Икономисти призоваха новият дълг от 5 млрд. лв. да се харчи разумно
Пласираните във вторник български облигации за 5 милиарда лева на външните дългови пазари провокираха оживени коментари сред икономисти и финансисти. Някои намират за обикновено страната да тегли заем, откакто бюджетът й е разчетен на недостиг, а в света върлува пандемия и криза. Други считат, че поемането на нов дълг е ненужно при огромния фискален запас.
Всички обаче са безапелационни, че правителството трябва да даде явен проект защо ще се похарчи новия дълг. За да не се окаже, че огромна част от него ще отиде за пазаруване на политическо доверие в идните избори.
Според Виктор Йоцов, учител в катедра " Финанси " на УНСС, е притеснително, че с тези пари ще се вършат обществени разноски. „ До преди няколко седмици говорехме за „ мазнинките “ в бюджета и за един фискален запас от порядъка на 10 милиарда лв., което е два пъти повече от санитарния минимум. Към края на август бюджетът към момента е на остатък и в това време взимаме още 5 милиарда заем?! Далеч съм от мисълта, че не би трябвало да се взима дълг, когато пазарът е удобен и когато имаме потребност от някакви вложения, от възобновяване на икономиката - тогава това е най-хубавото, в случай че не и единственото решение.
Но в този момент явно не става въпрос за финансиране на бюджетен недостиг. Очевидно не става въпрос и за рефинансиране на остарели отговорности, тъй като те са дълготрайни и нямат никаква потребност от това. Очевидно става въпрос за някакви обществени разноски. Не сме видели стратегии и проекти на държавното управление защо ще се харчат тези пари. Очаквам последваща стъпка да ни кажат защо ще се харчат “, разяснява Йоцов пред БНР.
Според него не е ужасно, че дългът на България нараства с още 5 милиарда лева, защото по отношение на Брутният вътрешен продукт той е остава към 20%. " Страшно е, в случай че тръгнат с тези пари да се задоволяват единствено обществени претенции, да покачват заплати на всички, които в този миг решат да стачкува . Това ме тормози - да не се купува политическо доверие с тези пари ", споделя Йоцов.
Бившият министър на стопанската система и вицепремиер Николай Василев определя финансовата интервенция по пласирането на българските облигации като отлично изпълнена. " България в тези сложни времена получи огромен заем при много преференциални лихвени условия ", разяснява той пред бТВ. Но показва, че държавното управление не би трябвало да не го харчи „ за ненужни неща " и „ с лека ръка “, " като се има поради какъв брой доста пари към този момент са раздадени на хора, които нямат нищо общо с коронакризата ".
Според него няма никаква справедлива причина тези пари да бъдат харчени за нещо съответно . " България има добър фискален запас и бюджетен остатък до края на август от 1.5 милиарда лева - несъмнено е единствената страна с бюджетен остатък в Европа ". Но в края на всяка бюджетна година и в края на всеки мандат всяко държавно управление има естествената податливост да харчи повече. И в този момент парите ще бъдат изхарчени за каквото политиците решат да ги изхарчат в края на мандата. Кой каквото изиска от това държавно управление, нормално до момента го е получавал. Това е доста неприятно, тъй като животът демонстрира какъв брой елементарно, за нула време, се харчат мъчно спестени пари с милиарди “, съобщи Василев.
Затова той приканва " тези 5 милиарда лева да останат като голям резерв, в случай че следващата година има по-голяма икономическа рецесия.
Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система припомня, че не би трябвало да се учудваме, че държавното управление поема нов дълг, тъй като това е резултат от бюджетната политика - когато имаш недостиг, тогава ще имаш и дълг. " Интересното е, че когато се гласоподава бюджет с недостиг, тогава няма такова огромно неодобрение, колкото когато би трябвало да се тегли дълг, А за тази година бе гласуван недостиг от 3.5 милиарда лева "
Според Ганев, държавното управление е избрало подобаващия момент да излезе на външните дългови пазари, а изгодните лихви се изясняват с това, че за пред външния свят България стои добре макроикономически. " Инвеститорите главно гледат размера на дефицита, а ние през последните години имаме остатъци. Приемането на страната ни в чакалнята на еврозоната също е положителене сигнал ", заяви Петър Ганев пред Българска национална телевизия.
Той обаче отбелязва, че макар бюджетните остатъци сега, до края на годината се очакват големи разноски. " Капиталовите разноски в края на юли са 10% - все едно нищо не сме правили. Притесняваме огромното харчене в края на годината. Не бих се учидил още веднъж да забележим разноски като 1 милиард лева за саниране или 1 милиард за " Хемус ". Трябва да има обмисляне, да се минава през бюджетната процедура, а не капиталовите разноски да са на ръчно ръководство и в края на годината се насочват по отношение на едни или други политически цели ", коментира Ганев. И прикани бюджетът за следващата година да се прави с мисълта, че сме в рецесия. " Не може да се вдигат заплати и да се строят автомагистрали, като че ли сме в най-хубавите години. Затова, в случай че не желаеме да се появяват вести за нови задължения или за повдигане на налози, трябва да сме по-консервативни в бюджета за идната година ", споделя Ганев.
Поздравления за финансовото министерство и определените международни банки, които са пласирали българските облигации на извънредно положително пазарно равнище, насочи икономистът Владимир Каролев.
Според него позитивна роля е изиграл фактът, че страната ни дълго време не е излизала на дълговите финансови пазари, а във връзка с 30-годишните облигации - в никакъв случай. " Има липса на български излъчвания, а множеството държавни облигации са финиширали в пенсионни компании и банки, които искат да диферсифицират риска и да имат, въпреки и малко, български облигации ", изясни Каролев пред Българска национална телевизия.
Така от над 500 вложители, показали първичен интерес към българските облигации, са купили единствено 300.
" Когато вложителите купуват облигации, те гледат каква е вероятността на страната след 10 години, надлежно след 30 години. Както и дали страните имат пари да заплащат лихвата в идващите 10 и 30 години. България явно може да заплаща по 37.5 млн. лева годишно ", уточни Каролев.
Той обаче също е обезпокоен от думите на финансовия министър, че част от парите от новия заем, ще отидат за финансиране на социално-икономическите ограничения на държавното управление поради ковид.
" Съгласен съм с останалите причини за потребление на дълга - рефинансиране на дълг през тази година, нарастване на фискалния запас, който въпреки да е към 10 милиарда лева в предходни години стигаше 13-14 милиарда, както и заложеният бюджетен недостиг. Но финасирането на социално-икономическите ограничения на държавното управление, за да бъде законно, би трябвало да е ясно написано. Ще дам образец с Англия: ако желая да ревизира техните ограничения, ще видя към всяка една анализ ползи-разход. За България такова нещо няма, даже за мерките в бюджета няма разбор за изгодите и разноските. А за данъкоплатците би трябвало да е ясно къде отиват парите от налозите им - дали разход А не отива в джоба на другаря Б ”, споделя Каролев.
Всички обаче са безапелационни, че правителството трябва да даде явен проект защо ще се похарчи новия дълг. За да не се окаже, че огромна част от него ще отиде за пазаруване на политическо доверие в идните избори.
Според Виктор Йоцов, учител в катедра " Финанси " на УНСС, е притеснително, че с тези пари ще се вършат обществени разноски. „ До преди няколко седмици говорехме за „ мазнинките “ в бюджета и за един фискален запас от порядъка на 10 милиарда лв., което е два пъти повече от санитарния минимум. Към края на август бюджетът към момента е на остатък и в това време взимаме още 5 милиарда заем?! Далеч съм от мисълта, че не би трябвало да се взима дълг, когато пазарът е удобен и когато имаме потребност от някакви вложения, от възобновяване на икономиката - тогава това е най-хубавото, в случай че не и единственото решение.
Но в този момент явно не става въпрос за финансиране на бюджетен недостиг. Очевидно не става въпрос и за рефинансиране на остарели отговорности, тъй като те са дълготрайни и нямат никаква потребност от това. Очевидно става въпрос за някакви обществени разноски. Не сме видели стратегии и проекти на държавното управление защо ще се харчат тези пари. Очаквам последваща стъпка да ни кажат защо ще се харчат “, разяснява Йоцов пред БНР.
Според него не е ужасно, че дългът на България нараства с още 5 милиарда лева, защото по отношение на Брутният вътрешен продукт той е остава към 20%. " Страшно е, в случай че тръгнат с тези пари да се задоволяват единствено обществени претенции, да покачват заплати на всички, които в този миг решат да стачкува . Това ме тормози - да не се купува политическо доверие с тези пари ", споделя Йоцов.
Бившият министър на стопанската система и вицепремиер Николай Василев определя финансовата интервенция по пласирането на българските облигации като отлично изпълнена. " България в тези сложни времена получи огромен заем при много преференциални лихвени условия ", разяснява той пред бТВ. Но показва, че държавното управление не би трябвало да не го харчи „ за ненужни неща " и „ с лека ръка “, " като се има поради какъв брой доста пари към този момент са раздадени на хора, които нямат нищо общо с коронакризата ".
Според него няма никаква справедлива причина тези пари да бъдат харчени за нещо съответно . " България има добър фискален запас и бюджетен остатък до края на август от 1.5 милиарда лева - несъмнено е единствената страна с бюджетен остатък в Европа ". Но в края на всяка бюджетна година и в края на всеки мандат всяко държавно управление има естествената податливост да харчи повече. И в този момент парите ще бъдат изхарчени за каквото политиците решат да ги изхарчат в края на мандата. Кой каквото изиска от това държавно управление, нормално до момента го е получавал. Това е доста неприятно, тъй като животът демонстрира какъв брой елементарно, за нула време, се харчат мъчно спестени пари с милиарди “, съобщи Василев.
Затова той приканва " тези 5 милиарда лева да останат като голям резерв, в случай че следващата година има по-голяма икономическа рецесия.
Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система припомня, че не би трябвало да се учудваме, че държавното управление поема нов дълг, тъй като това е резултат от бюджетната политика - когато имаш недостиг, тогава ще имаш и дълг. " Интересното е, че когато се гласоподава бюджет с недостиг, тогава няма такова огромно неодобрение, колкото когато би трябвало да се тегли дълг, А за тази година бе гласуван недостиг от 3.5 милиарда лева "
Според Ганев, държавното управление е избрало подобаващия момент да излезе на външните дългови пазари, а изгодните лихви се изясняват с това, че за пред външния свят България стои добре макроикономически. " Инвеститорите главно гледат размера на дефицита, а ние през последните години имаме остатъци. Приемането на страната ни в чакалнята на еврозоната също е положителене сигнал ", заяви Петър Ганев пред Българска национална телевизия.
Той обаче отбелязва, че макар бюджетните остатъци сега, до края на годината се очакват големи разноски. " Капиталовите разноски в края на юли са 10% - все едно нищо не сме правили. Притесняваме огромното харчене в края на годината. Не бих се учидил още веднъж да забележим разноски като 1 милиард лева за саниране или 1 милиард за " Хемус ". Трябва да има обмисляне, да се минава през бюджетната процедура, а не капиталовите разноски да са на ръчно ръководство и в края на годината се насочват по отношение на едни или други политически цели ", коментира Ганев. И прикани бюджетът за следващата година да се прави с мисълта, че сме в рецесия. " Не може да се вдигат заплати и да се строят автомагистрали, като че ли сме в най-хубавите години. Затова, в случай че не желаеме да се появяват вести за нови задължения или за повдигане на налози, трябва да сме по-консервативни в бюджета за идната година ", споделя Ганев.
Поздравления за финансовото министерство и определените международни банки, които са пласирали българските облигации на извънредно положително пазарно равнище, насочи икономистът Владимир Каролев.
Според него позитивна роля е изиграл фактът, че страната ни дълго време не е излизала на дълговите финансови пазари, а във връзка с 30-годишните облигации - в никакъв случай. " Има липса на български излъчвания, а множеството държавни облигации са финиширали в пенсионни компании и банки, които искат да диферсифицират риска и да имат, въпреки и малко, български облигации ", изясни Каролев пред Българска национална телевизия.
Така от над 500 вложители, показали първичен интерес към българските облигации, са купили единствено 300.
" Когато вложителите купуват облигации, те гледат каква е вероятността на страната след 10 години, надлежно след 30 години. Както и дали страните имат пари да заплащат лихвата в идващите 10 и 30 години. България явно може да заплаща по 37.5 млн. лева годишно ", уточни Каролев.
Той обаче също е обезпокоен от думите на финансовия министър, че част от парите от новия заем, ще отидат за финансиране на социално-икономическите ограничения на държавното управление поради ковид.
" Съгласен съм с останалите причини за потребление на дълга - рефинансиране на дълг през тази година, нарастване на фискалния запас, който въпреки да е към 10 милиарда лева в предходни години стигаше 13-14 милиарда, както и заложеният бюджетен недостиг. Но финасирането на социално-икономическите ограничения на държавното управление, за да бъде законно, би трябвало да е ясно написано. Ще дам образец с Англия: ако желая да ревизира техните ограничения, ще видя към всяка една анализ ползи-разход. За България такова нещо няма, даже за мерките в бюджета няма разбор за изгодите и разноските. А за данъкоплатците би трябвало да е ясно къде отиват парите от налозите им - дали разход А не отива в джоба на другаря Б ”, споделя Каролев.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ