работодателя в тази догадка може да бъдат подхванати въз основа на изпълнителен лист, публикуван против него в интерес на взискателя.

Постановлението за възлагане след извършена обществена обмен в случаите, когато парцелът е бил предоставен на измамлив заемодател, не поражда вещно-прехвърлителен резултат, гласи мнението на адвокатурата по различен от въпросите в тълкувателното дело.

ВАдС изяснява, че изпълняемото право на взискателя по отношение на длъжника е причина за допустимост на изпълнителния развой и когато то не съществува, това лишава материалноправната основа на производството. „ В този случай удовлетворяването на взискателя е лишено от правно съображение и недължимо полученото предстои на връщане. … Привидният заемодател дължи връщане освен на получените посредством заплащане от осребряване суми, само че и полученото вместо заплащане “, написа в мнението. Като се изяснява, че когато парцелът е предоставен на измамлив заемодател, насилственото прекачване на движимостта от правосъдния реализатор е недействително като лишено от правно съображение. И особено се прецизира, че стабилизирането на обществената обмен (чл. 496, ал.3 ГПК), не може да послужи като мотив за опазване правата на привидния заемодател – покупател. „ Целта на наредбата е обезпечаване стабилитет на правата на третите лица, купувачи при проданта. Привидният взискател не е трето за изпълнителното произвеждане лице “, написа ВАдС.

„ Има ли качеството на дебитор в изпълнителното произвеждане или е трето за осъществяването лице този, който е дал своя движимост в залог или ипотека за застраховане на непознат дълг в хипотезата, при която осъществяването е ориентирано върху това имущество? “, гласи различен от въпросите по изпълнителното дело. И той получава следният отговор от адвокатурата: „ Лицата по член 429, алинея 3 Граждански процесуален кодекс, върху които се разгръщат субективните лимити на издадения против длъжника изпълнителен лист в случаите, при които осъществяването е ориентирано против движимостта, обект на предоставеното от тях поръчителство, имат качеството на страна-длъжник в изпълнителното произвеждане “.

В мнението се показва, че уеднаквяването на практиката за това какво е процесуалното качество на залогодателите и ипотекарните длъжници, за които изпълнителният лист има мощ, когато взискателят насочва събирането на дълга към тази движимост, е от значимо значение. „ Тези лица са обвързани от субективните лимити на издадения против длъжника изпълнителен лист, когато взискателят е насочил осъществяване върху заложената или ипотекирана движимост и са длъжни да търпят изпълнителните дейности против своето имущество, предоставено като поръчителство за непознат дълг. Ето за какво в тези случаи залогодателят – трето за осъществяването лице и ипотекарният дебитор имат идентични на длъжника в изпълнителното произвеждане права и отговорности и процесуално качество. За тях следва да се ползват рестриктивните мерки за допустимост и учредения за обжалване, които важат за длъжника “, показват от адвокатурата.

Недействителността на обществената обмен може да бъде релевирана както посредством независим установителен иск, по този начин и случайно, като преюдициален въпрос по предявен иск за благосъстоятелност на парцела, предмет на проданта, гласи отговорът, който тя дава в мнението си на идващия въпрос по тълкувателното дело.

Тук несъгласието в практиката е за това дали недействителността на продажбата (по член 496, алинея 3, изр. 1 ГПК) постоянно следва да бъде предмет на независимо определяне (чрез предявен установителен иск), или това може да бъде стане случайно – като преюдициален въпрос в границите на предявен иск за благосъстоятелност. Граждански процесуален кодекс споделя, че в случай че възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред. Според адвокатурата в тази ситуация „ исков ред “ би трябвало да бъде тълкувано разширително, т.е. освен като предявяване на независим иск, а като определяне в границите на исков развой. В мнението се показва, че това определяне може да е осъществено единствено в претекстовете на решението (например като разискване на преюдициален въпрос при предявен иск за собственост), без наложително по въпроса да има изговаряне в диспозитива на решението и по него да се образува мощ на пресъдено нещо.

Според ВАдС няма правна и житейска логичност засегнатият от продажбата да води един иск за определяне на недействителността ѝ и различен, с цел да откри правото си на благосъстоятелност, когато то е наранено точно от недействителната продажба. „ Подобно позволение освен би натоварило засегнатото лице с непотребни процесуални разходи (за два желае, вместо за един иск), само че би забавило развиването на производството, което като краен резултат е ориентирано към определяне на правото на благосъстоятелност на засегнатото от недействителната продажба лице “, написа в мнението.

Предмет на тълкувателното дело е и въпросът дали е позволен иск за оповестяване на нищожност на осъществено от длъжника предписание със запорирана движимост или взимане, респ. предписание с парцел след регистриране на забрана, предявен от лицето, в чиято изгода е натрапен запорът или възбраната. Според ВАдС подобен иск би бил неприемлив заради липса на юридически интерес. За взискателя, в чиято изгода е натрапен запорът или възбраната, осъщественото след запора/възбраната предписание е недействително. Тази нищожност настава по право и законът не е планувал ред.

Последният въпрос по тълкувателното дело – може ли да бъде публикуван противоположен изпълнителен лист за разноските по изпълнителното произвеждане в интерес на взискателя от длъжника, против който е било позволено авансово осъществяване, към този момент получи отговор с последните промени в Граждански процесуален кодекс, които влязоха в действие на 30 октомври 2017 година Тогава член 245, алинея 3, Граждански процесуален кодекс беше допълнена и към този момент планува, че в тази догадка изпълнителен лист се издава както за връщане на сумите и движимостите, получени въз основа на позволеното авансово осъществяване на анулираното решение, по този начин „ и за събраните от длъжника такси и разходи в изпълнителното произвеждане “, заяви Lex.bg.

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР