Пластмасите са най-големият замърсител в Черно море. Това каза доц.

Пластмасите са най-големият замърсител в Черно море. Това сподели доцент Виолин Райков, от секция „ Биология и екология на морето “, в Института по океанология към Българска академия на науките във Варна. Той уточни, че точно пластмасите са главен замърсител в цялото земно кълбо. Доц. Райков добави, че в последна сметка, всичките отпадъци, които са били на сушата, в последна сметка най-после се озовават в морето, било то посредством канализация, посредством кораби или туризъм. „ Голяма част от отпадъците падат на дъното и в последна сметка морето наподобява красиво и синьо, а действително в него има стотици хиляди тонове боклуци, които с изключение на всичко друго се разграждат извънредно постепенно “, уточни експертът. Той акцентира, че даже да се разградят отпадъците, те стават на микрочастици, които се влизат във всички останали организми и най-после попадат на трапезата на хората. „ Там точно е огромната покруса, тъй като ние действително хапваме пластмаса. Излишно е да споделям, че пластмасата е извънредно нездравословна, както за нас, по този начин и за морските жители. Вече има директни доказателства, че някои от пластмасите или по-точно химията в тях провокират разнообразни болести, измежду които кожни алергии, хранителни неразположения, а когато има струпване се получават хормонални промени и даже онкологични болести “, акцентира доцент Виолин Райков. По думите му, Черно море е доста е нечисто, като не е изключение в него да се намерят гуми, стълби, торбички и други боклуци, освен това в големи количества. „ Знаете, че корабоплаването е доста развито, което си оказва съществено въздействие, а като прибавим и туризма, резултатът е разполагаем. Хубавото е, че най-малко производството по крайбрежията понижа и замърсяването с химикали е доста по-малко, в сравнение с през 70-те и 80-те години “, добави специалистът.

Все отново той успокои, че рибата не е толкоз нездравословна за консумация. „ Ние използваме един термин – биоакумулация. Това ще рече, че има някакъв предел на нездравословни субстанции, които могат да се натрупат в рибата. Ако ядем тонове риба и те са с микрочастици, несъмнено, че ще има сериозен резултат върху здравето ни. Това обаче не би трябвало да ни успокоява, тъй като подобен развой на замърсяване на моретата и океаните би трябвало да бъде пресечен в зародиш, с цел да не стигнем до миг, в който ще е прекомерно късно, за каквито и да било ограничения. Много пъти съм казвал, че нещата към този момент са доста закъснели, само че все пак, ние сме длъжни като общество да прекъснем този циничен развой и да се търсят разновидности за преработване на всичките тези планини от отпадъци. Разбирам, че за бизнесът е най-добре да влага в по-евтините материали, само че в последна сметка всичко най-после стига до нас и се отразява на нашият метод на живот. И това, че те не желаят да влагат повече пари за екология, не значи, че не могат да бъдат принудени “, безапелационен бе екологът. Той напомни, че неотдавна във Варна е бил показан планът “MELTEMI ”, който сплотява осем организации от Албания, България, Гърция и Кипър с обща цел да предложат усъвършенствания в законовата рамка за ръководство на морските боклуци, както и да ангажират обществото по посока на понижаване на замърсяването с твърди боклуци в морската среда. Черноморските крайбрежия са уязвими на антропогенна и техногенна активност.

Доц. Виолин Райков, съобщи, че в някои страни към този момент се работи интензивно в тенденция възстановяване екологията в моретата. „ На първо време може да се вземе положителният образец от Северозападните европейски страни. Давам образец с Дания и Норвегия. В тези две страни доста добре се ползва така наречен „ кръгова стопанска система “, т.е. освен събирането и извозването на отпадъците, само че и дейното им преработване. Например там има предприятия, които получават държавни субсидии, с цел да създават настилки за улиците от пластмаси. Освен това – вкарват се нововъведения за разделното събиране на боклуци, има организации, които се занимават с извозването на риболовен мрежи, които да кажем са били изоставени в морето. Те се претопяват и се вършат нови мрежи. Примерите за кръговата стопанска система са доста, само че тя е образец за това, по какъв начин бихме могли да се оправим с казуса с отпадъците, като по този метод те не стигат до морето.

В момента при нас отпадъците се вадят от морето или най-малко една част от тях, само че казусът е по какъв начин да бъдат модифицирани. Нямаме проведена система или организация, която да се заеме с това, да ги преработи, с цел да не се върнат още веднъж в морето “, сподели в умозаключение доцент Райков. /moreto.net