Мостовете в музей „Етър” в Габрово са уникални, делови, романтични, патриотични и забележителни
Планинските реки са своенравни. Бистри и студени, бързоструйни и с изменчив дебит, те ту скриват водите си, ту при първия дъжд за минути се трансформират в кални лавини, влачещи камъни и клони, с които заприщват тесните си корита. Тази специфичност е фактор при градежа на мостове в Габровския край. Това акцентира Рмяна Денчева, организатор в Етнографския музей навън /ЕМО/ „ Етър ” в Габрово.
Местните каменни мостове са с извисен свод и ниски парапети, на единия от които има каменна плоча с мемориален надпис – кой и по кое време е строил моста, благословия към донора и пожелания за съществуването на оборудването за безконечни времена.
„ Само при доста тесните речни корита мостът е с един свод, нормално оборудванията се вършат с два (Конашкия – остарелият мост „ Игото ”) до четири свода (Баев и остарелия Бичкински). Тези строителни способи са залегнали и при изработката на мостовете в музей „ Етър ”, ситуиран в горното течение на р. Янтра. Музеят, разгърнал експозиция от двете страни на р. Сивек, има 5 моста на разстояние от 1 км ”, изяснява Денчева.
Тя акцентира, е когато Лазар Донков стартира построяването на „ Етър ”-а, теренът е „ запустял, обраснал с тръни и повет. Неспокойният „ Сивек ” и необузданата „ Страшка река ”, притоци на р. Янтра, случайно бяха пръснали коритото си и на доста места го бяха създали непроходимо. ” С краткотрайни мостове музеят е открит през 1964 година, а през 1965 година се възнамерява „ да се поправя коритото на реката посредством иззидването на здрави подпорни стени, с цел да … обезвредят буйните в пролетта и при поройни дъждове води на Сивек и Страшка река. Освен това за строителството беше планувано изработката на краткотрайни мостове. ” Тези краткотрайни мостове са издигнати през 1966 година Със заработването на Чаршията и оборудванията, идва времето и на непрекъснатите мостове. Първият солиден мост е железобетонен, издигнат в 1975 година дружно с мозаечното пано, и свързва формалния вход с паркинга.
„ Пак по това време е вдигнат и двусводестият каменен мост сред часовниковата кула и горния завършек на Чаршията. Той е като типичните за балканджийските възрожденски селища. И това не е чудно – самичък Лазар Донков написа, че години наред е заснемал здания и архитектурни уреди и че „ всеки влезнал в зида камък трябваше да се сортира … преди да бъде вложен в структурата. Изграждащата се музейна експозиция трябваше да бъде изцяло достоверна и всички условия за тази меродавност трябваше скрупольозно да се съблюдават. ” И въпреки всичко разлика има. На плочата с мемориален надпис е изписан заветът на Георги Раковски „ Бащино огнище не забравяй, остарели традиции не презиряй ”, а над него в плитък релеф сред флорални претекстове е скулптиран изправен лъв ”, споделя Румяна Денчева.
Вторият каменен мост в „ Етър ”-а е в долния завършек на Чаршията – до църквата. Той е по-тесен, едносводест и без мемориална плоча. От него на всеки Йордановден, когато е храмовия празник на църквата, свещеникът хвърля кръст в реката, с цел да се свети водата.
„ Дървените мостове са два и са доста разнообразни по тип. Първи, в края на 70-те година е издигнат мостът-еднодръвка, водещ от Кръстникколчовия хан, където е администрацията на музея, към експозицията. Типична за гората, еднодръвката е изравнен дънер на паднало дърво с перила, по което да се пресече тясното, само че надълбоко речно корито. Този изящен мост е мястото, на което всички гости се фотографират – поединично. Защото място за двама души няма, нито да застанат, нито да се разминат ”, осведоми уредничката от „ Етър ”-а.
Вторият дървен мост е строен дружно с хотел „ Странноприемница ”, открита 1981 година Бродът е необятен, с перила и свързва хотела с музейните обекти на отсрещния бряг. Както и еднодръвката, този мост от време на време се обновява, поради нетрайния материал, от който е издигнат и нещадящите атмосферни условия.
„ Пет са мостовете в музея – настоятелен, сантиментални, патриотични, незабележими или забележителни, всеки със собствен облик и лъчение. Но с обща задача – да преведат гостите на музея през Сивек и през времето, тъй като единствено един мост дели компютърния ни век от звуците, ароматите, картините и духа на Възраждането. Или ги връща назад. Машина на времето – това са мостовете на „ Етър ”-а ”, прецизира Денчева.
Местните каменни мостове са с извисен свод и ниски парапети, на единия от които има каменна плоча с мемориален надпис – кой и по кое време е строил моста, благословия към донора и пожелания за съществуването на оборудването за безконечни времена.
„ Само при доста тесните речни корита мостът е с един свод, нормално оборудванията се вършат с два (Конашкия – остарелият мост „ Игото ”) до четири свода (Баев и остарелия Бичкински). Тези строителни способи са залегнали и при изработката на мостовете в музей „ Етър ”, ситуиран в горното течение на р. Янтра. Музеят, разгърнал експозиция от двете страни на р. Сивек, има 5 моста на разстояние от 1 км ”, изяснява Денчева.
Тя акцентира, е когато Лазар Донков стартира построяването на „ Етър ”-а, теренът е „ запустял, обраснал с тръни и повет. Неспокойният „ Сивек ” и необузданата „ Страшка река ”, притоци на р. Янтра, случайно бяха пръснали коритото си и на доста места го бяха създали непроходимо. ” С краткотрайни мостове музеят е открит през 1964 година, а през 1965 година се възнамерява „ да се поправя коритото на реката посредством иззидването на здрави подпорни стени, с цел да … обезвредят буйните в пролетта и при поройни дъждове води на Сивек и Страшка река. Освен това за строителството беше планувано изработката на краткотрайни мостове. ” Тези краткотрайни мостове са издигнати през 1966 година Със заработването на Чаршията и оборудванията, идва времето и на непрекъснатите мостове. Първият солиден мост е железобетонен, издигнат в 1975 година дружно с мозаечното пано, и свързва формалния вход с паркинга.
„ Пак по това време е вдигнат и двусводестият каменен мост сред часовниковата кула и горния завършек на Чаршията. Той е като типичните за балканджийските възрожденски селища. И това не е чудно – самичък Лазар Донков написа, че години наред е заснемал здания и архитектурни уреди и че „ всеки влезнал в зида камък трябваше да се сортира … преди да бъде вложен в структурата. Изграждащата се музейна експозиция трябваше да бъде изцяло достоверна и всички условия за тази меродавност трябваше скрупольозно да се съблюдават. ” И въпреки всичко разлика има. На плочата с мемориален надпис е изписан заветът на Георги Раковски „ Бащино огнище не забравяй, остарели традиции не презиряй ”, а над него в плитък релеф сред флорални претекстове е скулптиран изправен лъв ”, споделя Румяна Денчева.
Вторият каменен мост в „ Етър ”-а е в долния завършек на Чаршията – до църквата. Той е по-тесен, едносводест и без мемориална плоча. От него на всеки Йордановден, когато е храмовия празник на църквата, свещеникът хвърля кръст в реката, с цел да се свети водата.
„ Дървените мостове са два и са доста разнообразни по тип. Първи, в края на 70-те година е издигнат мостът-еднодръвка, водещ от Кръстникколчовия хан, където е администрацията на музея, към експозицията. Типична за гората, еднодръвката е изравнен дънер на паднало дърво с перила, по което да се пресече тясното, само че надълбоко речно корито. Този изящен мост е мястото, на което всички гости се фотографират – поединично. Защото място за двама души няма, нито да застанат, нито да се разминат ”, осведоми уредничката от „ Етър ”-а.
Вторият дървен мост е строен дружно с хотел „ Странноприемница ”, открита 1981 година Бродът е необятен, с перила и свързва хотела с музейните обекти на отсрещния бряг. Както и еднодръвката, този мост от време на време се обновява, поради нетрайния материал, от който е издигнат и нещадящите атмосферни условия.
„ Пет са мостовете в музея – настоятелен, сантиментални, патриотични, незабележими или забележителни, всеки със собствен облик и лъчение. Но с обща задача – да преведат гостите на музея през Сивек и през времето, тъй като единствено един мост дели компютърния ни век от звуците, ароматите, картините и духа на Възраждането. Или ги връща назад. Машина на времето – това са мостовете на „ Етър ”-а ”, прецизира Денчева.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ