Планетата Юпитер не е само най-голямата в Слънчевата система, но

Планетата Юпитер не е единствено най-голямата в Слънчевата система, само че и най-старата. Това излиза наяве от ново изследване на астрономи от калифорнийската лаборатория "Лорънс Ливърмор " и Университета на Мюнстър в Германия, оповестява Space.com.

Новият разбор на планетата пресмята, че ядрото на Юпитер е било 20 пъти по-голямо от Земята единствено 1 млн. години след образуването на Слънцето. Това е много къс период, тъй като младите звезди нормално изхвърлят много сила в първите си години, която е задоволителна да издуха прахта и газовете, с цел да попречи на образуването на планети. А това значи, че Юпитер се е формирал доста бързо.

Учените са тествали състава на стоманени астероиди, които са паднали на Земята през годините. Те се ревизирали съществуването на разнообразни изотопи и са разкрили, че те най-често са от два източника - Слънцето и друга звезда. Освен това са попаднали на астероида с разлика сред 2 млн. до 3 млн. години и са отделени най-рано милион години след образуването на Слънчевата система.

Според учените най-вероятното и разумно пояснение за попадането на изотопите от разнообразни източници за толкоз дълъг интервал от време е растежът на гигантска планета сред тях. Изследването показва, че това е газовият колос Юпитер. Първоначално планетата е растяла много бързо, само че в следствие е забавила темпото си. То обаче е било задоволително Юпитер да стане преграда сред двата източника на изотопи. Според учените евентуално бързото образуване на Юпитер е довело и до неналичието на доста огромни, сходни на Земята, планети покрай Слънцето каквито са постоянно срещат в другите звездни системи.