Търговското споразумение между САЩ и Китай се отлага
Планираната за края на март среща на ръководителя на Китайската Народна Република (КНР) Си Дзинпин с президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп изчезна от стратегиите на двамата водачи. Този факт слага под въпрос вероятността за сключване в близко време на ново комерсиално, китайско-американско съглашение. Едновременно с това, комерсиалната статистика на двете „ воюващи страни “ продължава да се утежнява, написа " Гласове ".
реклама
Американски анализатори са на мнение, че „ в един или в различен тип, комерсиално съглашение сред страните въпреки всичко в миналото ще има, само че това надали ще докара до понижаване на комерсиалния недостиг на Съединени американски щати, тъй като в интерес на Китай работят както американският $, по този начин и политиката на Федералния запас “.
Както оповестява Fox Business, срещата на водачите на двете страни, планувана за края на март, най-вероятно няма да се организира. По-рано Тръмп допускаше, че комерсиалното съглашение може да бъде подписано на персонална среща с ръководителя на КНР, която да се организира в края на март във Флорида. В изявление за Wall Street Journal (WSJ) американският дипломат в Китай Тери Бранстад съобщи, че „ точната дата на срещата към момента не е дефинитивно избрана, само че съгласно „ чувството “ на страните в преговорния развой, те са толкоз покрай решение, колкото не са били от дълго време “.
Преди това " Уолстрийт джърнъл " написа, че Съединени американски щати и Китай се намират в заключителния стадий на консултациите по комерсиалните въпроси и в края на март може да да бъде оповестено окончателното им договаряне. Сега това договаряне е под огромен въпрос. И освен то, самият развой за реализиране на договореност също е под въпрос.
В рамките на обсъжданата договорка, Пекин предлага да понижи митата върху американската селскостопанска, химическа и автомобилна продукция, а в подмяна Вашингтон да анулира огромна част от наложените през предходната година наказания върху китайски артикули. Американците се надяваха, че в границите на договорката Китай ще се съгласи китайската корпорация Sinopec да закупи от американската газова компания Cheniere Energy полутечен газ за 18 милиарда $.
По данни на " Уолстрийт джърнъл ", американската газова компания, при положение на договореност, може да стартира доставките през 2023 година Ежегодно компанията ще може да доставя по контракт в Китай към 2 милиона тона (3 милиарда м.3.) полутечен природен газ. Сега газовият износ на Съединени американски щати за Китай заема дял от към 9% в общия размер експортиран газ от Съединени американски щати. По тази причина Щатите считат, че китайският пазар е доста перспективен. Но не по-малко заинтригувани от този пазар са и съветските снабдители.
Друго изискване на Съединени американски щати за бъдещото комерсиално съглашение е стабилността на китайската валута. Властите в Пекин към този момент дадоха обещание да създадат юана „ прелъстителен “ за непознатите вложители. Но някои аналитици акцентират, че китайският юан към този момент е надценен по отношение на $. Така да вземем за пример, японската финансова компания Nomura твърди следното: „ Ние допускаме, че юанът може би към този момент е надценен по отношение на $ и последният рунд от намаляване на кредитно-паричната политика на Китай може да подбутне юана още по-нататък по пътя към повишаването му “.
Американските анализатори декларират, че въпреки и да получат „ постоянен юан “ в границите на съглашението за преустановяване на комерсиалната война, тази тактика „ нито е рационална нито е практична “ за Съединени американски щати. Стабилизацията на курса „ може да докара до още по-надценен юан, до закъснение растежа на експорта, ускорение растежа на вноса и увеличение недостига по настоящата сметка на Китай.
Припомняме, че комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай стартира през предходната година. Доналд Тръмп неведнъж се оплакваше от прекомерния, по негово мнение, търговски недостиг с Китай. През юли страните оповестиха, че взаимно покачват митата си в размер на 25%. През септември Америка наложи 10% мито върху вноса на китайски артикули на обща сума 200 милиарда $. Пекин отговори на това, като вкара мита върху вноса на американски артикули от 5 до 10% на обща стойност от 60 милиарда $. Очакванията бяха, че с това спорът последователно ще затихне, откакто през декември водачите на Съединени американски щати и Китай се договориха в течение на три месеца да подхващат ограничения, ориентирани към сключване на комерсиално съглашение сред Вашингтон и Пекин. Тръмп съобщи, че се е съгласил да не покачва митата от 10 на 25% от първи януари 2019 година, каквито планове имаше преди. Срокът за сключване на комерсиалната договорка изтече на първи март, само че Тръмп изрази подготвеност да не усилва митата до тогава, до момента в който договарянията вървят сполучливо и в вярната за Вашингтон посока.
На фона на тези неразбираеми переспективи пред комерсиалната война, формалната статистика на Китай към този момент не внушава оптимизъм. Търговският баланс на Китай, като цяло, демонстрира наклонност към утежняване. Така да вземем за пример, по данни на китайското митническо ръководство, през февруари 2019 година, в съпоставяне със същия месец на 2018 година, експортът е намалял фрапантно с 20.7% в доларово изражение, макар, че през януари 2019 година той означи покачване от 9.1%. А вносът в Китай за същия интервал се е нараснал от 1.5 до 5.2%. Паралелно с това позитивното салдо в комерсиалния баланс със Съединени американски щати към този момент трети месец бележи спад от 27.3 милиарда $ през януари до 14.72 милиарда $ през февруари, в следствие от свиването на общия размер в търговията сред двете страни.
Впрочем, не по-добре наподобяват и американските данни. Така да вземем за пример, макар въведените наказателни мита във връзка с редица страни, дефицитът в комерсиалния баланс на Съединени американски щати през 2018 година доближи десетгодишен най-много от 891.3 милиарда $, като единствено в търговията с Европейски Съюз дефицитът на Съединени американски щати доближи 170 милиарда $.
Американската преса означи, че „ напъните на Белия дом да понижи недостига бяха подкопани както от външни, по този начин и от вътрешни фактори. От външните фактори най-съществена роля за повишаване на комерсиалния недостиг на Съединени американски щати оказаха забавянето на темповете на напредък на международната стопанска система и повишаването на $. А от вътрешните - най-значимо въздействие за недостига оказа намаляването на налозите. Всичко това докара до повишаване вътрешното търсене на вносни артикули и понижаване на интереса към експортираната от Съединени американски щати продукция в чужбина “.
Експертите от група Veta също по този начин означават, че „ укрепването на националната валута обичайно води до повишаване цената на стоките и услугите, създавани в страната. А на външните пазари понижава тяхната конкурентоспособност “.
Експертите припомнят също по този начин, че през предходната година главният лихвен % в Щатите се е повишавал четири пъти до 2.5%, като по този метод „ всички старания на Тръмп, които в последна сметка се сведоха до започване на комерсиална война с Китай, не костват нищо спрямо резултата от повишение на лихвения % от страна на Федералния запас, което обезсмисли всички дейности на Тръмп за възстановяване на външно-търговското салдо. Това е по този начин, тъй като при настоящия лихвен % е доста по-изгодно да се внасят артикули, в сравнение с да се създават вътре в страната “.
Според специалистите от Finam, „ комерсиалната война на Тръмп против Китай се отразява отрицателно освен върху стопанската система на китайците, а по този начин също и върху оперативните индикатори на крупните американски корпорации, които от края на предходната година внезапно понижиха деловата си интензивност и утежниха прогнозите за бъдещите си облаги “.
Експертите са на мнение, че американо-китайското комерсиално съглашение в един или в различен тип ще бъде подписано, „ само че историята с опълчването сред Съединени американски щати и Китай е още надалеч от намиране на трайно решение. По-скоро сред колосите в международната стопанска система и в бъдеще ще продължат от време на време да пораждат нови спорове.
Заместник-директорът на аналитичния център „ Алпари “ Ана Кокорева е на мнение, че „ с всеки минал ден вероятността от сключване на съглашение понижава “. Тя споделя още, че „ в началото страните са се договорили до 1 март да има съглашение, само че това не стана и срокът беше продължен. Освен това, на пазарите не постъпва никаква градивна информация, която би могла да хвърли светлина върху хода на договарянията. Единствено някакви общи известия, че Китай има желание да се договорят, и че страните са на финалната права, само че дали фактически е по този начин никой не знае “.
Не е изключен и разновидността, в случай че Щатите не съумеят да реализират компромис и да се договорят с КНР, да вдигнат едностранно митата. Но да си мислят, че ще получат едностранни отстъпки в своя изгода, надали ще бъде допустимо. За Китай това не е преференциално. На Пекин, както и на Вашингтон, им би трябвало такова съглашение, което ще бъде от изгода за стопанските системи им и няма да им навреди. Китай няма едностранно да жертва ползите си. А едностранни дейности от страна на Съединени американски щати единствено ще усложнят обстановката и ще провокират нова вълна от спорове.
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
реклама
Американски анализатори са на мнение, че „ в един или в различен тип, комерсиално съглашение сред страните въпреки всичко в миналото ще има, само че това надали ще докара до понижаване на комерсиалния недостиг на Съединени американски щати, тъй като в интерес на Китай работят както американският $, по този начин и политиката на Федералния запас “.
Както оповестява Fox Business, срещата на водачите на двете страни, планувана за края на март, най-вероятно няма да се организира. По-рано Тръмп допускаше, че комерсиалното съглашение може да бъде подписано на персонална среща с ръководителя на КНР, която да се организира в края на март във Флорида. В изявление за Wall Street Journal (WSJ) американският дипломат в Китай Тери Бранстад съобщи, че „ точната дата на срещата към момента не е дефинитивно избрана, само че съгласно „ чувството “ на страните в преговорния развой, те са толкоз покрай решение, колкото не са били от дълго време “.
Преди това " Уолстрийт джърнъл " написа, че Съединени американски щати и Китай се намират в заключителния стадий на консултациите по комерсиалните въпроси и в края на март може да да бъде оповестено окончателното им договаряне. Сега това договаряне е под огромен въпрос. И освен то, самият развой за реализиране на договореност също е под въпрос.
В рамките на обсъжданата договорка, Пекин предлага да понижи митата върху американската селскостопанска, химическа и автомобилна продукция, а в подмяна Вашингтон да анулира огромна част от наложените през предходната година наказания върху китайски артикули. Американците се надяваха, че в границите на договорката Китай ще се съгласи китайската корпорация Sinopec да закупи от американската газова компания Cheniere Energy полутечен газ за 18 милиарда $.
По данни на " Уолстрийт джърнъл ", американската газова компания, при положение на договореност, може да стартира доставките през 2023 година Ежегодно компанията ще може да доставя по контракт в Китай към 2 милиона тона (3 милиарда м.3.) полутечен природен газ. Сега газовият износ на Съединени американски щати за Китай заема дял от към 9% в общия размер експортиран газ от Съединени американски щати. По тази причина Щатите считат, че китайският пазар е доста перспективен. Но не по-малко заинтригувани от този пазар са и съветските снабдители.
Друго изискване на Съединени американски щати за бъдещото комерсиално съглашение е стабилността на китайската валута. Властите в Пекин към този момент дадоха обещание да създадат юана „ прелъстителен “ за непознатите вложители. Но някои аналитици акцентират, че китайският юан към този момент е надценен по отношение на $. Така да вземем за пример, японската финансова компания Nomura твърди следното: „ Ние допускаме, че юанът може би към този момент е надценен по отношение на $ и последният рунд от намаляване на кредитно-паричната политика на Китай може да подбутне юана още по-нататък по пътя към повишаването му “.
Американските анализатори декларират, че въпреки и да получат „ постоянен юан “ в границите на съглашението за преустановяване на комерсиалната война, тази тактика „ нито е рационална нито е практична “ за Съединени американски щати. Стабилизацията на курса „ може да докара до още по-надценен юан, до закъснение растежа на експорта, ускорение растежа на вноса и увеличение недостига по настоящата сметка на Китай.
Припомняме, че комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай стартира през предходната година. Доналд Тръмп неведнъж се оплакваше от прекомерния, по негово мнение, търговски недостиг с Китай. През юли страните оповестиха, че взаимно покачват митата си в размер на 25%. През септември Америка наложи 10% мито върху вноса на китайски артикули на обща сума 200 милиарда $. Пекин отговори на това, като вкара мита върху вноса на американски артикули от 5 до 10% на обща стойност от 60 милиарда $. Очакванията бяха, че с това спорът последователно ще затихне, откакто през декември водачите на Съединени американски щати и Китай се договориха в течение на три месеца да подхващат ограничения, ориентирани към сключване на комерсиално съглашение сред Вашингтон и Пекин. Тръмп съобщи, че се е съгласил да не покачва митата от 10 на 25% от първи януари 2019 година, каквито планове имаше преди. Срокът за сключване на комерсиалната договорка изтече на първи март, само че Тръмп изрази подготвеност да не усилва митата до тогава, до момента в който договарянията вървят сполучливо и в вярната за Вашингтон посока.
На фона на тези неразбираеми переспективи пред комерсиалната война, формалната статистика на Китай към този момент не внушава оптимизъм. Търговският баланс на Китай, като цяло, демонстрира наклонност към утежняване. Така да вземем за пример, по данни на китайското митническо ръководство, през февруари 2019 година, в съпоставяне със същия месец на 2018 година, експортът е намалял фрапантно с 20.7% в доларово изражение, макар, че през януари 2019 година той означи покачване от 9.1%. А вносът в Китай за същия интервал се е нараснал от 1.5 до 5.2%. Паралелно с това позитивното салдо в комерсиалния баланс със Съединени американски щати към този момент трети месец бележи спад от 27.3 милиарда $ през януари до 14.72 милиарда $ през февруари, в следствие от свиването на общия размер в търговията сред двете страни.
Впрочем, не по-добре наподобяват и американските данни. Така да вземем за пример, макар въведените наказателни мита във връзка с редица страни, дефицитът в комерсиалния баланс на Съединени американски щати през 2018 година доближи десетгодишен най-много от 891.3 милиарда $, като единствено в търговията с Европейски Съюз дефицитът на Съединени американски щати доближи 170 милиарда $.
Американската преса означи, че „ напъните на Белия дом да понижи недостига бяха подкопани както от външни, по този начин и от вътрешни фактори. От външните фактори най-съществена роля за повишаване на комерсиалния недостиг на Съединени американски щати оказаха забавянето на темповете на напредък на международната стопанска система и повишаването на $. А от вътрешните - най-значимо въздействие за недостига оказа намаляването на налозите. Всичко това докара до повишаване вътрешното търсене на вносни артикули и понижаване на интереса към експортираната от Съединени американски щати продукция в чужбина “.
Експертите от група Veta също по този начин означават, че „ укрепването на националната валута обичайно води до повишаване цената на стоките и услугите, създавани в страната. А на външните пазари понижава тяхната конкурентоспособност “.
Експертите припомнят също по този начин, че през предходната година главният лихвен % в Щатите се е повишавал четири пъти до 2.5%, като по този метод „ всички старания на Тръмп, които в последна сметка се сведоха до започване на комерсиална война с Китай, не костват нищо спрямо резултата от повишение на лихвения % от страна на Федералния запас, което обезсмисли всички дейности на Тръмп за възстановяване на външно-търговското салдо. Това е по този начин, тъй като при настоящия лихвен % е доста по-изгодно да се внасят артикули, в сравнение с да се създават вътре в страната “.
Според специалистите от Finam, „ комерсиалната война на Тръмп против Китай се отразява отрицателно освен върху стопанската система на китайците, а по този начин също и върху оперативните индикатори на крупните американски корпорации, които от края на предходната година внезапно понижиха деловата си интензивност и утежниха прогнозите за бъдещите си облаги “.
Експертите са на мнение, че американо-китайското комерсиално съглашение в един или в различен тип ще бъде подписано, „ само че историята с опълчването сред Съединени американски щати и Китай е още надалеч от намиране на трайно решение. По-скоро сред колосите в международната стопанска система и в бъдеще ще продължат от време на време да пораждат нови спорове.
Заместник-директорът на аналитичния център „ Алпари “ Ана Кокорева е на мнение, че „ с всеки минал ден вероятността от сключване на съглашение понижава “. Тя споделя още, че „ в началото страните са се договорили до 1 март да има съглашение, само че това не стана и срокът беше продължен. Освен това, на пазарите не постъпва никаква градивна информация, която би могла да хвърли светлина върху хода на договарянията. Единствено някакви общи известия, че Китай има желание да се договорят, и че страните са на финалната права, само че дали фактически е по този начин никой не знае “.
Не е изключен и разновидността, в случай че Щатите не съумеят да реализират компромис и да се договорят с КНР, да вдигнат едностранно митата. Но да си мислят, че ще получат едностранни отстъпки в своя изгода, надали ще бъде допустимо. За Китай това не е преференциално. На Пекин, както и на Вашингтон, им би трябвало такова съглашение, което ще бъде от изгода за стопанските системи им и няма да им навреди. Китай няма едностранно да жертва ползите си. А едностранни дейности от страна на Съединени американски щати единствено ще усложнят обстановката и ще провокират нова вълна от спорове.
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
КОМЕНТАРИ