Москва отпуска на чуждите компании още време, за да напуснат страната
Плановете на Москва да стартира " законно " да иззема активите на непознатите компании, решили да изоставен страната, се отсрочват най-малко до септември, оповестява Ройтерс. До това се стигна, откакто Държавната Дума излезе предходната седмица в летен отпуск, без да гласоподава закона, по силата на който западните компании могат принудително да се разделят с активите си.
Думата се събира още веднъж в средата на септември и тогава законът може да влезе в дневния й ред, само че специалисти започнаха да се съмняват дали въобще ще се стигне до гласуването му.
" Фактът, че законът мина на първо четене, след което спря, значи, че няма консенсус по въпроса ", споделя Татяна Становая от компанията за политически разбори " Ар Политик " (R.Politik).
Забавянето ненапълно понижава опасенията, че Москва възприема по-агресивен метод към оставащите в Русия западни компании. Такова усещане се сътвори в края на юни, когато съветският президент Владимир Путин подреди страната да поеме цялостния надзор върху газовия и петролен план " Сахалин-2 ".
Няма изясненост обаче, дали Путин не готви нов декрет, с който сходна национализация да засегне и други планове и браншове.
Русия следи от близко дали напускащите западни компании извършват отговорностите си по отношение на своите чиновници, съобщи през днешния ден представителят на Кремъл Дмитрий Песков. " Правителството управлява процеса изкъсо ", уточни той и добави, че въпроси за закона за отнемането на имущество от непознатите компании би трябвало да бъдат отправяни към Думата.
Проектозаконът разрешава на управляващите да защитят работни места или браншове като назначат админи в непознатите компании, напускащи Русия. Той беше утвърден на първо четене през май, не без директната интервенция на първия вицепремиер Андрей Белоусов, който предизвести, че Москва няма да позволи на фирмите да " напущат, заключат вратата и оставят хората без работа и потребителите без артикули ".
Макар по закона сега да няма развиване, Думата може когато и да е да се събере на изключителна сесия и да го гласоподава. Парламентът се събира този петък, с цел да гласоподава по ред проблеми, измежду които конкуренцията и осведомителната политика. Дневен ред не е разгласен, а от Кремъл отхвърлят коментар какво ще бъде включено в сесията.
Москва окачествява наложените й наказания от страна на Запада като " оповестяване на икономическа война ". Путин постоянно заплашва с ответни ограничения, само че западни бизнеси, които и до момента не престават да работят в Русия, споделят, че намесата в активността им е минимална.
" В началото риториката беше изключително войнствена и се говореше за национализация и реквизиция, с цел да се отвръщат западните наказания, само че тя последователно стихна ", споделя Мария Шагина от Международния институт за стратегически проучвания (IISS).
Източник БТА
Думата се събира още веднъж в средата на септември и тогава законът може да влезе в дневния й ред, само че специалисти започнаха да се съмняват дали въобще ще се стигне до гласуването му.
" Фактът, че законът мина на първо четене, след което спря, значи, че няма консенсус по въпроса ", споделя Татяна Становая от компанията за политически разбори " Ар Политик " (R.Politik).
Забавянето ненапълно понижава опасенията, че Москва възприема по-агресивен метод към оставащите в Русия западни компании. Такова усещане се сътвори в края на юни, когато съветският президент Владимир Путин подреди страната да поеме цялостния надзор върху газовия и петролен план " Сахалин-2 ".
Няма изясненост обаче, дали Путин не готви нов декрет, с който сходна национализация да засегне и други планове и браншове.
Русия следи от близко дали напускащите западни компании извършват отговорностите си по отношение на своите чиновници, съобщи през днешния ден представителят на Кремъл Дмитрий Песков. " Правителството управлява процеса изкъсо ", уточни той и добави, че въпроси за закона за отнемането на имущество от непознатите компании би трябвало да бъдат отправяни към Думата.
Проектозаконът разрешава на управляващите да защитят работни места или браншове като назначат админи в непознатите компании, напускащи Русия. Той беше утвърден на първо четене през май, не без директната интервенция на първия вицепремиер Андрей Белоусов, който предизвести, че Москва няма да позволи на фирмите да " напущат, заключат вратата и оставят хората без работа и потребителите без артикули ".
Макар по закона сега да няма развиване, Думата може когато и да е да се събере на изключителна сесия и да го гласоподава. Парламентът се събира този петък, с цел да гласоподава по ред проблеми, измежду които конкуренцията и осведомителната политика. Дневен ред не е разгласен, а от Кремъл отхвърлят коментар какво ще бъде включено в сесията.
Москва окачествява наложените й наказания от страна на Запада като " оповестяване на икономическа война ". Путин постоянно заплашва с ответни ограничения, само че западни бизнеси, които и до момента не престават да работят в Русия, споделят, че намесата в активността им е минимална.
" В началото риториката беше изключително войнствена и се говореше за национализация и реквизиция, с цел да се отвръщат западните наказания, само че тя последователно стихна ", споделя Мария Шагина от Международния институт за стратегически проучвания (IISS).
Източник БТА
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ